Пенсионната реформа – алтернативи
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | 1 коментар
Наскоро в един вестник беше отпечатан следния виц:
„НОИ и КАТ са сключили споразумение, което гласи:
Всеки шофьор, който блъсне пенсионер получава една точка, ако има смъртен случай получава три.”
Звучи гадно, нали. Но ако пенсионната система продължава да функционира по същия начин ще има много пенсионери, които сами ще търсят шофьори, които да ги блъснат за да ги отърват от живот на една държавна пенсия. Реално има два пътя да се промени ситуацията. Единият, който предлагат синдикатите да се балансира системата, като се повишат пенсионните осигуровки и другият, който предлагат либералните икономисти, сегашния разходо-покривен модел да бъде заменен с капиталов, т.е. всеки да има своя лична пенсионна сметка. Забележете, че в тази схема не посочваме предложението на правителството за повишаване стажа за пенсиониране, защото то няма дългосрочен характер и е от полза само за самото правителство и ще му позволи да изкара по-спокойно времето до края на мандата.
Ако приемем предложението на синдикатите и балансираме системата, като повишим пенсионната вноска, то от сегашните 16% тя трябва да стане поне 32, защото в момента трансферите от страна на бюджета към НОИ са над 50% от необходимите суми за пенсии. В момента, ако вие сте работник и искате да получавате 1000 лева чисто, вашият работодател трябва да плати на държавата около 480 лева или 48%. Ако се приеме предложението на синдикатите, той вече ще трябва да плаща по 640 лева или 64% от вашето чисто възнаграждение. В „Зелената книга за адекватни, устойчиви и сигурни пенсионни системи” на ЕК ясно се посочва, че през 2060 година на всяко лице над 65 години ще се падат 2 лица в трудоспособна възраст при 4 лица сега. За България това съотношение в момента е на 1 пенсионер 1,3 работещи. т.е. България е по зле сега,. отколкото ще бъде ЕС след 50 години. С колко ще трябва да се вдигне пенсионната осигуровка ако следваме тази система със 100, 200, 300 % и мислите ли, че някой ще плаща подобни осигурителни вноски. Сами преценете дали има логика в предложението на синдикатите.
Другата алтернатива е системата с лични пенсионни вноски, при която всеки знае колко пари влизат по неговата сметка, с колко се олихвяват, знае че са негови лични и че ще ги наследят най-близките му хора. Днес тези системи се прилагат в около 30 държави, като Холандия и Австралия са примерите между най-развитите страни. Трябва да отбележим, че тези системи под една или друга форма се прилагат и в цяла Западна Европа и в САЩ. Нали никой не мисли, че германските и английските пенсионери обикалят света с държавните си пенсии. Основните критики към този модел са два. Как ще се финансират пенсиите на сегашните пенсионери и какви ще са последиците върху спестявнията на новите пенсионери, ако пак имаме подобна финансова криза?
Пенсиите на сегашните пенсионери и на тези, които ще се пенсионират в следващите 5-10 години ще продължат да се финансират от държавата. Начините за това са:
-Дългосрочни държавни ценни книжа – 30 – 40 годишни, за да може цената на реформата да се плати от няколко поколения.
-Всички постъпления от приватизация, концесии и т.н. задължително да влизат в сребърен фонд например и да се използват само за изплащане на пенсии.
-Намаляване на държавните разходи (особено тези на МВР и МО ) и пренасрочване
на тези средства за пенсии.
-Всички дейностти, които не са изключително приоритет на държавата ( например енергетика, транспорт и др.) да се приватизират.
-Рязко намаляване на работещите на бюджетна издръжка, чиито пенсионни вноски трябва да се финансират от данъците на тези, които работят в частния сектор.
Да не забравяме, че ако бюджетните разходи се върнат на нивото от 2006г., може да се премахне изцяло пенсионната осигуровка.
Колкото до втората критика, кризи винаги ще има. Сегашната криза показа, че в много страни намалиха драстично държавните пенсии. Така че рисковете са и за двете системи, но основната предпазна мярка може да бъде силна държавна регулация на формите на вложение на средствата по личните пенсионни сметки и тяхното приоритетно влагане в сигурни инструмент, като ДЦК, общински облигации, депозити и др.
