Бялата книга за пенсиите на ЕК е сигнал, че България трябва да прави болезнени реформи
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | 1 коментар
Все по-малко държавните бюджети на страните-членки на ЕС ще са тяхна лична работа и все повече те ще бъдат наблюдавани, а там където излизат от зададените граници и коригирани. ЕС няма да допусне втори случай като гръцкия и вече всичко ще бъде гледано под лупа. Със затягане на коланите може да издържим до време, след това трябва да се правят реални реформи.
Един от секторите, които ще изисква все повече и повече средства от държавния бюджет е пенсионната система.
„Именно успехът на пенсионните реформи в страните-членки е главен определящ фактор за гладкото функциониране на Икономическия и валутен съюз”.
Това е цитат от Бялата книга на пенсиите, която ЕК комисия публикува преди няколко дни. Този текст показва, че компромиси няма да има. Бялата книга препоръчва да се работи по-дълго и да се спестява за допълнителна пенсия. През 2060 година се очаква съотношението работещи в трудоспособна възраст спрямо пенсионерите в ЕС да бъде 2:1. България е достигнала това съотношение в момента. Ние нямаме никакво време и спешно трябва да предприемем пенсионна реформа, ако не искаме в следващите 10-20 години да се озовем в положението на Гърция и ЕК да ни определя бюджета и да диктува, какви да бъдат данъците ни и за какво държавата да харчи пари.
В рамките на сегашната държавна пенсионна система могат да се предприемат няколко спешни мерки:
1.Намаляване до минимум на ранното пенсиониране. След като българите се пенсионират средно на 57 години, значи има нещо гнило в системата. От една страна трябва да се ограничат групите, които имат право да се пенсионират по-рано. Например в системата на МВР има много чиновници, които ползват тази привилегия, без реално да извършват труд, които да предполага ранно пенсиониране. Не е нормално някой, който е на 50 години да се пенсионира, ако не е болен. Много хора излизат на тази възраст от системата на МВР и МО получават 20-заплати, като обезщетение, взимат големи пенсии, които получават дълго и продължават да работят. Не трябва да съществува пенсиониране за старост без да се достигне поне 60 години например. Практиката показва, че огромен процент от тези хора продължават да работят така или иначе. Най-малкото, което може да се направи е, ако вземеш обезщетението да не можеш да се пенсионираш и да трябва да изчакаш да навършиш 60 години. Вече започнаха мерки за ограничаване на ранното пенсиониране по болест, което е другия голям канал за теглене на неправомерни средства от пенсионна система.
2.Разширяване на групите работещи, които внасят реални осигуровки. Това означава силно ограничаване на хората, които работят на бюджетна заплата. Бюджетните заплати се финансират от вече събрани данъци, което означава, че вноските които прави държавата са един вид субсидия от държавния бюджет. България има прекалено раздут бюджетен щат. Вече сме давали примера с 10-милионна Швеция, която има 50000 държавни чиновници, които работят много по-ефективно. Съкратените от държавната сфера ще се прелеят в частния сектор и ще внасят реални осигуровки.
Истината е, че по-съвсем демографски причини система, която е изградена на принципа – тези които работят издържат тези, които са пенсионери не може да е водеща в страни като България, която е в топ десет на най-застаряващите нации в света. Честно е това да се признае час по-скоро и да се даде възможност на тези, които имат поне 10-15 години до пенсия да избират дали да не излязат от държавната пенсионна система. Най-вероятно в бъдеще тази система ще осигурява само санитарния минимум като пенсия. Както пише в Бялата книга без допълнително частно осигуряване няма да може да разчитате на достойни доходи. Колкото по-рано държавата признае тези неприятни факти, толкова повече хора ще има шанс да направят нещо сами за себе си.
Камбана бие за бъдещите пенсионери – оглушително
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Тази седмица излезе едно изследване, което показа, че 30-40 годишните сега ще се пенсионират най-вероятно на 70 години. Това е чиста математика. Когато тези поколения остареят, те ще представляват повече от половината от населението на България. За да се получават пенсии подобни на сегашните единственото решение е повишаване на пенсионната възраст. Чехия вече призна, че през 2050 година пенсионната възраст ще стане 73 години, но далеч не всички държави са толкова честни с бъдещите пенсионери. Сегашните 30-40 годишни са най-голямото поколение и то плаща най-големия дял от сегашните пенсии. Честно е държавата да му каже, че не знае, кой ще плаща неговите пенсии. Днешният пенсионен модел се задъхва при най-положителното съотношение работещи-пенсионери. При тази ситуация само 40% от пенсиите се финансират от осигуровки, а останалите 60% от данъци чрез дотации от бюджета. Децата между 10 и 15 години в момента в България са едва 300 хиляди. На тях ли ще разчитаме да плащат пенсиите на всички нас?
Не знам какво още трябва да бъде казано за да се осъзнае необходимостта от промяна на тъй наречения солидарен пенсионен модел. Не знам какво е солидарното на модел, който ще принуди част от хората да умират на работните си места, защото просто няма да са навършили възрастта за пенсиониране или ще си стоят в къщи без никакви доходи, защото никой няма да ги иска на работа на тази възраст. Основната причина този модел да е водещ в България, а и в много други страни е нежеланието на държавите да престанат да контролират големите парични потоци, които идват под формата на осигуровки и желанието големи групи от гласоподаватели, каквито са пенсионерите да са зависими от решенията на политиците и някой да може да се тупа в гърдите, че той им „плаща” пенсиите.
