Камбана бие за бъдещите пенсионери – оглушително
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Тази седмица излезе едно изследване, което показа, че 30-40 годишните сега ще се пенсионират най-вероятно на 70 години. Това е чиста математика. Когато тези поколения остареят, те ще представляват повече от половината от населението на България. За да се получават пенсии подобни на сегашните единственото решение е повишаване на пенсионната възраст. Чехия вече призна, че през 2050 година пенсионната възраст ще стане 73 години, но далеч не всички държави са толкова честни с бъдещите пенсионери. Сегашните 30-40 годишни са най-голямото поколение и то плаща най-големия дял от сегашните пенсии. Честно е държавата да му каже, че не знае, кой ще плаща неговите пенсии. Днешният пенсионен модел се задъхва при най-положителното съотношение работещи-пенсионери. При тази ситуация само 40% от пенсиите се финансират от осигуровки, а останалите 60% от данъци чрез дотации от бюджета. Децата между 10 и 15 години в момента в България са едва 300 хиляди. На тях ли ще разчитаме да плащат пенсиите на всички нас?
Не знам какво още трябва да бъде казано за да се осъзнае необходимостта от промяна на тъй наречения солидарен пенсионен модел. Не знам какво е солидарното на модел, който ще принуди част от хората да умират на работните си места, защото просто няма да са навършили възрастта за пенсиониране или ще си стоят в къщи без никакви доходи, защото никой няма да ги иска на работа на тази възраст. Основната причина този модел да е водещ в България, а и в много други страни е нежеланието на държавите да престанат да контролират големите парични потоци, които идват под формата на осигуровки и желанието големи групи от гласоподаватели, каквито са пенсионерите да са зависими от решенията на политиците и някой да може да се тупа в гърдите, че той им „плаща” пенсиите.
Тъй като едва ли може в скоро време да очакваме промяна в поведението на държавата, то всеки един, който има поне 10-15 години до пенсия трябва да започне да мисли сам за себе си. Да започне да заделя на страна пари, които са само негови, носят му доходност и се умножават. Не е нужно да измисляме топлата вода. Хората в развития свят повече от 100 години спестяват по този начин. Дали ще са частни пенсионни сметки, рентни застраховки или друго подобно вложение е въпрос на лично решение и консултация с професионален съветник. Ако искате съдба по-различна от тази на сегашните пенсионери, трябва да вземете бъдещата си пенсия в собствените си ръце.
Ако криминилизират плащането на по-ниски осигуровки, падат реалните заплати
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
След като, увеличаването на пенсионната възраст излезе отново на дневен ред, всички, които искат да запазят статуквото и имат полза от него възродиха старата си идея, да се криминализира плащането на осигуровки върху суми различни от реалната заплата. Принудени сме да публикуваме част от коментара, който направихме преди повече от една година(всичко в кавичките е стар коментар), когато пак имаше подобна идея.
„Става въпрос за около 1 милион души ( има различни оценки за точната бройка ), които плащат или получават заплати на ръка и е ясно, че хората не са престъпници, просто не виждат смисъла да изливат пари в една каца без дъно. Защото вноските отиват в една фалирала пенсионна система, от която те в бъдеще няма да получат почти нищо и в една здравна система, от която можеш да получиш всичко друго, но не и здравна помощ.Трябва да изясним нещо от самото начало. Цялата осигурителна вноска, се заплаща от работодателя, независимо, че по закон тя се разделя между работника и работодателя. Това е едно изкуствено разделение, защото личната вноска на работника е част от брутната му работна заплата. Ако един работодател е решил, че на него един работник може да му струва максимално 1200 лева, за него няма особена разлика, дали ще плаща на държавата 200 и на работника 1000 или на държавата 400 и на работника 800. Да, ще се случи точно това, заплатите ще станат реални, но ще намалеят, защото никой работодател няма да рискува да влезе в затвора, но ще намали реалните заплати на работниците, за да може да плаща осигуровките на държавата, пък по нататък, кой какво ще открадне не е негова грижа. Или за да работиш в България, ще трябва да се самоосигуряваш. Просто няма да се наемат хора на трудови договори. И ако мотивите на работодателя са ясни, защо не иска да плаща допълнителни разходи за труд, то е интересно, защо работникът се съгласява, да не се осигурява на реалната заплата. Безспорно един от мотивите е, че човек може да остане без работа, но основната причина е, че тези осигуровки са данък и не осигуряват нищо на работещия, нито прилична пенсия, като се пенсионира, нито адекватна здравна помощ, като се разболее.“
А, че това е вярно може да подкрепим с цитат от друг наш коментар:
„Почти всяка вечер по някоя телевизия министър, държавен чиновник или синдикалист ни обяснява, че като не ни внасят осигуровки върху реалните заплати ще получим ниски пенсии като се пенсионираме. Колко ниски пенсии ще получим? Ниски спрямо тези, които се осигуряват на пълната си заплата ли? Ниски спрямо жизнения стандарт в България в този бъдещ момент? Ниски спрямо средните пенсии в Европа? А колко ще получават тези, които се осигуряват на максимума? Дали те няма да получават само 100 евро повече на месец, а да са внесли десетки хиляди в повече за десетилетията, през които са се осигурявали?