Пенсионната реформа роди нова дума – нищоправене
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | 3 коментара
Днешният ден е най-важен, за утре ще му мислим после. Горе-долу това се очертава логиката на пенсионната реформа. Една палатка пред парламента спря и най-плахия опит за промяна. Не че увеличаването на стажа и възрастта са правилния път, но са единствено възможния, ако идеята е да се запази един банкрутирал модел на пенсионно осигуряване.
Да вземем сегашните параметри на системата. Вие сте мъж и 37 години сте се осигурявали на максимума 2000 лв. при 15.5% пенсионна осигуровка т.е. 310 лв. всеки месец или 3720 лв. на година или 137640 лв. за целия период. На 63 години започвате да получавате максималната пенсия от 700 лв. на месец. За една година ще получите 8400 лв., а до 69 години, колкото е средната продължителност на живота на един мъж в България 50400 лв. Разликата от 87240 лв. няма да я получат най-любимите ви хора, а тя ще стане част от солидарния модел. Ако тази разлика вие заделяте в своя пенсионна сметка, която се олихвява средно годишно с 5-6 процента, то вие ще сте натрупали няколкостотин хиляди лева в тази ваша сметка и ще ги получат вашите деца. Ако сте се осигурявали на минимална работна заплата от 240 лв., то за целия период ще сте внесли около 16500 лв. и ако ви изплащат една минимална пенсия от 150 лв. на месец вие ще получите до 69-та си година 10800 т.е. пак ще има една разлика от 5700 лв., с която вие ще сте кредитирали системата. Тази разлика с лихвите би достигнала също няколко десетки хиляди лева за вашите наследници.
Сега защитниците на настоящия модел ще кажат, а бедните, а социално слабите, а инвалидите, а болните и т.н. Точно тук е функцията на държавата да се грижи за тези категории хора. За периода 2006-2010 г. държавата е завишила разходите си на година приблизително с толкова, колкото събира от пенсионни осигуровки за една година т.е., ако държавните разходи се върнат на нивото от 2006г. ще може да се премахне напълно пенсионната осигуровка, която сега отива в НОИ. Солидарната пенсионна осигуровка трябва да бъде една минимална сума, която осигурява социална държавна пенсия, а работещите хора трябва да внасят останалата сума по свои лични пенсионни сметки, където сумите ще се олихвяват и ще нарастват на капиталов принцип.
Крайно време е хората, които взимат решения да осъзнаят, че не може около 3 милиона работещите в частния сектор да издържат 2 милиона и 200 хиляди пенсионери и още 400-500 хиляди работещи на бюджетна издръжка служители в администрацията, полицаи, военни, лекари, учители и т.н. Колкото и празни приказки да се говорят всичко е чиста математика.
Защо реалните заплати, ще намалеят, ако влязат в сила мерките на правителството?
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | 1 коментар
На всички е ясно, че някаква част от заплатите в частния сектор се дават на ръка и се внасят осигуровки върху по-малки суми. Сега НАП с подкрепата на синдикатите и с благословията на премиера е решила да се пребори с това явление. Как ще стане това? Заплатите ще се превеждат само по банков път и укриването на осигуровки ще се криминализира. НАП иска още и облагане по аналог за осигуровките, както е при данъците.
Всички тези мерки навяват на мисълта, че това е поредната полицейска акция, която ще накаже закоравели престъпници. Само че, този път става въпрос за около 1 милион души ( има различни оценки за точната бройка ), които плащат или получават заплати на ръка и е ясно, че хората не са престъпници, просто не виждат смисъла да изливат пари в една каца без дъно. Защото вноските отиват в една фалирала пенсионна система, от която те в бъдеще няма да получат почти нищо и в една здравна система, от която можеш да получиш всичко друго, но не и здравна помощ.