Тъй като едва ли може в скоро време да очакваме промяна в поведението на държавата, то всеки един, който има поне 10-15 години до пенсия трябва да започне да мисли сам за себе си. Да започне да заделя на страна пари, които са само негови, носят му доходност и се умножават. Не е нужно да измисляме топлата вода. Хората в развития свят повече от 100 години спестяват по този начин. Дали ще са частни пенсионни сметки, рентни застраховки или друго подобно вложение е въпрос на лично решение и консултация с професионален съветник. Ако искате съдба по-различна от тази на сегашните пенсионери, трябва да вземете бъдещата си пенсия в собствените си ръце.
Ако криминилизират плащането на по-ниски осигуровки, падат реалните заплати
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
След като, увеличаването на пенсионната възраст излезе отново на дневен ред, всички, които искат да запазят статуквото и имат полза от него възродиха старата си идея, да се криминализира плащането на осигуровки върху суми различни от реалната заплата. Принудени сме да публикуваме част от коментара, който направихме преди повече от една година(всичко в кавичките е стар коментар), когато пак имаше подобна идея.
„Става въпрос за около 1 милион души ( има различни оценки за точната бройка ), които плащат или получават заплати на ръка и е ясно, че хората не са престъпници, просто не виждат смисъла да изливат пари в една каца без дъно. Защото вноските отиват в една фалирала пенсионна система, от която те в бъдеще няма да получат почти нищо и в една здравна система, от която можеш да получиш всичко друго, но не и здравна помощ.Трябва да изясним нещо от самото начало. Цялата осигурителна вноска, се заплаща от работодателя, независимо, че по закон тя се разделя между работника и работодателя. Това е едно изкуствено разделение, защото личната вноска на работника е част от брутната му работна заплата. Ако един работодател е решил, че на него един работник може да му струва максимално 1200 лева, за него няма особена разлика, дали ще плаща на държавата 200 и на работника 1000 или на държавата 400 и на работника 800. Да, ще се случи точно това, заплатите ще станат реални, но ще намалеят, защото никой работодател няма да рискува да влезе в затвора, но ще намали реалните заплати на работниците, за да може да плаща осигуровките на държавата, пък по нататък, кой какво ще открадне не е негова грижа. Или за да работиш в България, ще трябва да се самоосигуряваш. Просто няма да се наемат хора на трудови договори. И ако мотивите на работодателя са ясни, защо не иска да плаща допълнителни разходи за труд, то е интересно, защо работникът се съгласява, да не се осигурява на реалната заплата. Безспорно един от мотивите е, че човек може да остане без работа, но основната причина е, че тези осигуровки са данък и не осигуряват нищо на работещия, нито прилична пенсия, като се пенсионира, нито адекватна здравна помощ, като се разболее.“
А, че това е вярно може да подкрепим с цитат от друг наш коментар:
„Почти всяка вечер по някоя телевизия министър, държавен чиновник или синдикалист ни обяснява, че като не ни внасят осигуровки върху реалните заплати ще получим ниски пенсии като се пенсионираме. Колко ниски пенсии ще получим? Ниски спрямо тези, които се осигуряват на пълната си заплата ли? Ниски спрямо жизнения стандарт в България в този бъдещ момент? Ниски спрямо средните пенсии в Европа? А колко ще получават тези, които се осигуряват на максимума? Дали те няма да получават само 100 евро повече на месец, а да са внесли десетки хиляди в повече за десетилетията, през които са се осигурявали?
Държавата не дава отговори на тези въпроси, не само защото отговорите са нелицеприятни, но и защото тя не знае отговорите и не иска да се ангажира с някакви обещания черно на бяло. Че кой може да отговори на такива въпроси ще кажете? Американската администрация за социално осигуряване всяка година уведомява всички американци над 25г., които работят и внасят осигуровки. В тези известия има информация за бъдещата пенсия на база осигурителния принос на работещия. Освен това има информация за плащания, ако настъпи инвалидност, за наследствена пенсия и др.В България над 60% от пенсии се плащат от данъци, а не от осигуровки. Самите постъпления от осигуровки веднага се харчат за пенсиите на сегашните пенсионери, така че, те имат характер на данък, а не на осигуровка. Тук е и голямата заблуда. Вие може да сте внасяли големи вноски, но ще зависите от бъдещите постъпления в системата. Сами може да си отговорите какви ще бъдат те, като знаете каква е демографската ситуация в България и какъв е темпа на емиграция. Както сегашните, така и бъдещите пенсионери ще зависят от благоволението на политиците и от възможностите на бюджета. Бъдете сигурни, че и тогава както и сега ще бъде водещ популисткия принцип на уравновиловката и ще продължи подтискането на по-високите пенсии(вече над 10 години обещават да премахнат тавана на пенсиите) за сметка на повишаване на по-ниските.
Ако не ви се вярва, че всичко това ще е така, погледнете вашите майки и бащи, вашите баби и дядовци, на които държавата е удържала осигуровки по времето на социализма и е обещавала добри пенсии. Ама сменил се е строя ще каже някой. Строят се е сменил, но държавата е същата. Утре ще се смени нещо друго и това ще бъде оправданието. Само преценете, дали когато се пенсионирате искате да разчитате на държавната пенсия или сами да помислите за себе си.”
Извиняваме се, че просто публикуваме извадки от наши по-стари коментари, но това е само едно доказателството, че в тази държава нищо не се прави(поне в тази сфера), защото коментарите ни звучат все така актуално. Трябва смяна на философията на пенсионния модел. Не може да се поддържа солидарен пенсионен модел, с възрастовата структура, която има населението на България. Държавата трябва да поеме грижите за сегашните пенсионери и да даде възможност на бъдещите да помислят сами за себе си.
