Правилата срещу мерките за изпирането на пари подлудиха счетоводната гилдия
Публикувана в Общество, Счетоводни услуги, Чуждият опит | 1 коментар
В края на ноември изтича срокът, в който всички лица, които предоставят счетоводни услуги по занятие, трябва да имат вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпирането на пари(ЗМИП). Повечето от задължените лица нямаха и понятие, че имат такова задължение, но както става обикновено с наближаване на крайният срок и нарастващата медийна активност все повече от тях осъзнават, че им е вменено още едно задължение. Веднага трябва да кажем, че подобни задължения има във всички страни от ЕС, но както се оказва обикновено, „дяволът е в подробностите”.
Проблемите са в няколко посоки:
Първият проблем е законодателен. ЗМИП постоянно разширява кръга на лицата, които трябва да докладват, ако се сблъскат в практиката си с съмнителни финансови операции. Този кръг обаче, обхваща банки, застрахователи, адвокати, нотариуси, търговци на едро, брокери на недвижими имоти, данъчни консултанти, одитори и още двадесет и няколко професии, като счетоводителите са най-новото попълнение. Разнообразието на лицата е голямо, но например закона казва, че те „трябва да спрат съмнителна парична транзакция”, което е приложимо за банки, застрахователи, нотариуси и т.н., институции, които разбират за транзакцията преди тя да е била извършена и неприложимо за одитори и счетоводители, които в повечето случаи разбират пост фактум за нея. Т.е. законът е писан на кило, без да се отчитат специфики, което води и до проблеми с последващото му прилагане. Следващ проблем е безумието, за една и съща транзакция да са задължени да рапортуват 5-6 задължени лица. Друг проблем, който произтича от закона е безконтролността, която е дадена на ДАНС при одобряване на правилата за прилагането му и възможността при последващи проверки нейните служители, въз основа на чисто техническа проверка, дали дадено задължено лице е изпълнило задълженията си по закона(т.е., дали има утвърдени правила, дали води дневник и т.н.) да получат достъп до конкретна информация за транзакции на клиенти, за което нямат разрешение от съдия. Даже и да има такова разрешение то ще е за конкретна фирма или човек, но тъй като дневникът за отразяване на подобни транзакции е общ(трябва да се прошнурова и прономерова в 21 век), то достъпът реално ще бъде до всички транзакции.
Вторият проблем е чисто практически и произтича от прилагането на закона от страна на ДАНС. Използвайки безумният текст в ЗМИП, че директорът на ДАНС, може да връща правилата, докато те не отговорят на изискванията на закона. Практиката на ДАНС е да връща правилата, докато те не придобият вида, който „любезно” е поставен на интернет страницата на ДАНС под названието „примерни правила”. Нямаше да има нищо лошо в такива примерни правила, ако те бяха създадени с цел да улеснят задължените лица. Проблемът е, че тези „примерни правила” са пълни с норми и критерии, които определят най-обикновени стопански операции като съмнителни и водят най-малкото до безсмислена бумащина. Явно водещият принцип при тяхното формиране е бил взет от Мечо Пух, „Колкото повече, толкова повече”. Като пример може да се посочи, че по тези примерни правила е съмнително ако фирмата е взела заем или ако има вземания или задължения над 12 000 лева. Друга част от „примерните правила” изисква от счетоводители да правят несъотносими към тяхната квалификация пазарни анализи и оценки на цени, тенденции и други стопански дейности. Трети директно кореспондират със задълженията на ДАНС, като това да се дава информация за лица, „за които е публично известно, че са съпричастни към престъпни структури”. Никой не длъжен постоянно да наблюдава каква информация циркулира из публичното пространство, да не говорим, че в 90% от случаите тя няма нищо общо с истината.
Предвид наближаващият краен срок и явният апетит след него да се налагат глоби, за тези, които все още нямат утвърдени правила, смятаме, че е нужна намеса на по-високо държавно равнище за урегулиране на процеса и създаване на баланс между интересите на държавата да получи нужната и информация и възможностите на задължените лица да подържат определени регистри. Не трябва да се забравя, че в България това са основно микропредприятия с 3-4 души персонал и нямат практическа възможност да поемат поредната порция бюрократично натоварване.