Държавата не дава отговори на тези въпроси, не само защото отговорите са нелицеприятни, но и защото тя не знае отговорите и не иска да се ангажира с някакви обещания черно на бяло. Че кой може да отговори на такива въпроси ще кажете? Американската администрация за социално осигуряване всяка година уведомява всички американци над 25г., които работят и внасят осигуровки. В тези известия има информация за бъдещата пенсия на база осигурителния принос на работещия. Освен това има информация за плащания, ако настъпи инвалидност, за наследствена пенсия и др.В България над 60% от пенсии се плащат от данъци, а не от осигуровки. Самите постъпления от осигуровки веднага се харчат за пенсиите на сегашните пенсионери, така че, те имат характер на данък, а не на осигуровка. Тук е и голямата заблуда. Вие може да сте внасяли големи вноски, но ще зависите от бъдещите постъпления в системата. Сами може да си отговорите какви ще бъдат те, като знаете каква е демографската ситуация в България и какъв е темпа на емиграция. Както сегашните, така и бъдещите пенсионери ще зависят от благоволението на политиците и от възможностите на бюджета. Бъдете сигурни, че и тогава както и сега ще бъде водещ популисткия принцип на уравновиловката и ще продължи подтискането на по-високите пенсии(вече над 10 години обещават да премахнат тавана на пенсиите) за сметка на повишаване на по-ниските.
Ако не ви се вярва, че всичко това ще е така, погледнете вашите майки и бащи, вашите баби и дядовци, на които държавата е удържала осигуровки по времето на социализма и е обещавала добри пенсии. Ама сменил се е строя ще каже някой. Строят се е сменил, но държавата е същата. Утре ще се смени нещо друго и това ще бъде оправданието. Само преценете, дали когато се пенсионирате искате да разчитате на държавната пенсия или сами да помислите за себе си.”
Извиняваме се, че просто публикуваме извадки от наши по-стари коментари, но това е само едно доказателството, че в тази държава нищо не се прави(поне в тази сфера), защото коментарите ни звучат все така актуално. Трябва смяна на философията на пенсионния модел. Не може да се поддържа солидарен пенсионен модел, с възрастовата структура, която има населението на България. Държавата трябва да поеме грижите за сегашните пенсионери и да даде възможност на бъдещите да помислят сами за себе си.
Фалитът на солидарната пенсионна система в България става все по явен
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Предложението на финансовия министър Симеон Дянков за вдигане на пенсионната възраст с една година още от 2012г. отново извади въпроса за пенсионното осигуряване на дневен ред. Дебатът обаче, не се води по същество, а с несъстоятелни аргументи от политици, синдикати и измислени „специалисти” по социално осигуряване, които се опитват да докарат вода от девет дерета, за да защитят статуквото. В този модел, който всички наричат солидарен, отдавна няма нищо солидарно. Солидарността се е изразявала в правилото – работещите в момента, издържат тези, които сега са пенсионери, а когато те станат пенсионери ще ги издържат работещите в онзи бъдещ момент. Този модел работи обаче, само ако в пазара на труда се вливат по-големи поколения, от тези които го напускат. Когато се иска да даваш пари в момента, за издръжката на сегашните пенсионери, но в бъдеще е ясно, че няма кой да внася пари за твоята пенсия е ясно, че те правят на глупак, като ти говорят за солидарност.
За да не сме голословни, нека видим данните на НСИ за населението на България и тенденциите в неговото развитие:
2010г. 2030г. 2050г. *цифрите са в хиляди
0-19г, 1415 1110 965
20-59г. 4235 3210 2455
над 60г. 1850 2130 2270
общо 7500 6450 5690
Какво прави веднага впечатление? Българската нация застарява и намалява. След 20 години децата и възрастните хора ще са колкото тези в активна възраст, а след 40 с почти един милион повече от тях. Ясно е, че сегашната система, не може да обещае пенсии на 40-45 годишните, да не говорим за 20-25 годишните.
Трябва по-внимателно да погледнем цифрите за 2010г. Сега жените се пенсионират на 60г., а мъжете на 63г., което означава, че не всички от тези 1850 хил. човека трябва да са пенсионери. Да, ама не. Пенсионерите гонят 2400 хил. души. По данни на НОИ хората с някакво удостоверение от ТЕЛК са около 650 хил. души и не малка част от тях взимат пенсии. Другият фактор за набъбналите пенсионери е ранното пенсиониране. Не случайно статистиката казва, че средно пенсия в България се взима на 56 години. Ще кажете добре, към 1850 хил. сме прибавили още 550 хил. души, които са се пенсионирали, но все пак ни остават 3685(4235-550) хил. които да работят. Тези, които работят обаче, по данни на НСИ са 2200 хил. души. А сега ходи вярвай, че математиката е точна наука. Къде се губят останалите 1485 хиляди. Около 370 хил. са декларирали, че са безработни, около 300 хил. учат, други около 260 хил. не работят, защото отглеждат деца или болни роднини, около 200 хиляди декларират, че не се чувстват добре здравословно и затова не работят. Губят се едни около 355 хил. души, които или изобщо не си търсят работа или са в чужбина. Какво излиза сега 2200 хил. души издържат всички останали, така ли? Не, не е така. Ситуацията е далеч по лоша. Само около 1600 хил. работят в частния сектор и създават БВП. Да прибавим още максимум 80 хил. от тези, които работят в обществения сектор, но се трудят в стопански субекти, които създават БВП(като АЕЦ „Козлудуй”например). Това са хората, които издържат цяла България. Картината е трагична, но да се върнем на пенсионния модел.
В момента, бюджетът на НОИ се финансира в съотношение 40% от осигуровки и 60% с трансфери от държавния бюджет т.е. от данъци. Тъй като държавата като работодател, също трябва да внася осигуровки, които обаче взима от събраните преди това данъци, то реалното съотношение е 30 към 70%. Както виждаме тази система няма нищо общо с осигуряването. Осигуровките са още един канал за данъчно облагане, но на много ограничен кръг от хора. За да има, все пак някакъв смисъл солидарният модел в този му вид, то трябва да се изключат като получатели на пенсии от него широк кръг от хора:
1.Всички, които получават бюджетни заплати трябва да са извън неговия обхват, защото те никога не са създавали БВП. За техните пенсии трябва да се грижи държавата от собствения си бюджет и да си прави сметка колко хора може да си позволи на щат, какви да са техните заплати и всеки месец да се правят отчисления от бюджета за техните пенсии. Това трябва да е отделен фонд, от който да се финансират пенсиите само на тези хора.