Трябва да изясним нещо от самото начало. Цялата осигурителна вноска, се заплаща от работодателя, независимо, че по закон тя се разделя между работника и работодателя. Това е едно изкуствено разделение, защото личната вноска на работника е част от брутната му работна заплата. Ако един работодател е решил, че на него един работник може да му струва максимално 1200 лева, за него няма особена разлика, дали ще плаща на държавата 200 и на работника 1000 или на държавата 400 и на работника 800. Да, ще се случи точно това, заплатите ще станат реални, но ще намалеят, защото никой работодател няма да рискува да влезе в затвора, но ще намали реалните заплати на работниците, за да може да плаща осигуровките на държавата, пък по нататък, кой какво ще открадне не е негова грижа. Или за да работиш в България, ще трябва да се самоосигуряваш. Просто няма да се наемат хора на трудови договори. И ако мотивите на работодателя са ясни, защо не иска да плаща допълнителни разходи за труд, то е интересно, защо работника се съгласява, да не се осигурява на реалната заплата. Безспорно един от мотивите е, че човек може да остане без работа, но основната причина е, че тези осигуровки са данък и не осигуряват нищо на работещия, нито прилична пенсия, като се пенсионира, нито адекватна здравна помощ, като се разболее.
Ако перифразираме една популярна реклама „Само полицейщина не стига, трябва и акъл”. Трябва да се реформират неадекватните осигурителни системи и капиталовия принцип да стане водещ. Когато интересите на хората се разминават с интересите на държавата ( политико-чиновническата клика), те рано или късно я сменят, като отиват да живеят на друго място. В България ще останат само тези, които са прекалено стари или прекалено болни за да я напуснат. Да видим тогава, кой ще внася осигуровки.
Какво се случва със сребърния фонд?
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
„Сребърният фонд” беше създаден преди няколко години за подпомагане на закъсалата пенсионна система. Подобни фондове има и в други държави, а български беше създаден по белгийски модел. „Сребърният фонд” в България трябваше да се формира от постъпления от приватизацията, от концесии и т.н., в него трябваше да постъпва и 25% от бюджетния излишък, ако има такъв. Идеята е след години, когато пенсионната система е напълно фалирала да има от къде да се дотира, като междувременно средствата се инвестират и носят доходност. Предположенията са, че в момента в този фонд има около 1,5 милиарда лева и те стоят на много ниска лихва в БНБ. Липсата на прозрачност подхранват слуховете, че фонда, който е част от фискалния резерв, се харчи за покриване на текущи нужди на правителството, но ако оставим слуховете на страна случая със „Сребърният фонд” фонд поставя най-малко два въпроса.
Първо със създаване на този фонд държавата признава, че сегашната разходо-покривна система не може да се справи и тя се нуждае от корекция към капиталов модел. Като първа стъпка е добре, но вече няколко години тези средства не се инвестират активно и съответно имат съвсем малка възвращаемост, което за пореден път доказва, че държавата е лош стопанин. Тя ако беше добър и досега щяхме да си живеем в социализма.
И второ един такъв фонд може да бъде само мост за преминаване към една преобладаващо капиталова система и тогава всеки ще може да избира, кой да управлява неговите пари. Сегашният модел може да се запази само като един социален минимум и хората да знаят, че държавната пенсия ще стига само за хляб и мляко при много по-ниска от сегашната вноска разбира се.
На тези, които играят на струната, че държавната пенсия е сигурна, а частниците могат да изгубят парите им, ще напомним, че досега в България само държавата е лъгала и губила парите на хората, и когато след 1944г. национализира пенсионни фондове и през последните 20 години, когато на всички които са внасяли вноски в продължение на 30-40 години им плаща ниски пенсии.
Бюджетната прогноза 2011-2013 – много хубаво не е на хубаво
Публикувана в Данъчни, Общество, Работна заплата и осигуровки | 2 коментара
Тази седмица излезе бюджетната прогноза за 2011-2013г. на кабинета. От нея лъха оптимизъм, което е добре, ако обаче зад един оптимизъм няма реализъм, това вече не е добре. Какво прави впечатление в тази прогноза:
Първо и за трите години има заложен бюджетен дефицит, наистина под 3%, което не е проблем за ЕК, но както казваше анимационния герой Лупи, на учените, които искаха да го изпратят на Луната: „Имам един незначителен въпрос. Как ще се върна от там?” Нашият „незначителен” въпрос е: От къде ще се финансира този дефицит? Вече е ясно, че след като тази година това ще стане от фискалния резерв, за следващата пари от там няма да има. Остават два варианта, дълг и заем от МВФ. МФ вече прави втори аукцион на ДЦК на вътрешния пазар и интереса е много голям, но това няма да е достатъчно да финансира дефицита. Остават външните пазари. Според повечето анализатори, те няма да са склонни да финансират правителството на лихва от около 6%, както това се случва на вътрешния пазар, а лихвата най-вероятно ще е в диапазона 10-12%, което няма да е приемливо за кабинета. Остава само МВФ, което е най-големия кошмар на премиера, защото тогава край с популизма и ще трябва да се правят реформи, а това значи много недоволни избиратели.
