Държавата незаконно е национализирала професионалните пенсионни фондове
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване | Напишете коментар
Сигурно някой от вас като деца са чели книгата на известния полски писател Хенрик Сенкевич „Стас и Нели”. Там имаше един много интересен диалог, който даваше представа, как понятията за добро и зло могат да са въпрос на гледна точка. Диалога звучеше приблизително така:
Стас(бяло момче озовало се в трудна ситуация) – Кали какво е лоша постъпка?
Кали(негърче-прислужник, което много обича Стас) – Лоша постъпка е ако някой открадна кравата на Кали.
Стас – Браво Кали, а какво е добра постъпка?
Кали – Добра постъпка е, ако Кали открадне кравата на някой?
Тази философия какво е добро и какво лошо се изповядва и от българската държава. Решение 7/2011 на Конституционния съд обявява за противоконституционно превеждане на средствата от професионалните пенсионни фондове към НОИ. Представете си какво щеше да се случи, ако някой зад който не стои държавата, беше отмъкнал 108 милиона лева. Сега баретите щяха да са нахлули в офисите му, да проскат служители по пода и да изземват документация, но след решението на съда тези, които са нарушили закона се намират в МС и НС. Те обаче, вместо да си посипят главите с пепел имат наглостта да обясняват, че съдебните решения на КС имали действие само оттук нататък и държавата не трябвала да връща пари на хората. Явно до този момент Конституцията не е важала. По тази логика, всеки осъден може да каже, че това не важи за него и този закон ще важи за него само след датата на издаване на присъдата, а нея я издават едва ли не така, за сведение.
Кражбата е лоша, ако е в частна полза, ако кражбата е маскирана с някое държавно решение тя е добра. Всички от депутатите и министрите, през полицията и прокуратурата та чак до последния чиновник си получават заплатите от парите на данъкоплатците. Всички тези хора, са призвани да защитават интересите на всички и да спазват законите. Ако не спазват законите трябва да си поемат отговорността. Крайно време е взимането на бюджетни заплати срещу несвършена или лошо свършена работа да се криминализира. Защото това си е източване на бюджета, независимо от формата. Всеки трябва да носи отговорност за действията си, особено ако се разхищават обществени средства.
Крайно време е държавата да признае, че сегашния пенсионен модел е фалирал и да даде възможност на бъдещите пенсионери да се осигуряват по техни лични пенсионни сметки(дали ще има някаква минимална държавна пенсия е второстепенен въпрос). Пенсиите на сегашните пенсионери трябва да се поемат от бюджета( много пъти сме писали за възможните източници на финансиране). Много важно е хората да осъзнаят, че не могат да разчитат на достойни старини, ако разчитат само на държавната пенсия. Няма държава в света, която да дава големи пенсии на всички.
Конкретният случай е само елемент от трайно изкривените понятия за добро и зло, които властват в икономическия и политическия живот в страната. Сегашната ситуация все повече заприличва на някакъв извратен вариант на култовия комунистически сериал „На всеки километър”. По незнайни причини сюжетната линия е силно изкривена, повечето положителни и отрицателни герои са изчезнали и е останал да се разпорежда само капитан Бомбов(Митко Бомбата).
С или без фонд няма да имате достойни старини, ако разчитате на държавата
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
През изминалата седмица в публичното пространство се появи поредната странна идея представена от управителката на НОИ Христина Митрева за създаването на фонд”Достойни старини”. С парите от този фонд ще се изпращат възрастни хора в санаториуми, ще се подържа базата и т.н. Този фонд се предвижда да се финансира от работещите в частния сектор разбира се и да бъде 1% от брутната работна заплата.
Както се казва в класическия виц – имам една лоша и една добра новина. Лошата, че ако искате достойни старини не може да разчитате на държавата, добрата е, че има начин, по който хората в развития свят спестяват повече от 100 години. Вече и в България много хора започнаха да имат спестявания в частни пенсионни фондове и в застраховки „Живот”, но предвид по-ограничените средства, с които разполага българското население, за достойни старини трябва една радикална пенсионна реформа, която да е основана на принципа на личното спестяване, на умножаване на парите на отделния човек и на наследяване на неговите пенсионни спестявания. В предишни наши коментари сме излагали аргументи защо това трябва да се случи и не смятаме сега да ги преповтаряме. Повечето политически партии ги е страх от подобна стъпка, защото тя ще е съпроводена със съпротива от синдикати, чиновници и от повечето политически играчи, които виждат в такава стъпка ограничаване на собственото си влияние върху огромни маси от хора. Затова реформата може да започне с по-ограничен кръг от хора, които така или иначе са избрали сами да решават съдбата си. Това са хора, които имат собствен бизнес или са свободна професия и се самоосигуряват. На тези хора трябва да се даде свободата да избират дали да останат в държавната пенсионно-осигурителна система или да излязат от нея и сами да поемат отговорност за своите „достойни старини”. Тези, които изберат свободата на частното осигуряване, трябва да получат компенсации за годините, в които са наливали пари в НОИ, под формата на ДЦК например.
Иначе идеята на Христина Митрева е поредния опит да се приберат едни пари от данъкоплатците, без да има реална полза от това. Може би още си спомняте идеите на министър Масларова – пенсионерите да ходят на евтино море Бъдете сигурни, че веднага ще се назначат чиновници, които да администрират фонда, ще се раздават заплати и бонуси, ще се назначават Управителни съвети и т.н. Каквото и да си говорим не може 2,5 милиона работещи в частния сектор да плащат пенсиите на 2,2 милиона пенсионери, заплатите 0,5 милиона работещи на бюджетна издръжка и всички останали знайни и незнайни харчове на държавата, като се започне от АЕЦ Белене и се свърши до луксозни ремонти на министерски и депутатски кабинети.