2. Всички инвалидни пенсии, също трябва да се извадят от солидарния модел и да се финансират по линия на социалното подпомагане. В солидарния модел трябва да останат само пенсиите за старост.
3.Всяко ранно пенсиониране трябва да се финансира с отделни фондове. Има професионални пенсионни фондове за първа и втора категория труд в частния сектор. Тези, които се пенсионират рано в държавния сектор, трябва да минат с пенсии на принципа описан в точка 1 т.е. държавата трябва да си прави сметка, дали може от бюджета да им финансира пенсиите. Заплатите при ранно пенсиониране на военни и полицаи, трябва да се премахнат тотално или да останат само за онези, които декларират, че се отказват от ранното пенсиониране и ще започнат да получават пенсии, чак след като навършат стандартната възраст за пенсиониране.
Основният принцип трябва да бъде – пенсия от солидарния стълб само при навършена възраст за пенсиониране. Като заговорихме за тристълбовата система за осигуряване стигаме и до решението на проблема. Както видяхме в началото, в следващите години демографската ситуация ще се влошава и ако сега се получава около 35-40 от заплатата, която човек е получавал, то солидарният стълб в бъдеще ще може да гарантира само една минимална пенсия. Т.е. държавният пенсионен модел все повече ще се превръща от солидарен в модел на тоталната мизерия. Трябва да се даде възможност на хората, които имат поне 15 години до пенсия избор, дали да продължат да внасят вноски в НОИ или да се ориентират към частно осигуряване с лични пенсионни сметки, а за по младите възможността трябва да бъде изобщо да излязат от ДОО или да запазят само участието си за минимална държавна пенсия. Разбира се всички, които излязат от системата на ДОО, трябва задължително да влязат в частна осигурителна система. Хората по-принцип не са склонни много да мислят за бъдещето и затова трябва да има ясна система, която да гарантира, че всеки ще се осигурява спрямо доходите си.
Как законодателни останки от времето на социализма в заплащането на труда и осигуряването пречат на развитието на икономиката
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | 2 коментара
Добавката за клас отново изплува на дневен ред, след като стана ясно, че финансовият министър Симеон Дянков иска да въведе нова система на заплащане в държавната администрация. Логично при една система на заплащане, основа на личния принос на работника и служителя, подобна добавка няма място. Бизнесът и най-вече чуждестранните инвеститори много пъти са поставяли този въпрос, защото и работници и работодатели искат да знаят крайната цифра, която едните ще получават чисто, а другите ще плащат бруто. Особено във време на криза е крайно нелогично автоматично да се увеличават доходи само на принципа на натрупан трудов стаж. Този остатък от периода на социализма е защитаван основно от синдикатите, които предпочитат да запазват съществуващи постановки, въпреки че, те са в полза само на определени групи и категории работници. Плащането на тази добавка се заобикаля или със сложни сметки, при които тя се включва при формиране на крайното възнаграждение само формално(чрез намаляване на основната заплата) или просто работодателят предпочита да наема по-млади хора, за които ще плаща по малко допълнителни средства. В крайна сметка, тя се обръща срещу тези, които е предназначена да защитава. И ако финансовият министър не вижда логиката на тази добавка в държавния сектор, какво остава за частния…
Друг подобен случай е ранното пенсиониране придружено на всичкото отгоре с изплащане на 20 заплати. В огромен процент от случаите то обхваща служители от сектори, които са на бюджетна заплата, което го прави още по съмнително като практика. От една страна това са хора, които получават пенсии много повече време от средностатистическия пенсионер, от друга техните осигуровки, доколкото държавата като работодател, изобщо е превеждала в НОИ, са взети от данъците на работещите в частния сектор и по своята същност те се явяват също нещо като дотация на системата на ДОО. Ако изчислението се направи по този начин ще се види, че субсидията от бюджета към НОИ е доста повече от 60 процента. На въпросът, каква е логиката тези хора да получават и 20 заплати на куп при пенсиониране никога не е даван смислен отговор. Това е поредният законодателен остатък от едно време, когато армията и полицията(тогава милиция), са били обгрижвани много добре, защото на тях се е крепял режимът. Опитът на Симеон Дянков да направи, макар и частични промени към намаляване на тези привилегии предизвиква неистова съпротива, защото групата на ползващите продължава да е ненормално голяма.
Следващата ненормалност, която ярко се откроява при трудово-правните отношения е невъзможността да уволниш работник, просто защото той не ти върши работа. Сега трябва да се споразумееш с него за обезщетение от минимум четири заплати или да съкратиш щата или обема на работа. Не е логично да плащаш луди пари на някой, който не ти върши работа, само и само да се отървеш от него. Съкращаването на щата или обема работа е много хлъзгава материя и всеки, който си намери добър адвокат може да обжалва до безкрай и вероятността да спечели накрая, не е никак малка. Трябва да се въведе член в КТ, по който да може да се освобождава персонал по инициатива на работодателя, със стандартно едномесечно обезщетение разбира се. За да не прекаляват работодателите с този член, може да се въведе процентно ограничение, колко персонал може да освободиш по този член в рамките на една година, спрямо наетите. В социална държава като Дания, пазарът на труда е много гъвкав, защото може да освобождаваш лесно хора, които след това си получават пълната заплата от бюрата по труда, но само в рамките на няколко месеца и по този начин хората са стимулирани да си търсят активно работа.