Вторият параметър, който е обвит с много неизвестни е растежът на БВП. В прогнозата е заложен среден растеж за периода около и над 4%. Като се има предвид, че в годините преди кризата този показател беше около 6%, се вижда че числото 4 е повече от оптимистично. Имайки предвид, че основният пазар за българските стоки е ЕС, а Европа ще е един от най-бавно възстановяващите се пазари, износа изглежда малко съмнителен източник на постоянен растеж. Освен това българската икономика има структурен проблем. Растежът до скоро беше подхранван от строителство, недвижимите имоти и туризма. Промишлеността играеше доста по-малка роля. Ще трябва време да построят новите експортно-ориентирани предприятия. Другите надежди са аутсорсинга на услуги и ниското данъчно бреме. При аутсорсинга България започва да изпитва проблем с достатъчно квалифицирани и знаещи езици кадри, които да посрещат изискванията на потенциалните инвеститори. Ниското данъчно бреме е много добра опция, но то трябва да е съчетано с по-малко бюрократична система и да има консенсус, че в близките 10-15 години няма да бъде променяно. Затова най-вероятно от него ще се възползват основно гръцки и румънски компании.
Ако растежът е по-нисък дефицитът ще е по-голям и бюджета ще се издъни, тогава остава или МВФ и реформи или вдигане на данъците и навлизане в години на стагнация и застой. Ще трябва да бъде намерен и виновник разбира се. Това ще бъде най-вероятно финансовият министър Дянков. Това, че няма избор и трябва да прави бюджет отзад напред, защото МВР е свещена крава например, никой няма да му го признае.
Пенсионер в България – ужасен край или ужас без край
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
След заседанието на тристранния съвет в петък единственото, което се разбра, че всички участници държат на първоначалните си идеи, а именно:
Синдикатите искат увеличаване на осигурителните вноски, даже са изчислили, че това увеличение трябва да бъде между 6 и 9%, за да няма дефицит в системата на НОИ. Искат също да се криминализира не плащането на осигуровки.
Работодателите поискаха да няма повишаване на вноските, а да се засили контрола върху сивия сектор.
Министър Тотю Младенов повтори, че освен затягане на контрола над фирмите, трябва да се увеличи стажа при пенсиониране, да се ограничат възможностите за ранно пенсиониране и т.н.
Това говори, че този тристранен съвет е напълно неадекватен и не иска да погледне истината в очите. Що за извратено мислене трябва да имаш, за да искаш работещите и техните работодатели да внасят 9% повече за да могат пенсионерите да получават същите ниски пенсии. Дали ще увеличавате стажа или възрастта за пенсиониране общо взето няма никакво значение, защото крайния резултат е същия – не можеш да се пенсионираш. Възрастта при пенсиониране все повече се приближава до средната продължителност на живота особено при мъжете.
Вече много пъти сме писали по темата и нашето мнение е напълно ясно. Трябва да се смени разходо-покривната система с капиталова. Защо обаче има такава силна съпротива по въпроса? Ако се смени системата, след 20 години пенсионерите няма да зависят от държавата, а по този начин губиш контрол над повече от 2 милиона избиратели, а за момента ножа още не е опрял до кокала. Най-вероятно тази реформа може да се отлага още 10-15 години, но след това държава няма да се занимава с нищо друго освен да плаща пенсии.
Синдикатите също са заинтересовани от запазване на статуквото. Тъй като тяхната основна сила е в контрол на работещите в бюджетната сфера и в държавния сектор като цяло, запазването на сегашната система им дава някакъв контрол над случващото се и в частния сектор.