Защо държавата не се интересува, кой съставя годишните финансови отчети на фирмите?
Публикувана в Общество, Отчети, Счетоводни услуги | 7 коментара
България е една от малкото държави, където регулацията на счетоводната професия е минимална. На практика всеки може да стане счетоводител. За съставителите на финансовите отчети(тези, които ги подписват) има все пак някакви изисквания, но никой не следи за тяхното спазване. Самите изисквания са меко казано странни. Например съставител може да стане човек, който преди една година се е дипломирал като магистър по специалност „Счетоводство и контрол”.
В закона за счетоводството е записано, че върху финансовия отчет на фирмата трябва да фигурира името на съставителя, а ако съставителя е счетоводно предприятие трябва да има и печат. Няма смисъл да има изисквания, които никой не контролира. За да има контрол, първо трябва да има регистър на съставителите. Регистърът може да бъде държавен и да се поддържа от МФ или да бъде прерогатив на професионалните организации на счетоводителите( което ще бъде по – работещия вариант). Интересно, че при всяка проверка и ревизия НАП събира информация, кой води счетоводството на дадена фирма, но ако тази информация е важна за държавата от гледна точка на това, кой съветва фирмите, които се занимават с данъчни измами, то единственото обяснение защо няма задължителен регистър е, че държавата се страхува повече от организиране на хората, които се занимават сериозно със счетоводната професия. Ако се създаде подобен регистър е важно да има контролен орган, който да следи, кой подписва финансовите отчети на фирмите. Това може да бъдат служителите в Търговския регистър при публикуване на отчетите и НАП при извършване на проверки и ревизии на фирмите.
Критериите, кой може да подписва са другия крайъгълен камък в постигане на по-голяма легитимност на счетоводната професия. За да има тежест позицията на съставителя(или по-известен като главен счетоводител на широката публика), тя трябва да е подплатена с комбинация от образование, стаж и практически опит. Едва ли е сериозно да говорим, че някой има достатъчно опит да съставя отчети, ако е имал по-малко от 5 години стаж на различни позиции в бранша. Освен това, не може единственото мерило да бъдат образованието и стажа, защото опита на други държави е показал, че поддържането на квалификацията е не по маловажно. Критериите разбира се са въпрос на дискусия, но е крайно време тя да се състои.
Хората, които практикуват сериозно счетоводната професия(а не се опитват да заработят малко допълнителни пари между манджите в къщи) все повече осъзнават необходимостта от регулиране на бранша. За да получи счетоводната професия нужното уважение от потребителите на нашия труд, то ние първи трябва да погледнем сериозно на него.
Колко и на кого трябва да платим за счетоводно обслужване?
Публикувана в Общество, Счетоводни услуги, Чуждият опит | Напишете коментар
Ако имате бизнес имате нужда и от счетоводител. Всеки бизнес има нужда от адвокат и счетоводител, но вашия бизнес може и да няма нужда от постоянна адвокатска услуга, но счетоводителят ви е ангажиран постоянно, особено ако сте регистриран по ДДС. Имате две опции, да си назначите счетоводител на трудов договор или да сключите договор за счетоводно обслужване със счетоводна къща. Фирмите имат най-разнообразна дейност, така че ще приемем, че вашия бизнес е средно голям, нямате чак такъв документооборот, който да изисква със сигурност собствен счетоводен отдел и от време на време имате счетоводни и данъчни казуси, които изискват компетентно мнение.
Вариант 1 – назначавате си счетоводител на трудов договор. Приемаме, че един човек ви е достатъчен. Този човек ще играе ролята и на главен счетоводител, ще подписва годишните финансови отчети и трябва да разчитате на него, ако имате данъчен казус.
Плюсове:
-Този човек ви е винаги на разположение.
-Може да го натоварвате и с други дейности във фирмата ви.
-Информацията няма да излиза извън компанията ви.
Минуси:
-Най-вероятно този човек ще ви излезе скъпо. Едва ли би работил за под 1000 лева чисто. Като прибавим всички данъци и осигуровки сумата ще набъбне до около 1500 лева.