Друго алогично ограничение е в сферата на социално осигуряване. В България е невъзможно да избереш къде да се осигуряваш, ако не получаваш заплата по трудов договор. Хората, които са поели риска да правят частен бизнес или са със свободни професии и по дефиниция се самоосигуряват, трябва да имат възможност за избор, дали да правят това в държавната пенсионна система или да изберат частна осигурителна институция за своето осигуряване. Ако към това прибавим и задължението на много чужди граждани, които са регистрирали фирми у нас, задължително да внасят пенсионни осигуровки, при положение, че никога няма да получават български пенсии( интересното е, че не могат да се осигуряват здравно на същото основание) започва да се оформят част от причините, защо в период на криза, въпреки ниските данъци, инвестициите в българската икономика са паднали в пъти.
Преброяването на населението и бъдещите пенсии
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Преброяването на населението показа, че българите не изчезват, но застаряват и ако този процес на този етап не страшен за българския етнос, то се очертава фатален за пенсионната ни система. Преброяването показа и друго, работещите в България са малко. Сега един работещ издържа 1,6 пенсионери, деца, учащи, домакини, безработни и т.н. Като отбележим, че над 400 000 души получават заплати от бюджета т.е. не създават БВП и не внасят реални суми в социалните фондове картината е далеч по страшна. В момента две трети от хората са в трудоспособна възраст, но децата до 15 година са под 1 милион. През 2011 година на 100 души излизащи от трудоспособна възраст(60-64) влизат само 70 в трудоспособна(15-19). За сравнение 10 години по-рано това съотношение е било 100 към 124.
Тези тенденции бяха ясни отдавна, но едва след като излязоха резултатите на НСИ и Министерството на труда и социалната политика в лицето на Емилия Войнова от дирекция „Жизнено равнище и социална сигурност” изведнъж прозря опасността. Темповете на стареене в България са най-високите в ЕС, нещо повече България е 5-та в световен мащаб по темп на застаряване. Мнението на експертите е, че ако относителния брой на населението на една държава на възраст над 60 години достигне 30% от общия брой то социалните системи започват да се разпадат. Това съотношение България ще го достигне около 2050г. На много хора и в момента им се струва, че тези системи са се разпаднали, представете си ако сегашната ситуация се влоши многократно. А само преди няколко месеца премиерът заяви, че в България е извършена пенсионна реформа, която гарантира пенсиите на всички. Единственото сигурно е, че ако всичко продължи по-старому през 2050г. държавата няма да може да изплаща пенсиите, колкото и мизерни да са те.
Какво трябва да се направи?
На първо място да се признае тоталния фалит на действащата в момента на територията на България разходо-покривна пенсионна система. Тя може да е била прогресивна в края на 19 век, когато в Европа е имало правилна възрастова пирамида, населението над 60 години е било много малко, но подобна солидарна система сега обрича на бедност и сегашните и бъдещите пенсионери, особено в държави като България, където доходите са ниски и работещите трудно успяват да заделят допълнителни средства за своята бъдеща пенсия. Пълна лъжа е, че ако сега внасяте максимални пенсионни осигуровки, ще получите висока пенсия в бъдеще( интересно, как ще ви ги осигури една разпадаща се социална система). Просто вие зависите от това колко работещи ще има, когато вие се пенсионирате и колко те ще внасят в солидарната пенсионна система.
На второ място трябва да се намалят до санитарния минимум получаващите бюджетни заплати. Както казахме по-горе тези хора не създават БВП и средствата за техните пенсии идват от данъците на работещите в частния сектор. Ако една част(препоръчително около 50%) премине от държавна издръжка, към създаване на реален продукт в частния сектор, то това би дало глътка въздух на сегашната система през един преходен период. Това може да се случи най-лесно чрез следване на естонския модел с въвеждане в действие на електронно правителство.
На трето място е премахването на връзката между получената работна заплата и социалните осигуровки, които се внасят. За хората, които работят на трудов договор от работодателя, може да се изискват осигуровки само върху минималния осигурителен доход, които да влизат в солидарния фонд, което трябва да им гарантира след време само минимална пенсия. За хората, които са самоосигуряващи се трябва да е въпрос на избор дали изобщо да внасят нещо в солидарната система и да получават минимална пенсия или да се осигуряват изцяло в частен фонд. Всички работещи обаче трябва да заделят 10% от дохода си в тяхна лична пенсионна сметка в частен фонд на капиталов принцип. Тъй като работодателите вече няма да са мотивирани да крият реалните възнаграждения на своите служители, то доходите на хората ще излязат на светло и ще има повече постъпления от ДОД.
Тези стъпки ще си останат само в сферата на пожеланията, ако няма нарастващ обществен натиск за промени върху държавата. Ако вие имате 10-15 години до пенсия, нямате никакво време за губене и трябва да започнете да заделяте пари в собствен фонд, защото даже тези промени да бъдат извършени, ползата за вас най-вероятно ще е минимална. Ако имате 20-25 години обаче, то можете да натрупате една не лоша сума, която да бъде само ваша, да ви носи доходност и да се умножава, но същевременно трябва да сте и с активна гражданска позиция и да изисквате от държавата нужните промени.