Застраховката „Живот“ ще става все по-пулярна и в България
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
Застраховката „Живот” продължава да е все още слабо популярна в България. За разлика от САЩ, Западна Европа и Япония, където този начин на спестяване се е наложил, а в някой от тях има вече и над 100-годишна история, то в Източна Европа и бившия съветски блок основния досег с животозастраховането и бил чрез монополните държавни застрахователи. В България конкретно ДЗИ(като държавен монопол по времето на социализма), периодично е правил кампании за привличане на населението към тези продукти. Тези българи, чиито застраховки са изтекли(и са били осребрени) преди кризата през 1996-1997 година са останали с положителна нагласа, тези обаче които са взели пари от застраховките си след това са крайно недоволни, заради обезценката на лева.
В животозастраховането се използват няколко показателя, които показват разпространението му в дадена държава или територия:
Гъстота на застраховките или премии на човек от населението(тук се има предвид внесените премии по застраховки разпределени на цялото население на страната):
Западна Европа – 1620 евро
Източна и Центална Европа – 37 евро
Хърватска – 76 евро
Балтийските държави – 34 евро
България – 14 евро
Украйна – 1 евро
Друг показател е премиите в % от БВП:
Западна Европа – 10%
Източна и Центална Европа – 0.53%
Хърватска – 0.80%
Балтийските държави – 0.39%
България – 0.30%
Украйна – 0.10%
Както се вижда в Западна Европа резервите, които е акумулирало населението по този начин са значителни и това е сектора в световен мащаб, който остана практически незасегнат от кризата и в момента расте с бързи темпове. Показателите за Централна и Източна Европа са по-ниски заради големи по население държави, като Румъния и Украйна, които са с ниско застрахователно покритие. Държави като Унгария, Чехия, Полша, Словакия и Словения имат показатели като на Хърватска или по-високи.
Защо в България застраховките „Живот” не са толкова популярни? Най-лесното обяснение е, че българите нямат пари. Това твърдение е леко преувеличено, на база на последните статистически данни финансовото богатство на българите е достигнало 40 милиарда лева, като само през 2010г. банковите депозити са се увеличили с 3 милиарда лева. В България тези, които имат застраховки „Живот” са около 2%, при 65-85% в Западна Европа и между 20-30% в държави като Чехия, Унгария и Полша. Това показва, че малкото хора, които имат застраховки в България осъзнават нуждата от тях и внасят не толкова малки суми по тях.
Причините са различни. Едната е липсата на традиции. За разлика от Западна Европа и САЩ, където вече няколко поколения в семейството спестяват по този начин, то в България това е по-скоро изключение. В развития свят, когато някой започне да работи първото, което прави е застраховка „Живот”, защото в този продукт има три много важни за всеки човек неща – сигурност на вложението, покритие на рисковете, които съпътстват всеки един в неговото ежедневие и добра доходност. Тази форма на спестяване е като хляба на финансовия пазар, всеки започва от там.
Втората причина е не толкова добрия имидж на застраховането в България. До 1998г. в България нямаше закон за застраховането и този бизнес в голямата си част беше в сивия сектор и се контролираше от мутри. След приемане на необходимото законодателство тук навлязоха някои от най-големите компании в сектора, но част от бизнеса остана в съмнителни ръце(макар тази част да се интересуваше основно от автомобилното, а не от животозастраховането). Много хора са имали проблем със застрахователя, когато са имали инцидент с колата и от тук се е насадило мнението, че застрахователите не плащат. Много важно е, когато сключвате застраховка да използвате застрахователен брокер, който в последствие да ви представлява пред застрахователната компания и да защитава правата ви.
Третата причина е дългосрочността на вложението и по-трудната ликвидност. Повечето продукти са с минимален срок от 10г., но могат да достигнат до 20 или 30 години, ако клиентът желае. Основният проблем не е в срока, защото много хора, нямаха никакъв проблем да вземат 25-30 годишни ипотечни кредити и да се задължат да ги плащат при заплахата, при няколко неплатени вноски да загубят жилището си. Причината тук е, че повечето хора не приемат застраховката „Живот” за ценност и актив, както мислят по отношение на един апартамент например. Странно е, че българина мисли първо за колата си, после за къщата си и чак накрая за себе си.
България е известна с това, че родителите искат да осигурят децата си максимално и продължават да им помагат, даже след като те са пораснали и имат собствени семейства. Застраховката „Живот” е много подходяща за този тип мислене, защото сигурно всеки от нас си е задавал поне веднъж въпроса, какво ще прави семейството ми, ако с мен се случи най-лошото или ако остана инвалид? Към тези тревожни мисли трябва да се прибави още една, каква пенсия ще ми плаща държавата след като(ако изобщо успея да покрия постоянно повишаващите се критерии) се пенсионнирам? Тези от вас, които си задават подобни въпроси трябват да преместят част от средствата си от банкови депозити в застраховки „Живот”, още повече, че доходността в дългосрочен план е по-добра при застраховките.
Държавната пенсионна система е спирачка за икономическото развитие на България
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
По времето на социализма имаше един виц, в който се питаше какво е гущер и отговора беше, крокодил минал през социалистическия икономически механизъм. Този виц звучи също толкова актуално и днес, само че по отношение на държавната пенсионна система.