Единственият шанс на сегашната система е намаляване на работещите в бюджетната сфера и пренасочването им към частния сектор, но това води също до загуба на контрол върху потенциални гласоподаватели.
За съжаление изглежда, че агонията ще продължи…………..
Пенсионната реформа и идеите на Хосе Пинера
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | 1 коментар
„Нищо не се случва, освен ако преди това не е било мечта“.
Карл Сандбърг
Много хора искат по-високи доходи, но малка част от тях търсят връзката между доходите си и това, което вършат на практика. За работещите това е връзката производителност на труда – доходи. За пенсионерите това е връзката между вноските, които са правили и пенсията, която получават. Опа, това би било вярно, ако пенсионната система в България приличаше на тази в Чили. Пенсионната система у нас трябва да се промени най-малко по две причини:
Първо принципа на солидарност върху, който е изградена сегашната система трябва да има и математическа логика. Когато тенденцията е работещите да стават все по-малко, а пенсионерите все повече, когато искаш от някой да внася повече, а след време да получава по-малко това вече не е солидарност, а садизъм. Последните предложения са за 40 години трудов стаж. Това означава, че един вишист не трябва да има нито един пропуснат ден трудов стаж, ако иска да се пенсионира на 63г. Да направим най-простите математически изчисления, ако вие внасяте 40г. осигурителни вноски върху максимума 2000 лева, ще внесете някъде около 154 хил. лв. След това ще получавате по 700 лв. на месец (максималната пенсия в момента). Според статистиката, ако сте мъж, ще я получавате средно 6 години, ако сте жена 12 години, което означава, че ще получите между 50 и 100 хил.лв. В тази сметка не влиза фактора инфлация, защото вие давате парите сега, а започвате да ги получавате след 40г. Ако внасяте тези средства във ваша лична сметка даже и при минимална доходност ще имате след 40г. поне 300 хил.лв., което значи, че вие може да получавате между 2000 и 4000 лв. на месец, а ако нещо се случи с вас и вие починете, останалите пари ще ги получат децата ви.
Второ ако се смени принципа на солидарност, с принципа на спестяване в лична сметка, то както показват резултатите в Чили, икономиката ще започне да расте два пъти по-бързо. Работниците ще са много по-заинтересовани, как ще се движи икономиката и това ще повиши производителността на труда и ще намали до минимум стачките, защото ако страда икономиката, ще пострадат и техните спестявания.
Тази нова система, може да се приложи само за хора, които имат поне 10г. до пенсия. Тези които са вече пенсионери ще трябва да се примирят с държавната пенсия и държавата ще трябва да им я гарантира. Тези, които вече са започнали имат два варианта или да останат в сегашната система или да излязат от нея, като получат компенсации под формата на ДЦК, за времето през което са правили вноски в нея. Тези, които ще започнат работа след датата на реформата ще могат да се осигуряват само по новата схема.
Как ще се финансира прехода от едната система към другата и как ще се заплащат пенсиите на тези, които са останали в държавното пенсионно осигуряване? Това може да стане по няколко направления, с емитиране на дългосрочни ДЦК, всички средства от приватизация да се използват само за пенсии, ограничаване на всички ненужни държавни разходи, по-високия икономически растеж ще донесе и повече приходи в бюджета.
Това е направил Хосе Пинера в Чили преди 30 години, и за тези години средната възвращаемост на средствата по лични сметки е била над 10%, а икономическия растеж е бил средно 7%.
Това е единствената алтернатива, всичко останало е демагогия. Сегашната система ще доведе до това хората да умират по работните си места или в мизерия като безработни, без да могат никога да се пенсионират.
Всеки болничен за 3 дни и след това, о чудо и НОИ започва да плаща
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | 2 коментара
Много се пише напоследък за новия ред при изплащане на болничните. Ясно е, че водещият мотив е спестяването на 50 млн. лева от бюджета на НОИ. За всеки, който е ходил на лекар е ясно, че можеш да си вземеш болничен съвсем лесно, така че мотива за злоупотреба с издаването на болничните също не е лишен от логика. В този коментар ще оставим на страна, дали е справедливо работника да плаща един ден и работодателя още два. Ще разгледаме два други аспекта на проблема.