Фалитът на солидарната пенсионна система в България става все по явен
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Предложението на финансовия министър Симеон Дянков за вдигане на пенсионната възраст с една година още от 2012г. отново извади въпроса за пенсионното осигуряване на дневен ред. Дебатът обаче, не се води по същество, а с несъстоятелни аргументи от политици, синдикати и измислени „специалисти” по социално осигуряване, които се опитват да докарат вода от девет дерета, за да защитят статуквото. В този модел, който всички наричат солидарен, отдавна няма нищо солидарно. Солидарността се е изразявала в правилото – работещите в момента, издържат тези, които сега са пенсионери, а когато те станат пенсионери ще ги издържат работещите в онзи бъдещ момент. Този модел работи обаче, само ако в пазара на труда се вливат по-големи поколения, от тези които го напускат. Когато се иска да даваш пари в момента, за издръжката на сегашните пенсионери, но в бъдеще е ясно, че няма кой да внася пари за твоята пенсия е ясно, че те правят на глупак, като ти говорят за солидарност.
За да не сме голословни, нека видим данните на НСИ за населението на България и тенденциите в неговото развитие:
2010г. 2030г. 2050г. *цифрите са в хиляди
0-19г, 1415 1110 965
20-59г. 4235 3210 2455
над 60г. 1850 2130 2270
общо 7500 6450 5690
Какво прави веднага впечатление? Българската нация застарява и намалява. След 20 години децата и възрастните хора ще са колкото тези в активна възраст, а след 40 с почти един милион повече от тях. Ясно е, че сегашната система, не може да обещае пенсии на 40-45 годишните, да не говорим за 20-25 годишните.
Трябва по-внимателно да погледнем цифрите за 2010г. Сега жените се пенсионират на 60г., а мъжете на 63г., което означава, че не всички от тези 1850 хил. човека трябва да са пенсионери. Да, ама не. Пенсионерите гонят 2400 хил. души. По данни на НОИ хората с някакво удостоверение от ТЕЛК са около 650 хил. души и не малка част от тях взимат пенсии. Другият фактор за набъбналите пенсионери е ранното пенсиониране. Не случайно статистиката казва, че средно пенсия в България се взима на 56 години. Ще кажете добре, към 1850 хил. сме прибавили още 550 хил. души, които са се пенсионирали, но все пак ни остават 3685(4235-550) хил. които да работят. Тези, които работят обаче, по данни на НСИ са 2200 хил. души. А сега ходи вярвай, че математиката е точна наука. Къде се губят останалите 1485 хиляди. Около 370 хил. са декларирали, че са безработни, около 300 хил. учат, други около 260 хил. не работят, защото отглеждат деца или болни роднини, около 200 хиляди декларират, че не се чувстват добре здравословно и затова не работят. Губят се едни около 355 хил. души, които или изобщо не си търсят работа или са в чужбина. Какво излиза сега 2200 хил. души издържат всички останали, така ли? Не, не е така. Ситуацията е далеч по лоша. Само около 1600 хил. работят в частния сектор и създават БВП. Да прибавим още максимум 80 хил. от тези, които работят в обществения сектор, но се трудят в стопански субекти, които създават БВП(като АЕЦ „Козлудуй”например). Това са хората, които издържат цяла България. Картината е трагична, но да се върнем на пенсионния модел.
В момента, бюджетът на НОИ се финансира в съотношение 40% от осигуровки и 60% с трансфери от държавния бюджет т.е. от данъци. Тъй като държавата като работодател, също трябва да внася осигуровки, които обаче взима от събраните преди това данъци, то реалното съотношение е 30 към 70%. Както виждаме тази система няма нищо общо с осигуряването. Осигуровките са още един канал за данъчно облагане, но на много ограничен кръг от хора. За да има, все пак някакъв смисъл солидарният модел в този му вид, то трябва да се изключат като получатели на пенсии от него широк кръг от хора:
1.Всички, които получават бюджетни заплати трябва да са извън неговия обхват, защото те никога не са създавали БВП. За техните пенсии трябва да се грижи държавата от собствения си бюджет и да си прави сметка колко хора може да си позволи на щат, какви да са техните заплати и всеки месец да се правят отчисления от бюджета за техните пенсии. Това трябва да е отделен фонд, от който да се финансират пенсиите само на тези хора.
2. Всички инвалидни пенсии, също трябва да се извадят от солидарния модел и да се финансират по линия на социалното подпомагане. В солидарния модел трябва да останат само пенсиите за старост.
3.Всяко ранно пенсиониране трябва да се финансира с отделни фондове. Има професионални пенсионни фондове за първа и втора категория труд в частния сектор. Тези, които се пенсионират рано в държавния сектор, трябва да минат с пенсии на принципа описан в точка 1 т.е. държавата трябва да си прави сметка, дали може от бюджета да им финансира пенсиите. Заплатите при ранно пенсиониране на военни и полицаи, трябва да се премахнат тотално или да останат само за онези, които декларират, че се отказват от ранното пенсиониране и ще започнат да получават пенсии, чак след като навършат стандартната възраст за пенсиониране.