Темата е актуална отново покрай информацията, че частните професионални пенсионни фондове са превели на НОИ почти 70 милиона лева(като един от най-големите „Доверие” не е дал още своя принос). Държавни пенсионни системи има във всички държави от ЕС, но в нито една страна от „Стара Европа” тези системи нямат претенции, че осигуряват високи пенсии (изключение са някои групи държавни служители в част от държавите членки). В Западна Европа отдавна частното осигуряване (независимо пенсионно или застраховки „Живот”) има преобладаващо присъствие. Голяма част от държавите в Източна Европа, които сега са членове на ЕС, са тръгнали по същия път. Обратните примери, като Унгария, която на практика национализира частните пенсионни фондове, показва, че независимо от членството в ЕС, когато обществото е слабо, лесно избуяват популисти от типа на Уго Чавес. В България беше направен подобен опит и той успя по отношение на професионалните пенсионни фондове макар и в много ограничен мащаб. Аргументът беше, че в тях няма достатъчно пари да изплащат пенсии за периода от ранното пенсиониране до навършване на пенсионна възраст. Веднага почнаха популистките обвинения, че работодателите не внасяли достатъчно пари, че фондовете не управлявали добре средствата на хората и т.н. В тези обвинения има доза истина, но никой от политиците и чиновниците, които се изказваха по темата не спомена, че преди около 10 години, когато е взето решението да се създадат тези фондове, държавата е поела ангажимента, да повиши пенсионната възраст за работещите I-ва и II-втора категория труд и това е основната причина да няма достатъчно пари в тях сега.
Разходо-покривната система, на чиято база е изградено държавното пенсионно осигуряване в България има няколко съществени дефекта:
1. Системата действа само ако имате правилна възрастова пирамида, т.е. малко хора в пенсионна възраст и много младо население, защото тя е изградена на принципа работещите в момента, със своите вноски издържат пенсионерите и трябва да разчитат, че техните деца след време ще им плащат пенсиите. Когато Бисмарк, въвежда тази система в Германия в края на 19 век, възрастта за пенсиониране е 65г., а средната продължителност на живота по това време в Германия е 48г. Тази система тогава е функционирала прекрасно, защото 100 работещи са издържали 3-ма пенсионери и всеки пенсионер е взимал пенсия средно 3 години. В България в момента 1,3 лица в трудоспособна възраст издържат 1 пенсионер
2. Всички хора в трудоспособна възраст, които получават заплати от бюджета реално не допринасят за постъпленията в държавната пенсионна система. И сега около 60% от постъпленията в бюджета на НОИ са от данъци (не че другите 40%, които идват по линията на ДОО нямат характера на данък). Само хората в частния сектор и тези в държавните предприятия, които не са на бюджетна издръжка формират БВП, от който държавата събира една част под формата на данъци. От данъците вече се плащат осигуровките на тези, които са на бюджетна издръжка, т.е. техните осигуровки са събрани един път под формата на данъци и държавата само ги преразпределя под друга форма. Това прави още около 400-500 хиляди (чиновници, полицаи, военни, лекари, учители и др.) души, които трябва да се извадят от общата сметка и по този начин и в момента се оказва, че 1 работещ издържа 1 пенсионер. За сравнение средно за ЕС това съотношение в момента е 4 към 1 и се очаква около 2060 година да стане 2 към 1.
3. При тази система го няма прекия финансов интерес на работещия, затова и има проблем със събираемостта. Нито работника нито работодателя са заинтересовани да внасят този на практика социален данък, който достига около 19% от брутния доход на работещия. Общо всички данъци и осигуровки достигат до 50% от сумата на нетната заплата. Така ако един работник иска да получава 1000 лева чисто, то неговия работодател трябва да плати още около 500 лева на държавата.
Целият този модел показва, че в следващите години ще има все по-големи дефицити в бюджета на НОИ и ще има два пътя да се преодолеят тези дефицити:
Първият да се направи радикална пенсионна реформа (малко вероятен), като държавната пенсионна система дава само минимална пенсия, а другата част от пенсията се допълва от частни осигурителни схеми на бъдещите пенсионери.
Вторият път има две разновидности:
-Повишаване на данъци и осигуровки(най-вероятен), което заедно с мудната и корумпирана административна система на България, ще я направи, крайно непривлекателна за инвестиции и в крайна сметка пак няма да има достатъчно пари.
или
-Национализиране на останалата част от професионалните пенсионни фондове, а след тях и на универсалните (по-малко вероятен, но напълно възможен).
Каквото и да се случи единственият начин за достойно съществуване на бъдещите пенсионери са частните спестявания независимо под каква форма.
Реквием за частното пенсионно осигуряване в Унгария
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
В края на 2009 година глобалните пенсионни активи са били около 22 милиарда евро, като се очаква да нараснат до 36 милиарда към 2020 година. От тези 22 милиарда над 50% се падат на САЩ, около 20% на Западна Европа и само около 0,4 на Източна Европа. И точно в Източна Европа се намери една страна, която принуди гражданите си да и предадат частните си пенсионни спестявания – Унгария. През ноември 2010г. унгарският премиер Виктор Орбан даде ултиматум на сънародниците си да предадат частните си пенсионни спестявания или да останат без държавна пенсия. Три месеца по-късно 3,3 милиона унгарци предадоха над 10 милиарда евро на държавата, за да не загубят пенсионните си права. Само 100 хиляди души устояха на натиска и не се отказаха от парите си (предимно хора с по-високи спестявания) за сметка на държавната пенсия. В най-новата световна история само Аржентина си е позволявала да стори това през 2000 година. Общото между Аржентина тогава и Унгария сега, е фактическия фалит, в който са изпаднали двете държави и това че, ги управляват популисти, но ако за Аржентина популизма в политиката е традиция, то когато това се случва в една държава в Европа и то член на ЕС това е направо шокиращо.