Пенсионните вълнения в Европа, вещаят началото на края на солидарната система
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
В Гърция намаляват държавните пенсии с 15%. Във Великобритания се готвят да вдигнат възрастта за пенсиониране на 68 години и да повишат вноската за пенсия. В Словения след два референдума бяха спрени плановете на правителството за пенсионна реформа. Чешката пенсионна реформа предизвика големи вълнения в страната. Застаряваща Европа вижда в края на тунела вместо светлина, пенсионен апокалипсис. Бейби бумарите( поколенията родени веднага след II-та световна война) започнаха да се пенсионират и солидарната (разходо-покривната) система започна да скърца. Това е напълно логично, защото тази система е създадена за общества с голяма раждаемост и неособено дълга продължителност на живота, каквото е била Германия в края на 19 век, когато канцлера Бисмарк я въвежда за първи път. Когато Бисмарк въвежда тази пенсионна система в Германия на 100 работещи е имало 3-ма пенсионери и тези 3-ма пенсионери са живели средно 3 години. Тогава Бисмарк определя 65 години възраст за пенсиониране. Само, че тогава германецът е живеел средно 48 години, а днес живее средно 82 години. Ако използваме същата пропорция днес, пенсия по тази система трябва да получават навършилите 110 години, а хората искат да се пенсионират пак около 65 години, та даже и по-рано.
Друга интересна тенденция е, че масовите протести са в Източна Европа, където преобладава държавната пенсионна система и в страни с голям държавен сектор като Гърция и Франция. В останалите страни протестират основно работещите в държавния сектор, които ще са най-пряко засегнати от промените. Не сте чули за протести в Холандия, нали? Няма и да чуете. Холандия е държава, в която пенсионното дело е почти изцяло на капиталов принцип. Интересна е ситуацията в Германия, люлката на солидарната система. В Германия се дискутира увеличаване на пенсионна възраст от 65 на 67 години, в същото време обаче за последните 15 години продължителността на получаване на пенсия се е увеличило от 15,8 на 18,5 години т.е. тези 2 години отсрочка не решават основния проблем, а той е – малко работещи и много пенсионери. В Германия средната пенсия е между 900 и 1200 евро, а средната заплата е между 2000 и 3500 евро т.е. и германските държавни пенсии са също 2-3 пъти по ниски от средната заплата. Един германски пенсионер средно получава 16 години пенсия, а една германска пенсионер 21 години. Но да не ги мислим германците, защото около 70% от пенсионерите там не чакат само на държавната пенсия, а имат и друга частна форма на спестяване.
Частното осигуряване дали под формата на пенсионен фонд или рентна застраховка е единствената алтернатива на българите, които имат поне 10-15 години до пенсия. Ако вие сега сте на 25 години и започвате своята кариера и предположим, че ще работите 40 години и ще се пенсионирате на 65 години. Започвате да заделяте по 1000 лева годишно във ваша лична пенсионна сметка( това е равностойността на 17 кутии цигари на месец) и предположим, че тези ваши средства се олихвяват с 5% средно годишно за този период, което е една съвсем нормална доходност, то в края на периода ще имате около 127 000 лева. А ако решите да заделяте по 2000 лева на година ще сте събрали около 254 000 лева, които ще са си само ваши. При сегашната продължителност на живота в България мъжете живея средно до 69, а жените до 74 години. Сами можете да сметнете, какво би получил един пенсионер на месец и как би живял, а ако почине парите остават за децата му. Наистина трябва да се отчете инфлацията, увеличаващата се продължителност на живота и евентуалните периоди на безработица в един човешки живот, но вашето възнаграждение също ще расте през годините и ще можете да увеличавате сумата, която ще спестявате. Другата алтернатива е да се оставите на милостта на българската държава или да зависите и тежите на децата си, които така или иначе ще трябва да внасят в общия кюп, ако системата не се промени.
С или без фонд няма да имате достойни старини, ако разчитате на държавата
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
През изминалата седмица в публичното пространство се появи поредната странна идея представена от управителката на НОИ Христина Митрева за създаването на фонд”Достойни старини”. С парите от този фонд ще се изпращат възрастни хора в санаториуми, ще се подържа базата и т.н. Този фонд се предвижда да се финансира от работещите в частния сектор разбира се и да бъде 1% от брутната работна заплата.
Както се казва в класическия виц – имам една лоша и една добра новина. Лошата, че ако искате достойни старини не може да разчитате на държавата, добрата е, че има начин, по който хората в развития свят спестяват повече от 100 години. Вече и в България много хора започнаха да имат спестявания в частни пенсионни фондове и в застраховки „Живот”, но предвид по-ограничените средства, с които разполага българското население, за достойни старини трябва една радикална пенсионна реформа, която да е основана на принципа на личното спестяване, на умножаване на парите на отделния човек и на наследяване на неговите пенсионни спестявания. В предишни наши коментари сме излагали аргументи защо това трябва да се случи и не смятаме сега да ги преповтаряме. Повечето политически партии ги е страх от подобна стъпка, защото тя ще е съпроводена със съпротива от синдикати, чиновници и от повечето политически играчи, които виждат в такава стъпка ограничаване на собственото си влияние върху огромни маси от хора. Затова реформата може да започне с по-ограничен кръг от хора, които така или иначе са избрали сами да решават съдбата си. Това са хора, които имат собствен бизнес или са свободна професия и се самоосигуряват. На тези хора трябва да се даде свободата да избират дали да останат в държавната пенсионно-осигурителна система или да излязат от нея и сами да поемат отговорност за своите „достойни старини”. Тези, които изберат свободата на частното осигуряване, трябва да получат компенсации за годините, в които са наливали пари в НОИ, под формата на ДЦК например.