Основният принцип трябва да бъде – пенсия от солидарния стълб само при навършена възраст за пенсиониране. Като заговорихме за тристълбовата система за осигуряване стигаме и до решението на проблема. Както видяхме в началото, в следващите години демографската ситуация ще се влошава и ако сега се получава около 35-40 от заплатата, която човек е получавал, то солидарният стълб в бъдеще ще може да гарантира само една минимална пенсия. Т.е. държавният пенсионен модел все повече ще се превръща от солидарен в модел на тоталната мизерия. Трябва да се даде възможност на хората, които имат поне 15 години до пенсия избор, дали да продължат да внасят вноски в НОИ или да се ориентират към частно осигуряване с лични пенсионни сметки, а за по младите възможността трябва да бъде изобщо да излязат от ДОО или да запазят само участието си за минимална държавна пенсия. Разбира се всички, които излязат от системата на ДОО, трябва задължително да влязат в частна осигурителна система. Хората по-принцип не са склонни много да мислят за бъдещето и затова трябва да има ясна система, която да гарантира, че всеки ще се осигурява спрямо доходите си.
Как законодателни останки от времето на социализма в заплащането на труда и осигуряването пречат на развитието на икономиката
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | 2 коментара
Добавката за клас отново изплува на дневен ред, след като стана ясно, че финансовият министър Симеон Дянков иска да въведе нова система на заплащане в държавната администрация. Логично при една система на заплащане, основа на личния принос на работника и служителя, подобна добавка няма място. Бизнесът и най-вече чуждестранните инвеститори много пъти са поставяли този въпрос, защото и работници и работодатели искат да знаят крайната цифра, която едните ще получават чисто, а другите ще плащат бруто. Особено във време на криза е крайно нелогично автоматично да се увеличават доходи само на принципа на натрупан трудов стаж. Този остатък от периода на социализма е защитаван основно от синдикатите, които предпочитат да запазват съществуващи постановки, въпреки че, те са в полза само на определени групи и категории работници. Плащането на тази добавка се заобикаля или със сложни сметки, при които тя се включва при формиране на крайното възнаграждение само формално(чрез намаляване на основната заплата) или просто работодателят предпочита да наема по-млади хора, за които ще плаща по малко допълнителни средства. В крайна сметка, тя се обръща срещу тези, които е предназначена да защитава. И ако финансовият министър не вижда логиката на тази добавка в държавния сектор, какво остава за частния…
Друг подобен случай е ранното пенсиониране придружено на всичкото отгоре с изплащане на 20 заплати. В огромен процент от случаите то обхваща служители от сектори, които са на бюджетна заплата, което го прави още по съмнително като практика. От една страна това са хора, които получават пенсии много повече време от средностатистическия пенсионер, от друга техните осигуровки, доколкото държавата като работодател, изобщо е превеждала в НОИ, са взети от данъците на работещите в частния сектор и по своята същност те се явяват също нещо като дотация на системата на ДОО. Ако изчислението се направи по този начин ще се види, че субсидията от бюджета към НОИ е доста повече от 60 процента. На въпросът, каква е логиката тези хора да получават и 20 заплати на куп при пенсиониране никога не е даван смислен отговор. Това е поредният законодателен остатък от едно време, когато армията и полицията(тогава милиция), са били обгрижвани много добре, защото на тях се е крепял режимът. Опитът на Симеон Дянков да направи, макар и частични промени към намаляване на тези привилегии предизвиква неистова съпротива, защото групата на ползващите продължава да е ненормално голяма.
Следващата ненормалност, която ярко се откроява при трудово-правните отношения е невъзможността да уволниш работник, просто защото той не ти върши работа. Сега трябва да се споразумееш с него за обезщетение от минимум четири заплати или да съкратиш щата или обема на работа. Не е логично да плащаш луди пари на някой, който не ти върши работа, само и само да се отървеш от него. Съкращаването на щата или обема работа е много хлъзгава материя и всеки, който си намери добър адвокат може да обжалва до безкрай и вероятността да спечели накрая, не е никак малка. Трябва да се въведе член в КТ, по който да може да се освобождава персонал по инициатива на работодателя, със стандартно едномесечно обезщетение разбира се. За да не прекаляват работодателите с този член, може да се въведе процентно ограничение, колко персонал може да освободиш по този член в рамките на една година, спрямо наетите. В социална държава като Дания, пазарът на труда е много гъвкав, защото може да освобождаваш лесно хора, които след това си получават пълната заплата от бюрата по труда, но само в рамките на няколко месеца и по този начин хората са стимулирани да си търсят активно работа.
Друго алогично ограничение е в сферата на социално осигуряване. В България е невъзможно да избереш къде да се осигуряваш, ако не получаваш заплата по трудов договор. Хората, които са поели риска да правят частен бизнес или са със свободни професии и по дефиниция се самоосигуряват, трябва да имат възможност за избор, дали да правят това в държавната пенсионна система или да изберат частна осигурителна институция за своето осигуряване. Ако към това прибавим и задължението на много чужди граждани, които са регистрирали фирми у нас, задължително да внасят пенсионни осигуровки, при положение, че никога няма да получават български пенсии( интересното е, че не могат да се осигуряват здравно на същото основание) започва да се оформят част от причините, защо в период на криза, въпреки ниските данъци, инвестициите в българската икономика са паднали в пъти.