Първо от дебата с болничните, става все по-ясно, че цялата ни осигурителна система няма нищо общо с осигуряването, а е един придатък на данъчната система. Знам, че сега привържениците на тази отдавна изживяла времето си форма на осигурителния модел ще скочат да го защитават и ще започнат да дават избирателни примери от всички краища на ЕС, но когато липсва връзка между това, за което се осигуряваш и това, което получаваш в замяна, проблемът е на лице и не може да бъде заобикалян до безкрайност. Като се започне от пенсионният модел, при който работещите внасят много спрямо доходите си, а пенсионерите получават малки пенсии, мине се през осигуряването за болест, при което се очертава НОИ да плаща само за хронично и тежко болните, а в масовия случай заболелите и техните работодатели да плащат втори път и се стигне до разходите за здравно осигуряване, които показват склонност да растат с по 2% на година и същевременно дефицита в здравеопазването да продължава да се увеличава главоломно. На такава осигурителна система могат да завидят много черни дупки в космоса. Крайно време е да си признаем, че това не са средства за осигуряване, а един специфичен данък оборот върху разходите за работна заплата.
Второ някак в страни остава въпросът, защо болничните трябва да се предават в НОИ от работодателя, които разбира се е застрашен от солени глоби, ако предаде болничен по-късно от два дена след като е платил осигуровките. Пътят е: лекар – болен – НОИ. Работодателят трябва да получава копие от болничния, но след като лекарите отчитат болничните пред Здравната каса, възниква логичния въпрос, защо НОИ не си ги взима от там. За тези, които все още не разбират къде е проблемът е добре да се запознаят със:
„ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ ”
Чл.5 ал. (2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.
Чл.30, ал. (3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Длъжностно лице, което наруши изискванията на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 21, 22 и чл. 29, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Ако нарушението по ал. 3 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв.
Да, имало глоби и за административен произвол, но няма кой да ги налага. Някак неусетно стигнахме до трите проблемни области, които се нуждаят от спешни реформи – администрация, пенсионна система и здравеопазване. Проблемите не могат да се отлагат вечно. По-добре е всичко да се направи, докато все още системата може да изпуска пара. Вулкана в Исландия ни показа нагледно, какво може да се случи в противен случай.
Държавните служители бранят привилегиите си, но забравят, че предоставят обществена услуга с ниско качество
Публикувана в Данъчни, Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Много е хубаво да ползваш привилегии и е много трудно да се разделиш с тях. Логично е полицаи, военни, данъчни и други чиновници със зъби и нокти да бранят всичко, което получават като допълнение към заплатите, а то не е малко. Пенсионни и здравни осигуровки, пари за дрехи, пари за храна, безплатен градски транспорт. Да не говорим за по 30 дни платен отпуск. Трябва да е ясно, че някой плаща за всичко това и само на хартия това е държавата. На практика го плащат работещите в частния сектор, защото само те създават БВП, държавата само го преразпределя, както всички знаем доста неефективно.
Много е лесно всички да се оправдават, че всичко лошо са го направили предишните. Ако са го направили предишните правителства да ги осъдят, ако не могат да ги осъдят, да променят законите, така че да могат тях да ги съдят, ако те нарушат правилата. И ако политиците могат да кажат, ние не управлявах ме, с бюджетните служители не е така. Полицаите охраняваха предишното правителство, данъчните събираха пари за него и останалите чиновници с действията или бездействията си са допринесли за всички золуми, които се изнасят сега.
Когато си браниш привилегиите, трябва да се види какво обществото получава срещу парите, които ти дава. Не мисля, че хората са доволни от сигурността, която им предоставя полицията, не мисля, че се чувстват сигурни за имуществото си, за децата си и за себе си. А ако станеш жертва на престъпление се сблъскваш с бездушието и незаинтересоваността на служителите на МВР. Същото е и в НАП. Данъкоплатецът трябва да спазва всякакви безумни срокове и за него има солени глоби, но другата страна може да не спазва сроковете и ако искаш справедливост трябва да я съдиш. Същото е положението и с останалата част от администрацията. За да получиш най-обикновен документ трябва да си вземеш отпуск и да ходиш от гише на гише, като не особено компетентни чиновници те прехвърлят от един на друг.