-Двайсет работни дена в годината този човек ще е в отпуск и ако ви трябва спешно информация в този период ще имате проблем.
-Ще е необходимо да закупите компютър и необходимия счетоводен софтуер и да плащате за неговата поддръжка.
-Вашият счетоводител, ще трябва да поддържа квалификацията си, а това означава разходи за литература и семинари.
-Във всеки един момент вашия счетоводител, може да напусне и вие в най-неподходящия момент да се окаже, че започвате всичко от начало.
Вариант 2 – сключвате договор със счетоводна къща.
Плюсове:
-Със сигурност ще ви излезе по евтино(малко по-надолу ще говорим за цената).
-Винаги може да се обадите и да получите необходимата информация.
-Нямате разходи за софтуер и хардуер и други подобни.
-Вероятността счетоводната къща да прекрати договора си с вас е много малка, защото за нея това е загуба на бизнес.
Минуси:
-Трябва да отчитате, че работите не с персонал, а с равноправни бизнес партньори.
-Документите на фирмата ви не са при вас и може да отнеме време да получите нужната информация, защото вие не сте единствения клиент.
Изводът е, че ако не сте фирма с голям документооборот и не ви трябва счетоводен отдел, е най-добре да се спрете на счетоводна къща. Тук обаче идва следващия проблем, как да изберете подходящата счетоводна къща и колко ще ви струва? Има много добри счетоводители, които са отлични специалисти, но когато направят собствена счетоводна къща, услугата която предоставят не е особено добра. Това е така, защото едно е да си добър специалист, а съвсем друго е да управляваш успешно подобен бизнес. Когато бизнеса се разрасне и вече не всеки документ минава през ръцете на собственика, трябва да има добра система за контрол на счетоводната информация. Най-добрият вариант е да има отделен човек, който да се занимава с контрола, а при собственика на счетоводната къща да идват за решаване само наистина важните казуси, но това означава повече средства за заплати. В повечето случаи този междинен контрол се елиминира и собственика се опитва да контролира всичко сам или със своя съдружник, ако има такъв. В повечето случаи това води до занижен контрол и грешки, защото той има същите задължения, които има и всеки един ръководител на бизнес и тази контролна функция му идва в повече. Също така в много счетоводни къщи няма вътрешни правила, по които се работи и това също води до грешки.
Как тогава да си изберем счетоводна къща? Потърсете препоръка от някой, който ползва услугите на счетоводната къща и е доволен от тях. Това не е сто процента гаранция, че и на вас ще свършат работа, но е доста добро начало. Друг възможен подход е да потърсите счетоводна компания, която има сертификати за качество или е минала процедура по одобрение на нейните вътрешни правила. Макар и това е сравнително рядък случай в българската практика, то тези компании съществуват на българския пазар. Най-грешният подход е се спрете на най-ниската цена. Високата цена, не винаги значи високо качество, но ниската цена винаги значи ниско качество. Счетоводните компании, също плащат заплати и за да привличат счетоводители с добра квалификация им трябват средства като на всички други фирми. Повечето избират формулата много клиенти-ниски цени-много работа-хората работят извънредно-правят се грешки-някои клиенти си отиват-идват нови заради ниските цени. Доста по-малко са тези фирми, които залагат на качеството и по-високите цени разбира се.
Ако фирмата ви е регистрирана по ДДС и функционира с нормален капацитет, цената ви за месечно счетоводно обслужване е нормално да е в границите между 500 и 1000 лева без ДДС. Конкретната цена се формира от много допълнителни фактори като, брой персонал, документооборот, сфера на дейност и др. Сами преценете, дали при нашата данъчна система, при която глобите започват от минимум 500 лева и могат да стигнат до десетки хиляди си заслужава да спестите 200 лева на месец, от нещо което може да ви коства бизнеса. Чуждестранните компании, които започват бизнес в България, в повечето случаи са наясно, че първото което трябва да си намерят е добър адвокат и добър счетоводител и цената не е водеща при подбора.
Електронната система на НАП – СУПа или каша II
Публикувана в Данъчни, Общество, Счетоводни услуги | Напишете коментар
ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Чл.5 ал. (2) Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.