Когато диктаторът генерал Пиночет, започва пенсионна реформа в Чили в началото на 80-те години на 20-ти век, държавата компенсира всички, които решават да напуснат държавната пенсионна система и да разчитат само на частното пенсионно осигуряване. 30 години по-късно в сърцето на демократична Европа се случва фактическа национализация на частна собственост и това минава почти незабелязано. Наистина унгарско популистко правителство е избрало подходящ момент. Унгария е ротационен председател на ЕС и по този начин е парирано едно от потенциалните огнища на критика. ЕК се чуди за какво по-първо да критикува унгарското правителство след скандалния медиен закон, в който има огромни глоби за критики срещу властта.
Случаят с Унгария е симптоматичен в едно отношение. Всичко започва с неразумни харчове. Независимо за какво държавата харчи парите, които няма, дали за предизборно увеличение на пенсиите, дали за заплати на неефективната администрация, дали за безконтролно подслушване или за да субсидира сектори, които трябва да приватизира, резултатът е един и същ. Голям бюджетен дефицит. Международните пазари престават да и вярват и не искат да купуват ДЦК-та и, чуждестранните инвеститори бягат като дявол от тамян от нея и на хоризонта се задава споразумение с МВФ и СБ, но те искат непопулярни реформи и строги бюджетни ограничения. Унгарското популистко правителство намери „трети път” – да вземе пари от обикновените хора и то директно от спестяванията им с откровено изнудване, защото парите му трябват сега и веднага. Това трябва да е сигнална лампа за всички държави в региона. В повечето страни от Източна Европа принципите на демокрацията и неприкосновеността на частната собственост са много крехки и гражданското общество не е достатъчно силно, за да може да влияе на властта. Затова като общество трябва да сме много бдителни и да пресичаме из корен всеки опит за повече държава в икономиката и в частните отношения. На този фон предложението на министър Дянков за промяна в конституцията за въвеждане на ограничения за бюджетния дефицит, процента за преразпределение на БВП от държавата и референдум за промяна на преките данъци започват да звучат доста на място.
Защо информацията за бъдещата държавна пенсия е строго пазена тайна
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Почти всяка вечер по някоя телевизия министър, държавен чиновник или синдикалист ни обяснява, че като не ни внасят осигуровки върху реалните заплати ще получим ниски пенсии като се пенсионираме. Колко ниски пенсии ще получим? Ниски спрямо тези, които се осигуряват на пълната си заплата ли? Ниски спрямо жизнения стандарт в България в този бъдещ момент? Ниски спрямо средните пенсии в Европа? А колко ще получават тези, които се осигуряват на максимума? Дали те няма да получават само 100 евро повече на месец, а да са внесли десетки хиляди в повече за десетилетията, през които са се осигурявали?
Държавата не дава отговори на тези въпроси, не само защото отговорите са нелицеприятни, но и защото тя не знае отговорите и не иска да се ангажира с някакви обещания черно на бяло. Че кой може да отговори на такива въпроси ще кажете? Американската администрация за социално осигуряване всяка година уведомява всички американци над 25г., които работят и внасят осигуровки. В тези известия има информация за бъдещата пенсия на база осигурителния принос на работещия. Освен това има информация за плащания, ако настъпи инвалидност, за наследствена пенсия и др.
В България над 60% от пенсии се плащат от данъци, а не от осигуровки. Самите постъпления от осигуровки веднага се харчат за пенсиите на сегашните пенсионери, така че, те имат характер на данък, а не на осигуровка. Тук е и голямата заблуда. Вие може да сте внасяли големи вноски, но ще зависите от бъдещите постъпления в системата. Сами може да си отговорите какви ще бъдат те, като знаете каква е демографската ситуация в България и какъв е темпа на емиграция. Както сегашните, така и бъдещите пенсионери ще зависят от благоволението на политиците и от възможностите на бюджета. Бъдете сигурни, че и тогава както и сега ще бъде водещ популисткия принцип на уравновиловката и ще продължи подтискането на по-високите пенсии(вече над 10 години обещават да премахнат тавана на пенсиите) за сметка на повишаване на по-ниските.
Ако не ви се вярва, че всичко това ще е така, погледнете вашите майки и бащи, вашите баби и дядовци, на които държавата е удържала осигуровки по времето на социализма и е обещавала добри пенсии. Ама сменил се е строя ще каже някой. Строят се е сменил, но държавата е същата. Утре ще се смени нещо друго и това ще бъде оправданието. Само преценете, дали когато се пенсионирате да разчитате на държавната пенсия или сами да помислите за себе си.
В какво българите влагат парите си
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | 3 коментара
Българинът е предпазлив. Той с удоволствие чете за новостите, но не бърза да претвори наученото на практика. Когато става въпрос за парите му е още по-консервативен. Свикнал е богатството да му е под ръка, да може да го пипне и да се увери, че съществува. За това в миналото, който е имал някоя жълтица я е държал под дюшека. От времето на социализма остана традицията всеки българин с апартамент. Тогава това беше една от малкото разрешени лични инвестиции. Като дойде демокрацията българина откри банковите депозити. Криза 1996-97г. и фалитите на някой банки оставиха горчив вкус в устата, но апашите, които тършуват из жилищата на хората, все пак ги убедиха, че банката е по-малкото зло. Малко преди това част от населението откри бърз начин за забогатяване(финансовите пирамиди). После се оказа, че това е класически начин да обереш наивник и българина стана още по-предпазлив.