Крайно време е обществото да каже стига и да постави въпроса – пари само срещу качество. Не може в 9 милионна Швеция държавните служители да са 50 хиляди и да има качество, а в 7,5 милионна България държавните служители да са 150 хиляди и да се взимат само пари без никакъв обществен ефект. Който иска привилегии трябва да работи за трима, а другите двама трябва да бъдат съкратени и да си търсят работа в частния сектор.
Повишаване на здравната вноска с 2 процента – а защо не данъчна стачка.
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
В последно време българският данъкоплатец е поставен в положение на кръгова отбрана. Не знае както си работи (все още), от къде ще му дойде следващата атака. Тъкмо отблъсна попълзновенията на НАП и даже с контраатака го принуди да измени указанието, и получи нов удар. Този път от най-високо място. Лично министър-председателя направи предложението за увеличаване на здравната вноска с 2%. Неочаквано за мнозина финансовият министър лансира идеята бюджетните служители да си плащат личната вноска. Така и не стана ясно обаче, дали става думата за цялата вноска или само за здравната. Веднага се чуха вопли отвсякъде, как това не можело да се случи, защото щели да им намалеят заплатите, никой обаче не беше притеснен, че като на другите хора им вдигнат вноските и на тях ще им паднат заплатите. Тогава даже имаше репортажи по телевизиите, как става въпрос само за няколко лева.
Всичко казано до тук, ни връща към фундаменталните неща. Защо принципа на равнопоставеност в отношенията държава-общество е толкова опасен за държавата. Тя даже не иска да поправи неща, с които ясно нарушава Конституцията, защото там пише, че всички сме равни. Никъде не пише, че след като им плащаме заплатите, трябва да им плащаме и удръжките. Все повече хора започват да разбират, че «Наглите» са работещите за държавата. Те могат да не спазват законите, защото гарван гарвану око не вади, за тях няма санкции, защото и да ги има в закона, няма кой да ги приложи на практика. И какво излиза накрая, ние им даваме пари, а те ги пилеят.
Все по-ясно разделителната линия в България започва да минава по линията – работещи в частния сектор и създаващи БВП, и работещи за държавата и харчещи БВП. Няма значение, как източваш бюджета, дали правиш далавери с обществени поръчки, връщаш си ДДС, на което нямаш право или си некадърен и заради теб държавата не може да получи милиони от ЕС и бизнеса не може да осъществи печеливши проекти, но ти си получаваш заплата сякаш си си свършил работата.Тъй като не се очертава държавата доброволно да пусне кокала, ще трябва да и се помогне. И ако безобразията не престанат многобройните бизнес-организации трябва да се обединят и да заплашат държавата с данъчна стачка.
Оказа се, че съдът е отменил указание 24-00-7/25.02.2010 още преди да бъде издадено
Публикувана в Без категория, Данъчни, Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Resh2778Указание 24-00-7/25.02.2010 подлуди България. Оказа се, че съдът е отменил основанията в това указание, много преди то да бъде издадено. С решение 7327/09.07.2007г. Върховният административен съд на Република България се е произнесъл много ясно по-подобен казус. В това решение (което прилагам) , съдът е оборил всички съждения на така наречените методолози на НАП, въпреки че аз лично не вярвам, че това е само тяхна идея и са действали без ясни указания от своите началници за крайния резултат .
На първо място съдът приема, че основните задължения на съдружника, по отношение на управлението му произтичат от чл. 123 и 124 от ТЗ, а чл. 141 ал.7. от ТЗ, който касае писмената форма е само за валидност и ако няма такъв договор то управителят по никакъв начин не подлежи на осигуряване по чл.4. ал.1.т.7. от КСО. За разлика от НАП, съдът не заключава, че съдружника по някакъв начин е нарушил закона, като няма сключен писмен договор, напротив, неговото заключение е, че съдружниците могат да управляват и само въз основа на чл. 123 и 124 от .ТЗ.