Чл.30, ал. (3)Длъжностно лице, което наруши изискванията на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 21, 22 и чл. 29, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(4) Ако нарушението по ал. 3 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв.
Продължаваме нашия коментар от миналия път с тази законова извадка, която ясно показва, че поне 70% от исканията на НАП за документи са незаконни. Те са не само незакони, но такива искания би трябвало да водят след себе си глоби за органа, който ги изисква. На практика, обаче не е така. Всеки един инспектор може да поиска, каквото се сети и вие сте длъжен да му го предоставите. За да бъдем честни трябва да отбележим, че в много случаи, за проверяващите инспектори от НАП това е по-бързия начин( а в някой и единствения) да си набавят документите, които иначе стоят някъде в някой кашон и никой не знае той къде е. Този проблем опира до това, как се управлява НАП и че е въпрос на процедура и управленски решение, как по-голяма част от документи, които вече сте подали, да станат достъпни за инспекторите чрез електронната система на агенцията.
Този проблем има два аспекта.Първият е загубата на време на данъкоплатците, за безсмислено копиране на едни и същи документи, а вторият е липсата на равнопоставеност, за която сме писали много пъти. За данъкоплатеца, няма опция да каже, че няма достатъчно ресурс или му е много скъпо да спази закона, докато това е съвсем нормално оправдание за администрацията. Тъй като няма нито политическа, нито административна воля да се приложи закона, ефекта е, че България продължава да стой в периферията на инвеститорския интерес, въпреки атрактивните данъчни ставки.
Друг проблем за данъкоплатците е, че НАП все още рядко използват електронната поща, като средство за комуникация или ако го правят е едностранно, т.е. изпращат искания за документи, но искат предаването им на хартиен носител, естествено с печат и сакралния текст „Вярно с оригинала”. Неофициалните коментари на източници от агенцията са, че ако електронната кореспонденция се засили, това може да доведе до пробив в информационната система. Друго опасение е как ще се доказва достоверността на предадената информация? Без да сме специалисти в сигурността и достоверността на информацията е ясно, че това са технически проблеми, за решаването, на които трябва основно желание, а ефекта би бил неизмерим.
Едно ефективно решение, което би решило въпроса и със сигурността и с достоверността на информацията, а също така и с това, кога и какви документи се искат от данъкоплатците е създаване на електронна платформа, където да се събират исканите и предоставени документи по дадена проверка или ревизия. Тази платформа може да бъде и част от сегашната електронна система на НАП, може да бъде и ново софтуерно решение, в зависимост от възможностите. Ако съществува такава платформа и на вас ви правят ревизия, ревизиращия орган качва в нея искането за документи, вие получавате парола за достъп, с която да качите исканите документи. В същото време лице от инспектората в реално време може да следи, какво се случва с дадената ревизия, какви документи се искат, спазват ли се сроковете и т.н. След това данъкоплатеца, ако не е доволен от резултата от ревизията, може да обжалва електронно, подавайки възражение и всички документи по казуса ще се събират на едно и също място. Ако се стигне до съдебно дело, съдията само с получаване на една парола ще може да се запознае с всички документи по делото. Просто, нали?
Трябва да се взимат мерки за подобряването на обслужването на данъкоплатците и това не може да се постигне с назначаване на нови хора и увеличаване на бумащината, а напротив. Ръководството на НАП, показва голям афинитет към електронизация, когато става въпрос за контрол върху дейността на данъкоплатците(свързването на бензиностанциите и касовите апарати с системата на НАП), така че не виждаме основания да се противопоставя на идеята, която лансираме и която ще даде някакъв контрол на обществото върху това как функционира агенцията. В края на краищата клиентът е винаги прав. Като „клиенти” на НАП данъкоплатците имат право да изискат по-добро обслужване. Повече „клиенти”(инвеститори), може да се привлекат само с подобряване на административното обслужване, иначе НАП може да загуби и сегашните.