България влезе в 21-ви век с нови закони, които регулират банковия, застрахователния и пенсионно-осигурителния сектор, в следствие, на което тук навлязоха, много от световните гиганти в тези браншове. Появиха се взаимните фондове и други подобни инвестиционни схеми, заработи по-активно и Българската фондова борса (колкото и е далече от други подобни аналози). В какво влагаше българина по време на инвестиционния бум 2004-2008г.? Основно в имоти разбира се. За това допринесе не само родовата памет, а и медийната истерия, че това е най- сигурната инвестиция и цената на имотите ще расте безкрай. Това не беше само български феномен, имотния балон имаше световно измерение. Сега по време на криза е момента за трезва оценка, в какво си заслужава да влагат парите хората, които нямат претенции да са бизнесмени, а търсят максимален ефект от спестените си средства. Да разгледаме плюсовете и минусите на различните инвестиционни възможности:
1. Недвижимите имоти – безспорната слабост на българина. Говорейки за инвестиция в недвижим имот имаме предвид тъй наречения „ втори дом”, защото дома, в който живеете не е инвестиция, той е необходимост, алтернатива на това да живеете под наем.
плюсове:
- в дългосрочен план цените на имотите растат
- можете да имате текущ приход под формата на наеми
минуси:
- годишната възвращаемост на инвестицията в България, като съотношение вложени средства/наем е ниска, между 3 и 4% годишно
- голяма сума, която трябва да вложите на куп
- нямате гаранция, че в близост до вашия имот няма да изградят друга сграда, която да засенчи гледката и да намали цената му
- най-вероятно заобикалящата инфраструктура е в лошо състояние или липсва и няма подходящи места за паркиране, което също би намалила цената му.
- трябва да плащате данък сгради и такса смет, които ще растат с годините, трябва да плащате данък и върху наемите, които получавате
- трябва периодично да правите ремонти, особено ако имате наематели
- нямате гаранция, че вашите наематели ще бъдат коректни и няма да ви завлекат с наема или с битови сметки
- ако възложите управлението на имота на специализирана фирма, която да се занимава вместо вас ще имате още един разход, който ще намали вашата възвращаемост
2.Банковият депозит – нещо, без което едва ли ще минете.
плюсове:
- бързо ликвиден, винаги когато имате спешна нужда от средства може да посегнете на него
- гарантират се влогове до 50000 евро( очаква се да станат до 100000 евро)
- доходността е необлагаема ( в повечето държави от ЕС лихвите се облагат, въпрос на време е, това да се случи и в България)
минуси:
- ако изтеглите средствата, преди падеж, губите лихвата
- в дългосрочен план лихвите едва ли ще бъдат повече от 2-3% средногодишно( в Западна Европа и САЩ е около 1% средногодишно)
- средствата по депозитите не се гарантират от държавата, а от Фонда за гарантиране на вземанията, което не е едно и също и означава, че колкото пари има във фонда толкова ще бъдат изплатени
- Фонда за гарантиране на вземанията не ви гарантира лихвите
3.Застраховка живот – все още слабо популярна в България, но без алтернатива в обществата, към които искаме да се приобщим.
плюсове:
- покрива рискове, които съпътстват всеки един в неговото ежедневие и гарантира изплащане на средства на застрахования или на най-близките му при смърт, злополука, заболявания, болничен престой, а при някои по-тежки инвалидизации компанията може да ви освободи от вноските, които правите и накрая пак да получите сумата, за която сте се застраховали плюс лихвите
- средствата се презастраховат в презастрахователни компании и на практика се постига пълна гаранция на вложените средства
- една от най-регулираните инвестиции не само в България( много от действията на застрахователните компании трябва да се одобрят от Застрахователния надзор), но и целия свят
- вложения предимно в консервативни инвестиции – ДЦК, облигации, депозити…
- можете да теглите заем само срещу застрахователната си полица, без никаква допълнителна бюрокрация или залог на друго ваше имущество
- в дългосрочен план доходността е няколко пункта над тази по банковите депозити
- имате твърдо гарантирана сума при изтичане на застраховката и не може да реализирате отрицателна доходност
- може да ползвате данъчно облекчение
- доходността е необлагаема
минуси:
- вложението е дългосрочно( обикновено за период между 10 и 30 години) и не е бързо ликвидно
- ако развалите застраховката си в началото на периода, за който сте я сключили ще получите по-малко средства от колко сте вложили(ако не сте получили, някое обезщетение междувременно разбира се)
4.Доброволен пенсионен фонд – една алтернатива, която не е за пренебрегване.
плюсове:
- сравнително бързо ликвиден инструмент
- възможност за получаване на добра доходност в дългосрочен план
- може да ползвате данъчно облекчение
- доходността е необлагаема
минуси:
- при кризи може да се реализира отрицателна доходност( каквато е и действителността в България) и ако точно в този момент се пенсионирате може да получите доста по-малко средства отколкото сте очаквали
- на теория вашите спестявания се гарантират от капитала на компанията (капиталовата адекватност се следи от Финансовия надзор), но на практика не е много ясно какво ще стане при финансови затруднения, защото вие притежавате дялове
- има такси за управление и инвестиционни такси, които са около 4% и реално намаляват постигнатата доходност
5. Инвестиции с по-рисков характер, като взаимни фондове и закупуване на акции – препоръчителни за хора, които имат вече средства в по-консервативни инструменти и които са готови да рискуват парите си срещу по-висока доходност.
плюсове:
- бързо ликвидни инструменти, имат котировки, на които може да продадете веднага
- възможност за бързо постигане на висока доходност ( в някои случаи над 100% годишно)
- в някой случаи доходността може да бъде необлагаема.