Какво трябва да знаем за застраховките Живот ? – продължение
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
Застраховката „Живот“ е спестовен продукт. Средната доходност в бранша е 6-8% годишно. Логично е по време на криза доходността да пада, но повечето водещи компании на нашия пазар имат средна доходност в последните 7-10 години над 7%. При дългосрочни финансови продукти това е много важен показател. Финансовите инструменти, в които се инвестират средствата по застраховки „Живот“ са силно консервативни(изключение са застраховките свързани с инвестиционен фонд). Това е най-регулираният инвестиционен сектор и вложенията са предимно в ДЦК, общински облигации и някои видове депозити. Още една особеност на застраховката „Живот“, че при нея не може да имате отрицателна доходност. Най-лошото, което може да се случи е вашата лихва за дадена година да е нула, но всичко, което сте получили като лихви в предходни години се е натрупало към вашата партида и се е капитализирало.
Данъчните облекчения са една безспорна екстра към спестяването в застраховка „Живот“ в България. Физическите лица могат да ползват до 10% от брутния си облагаем доход, като данъчно облекчение, ако са го вложили в застраховка „Живот“. Юридическите лица, също имат данъчни облекчения, ако са направили такива продукти на своите служители. Сумите, които те могат да ползват като облекчение са 60 лева на месец или 720 лева годишно. Превишението над тази сума е също разход на фирмата, но за него вече се плаща един допълнителен данък от 10%, който много прилича на данъка върху представителните разходи например. Ако към една средна доходност от 7% годишно добавим и 10% данъчно облекчение, застраховката „Живот“ става един много атрактивен продукт.
За много хора сигурността на тяхното вложение е най-важна, особено по време на криза. Освен, че са инвестирани в ниско рискови активи, друг много важен стълб, който гарантира вложенията в застраховки „Живот“ е презастраховането. Това означава, че рискът чрез презастрахователните компании се преразпределя върху целия пазар и затова събития, като атентатите в Световния търговски център, цунамито в Япония или урагана „Катрина“ в Ню Орлиънс не водят до фалити на застрахователи.
Застраховката „Живот“ е уникална със съчетанието в себе си на три много важни компонента, сигурност на вложението, добра доходност и покритие на рискове, които дебнат всеки един от нас в неговото ежедневие. Всеки знае, че не можеш да сключиш застраховка, когато събитието вече се е случило. Трябва да я сключиш преди това, с надеждата да не се налага да ползваш нейните покрития, а само след края и да се наслаждаваш на финансовата и част. Повечето хора в развитите страни отдавна са осъзнали предимствата на застраховката „Живот“. България в стремежа си, да стане част от този свят не може да бъде подмината от тази тенденция и първите резултати започват да се виждат. Както казва една стара китайска поговорка, „Ако не можеш да промениш едно нещо, трябва да промениш отношението си към него“.
Какво трябва да знаем за застраховките Живот?
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
На първо място трябва да знаем, че това е широко използван финансов инструмент в цивилизования свят. Първите съвременни полици по застраховки „Живот“ започват да се издават преди повече от век. С течение на годините и особено след Втората световна война, живото-застраховането започва да набира сила. В момента в повечето западноевропейски страни, САЩ, Япония, Канада, Австралия и др. населението, което е притежава такива продукти е между 60 и 85%,а някъде минава и 90%. Южна Америка и особено азиатския пазар расте с бурни темпове. В повечето източно европейски страни, население, което има такива полици е 20-30%. В България, този процент е около 3. Ще кажете, българите са бедни. Вярно е, че има зависимост между благосъстоянието на една нация и спестяването в застраховки „Живот“, но е вярно също така, че около 60 милиарда лева дремят в българските банки. В началото на кризата са те са били около 17 милиарда. Средно в България на човек се падат 19 долара вложени в застраховка „Живот“, в Хърватия цифрата е 106 долара, в Австрия 1236, а общо за Западна Европа 2263. По бедни сме, но не сме 120 пъти по-бедни от западноевропейците, 65 пъти от австрийците и 5,5 пъти от хърватите.
Идваме и до второто нещо, което трябва да знаем. Това не е само форма на спестяване, това е един продукт, който ще ни помогне в най-тежките моменти от нашия живот. Когато с нас се е случила някаква злополука или заболяване и ние се нуждаем спешно от средства или ако не дай си боже се случи нещо фатално, да може да обезпечим семейството си. А когато остареем спестовната част ще ни помогне да живеем по-нормално и да не тежим на децата си. Хората по света спестяват по този начин, защото искат да си осигурят предвидимост в несигурния свят, в който живеят, а не защото са богати. Колкото си по-беден и нямаш нищо на страна, толкова повече застраховката „Живот“ ти е по необходима.
Какви са видовете застраховки, които се предлагат на българския пазар? Те са най-общо в четири направления – класическа застраховка „Живот“, рента застраховка, детска застраховка и застраховка свързана с инвестиционен фонд.
Класическата застраховка „Живот“, обикновено има много покрия за рискове, които дебнат човек в неговото ежедневие. Като се започне с фатален край от заболяване и злополука( при злополуки обикновено има опции за изплащане на двойния или тройния размер на застрахователната сума) при който се изплаща крайната застрахователна сума(ЗС), мине се през изплащане на определен процент от ЗС при трайна нетрудоспособност(инвалидност) и се стигне до изплащане на болнични, медицински разходи, болничен престой и хирургични намеси. Има и едно покритие, което е уникално по своята същност и го няма при никоя друга форма на спестяване. Това е освобождаване от последващи вноски, ако е настъпил определен процент инвалидност. При различните застрахователни компании, този процент се движи между 30 и 50%. Част от тези рискове са включени в основната програма, други се добавят при желание на клиента и се заплащат допълнително.
Рентната застраховка е другият основен продукт, който се радва на интерес от страна на клиентите. За разлика от застраховката „Живот“, този продукт е с по-изразен спестовен елемент и с повече доходност. Към него могат да се добавят при желание на клиента някои рискове, основно свързани със злополуки.