Електронната система на НАП – СУПа или каша I
Публикувана в Данъчни, Общество, Счетоводни услуги | Напишете коментар
Когато НАП, преди няколко години въведе електроните услуги за данъкоплатците, това беше голям пробив и наистина много улесни комуникацията между бизнеса и данъчните власти. Без да омаловажаваме постигнатото искаме да поставим няколко въпроса за катрана в кацата с мед(умишлено не казваме лъжица с катран, защото със сигурност е повече от лъжица).
Проблемите са в няколко посоки, и един от най-съществените е СУП(системата за управление на приходите) или „Супата”, както е известна в данъчния фолклор. Най-общо СУП следи дали данъкоплатците са платили своите задължения към фиска. Много от „клиентите” на НАП( данъчната администрация съвсем сериозно използва този термин), често остават много изненадани, когато искат да си извадят удостоверение за платени данъци и вместо това получават разпечатки с дължими данъци за години назад. В огромният процент от случаите, това не са реално дължими суми, а необединени позиции на дължими данъци с платени суми за тях.
Случка първа. Тези разлики се дължат на грешки в платежния документ, например сгрешен период за някое плащане или грешно посочен параграф по вид плащане. Ако системата не получи 100% съответствие, тя не обединява двете позиции и вие оставате да дължите съответния данък или осигуровка, парите които сте превели обаче странно защо не се показват в тази разпечатка, защото по обяснение на хора от системата на НАП, това е друга справка(услуга), която вие не сте поискали в този момент. При положение, че вие не сте счетоводителя на фирмата и нямате представа за странностите на „Супата”, логично изпадате в паника, правите на нищо счетоводния отдел на вашата фирма и питате, къде са парите, които сте превели за данъци? В следващият етап от битката за доказване, че сте коректен данъкоплатец, влизат вашите счетоводители, които снимат купища платежни и декларации, които вече сте подавали в НАП. После разпределят вашия случай на някои инспектор в НАП и чакате. Междувременно са ви начислили лихви върху суми, които не дължите. В много случаи след като ви изчистят главницата, лихвите остават и трябват да подавате нова молба да изчистят и тях, след като са признали, че не дължите главницата.
Случка втора. Вашият бизнес е преживял лоша година и сте приключили на загуба, която сте си декларирали в годишната си данъчна декларация. През годината сте внесли обаче и авансов данък печалба, който сте декларирали, като надвнесен. С изненада установявате, че в системата на НАП този данък стои като дължим от вас. Този път се налага да снимате годишната данъчна декларация, която вече логично сте подали в НАП.
Случка трета. Декларирали сте осигуровки за изплатени хонорари. Тук от НАП, откровено признават, че системата не действа автоматично и трябва човешка ръка да пипне, за да се обединят позициите. Тази ръка в много голям процент от случаите не си е свършила работата. Какво трябва да направите? Да, познахте. Трябва пак да снимате декларации и платежни.
Случка четвърта, случка пета и т.н. Заради вашите взаимоотношения с НАП, вече са намалели горите в амазонската джунгла, а ние едва сме се докоснали до проблемите на електронната система или както сте се уверили, тя по-скоро електронна с хартиени елементи и да не забравяме печата „вярно с оригинала”.
Явно с този коментар, няма да изчерпаме проблемите на СУП и ще трябва да напишем продължение, но с такива процедури можем само да отблъскваме чуждестранни инвеститори, а не да ги привличаме.
Всички фирми да се регистрират по ДДС – защо това не е добра идея?
Публикувана в Данъчни, Счетоводни услуги | Напишете коментар
Първо, защото нашата данъчна администрация, няма капацитета да администрира, такова количество регистрирани фирми. Не случайно по настояване на НАП в договора ни за присъединяване към ЕС е записан прага от 25 000 евро за регистрация по ДДС. Всички са наясно как в НАП спазват сроковете.
Второ, защото много малки фирми и сега оцеляват много трудно и ако бъдат принудени да се регистрират по ДДС, ще им се повишат разходите за счетоводство. От друга страна големи санкции в ЗДДС и слабо-квалифицираните счетоводители, които те ще наемат (срещу малкото пари, които могат да отделят за тази услуга), в края на краищата ще доведат до фалита на много от тях.