минуси:
- на практика може да загубите почти всичко, което сте вложили ( не само доходността, а и главницата си)
- в повечето случаи нямате контрол, в какво се влагат вашите средства
- високо-рискова инвестиция
Последните данни показват, че за 2010г. българинът е вложил над 4 милиарда лева в банкови депозити. Един от малкото сектори с ръст за 2010г. в българската икономика е живото-застраховането с впечатляващите 11,5%. Сделките на имотния пазар с цел инвестиция почти не съществуват. Изводът е, че българите, започват да се отърсват от манията си по недвижимите имоти, все още предпочитат най-познатия инструмент – банковия депозит, но все повече започват да се отварят към най-традиционната инвестиция в развития свят – застраховката „Живот”.
Пенсионната реформа не цъфна, но ще върже
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Тристранката ни сервира последното си решение за пенсионна реформа. Защо всички са доволни от това решение? За синдикатите е ясно. Те почти постигнаха своето. Премиерът е доволен, защото този проблем му се махна от главата и в собствените си очи изглежда реформатор. Работодателите може би са доволни, че не стана по-лошо. Какво печелят те, не е много ясно. Осигуровката се вдига с 1.8%. Не плащането на осигуровки върху реалните заплати ще се криминализира. А да, ще национализират само 100 милиона от професионалните фондове. Никой обаче не защитаваше интересите на тези, които трябва да платят за тази договорка. Това са хората, които работят в момента и които имат още 20-30 години до пенсия. Кой чии интереси защитава?
Синдикатите по правило би трябвало да защитават интересите на работниците. Колко обаче работници членуват в синдикатите? „Подкрепа” е обявила около 150000 члена, а КНСБ за по удобно ги държи в тайна. Не е тайна обаче, че огромната част от членовете на синдикатите са работници първа и втора категория труд или работещи в държавния сектор. Така че, синдикатите защитават интересите на тези, които внасят 12-15 години вноски, а след това получават между 25 и 40 години пенсии. Втората основна група от членовете на синдикатите са хората, които получават заплати от бюджета. Техните вноски, доколкото държавата изобщо ги внася в бюджета на НОИ са за сметка на събраните преди това данъци т.е. плащат ги работещите в частния сектор.
Правителството(и в частност премиера) трябва да мисли за всички и да балансира между интересите на отделните групи в обществото. То обаче, както другите досега мисли повече за собствения си рейтинг и за това как да отсрочи проблема във времето. Тази графика, която се размяташе и която изглеждаше толкова добре по телевизията, първо е прекалено оптимистична и най-малкото не отразява тенденцията, че все повече хора в активна възраст напускат България. Не дава отговор на въпроса, какво ще правят хората, които ще се пенсионират след 2035 година? От къде ще идват техните пенсии? Не дава отговор с колко и по каква методика ще се осъвременяват пенсиите? Но дава отговор на други въпроси. Още 25 години ще произвеждаме пенсионери с ниски пенсии, които ще зависят от политиците да им подхвърлят по някоя троха и тези пенсионери ще бъдат един лесен за манипулация електорат, защото поредния „бащица” ще им обяснява как той им плаща пенсиите. Няма отговор на въпроса, защо като при предишната реформа от 2000г. пак имаше консенсунс не се спазиха постигнатите договорки? Защото като отложиш непопулярните мерки за в бъдеще, просто следващото правителство не ги спазва и си измисля свои правила.
Работодателите принципно защитават правилни от икономическа гледна точка позиции, но нямат механизми за въздействие. Единствено могат да напуснат тристранката, което не кой знае какво. Не могат и да са прекалено остри, защото на непослушните винаги може да им изпратят НАП, ГИТ и редица други контролни служби, за чието съществуване даже и не подозират. Но основният проблем е, че работодателските организации представляват предимно едрия и по-крупния среден бизнес.
Никой не представлява хората, които сега са между 30 и 50 години работят в частния сектор, самонаети са или са собственици на малък или среден бизнес. Това са основно хората, които формират БВП на България и с чиито пари от данъци и осигуровки се плащат всички държавни разходи. Тези хора в момента плащат осигуровки за пенсиите на пенсионерите, здравни вноски за да може да се лекуват болните и данъци за да може да функционира държавата като цяло. Каквото е останало от дохода им за съжаление не го харчат само за своите си нужди, а подпомагат своите родители пенсионери, плащат си за лечение в болниците ( къде законно, къде не дотам), постоянно им събират пари в иначе безплатните детски градини и училища и ако им трябва някоя услуга от държавата обикновено ги ругаят и ги разкарват със седмици. За капак, когато се пенсионират трябва да разчитат, че техните деца( които като поколения са в пъти по-малки) ще са достатъчно глупави като тях, да продължат да наливат пари в една фалирала система, вместо да и се опълчат.
Както казваше Тато „Да се снишим докато бурята отмине”. Някой така добре са усвоили снишаването и са си нахлупили фуражките толкова ниско, че козирките им пречат да видят колко е трагична истинската картина.
Защо все повече хора напускат процъфтяваща България?
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване | Напишете коментар
Миналата седмица бях на конференция в Лондон. Учудващо или не за три дни срещнах трима българи, които работят там. Едно младо момиче и едно по-възрастно семейство. Никой не мисли да се връща, като момичето сподели, че и брат и е там, а майка и работи в Италия и засега се връщат за по един месец в годината в България, но смятат да живеят постоянно в чужбина. По-възрастната двойка, вече 10 години работи в Лондон и смятат да поработят още няколко, докато достигнат пенсионна възраст. Както сподели мъжът, всеки месец плаща по 10 лири ( не е грешка) за пенсионно и здравно осигуряване ( той е нещо като самоосигуряващ се), което му покрива болнично лечение ако се разболее и като достигне пенсионна възраст очаква да получава минимална пенсия (около 150 лири). „Тогава ще се връщаме в България.” ми каза той. „В България все ще ми дадат някаква пенсия. С двете пенсии все ще се оправим”.