Иначе идеята на Христина Митрева е поредния опит да се приберат едни пари от данъкоплатците, без да има реална полза от това. Може би още си спомняте идеите на министър Масларова – пенсионерите да ходят на евтино море Бъдете сигурни, че веднага ще се назначат чиновници, които да администрират фонда, ще се раздават заплати и бонуси, ще се назначават Управителни съвети и т.н. Каквото и да си говорим не може 2,5 милиона работещи в частния сектор да плащат пенсиите на 2,2 милиона пенсионери, заплатите 0,5 милиона работещи на бюджетна издръжка и всички останали знайни и незнайни харчове на държавата, като се започне от АЕЦ Белене и се свърши до луксозни ремонти на министерски и депутатски кабинети.
Държавната пенсионна система е спирачка за икономическото развитие на България
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
По времето на социализма имаше един виц, в който се питаше какво е гущер и отговора беше, крокодил минал през социалистическия икономически механизъм. Този виц звучи също толкова актуално и днес, само че по отношение на държавната пенсионна система.
Темата е актуална отново покрай информацията, че частните професионални пенсионни фондове са превели на НОИ почти 70 милиона лева(като един от най-големите „Доверие” не е дал още своя принос). Държавни пенсионни системи има във всички държави от ЕС, но в нито една страна от „Стара Европа” тези системи нямат претенции, че осигуряват високи пенсии (изключение са някои групи държавни служители в част от държавите членки). В Западна Европа отдавна частното осигуряване (независимо пенсионно или застраховки „Живот”) има преобладаващо присъствие. Голяма част от държавите в Източна Европа, които сега са членове на ЕС, са тръгнали по същия път. Обратните примери, като Унгария, която на практика национализира частните пенсионни фондове, показва, че независимо от членството в ЕС, когато обществото е слабо, лесно избуяват популисти от типа на Уго Чавес. В България беше направен подобен опит и той успя по отношение на професионалните пенсионни фондове макар и в много ограничен мащаб. Аргументът беше, че в тях няма достатъчно пари да изплащат пенсии за периода от ранното пенсиониране до навършване на пенсионна възраст. Веднага почнаха популистките обвинения, че работодателите не внасяли достатъчно пари, че фондовете не управлявали добре средствата на хората и т.н. В тези обвинения има доза истина, но никой от политиците и чиновниците, които се изказваха по темата не спомена, че преди около 10 години, когато е взето решението да се създадат тези фондове, държавата е поела ангажимента, да повиши пенсионната възраст за работещите I-ва и II-втора категория труд и това е основната причина да няма достатъчно пари в тях сега.
Разходо-покривната система, на чиято база е изградено държавното пенсионно осигуряване в България има няколко съществени дефекта:
1. Системата действа само ако имате правилна възрастова пирамида, т.е. малко хора в пенсионна възраст и много младо население, защото тя е изградена на принципа работещите в момента, със своите вноски издържат пенсионерите и трябва да разчитат, че техните деца след време ще им плащат пенсиите. Когато Бисмарк, въвежда тази система в Германия в края на 19 век, възрастта за пенсиониране е 65г., а средната продължителност на живота по това време в Германия е 48г. Тази система тогава е функционирала прекрасно, защото 100 работещи са издържали 3-ма пенсионери и всеки пенсионер е взимал пенсия средно 3 години. В България в момента 1,3 лица в трудоспособна възраст издържат 1 пенсионер
2. Всички хора в трудоспособна възраст, които получават заплати от бюджета реално не допринасят за постъпленията в държавната пенсионна система. И сега около 60% от постъпленията в бюджета на НОИ са от данъци (не че другите 40%, които идват по линията на ДОО нямат характера на данък). Само хората в частния сектор и тези в държавните предприятия, които не са на бюджетна издръжка формират БВП, от който държавата събира една част под формата на данъци. От данъците вече се плащат осигуровките на тези, които са на бюджетна издръжка, т.е. техните осигуровки са събрани един път под формата на данъци и държавата само ги преразпределя под друга форма. Това прави още около 400-500 хиляди (чиновници, полицаи, военни, лекари, учители и др.) души, които трябва да се извадят от общата сметка и по този начин и в момента се оказва, че 1 работещ издържа 1 пенсионер. За сравнение средно за ЕС това съотношение в момента е 4 към 1 и се очаква около 2060 година да стане 2 към 1.
3. При тази система го няма прекия финансов интерес на работещия, затова и има проблем със събираемостта. Нито работника нито работодателя са заинтересовани да внасят този на практика социален данък, който достига около 19% от брутния доход на работещия. Общо всички данъци и осигуровки достигат до 50% от сумата на нетната заплата. Така ако един работник иска да получава 1000 лева чисто, то неговия работодател трябва да плати още около 500 лева на държавата.
Целият този модел показва, че в следващите години ще има все по-големи дефицити в бюджета на НОИ и ще има два пътя да се преодолеят тези дефицити:
Първият да се направи радикална пенсионна реформа (малко вероятен), като държавната пенсионна система дава само минимална пенсия, а другата част от пенсията се допълва от частни осигурителни схеми на бъдещите пенсионери.
Вторият път има две разновидности:
-Повишаване на данъци и осигуровки(най-вероятен), което заедно с мудната и корумпирана административна система на България, ще я направи, крайно непривлекателна за инвестиции и в крайна сметка пак няма да има достатъчно пари.
или
-Национализиране на останалата част от професионалните пенсионни фондове, а след тях и на универсалните (по-малко вероятен, но напълно възможен).
Каквото и да се случи единственият начин за достойно съществуване на бъдещите пенсионери са частните спестявания независимо под каква форма.
Защо информацията за бъдещата държавна пенсия е строго пазена тайна
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Почти всяка вечер по някоя телевизия министър, държавен чиновник или синдикалист ни обяснява, че като не ни внасят осигуровки върху реалните заплати ще получим ниски пенсии като се пенсионираме. Колко ниски пенсии ще получим? Ниски спрямо тези, които се осигуряват на пълната си заплата ли? Ниски спрямо жизнения стандарт в България в този бъдещ момент? Ниски спрямо средните пенсии в Европа? А колко ще получават тези, които се осигуряват на максимума? Дали те няма да получават само 100 евро повече на месец, а да са внесли десетки хиляди в повече за десетилетията, през които са се осигурявали?