Детските застраховки, са насочени към спестяване на средства свързани с бъдещето на детето, за продължаване на образованието, при женитба и др. При тях обикновено рисковете, които са свързани с детето, са покритие на временни неработоспособностти(Кодексът за застраховане неразрешава деца до 14г. да имат застраховка“Живот“). При някои продукти, застрахован може да бъде родителят или друг роднина, а средствата накрая да се изплатят на детето. При изтичането на такава застраховка, детето трябва да бъде пълнолетно(най-често между 18 и 25 години).
Застраховките свързани с инвестиционен фонд, започнаха да стават популярни в България, малко преди началото на кризата. Те обикновено са в съчетание, в което застрахователят носи застрахователния риск, а застрахования – инвестиционния. Някой от тях имат и гарантирана сума, но в повечето случаи те се търсят от хора с афинитет към по-големи печалби, за сметка на сигурността на вложението.
Тъй като темата е доста обширна ще я продължим в следващия коментар.
Втората вълна на кризата или за какво се харчат данъците
Публикувана в Данъчни, Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | 2 коментара
Втората вълна на световната икономическа криза премина през борсите(засега само през тях) в целия свят и показа, че е много рано да се говори за някакво стабилно възстановяване на световната икономика. Кризата през есента на 2008г. започна след като се разбра, че много пари са вложени в инвестиционни балони( най-вече имотния), но това се дължеше не само на стремежа за бързо забогатяване( не казваме, че е отсъствал), а на това, че имаше много евтини пари, които трябваше да се вложат някъде. Тези евтини пари идваха от изкуствено ниските лихвени проценти на централните банки и от печатането на пари. По този начин се създаваше измамното чувство на пазарите, че има прекалено много спестявания, които трябва да се вложат някъде. Ако основните лихвени проценти бяха пазарни, хората щяха да оставят част от средствата като спестявания, а нямаше да ги влагат в инвестиционни балони. Многото евтини пари надуха имотния балон, защото недвижимата собственост в очите на много хора е нещо, от което не могат да загубят. Е, много от тях загубиха.
Какво става в момента. Борсовата криза започна с понижаване на кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+ от кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс”. Кредитните агенции бяха нападнати веднага от американския президент Обама, а преди това и от много негови европейски колеги, че предизвикват паника и техните оценки не са точни, а също така, че не са предвидили кризата от 2008г. Кредитните агенции, наистина са виновни, че като всички останали разчетоха грешно сигналите на пазара и в следствие на това, много фирми и държави с висок кредитен рейтинг се оказаха на ръба на фалита. За Обама „Стандарт енд Пуърс” не могат да смятат, защото намаляват кредитния рейтинг на САЩ, но за Бойко Борисов те са върха, защото вдигат кредитния рейтинг на България. Истината е, че кредитните агенции се поучиха от грешките си преди няколко години и сега гледат много по-трезво на нещата, а политиците са си все същите, вървят по линията на най-малкото съпротивление и се сърдят на всички, които им казват, че грешат и трябва да правят реформи( ако има съвпадение, с реални лица и събития, то не е случайно). Това, което направиха много правителства при първата вълна на кризата е да налея огромни бюджетни средства(разбирай пари на данъкоплатците) в фалирали банки и фирми, които обаче изглеждаха твърде големи, за да фалират и по този начин докараха големи дефицити в държавните бюджети или държавите задлъжняха прекалено много към външни кредитори. Някой държави като Гърция, така или иначе си вървяха към фалит, но много други се докараха до там, че направиха един частен дълг публичен без да променят съществено ситуацията и без да имат вече бюджетни резерви при задаващата се втора вълна на кризата.
Какво се случи в България? За наша радост кризата от 1996-97г., беше направила политиците по предпазливи и България посрещна кризата с излишък, вместо с дефицит и държавния дълг беше на едно много ниско ниво спрямо БВП. За трите години криза обаче, държавата само харчи без да прави реформи и сега резервът в бюджета е на санитарния минимум. По принцип не е лошо да има магистрали и спортни зали, все неща, които са нужни на България. Друг е въпроса, дали магистралите трябва да се правят с пари от бюджета и да ги плащат всички данъкоплатци или трябва да се построят на концесия и да ги изплащат тези, които наистина ги ползват. Строят се магистрали, защото това е видимата част на айсберга от проблеми, която ще донесе политически дивиденти, но не се прави нищо за реформа на сектори, които буквално изсмукват бюджета. Реформите в тези сектори са непопулярни и ще отслабят контрола на държавата върху тях. Кои са тези сектори?
-Здравеопазване, където монопола на НЗОК е в основата на лошата услуга. Трябва да се въведе конкуренция и да се остави НЗОК, да се конкурира на пазарен принцип с частните здравни фондове или НЗОК да поеме само базовото здравно обслужване и останалата част от здравните услуги да се заплащат от здравен фонд, който всеки един от нас е избрал. Сегашната ситуация, води до емиграция на българските лекари и сестри в чужбина, лошо здравно обслужване и все по голяма смъртност сред българите.
-Пенсионно осигуряване – премахване на поддържаната на изкуствено дишане фалиралата солидарна пенсионна система, която изсмуква все повече пари от бюджета и обрича на мизерия и сегашните и бъдещите пенсионери. Преминаването към системата от лични пенсионни сметки, обаче ужасява политиците, защото след 15-20 години няма да могат да се изправят пред тогавашните пенсионери и да им кажат „Ние ви вдигаме пенсиите”, защото нищо няма да зависи от тях. Ужасява и синдикатите, защото поради това, че техните членове са основно в държавния сектор и те се провалиха, като защитници на работещите в частните предприятия, повишаването на държавните пенсии е основната им кауза в момента.