Само в Лондон по независими оценки живеят и работят над 100 хиляди българи. Повече от милион са в световен мащаб и много от тях никога няма да се върнат в България, а повечето от тези, които все пак си дойдат ще го направят за да живеят като пенсионери тук. Това са хора, които работят в чужбина и правят вноски в чужди пенсионни системи, защото се чувстват несигурни за бъдещето си в собствената си държава. Всичко в тези държави е по-уредено и има ясни правила, които са изградени на принципа „Живей, но не нарушавай правата на другите”. Миналата седмица във Великобритания водеща беше новината за големите бюджетни съкращения, които предлага правителството на консерватора Камерън (каквото се очаква да направи едно дясно правителство) и се говори за приватизация на държавни активи (може да е странно за някой, но във Великобритания на никой и през ум не му минава да национализира нещо, камо ли лични спестявания). И ако Великобритания е утвърдена демокрация, то някои държави от бившия соц. лагер, като Чехия, Словакия, Словения, Естония, които заложиха на реформи, а не на популизма са много по-напред от нас и не само тяхното население не се е разбягало, а са им необходими и допълнителни работници. Полша и Унгария, които изживяха своите популистки уклони, избраха десни ( ама наистина) правителства, които да ги изтеглят от кризата.
България както винаги е на опашката и тук нещата се случват на обратно. В България левицата въведе плоския данък и намали осигурителната тежест, а десницата (?) готви закони за конфискация, без влезли в сила присъди и национализира частни пенсионни средства. Много хора на средна възраст (реалистите) започват да се питат дали това не им е последния шанс за емиграция? „Всички правителства досега крадяха, а това не.” – казват оптимистите. „Имаше и един друг честен министър-председател (Жан Виденов) и нали помните какво стана” опонират песимистите. Може положителните оценките на някои чуждестранни полицейски централи да са важни, но ако искаш да управляваш цялата държава, а не само МВР, то най-важното е дали хората в трудоспособна възраст избират да останат тук или да отидат в някоя наистина демократична държава. Някой смятат, че сме станали бананова република, но това не е съвсем вярно. Тук растат предимно тикви.
Национализацията започна.
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Поколението, което сега е на 20-25 години не помни социализма. На тях само са им разказвали. Вече няма да има нужда от това. В последната година бившите членове на БКП от правителството на ГЕРБ са се заели да направят пълна възстановка на събитията от 9 септември 1944г. до пълната победа на социализма. И тогава се е започнало с милиционерски акции, с извънредни закони и извънредни съдилища, с конфискация на имущество, само дето още нямаме разстреляни без съд и присъда, но все пак сега сме част от Европейския, а не от Съветския съюз.
Решението за прехвърляне на 500 млн. лева от активите на професионалните пенсионни фондове(ППФ) в солидарен фонд в НОИ е фактическа национализация на лични средства на стотици хиляди миньори, шофьори на камиони и други, които работят в условията на първа и втора категория труд. Някои може да имат по-малко пари, други повече, но тези средства са си лично техни и в случай на смърт остават за техните семейства. Какво следва след това национализация на универсалните пенсионни фондове, национализация на спестяванията в банките. На ненаситната държавна ламя никога няма да и стигат парите. В Кодекса за социално осигуряване(КСО) е записано, че ППФ трябва да плащат пенсии на работниците първа категория 8 години, а на тези с втора категория 3 години, след което те трябва да достигнат общата възраст за пенсиониране и пенсиите им да се поемат от НОИ. Това, че държавата не е правила реформи за повишаване на пенсионната възраст на тези категории и сега тези хора имат съответно не 8 и 3 години до общата пенсионна възраст, а 11 и 6 години, не проблем нито на ППФ, нито на закона, а на същата тази държава.
Всички тези силови мерки, за справяне със ситуацията в държавата, се осъждат от правозащитните организации и в България и по света. Тези организации не могат да бъдат обвинени във връзки с организираната престъпност. Те критикуват пренебрегването на законите, независимо дали това се прави от леви или десни правителства. Ако използваш незаконни мерки срещу беззаконието просто не се различаваш от тези, срещу които се бориш.
Всички са наясно, че в последните 20 години от тази държава се краде яко. Крадоха и леви и десни и центристи и всякакви. Но те не крадоха сами. Крадоха с активното участие на цялата администрация, на полицията, на прокуратурата и на всички останали службаши. Всеки, който е взимал заплата от държавата трябва да доказва дали си е свършил работата срещу тази заплата и ако не я е свършил да връща с лихвите. Не може борда на Топлофикация да го съдят за лоши управленски решения, а Министерския съвет да не може да го съдят.
За почитателите на генералите все пак ще кажем, че има и някои положителни примери, когато те са извършвали нужните реформи. Например като генерал Пиночет в Чили, който е провел първата по рода си пенсионна реформа(а не е започнал да си търси оправдания), която е нямала аналог в онзи момент и Чили под негово ръководство е станала водеща в икономическо отношение държава в Латинска Америка. Но все пак сме част от ЕС и не е нужно да изживяваме останалите ужаси на едно подобно управление, още повече, че не се задават нито реформи, нито икономически просперитет.
Левите в десния кабинет вдигат осигуровките
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Предишният ни коментар, който беше на тема „Пенсионната реформа – алтернативи” излезе точно един ден преди премиера да договори със синдикатите повишаване на пенсионната вноска с 3%. Там подробно се аргументирахме, защо това не е добър вариант и няма отново да повтаряме всички доводи.