Държавата не дава отговори на тези въпроси, не само защото отговорите са нелицеприятни, но и защото тя не знае отговорите и не иска да се ангажира с някакви обещания черно на бяло. Че кой може да отговори на такива въпроси ще кажете? Американската администрация за социално осигуряване всяка година уведомява всички американци над 25г., които работят и внасят осигуровки. В тези известия има информация за бъдещата пенсия на база осигурителния принос на работещия. Освен това има информация за плащания, ако настъпи инвалидност, за наследствена пенсия и др.
В България над 60% от пенсии се плащат от данъци, а не от осигуровки. Самите постъпления от осигуровки веднага се харчат за пенсиите на сегашните пенсионери, така че, те имат характер на данък, а не на осигуровка. Тук е и голямата заблуда. Вие може да сте внасяли големи вноски, но ще зависите от бъдещите постъпления в системата. Сами може да си отговорите какви ще бъдат те, като знаете каква е демографската ситуация в България и какъв е темпа на емиграция. Както сегашните, така и бъдещите пенсионери ще зависят от благоволението на политиците и от възможностите на бюджета. Бъдете сигурни, че и тогава както и сега ще бъде водещ популисткия принцип на уравновиловката и ще продължи подтискането на по-високите пенсии(вече над 10 години обещават да премахнат тавана на пенсиите) за сметка на повишаване на по-ниските.
Ако не ви се вярва, че всичко това ще е така, погледнете вашите майки и бащи, вашите баби и дядовци, на които държавата е удържала осигуровки по времето на социализма и е обещавала добри пенсии. Ама сменил се е строя ще каже някой. Строят се е сменил, но държавата е същата. Утре ще се смени нещо друго и това ще бъде оправданието. Само преценете, дали когато се пенсионирате да разчитате на държавната пенсия или сами да помислите за себе си.
Пенсионната реформа не цъфна, но ще върже
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Тристранката ни сервира последното си решение за пенсионна реформа. Защо всички са доволни от това решение? За синдикатите е ясно. Те почти постигнаха своето. Премиерът е доволен, защото този проблем му се махна от главата и в собствените си очи изглежда реформатор. Работодателите може би са доволни, че не стана по-лошо. Какво печелят те, не е много ясно. Осигуровката се вдига с 1.8%. Не плащането на осигуровки върху реалните заплати ще се криминализира. А да, ще национализират само 100 милиона от професионалните фондове. Никой обаче не защитаваше интересите на тези, които трябва да платят за тази договорка. Това са хората, които работят в момента и които имат още 20-30 години до пенсия. Кой чии интереси защитава?
Синдикатите по правило би трябвало да защитават интересите на работниците. Колко обаче работници членуват в синдикатите? „Подкрепа” е обявила около 150000 члена, а КНСБ за по удобно ги държи в тайна. Не е тайна обаче, че огромната част от членовете на синдикатите са работници първа и втора категория труд или работещи в държавния сектор. Така че, синдикатите защитават интересите на тези, които внасят 12-15 години вноски, а след това получават между 25 и 40 години пенсии. Втората основна група от членовете на синдикатите са хората, които получават заплати от бюджета. Техните вноски, доколкото държавата изобщо ги внася в бюджета на НОИ са за сметка на събраните преди това данъци т.е. плащат ги работещите в частния сектор.
Правителството(и в частност премиера) трябва да мисли за всички и да балансира между интересите на отделните групи в обществото. То обаче, както другите досега мисли повече за собствения си рейтинг и за това как да отсрочи проблема във времето. Тази графика, която се размяташе и която изглеждаше толкова добре по телевизията, първо е прекалено оптимистична и най-малкото не отразява тенденцията, че все повече хора в активна възраст напускат България. Не дава отговор на въпроса, какво ще правят хората, които ще се пенсионират след 2035 година? От къде ще идват техните пенсии? Не дава отговор с колко и по каква методика ще се осъвременяват пенсиите? Но дава отговор на други въпроси. Още 25 години ще произвеждаме пенсионери с ниски пенсии, които ще зависят от политиците да им подхвърлят по някоя троха и тези пенсионери ще бъдат един лесен за манипулация електорат, защото поредния „бащица” ще им обяснява как той им плаща пенсиите. Няма отговор на въпроса, защо като при предишната реформа от 2000г. пак имаше консенсунс не се спазиха постигнатите договорки? Защото като отложиш непопулярните мерки за в бъдеще, просто следващото правителство не ги спазва и си измисля свои правила.
Работодателите принципно защитават правилни от икономическа гледна точка позиции, но нямат механизми за въздействие. Единствено могат да напуснат тристранката, което не кой знае какво. Не могат и да са прекалено остри, защото на непослушните винаги може да им изпратят НАП, ГИТ и редица други контролни служби, за чието съществуване даже и не подозират. Но основният проблем е, че работодателските организации представляват предимно едрия и по-крупния среден бизнес.