-Намаляване на администрацията и бюрокрацията – не може девет милионна Швеция да има три пъти по-малко държавна администрация, която да е няколко пъти по ефективна. Не може да се дават над два милиарда за бюджетни заплати и данъкоплатците да получават бавна и нискокачесвена административна услуга. Не може около 450 000 души в трудоспособна възраст да получават бюджетни заплати от данъци и на всичкото отгоре, работещите в частния сектор, които създават БВП да им плащат и пенсионните и здравните осигуровки. Не може основно конкурентно предимство на България, 10%-ят плосък данък, да бъде неглижирано от лоша и прекалено бюрократична и да не забравяме, в много случаи придружена с корупция услуга. Решението е ясно. Драстични съкращения и въвеждане на естонския модел на електронно правителство.
-Повишаване на ефективността на правоохранителната и правораздавателната система. Неслучайно не ги отделяме една от друга. Те са като скачени съдове. Не може МВР да има над 1 милиард бюджет, повече от всеки друг в държавата. Не може 10% от този бюджет да отива за подслушване и само при 3% от случаите материалите да се използват в съда. Не може въпреки огромния бюджет да няма пари за бензин, облекло, компютри и консумативи и да се приемат съмнителни дарения. Не може от 60000 души щат на МВР, само 18000 да са униформени. Не може, въпреки пропагандираните успехи срещу престъпността, да няма кой да защити обикновените хора, когато са насилвани и ограбвани и да бъдат докарани до там, че да спрат даже да се оплакват в полицията. Не може прокуратурата да се държи, като придатък на МВР и вместо да ръководи и да изисква от разследващите, да се опитва да поддържа несъстоятелни тези. Не може въпреки ниската успеваемост на прокурорите в съда те да получават заплати от по няколко хиляди лева на месец. Не на последно място, не може съда винаги да се оправдава с негодни доказателства събрани от полиция и прокуратура, защото има и граждански дела, които се бавят с години, постановяват се клиентелистки решения и т.н. И в трите страни от този сектор се шири невероятна корупция и това което достига до медиите е само контролирано изпускате на парата в системата. Няма чуждестранен инвеститор, който би искал да инвестира в държава, където няма кой да защити неговата собственост.
-Образование съобразено с нуждите на пазара. Въпреки наченките на реформи в последните години, образованието продължава да бълва кадри, които тепърва трябва да учат всичко отначало, ако бъдат наети някъде на работа. Няма връзка между потребностите на бизнеса, програмите на учебните заведения и държавната политика в сектора.
Може да продължаваме още и още, но няма смисъл. Вие сами може да си отговорите, как ще се развие кризата в държава, която няма бюджетен резерв, има застаряващо население, нарастващи държавни разходи, недостатъчно подготвени кадри, неработеща държавна машина и на всичкото отгоре основните и търговски партньори са в криза. Трябват нестандартни и болезнени решения, но не сме оптимисти предвид политическия и административния „материал”.
Преброяването на населението и бъдещите пенсии
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Преброяването на населението показа, че българите не изчезват, но застаряват и ако този процес на този етап не страшен за българския етнос, то се очертава фатален за пенсионната ни система. Преброяването показа и друго, работещите в България са малко. Сега един работещ издържа 1,6 пенсионери, деца, учащи, домакини, безработни и т.н. Като отбележим, че над 400 000 души получават заплати от бюджета т.е. не създават БВП и не внасят реални суми в социалните фондове картината е далеч по страшна. В момента две трети от хората са в трудоспособна възраст, но децата до 15 година са под 1 милион. През 2011 година на 100 души излизащи от трудоспособна възраст(60-64) влизат само 70 в трудоспособна(15-19). За сравнение 10 години по-рано това съотношение е било 100 към 124.
Тези тенденции бяха ясни отдавна, но едва след като излязоха резултатите на НСИ и Министерството на труда и социалната политика в лицето на Емилия Войнова от дирекция „Жизнено равнище и социална сигурност” изведнъж прозря опасността. Темповете на стареене в България са най-високите в ЕС, нещо повече България е 5-та в световен мащаб по темп на застаряване. Мнението на експертите е, че ако относителния брой на населението на една държава на възраст над 60 години достигне 30% от общия брой то социалните системи започват да се разпадат. Това съотношение България ще го достигне около 2050г. На много хора и в момента им се струва, че тези системи са се разпаднали, представете си ако сегашната ситуация се влоши многократно. А само преди няколко месеца премиерът заяви, че в България е извършена пенсионна реформа, която гарантира пенсиите на всички. Единственото сигурно е, че ако всичко продължи по-старому през 2050г. държавата няма да може да изплаща пенсиите, колкото и мизерни да са те.
Какво трябва да се направи?
На първо място да се признае тоталния фалит на действащата в момента на територията на България разходо-покривна пенсионна система. Тя може да е била прогресивна в края на 19 век, когато в Европа е имало правилна възрастова пирамида, населението над 60 години е било много малко, но подобна солидарна система сега обрича на бедност и сегашните и бъдещите пенсионери, особено в държави като България, където доходите са ниски и работещите трудно успяват да заделят допълнителни средства за своята бъдеща пенсия. Пълна лъжа е, че ако сега внасяте максимални пенсионни осигуровки, ще получите висока пенсия в бъдеще( интересно, как ще ви ги осигури една разпадаща се социална система). Просто вие зависите от това колко работещи ще има, когато вие се пенсионирате и колко те ще внасят в солидарната пенсионна система.