Много е важно да се чете, особено като не знаеш нещо. Петко Славейков е написал едно стихотворение, което започва с: „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете.” Като не се чете започват да се говорят глупости и новините за пенсионната реформа и осигуровките могат да се съобщават вместо бюлетина за нивото на река Дунав. Днес с 3% нагоре, утре с 1-1,5% надолу, а да се надяваме в други ден ще съобщят „без изменение”. Показателно е, че финансовия министър не коментира много-много темата. То какво да коментираш толкова, като са те направили на глупак пред цялата държава, в каквато ситуация беше и министър Трайков преди няколко месеца по повод АЕЦ „Белене”.
Трябва да се каже много ясно, че пенсиите са ниски, винаги са били ниски и ще стават все по-ниски (спрямо средните доходи на работещите), ако сегашният пенсионен модел са запази. Този пенсионен модел ще се срине, както се срина и „социалната пазарна икономика” по времето на Жан Виденов. Единственият въпрос е кога ще бъде осъзната истината? Когато държавата започне да намалява и спира пенсии? Когато трябва да ходиш с бастун на работа? Или когато видиш, че затварят детските градини и ги правят старчески домове, защото пенсионерите са много повече от децата? Въпросът е, колко още хора ще бъдат лъгани и ще живеят с мизерни пенсии, заради страха на политиците от реформи и амбициите на шепа синдикални лидери да си вдигат личния рейтинг за сметка на интереса на работещите?
За тези, които не знаят, стихотворението на Петко Славейков завършва така:
„Време се мина Пенчо порасна, иска да яде – няма откъде.”
Пенсионната реформа – алтернативи
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | 1 коментар
Наскоро в един вестник беше отпечатан следния виц:
„НОИ и КАТ са сключили споразумение, което гласи:
Всеки шофьор, който блъсне пенсионер получава една точка, ако има смъртен случай получава три.”
Звучи гадно, нали. Но ако пенсионната система продължава да функционира по същия начин ще има много пенсионери, които сами ще търсят шофьори, които да ги блъснат за да ги отърват от живот на една държавна пенсия. Реално има два пътя да се промени ситуацията. Единият, който предлагат синдикатите да се балансира системата, като се повишат пенсионните осигуровки и другият, който предлагат либералните икономисти, сегашния разходо-покривен модел да бъде заменен с капиталов, т.е. всеки да има своя лична пенсионна сметка. Забележете, че в тази схема не посочваме предложението на правителството за повишаване стажа за пенсиониране, защото то няма дългосрочен характер и е от полза само за самото правителство и ще му позволи да изкара по-спокойно времето до края на мандата.
Ако приемем предложението на синдикатите и балансираме системата, като повишим пенсионната вноска, то от сегашните 16% тя трябва да стане поне 32, защото в момента трансферите от страна на бюджета към НОИ са над 50% от необходимите суми за пенсии. В момента, ако вие сте работник и искате да получавате 1000 лева чисто, вашият работодател трябва да плати на държавата около 480 лева или 48%. Ако се приеме предложението на синдикатите, той вече ще трябва да плаща по 640 лева или 64% от вашето чисто възнаграждение. В „Зелената книга за адекватни, устойчиви и сигурни пенсионни системи” на ЕК ясно се посочва, че през 2060 година на всяко лице над 65 години ще се падат 2 лица в трудоспособна възраст при 4 лица сега. За България това съотношение в момента е на 1 пенсионер 1,3 работещи. т.е. България е по зле сега,. отколкото ще бъде ЕС след 50 години. С колко ще трябва да се вдигне пенсионната осигуровка ако следваме тази система със 100, 200, 300 % и мислите ли, че някой ще плаща подобни осигурителни вноски. Сами преценете дали има логика в предложението на синдикатите.
Другата алтернатива е системата с лични пенсионни вноски, при която всеки знае колко пари влизат по неговата сметка, с колко се олихвяват, знае че са негови лични и че ще ги наследят най-близките му хора. Днес тези системи се прилагат в около 30 държави, като Холандия и Австралия са примерите между най-развитите страни. Трябва да отбележим, че тези системи под една или друга форма се прилагат и в цяла Западна Европа и в САЩ. Нали никой не мисли, че германските и английските пенсионери обикалят света с държавните си пенсии. Основните критики към този модел са два. Как ще се финансират пенсиите на сегашните пенсионери и какви ще са последиците върху спестявнията на новите пенсионери, ако пак имаме подобна финансова криза?
Пенсиите на сегашните пенсионери и на тези, които ще се пенсионират в следващите 5-10 години ще продължат да се финансират от държавата. Начините за това са:
-Дългосрочни държавни ценни книжа – 30 – 40 годишни, за да може цената на реформата да се плати от няколко поколения.
-Всички постъпления от приватизация, концесии и т.н. задължително да влизат в сребърен фонд например и да се използват само за изплащане на пенсии.
-Намаляване на държавните разходи (особено тези на МВР и МО ) и пренасрочване
на тези средства за пенсии.
-Всички дейностти, които не са изключително приоритет на държавата ( например енергетика, транспорт и др.) да се приватизират.
-Рязко намаляване на работещите на бюджетна издръжка, чиито пенсионни вноски трябва да се финансират от данъците на тези, които работят в частния сектор.
Да не забравяме, че ако бюджетните разходи се върнат на нивото от 2006г., може да се премахне изцяло пенсионната осигуровка.
Колкото до втората критика, кризи винаги ще има. Сегашната криза показа, че в много страни намалиха драстично държавните пенсии. Така че рисковете са и за двете системи, но основната предпазна мярка може да бъде силна държавна регулация на формите на вложение на средствата по личните пенсионни сметки и тяхното приоритетно влагане в сигурни инструмент, като ДЦК, общински облигации, депозити и др.
« назад