На второ място съдът заключава, че е недопустимо разширително тълкуване на правните норми, което прави НАП. Съдът смята, че е малко вероятно чл.4. ал.1.т.7. от КСО да касае договори за управление (ДУК), които са сключени със съдружници и целият дух на ал.1 говори, че това се отнася за хора, които изпълняват тази длъжност, но не са собственици. Даже да се приеме „стриктно” тълкуване, казва съдът и да се допусне хипотезата, че този член касае всички, независимо съдружници или не, то няма ли писмен договор той е неприложим.
Най-вероятно това указание ще бъде отменено, но остава въпроса, които ще компенсира обществото за напразно изхабена енергия, да доказва очевидни неща. Явно това ще продължава докато няма строги санкции за чиновници, които си позволяват да използват служебното си положение за противозаконни деяния.
Указание 24-00-7/25.02.2010 на НАП – некомпетентност или преднамерена атака срещу малкия бизнес
Публикувана в Данъчни, Общество, Работна заплата и осигуровки | 2 коментара
С указание 24-00-7/25.02.2010г. НАП доказа, че няма значение каква е волята на законодателя. Няма значение, че правителството има желание на намалява осигурителната тежест. Няма значение, че България се опитва да привлича чуждестранни инвестиции по време на криза. Единственото важно е волята на НАП.
Компетентността никога не е била силата на НАП. Безброй са примерите на противоречащи си указания (на тази тема ще посветим отделен коментар), но в последните месеци положението започва да става нетърпимо, а въпросното указание е върха на ГМУ(генно модифицирани указания). С този хибрид, който е излязал сякаш от ръцете на Мичурин, се доказва една стара истина – „Колко е наивно да мислиш, че може със стария персонал да направиш ново заведение“.
Защо в написаното в това указание няма нищо вярно?
На първо място, защото използва фалшиво основание за да бъде издадено. В указанието се казва „Вследствие изменението на чл.6 ал.3 от КСО….”. Ако се видят мотивите на законодателя за изменение на цитирания по-горе член то ще стане ясно, че промяната е цел „предприемане на мерки срещу некоректните осигурители, които не начисляват възнагражденията регулярно, с цел избягване на внасянето на осигурителни вноски”. Ни в клин, ни в ръкав на това основание НАП решава да издаде указание, че трябва да се осигуряват управителите, в търговски дружества, които са и съдружници „ върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии”. НАП приема, че когато няма начислено възнаграждение на един управител, то той не е сключил договор за управление(ДУК). Грешка, има много ДУК, които са сключени в писмена форма и в които е записано, че управителя няма да получава възнаграждение. В такъв случай фирмите трябва да начисляват нула, като възнаграждение, а колко дава всяко число умножено по нула смятам, че всеки знае….
На второ място, не е ясно защо НАП, решава да разграничи дейността по управление и контрол на търговско дружество и за нея съдружникът, трябва да се осигурява „ върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии”, а за дейността си като продавач например, вече не трябва да използва тази класификация, а да се самоосигурява като съдружник.
На трето място, защото същността на това да си съдружник в един бизнес, е да печелиш от бизнеса, а не да взимаш заплата. Всеки един собственик, може да реши дали да взима някакво възнаграждение под формата на заплата или да взима само дивидент, когато фирмата излиза на печалба. В този ред на мисли, как ще се осигурява един съдружник си е само негово решение и когато той не получава доход от дейността си във фирмата, задължението му за осигуряване трябва да е само върху прага за самоосигуряващи се лица.
Какво ни показва случая с това указание? Показвани, че час по-скоро трябва да се отнемат правомощията на НАП да издава задължителни указания за своите служители и тази дейност да се прехвърли върху КОМПЕТЕНТЕН орган извън структурата на НАП, който да не е заинтересована страна. Показвани също така, че докато няма глоби и наказания за чиновниците за проявената от тях некомпетентност и безхаберие и докато няма един независим инспекторат, който да налага тези наказания обществото ще страда от подобни ГМУ-та.
На всички трябва да е ясно, че основната роля на държавата е да обслужва обществото, а не обратното и ако държавата не може да се справи с тази функция, обществото не може да я търпи до безкрай в този и вид.
« назад — продължете търсенето »