Никой не представлява хората, които сега са между 30 и 50 години работят в частния сектор, самонаети са или са собственици на малък или среден бизнес. Това са основно хората, които формират БВП на България и с чиито пари от данъци и осигуровки се плащат всички държавни разходи. Тези хора в момента плащат осигуровки за пенсиите на пенсионерите, здравни вноски за да може да се лекуват болните и данъци за да може да функционира държавата като цяло. Каквото е останало от дохода им за съжаление не го харчат само за своите си нужди, а подпомагат своите родители пенсионери, плащат си за лечение в болниците ( къде законно, къде не дотам), постоянно им събират пари в иначе безплатните детски градини и училища и ако им трябва някоя услуга от държавата обикновено ги ругаят и ги разкарват със седмици. За капак, когато се пенсионират трябва да разчитат, че техните деца( които като поколения са в пъти по-малки) ще са достатъчно глупави като тях, да продължат да наливат пари в една фалирала система, вместо да и се опълчат.
Както казваше Тато „Да се снишим докато бурята отмине”. Някой така добре са усвоили снишаването и са си нахлупили фуражките толкова ниско, че козирките им пречат да видят колко е трагична истинската картина.
Национализацията започна.
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Поколението, което сега е на 20-25 години не помни социализма. На тях само са им разказвали. Вече няма да има нужда от това. В последната година бившите членове на БКП от правителството на ГЕРБ са се заели да направят пълна възстановка на събитията от 9 септември 1944г. до пълната победа на социализма. И тогава се е започнало с милиционерски акции, с извънредни закони и извънредни съдилища, с конфискация на имущество, само дето още нямаме разстреляни без съд и присъда, но все пак сега сме част от Европейския, а не от Съветския съюз.
Решението за прехвърляне на 500 млн. лева от активите на професионалните пенсионни фондове(ППФ) в солидарен фонд в НОИ е фактическа национализация на лични средства на стотици хиляди миньори, шофьори на камиони и други, които работят в условията на първа и втора категория труд. Някои може да имат по-малко пари, други повече, но тези средства са си лично техни и в случай на смърт остават за техните семейства. Какво следва след това национализация на универсалните пенсионни фондове, национализация на спестяванията в банките. На ненаситната държавна ламя никога няма да и стигат парите. В Кодекса за социално осигуряване(КСО) е записано, че ППФ трябва да плащат пенсии на работниците първа категория 8 години, а на тези с втора категория 3 години, след което те трябва да достигнат общата възраст за пенсиониране и пенсиите им да се поемат от НОИ. Това, че държавата не е правила реформи за повишаване на пенсионната възраст на тези категории и сега тези хора имат съответно не 8 и 3 години до общата пенсионна възраст, а 11 и 6 години, не проблем нито на ППФ, нито на закона, а на същата тази държава.
Всички тези силови мерки, за справяне със ситуацията в държавата, се осъждат от правозащитните организации и в България и по света. Тези организации не могат да бъдат обвинени във връзки с организираната престъпност. Те критикуват пренебрегването на законите, независимо дали това се прави от леви или десни правителства. Ако използваш незаконни мерки срещу беззаконието просто не се различаваш от тези, срещу които се бориш.
Всички са наясно, че в последните 20 години от тази държава се краде яко. Крадоха и леви и десни и центристи и всякакви. Но те не крадоха сами. Крадоха с активното участие на цялата администрация, на полицията, на прокуратурата и на всички останали службаши. Всеки, който е взимал заплата от държавата трябва да доказва дали си е свършил работата срещу тази заплата и ако не я е свършил да връща с лихвите. Не може борда на Топлофикация да го съдят за лоши управленски решения, а Министерския съвет да не може да го съдят.
За почитателите на генералите все пак ще кажем, че има и някои положителни примери, когато те са извършвали нужните реформи. Например като генерал Пиночет в Чили, който е провел първата по рода си пенсионна реформа(а не е започнал да си търси оправдания), която е нямала аналог в онзи момент и Чили под негово ръководство е станала водеща в икономическо отношение държава в Латинска Америка. Но все пак сме част от ЕС и не е нужно да изживяваме останалите ужаси на едно подобно управление, още повече, че не се задават нито реформи, нито икономически просперитет.
Левите в десния кабинет вдигат осигуровките
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Предишният ни коментар, който беше на тема „Пенсионната реформа – алтернативи” излезе точно един ден преди премиера да договори със синдикатите повишаване на пенсионната вноска с 3%. Там подробно се аргументирахме, защо това не е добър вариант и няма отново да повтаряме всички доводи.
Много е важно да се чете, особено като не знаеш нещо. Петко Славейков е написал едно стихотворение, което започва с: „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете.” Като не се чете започват да се говорят глупости и новините за пенсионната реформа и осигуровките могат да се съобщават вместо бюлетина за нивото на река Дунав. Днес с 3% нагоре, утре с 1-1,5% надолу, а да се надяваме в други ден ще съобщят „без изменение”. Показателно е, че финансовия министър не коментира много-много темата. То какво да коментираш толкова, като са те направили на глупак пред цялата държава, в каквато ситуация беше и министър Трайков преди няколко месеца по повод АЕЦ „Белене”.
Трябва да се каже много ясно, че пенсиите са ниски, винаги са били ниски и ще стават все по-ниски (спрямо средните доходи на работещите), ако сегашният пенсионен модел са запази. Този пенсионен модел ще се срине, както се срина и „социалната пазарна икономика” по времето на Жан Виденов. Единственият въпрос е кога ще бъде осъзната истината? Когато държавата започне да намалява и спира пенсии? Когато трябва да ходиш с бастун на работа? Или когато видиш, че затварят детските градини и ги правят старчески домове, защото пенсионерите са много повече от децата? Въпросът е, колко още хора ще бъдат лъгани и ще живеят с мизерни пенсии, заради страха на политиците от реформи и амбициите на шепа синдикални лидери да си вдигат личния рейтинг за сметка на интереса на работещите?
За тези, които не знаят, стихотворението на Петко Славейков завършва така:
„Време се мина Пенчо порасна, иска да яде – няма откъде.”