Трето, защото ако това предложение важи само за фирмите, то ще се създаде неравнопоставеност между фирмите и физическите лица, които също подлежат на регистрация по ДДС и веднага ще се получи преливане на бизнес активност в тази посока. Ако важи за всички, то всеки, който взима наем или получава малък хонорар, трябва да се регистрира по ДДС, да подава всеки месец декларация и да има счетоводител разбира се.
На кратко, ако се реализира на практика тази идея, най-вероятно ще доведе до административен хаос, фалити на малки фирми, нова вълна безработни и т.н. Има ли смисъл от това, преценете сами.
Акцизи, ЗДДС и нови касови апарати – да ловиш в мътна вода закони
Публикувана в Данъчни, Счетоводни услуги | Напишете коментар
Тъй като дълги години работим в сферата на счетоводни услуги, не можем да не вземем отношение по темата. Акцизът, алкохолът, цигарите, хазартът, тези думи са обсебили българското медийно пространство. Някой не запознат, може да помисли, че ние тук сме някакъв рай на порока и ще се чуди защо не се пише нищо и за проституцията. Когато разбере обаче, че се обсъждат промените в данъчните закони в България, ще остане истински изумен. Както обикновено промените се правят в последния момент, но тази година те се правят под диктовката на различни интереси и затова конфликтите са толкова явни.
Безспорно текстовете, които предизвикват най-ожесточени дискусии, са тези, които имат задача да напълнят бюджета т.е. акцизите. На тях няма да се спираме, защото се е изписало достатъчно.
Второто направление са промените, които се правят под натиска на Европейска комисия за синхронизация на нашето законодателство с европейските директиви. Промените, които касаят ЗДДС са сравнително точно преписани, с изключение на един съществен момент, който касае договорите с непрекъснато изпълнение, за които няма уговорени междинни плащания. При тези договори по Евро-директива трябва да се фактурира в края на годината пропорционална сума съответстващата на изминалите месеци. Само, че пак по Евро-директива това касае само трансграничните договори, докато в предложенията за промени на МФ, обхвата е увеличен и със сделките вътре в страната. Къде е тук уловката? При трансграничните договори, ако се издаде такава фактура, то тя не поражда задължение за ефективно внасяне на ДДС, докато, ако се наложи такава фактура да бъде издадена от фирма, която оперира на местния пазар то тя ще дължи ефективно ДДС, без нейния контрагент да има задължение да и го заплати. Остава само да се надяваме, че текста ще бъде променен между първо и второ четене.
Третият тип промени са ПР промените. Тук безспорен фаворит е предложението за свързване на всички касови апарати с НАП. Както признават и от НАП, основната полза е, че ще могат да следят оборотите в реално време. Основна част от оборотите обаче се крият не като се трие фискалната памет, а като не се „чука” на касовия апарат. Просто няма да се „чука” в реално време. Но това ще се установи след няколко години, а тогава навярно и правителството ще е друго и шефа на НАП навярно също ще е сменен. И пак старите ще са виновни, но междувременно бизнеса ще е дал няколко десетки милиона лева за подмяна на касовите апарати и държавата ще е дала милиони за технически връзки и обучения, докато установи, че да се правиш на „Биг брадър” е скъпо и безполезно удоволствие, но нали някой друг плаща, пък и никой няма да го накажат…
Блог за счетоводство, данъци, oсигуровки и други важни неща
Публикувана в Данъчни, Екипът на Андиел, Отчети, Работна заплата и осигуровки, Счетоводни услуги, Чуждият опит | 1 коментар
И ние от Андиел Паркър Рандъл вече сме в блогосферата!
Вярваме, че сме създали интересно и полезно място за онлайн потребителите. Нашите настоящи и бъдещи клиенти, колеги, партньори и приятели са добре дошли да се включат във всяка тема и дискусия.. Така блогът ще е още по-жив и актуален.
Теми като счетоводство, данъци, осигуровки и други такива важни неща трябва да се обсъждат компетентно в Интернет. Блогът е чудесна възможност да споделяме знания, да коментираме казуси и да изказваме мнения спрямо данъчната политика в България.
Надяваме се, че и случайно попадналите потребители, които все още не ни познават, ще намерят нещо ценно за себе си и своя бизнес.