На второ място трябва да се намалят до санитарния минимум получаващите бюджетни заплати. Както казахме по-горе тези хора не създават БВП и средствата за техните пенсии идват от данъците на работещите в частния сектор. Ако една част(препоръчително около 50%) премине от държавна издръжка, към създаване на реален продукт в частния сектор, то това би дало глътка въздух на сегашната система през един преходен период. Това може да се случи най-лесно чрез следване на естонския модел с въвеждане в действие на електронно правителство.
На трето място е премахването на връзката между получената работна заплата и социалните осигуровки, които се внасят. За хората, които работят на трудов договор от работодателя, може да се изискват осигуровки само върху минималния осигурителен доход, които да влизат в солидарния фонд, което трябва да им гарантира след време само минимална пенсия. За хората, които са самоосигуряващи се трябва да е въпрос на избор дали изобщо да внасят нещо в солидарната система и да получават минимална пенсия или да се осигуряват изцяло в частен фонд. Всички работещи обаче трябва да заделят 10% от дохода си в тяхна лична пенсионна сметка в частен фонд на капиталов принцип. Тъй като работодателите вече няма да са мотивирани да крият реалните възнаграждения на своите служители, то доходите на хората ще излязат на светло и ще има повече постъпления от ДОД.
Тези стъпки ще си останат само в сферата на пожеланията, ако няма нарастващ обществен натиск за промени върху държавата. Ако вие имате 10-15 години до пенсия, нямате никакво време за губене и трябва да започнете да заделяте пари в собствен фонд, защото даже тези промени да бъдат извършени, ползата за вас най-вероятно ще е минимална. Ако имате 20-25 години обаче, то можете да натрупате една не лоша сума, която да бъде само ваша, да ви носи доходност и да се умножава, но същевременно трябва да сте и с активна гражданска позиция и да изисквате от държавата нужните промени.
Пенсионните вълнения в Европа, вещаят началото на края на солидарната система
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
В Гърция намаляват държавните пенсии с 15%. Във Великобритания се готвят да вдигнат възрастта за пенсиониране на 68 години и да повишат вноската за пенсия. В Словения след два референдума бяха спрени плановете на правителството за пенсионна реформа. Чешката пенсионна реформа предизвика големи вълнения в страната. Застаряваща Европа вижда в края на тунела вместо светлина, пенсионен апокалипсис. Бейби бумарите( поколенията родени веднага след II-та световна война) започнаха да се пенсионират и солидарната (разходо-покривната) система започна да скърца. Това е напълно логично, защото тази система е създадена за общества с голяма раждаемост и неособено дълга продължителност на живота, каквото е била Германия в края на 19 век, когато канцлера Бисмарк я въвежда за първи път. Когато Бисмарк въвежда тази пенсионна система в Германия на 100 работещи е имало 3-ма пенсионери и тези 3-ма пенсионери са живели средно 3 години. Тогава Бисмарк определя 65 години възраст за пенсиониране. Само, че тогава германецът е живеел средно 48 години, а днес живее средно 82 години. Ако използваме същата пропорция днес, пенсия по тази система трябва да получават навършилите 110 години, а хората искат да се пенсионират пак около 65 години, та даже и по-рано.
Друга интересна тенденция е, че масовите протести са в Източна Европа, където преобладава държавната пенсионна система и в страни с голям държавен сектор като Гърция и Франция. В останалите страни протестират основно работещите в държавния сектор, които ще са най-пряко засегнати от промените. Не сте чули за протести в Холандия, нали? Няма и да чуете. Холандия е държава, в която пенсионното дело е почти изцяло на капиталов принцип. Интересна е ситуацията в Германия, люлката на солидарната система. В Германия се дискутира увеличаване на пенсионна възраст от 65 на 67 години, в същото време обаче за последните 15 години продължителността на получаване на пенсия се е увеличило от 15,8 на 18,5 години т.е. тези 2 години отсрочка не решават основния проблем, а той е – малко работещи и много пенсионери. В Германия средната пенсия е между 900 и 1200 евро, а средната заплата е между 2000 и 3500 евро т.е. и германските държавни пенсии са също 2-3 пъти по ниски от средната заплата. Един германски пенсионер средно получава 16 години пенсия, а една германска пенсионер 21 години. Но да не ги мислим германците, защото около 70% от пенсионерите там не чакат само на държавната пенсия, а имат и друга частна форма на спестяване.
Частното осигуряване дали под формата на пенсионен фонд или рентна застраховка е единствената алтернатива на българите, които имат поне 10-15 години до пенсия. Ако вие сега сте на 25 години и започвате своята кариера и предположим, че ще работите 40 години и ще се пенсионирате на 65 години. Започвате да заделяте по 1000 лева годишно във ваша лична пенсионна сметка( това е равностойността на 17 кутии цигари на месец) и предположим, че тези ваши средства се олихвяват с 5% средно годишно за този период, което е една съвсем нормална доходност, то в края на периода ще имате около 127 000 лева. А ако решите да заделяте по 2000 лева на година ще сте събрали около 254 000 лева, които ще са си само ваши. При сегашната продължителност на живота в България мъжете живея средно до 69, а жените до 74 години. Сами можете да сметнете, какво би получил един пенсионер на месец и как би живял, а ако почине парите остават за децата му. Наистина трябва да се отчете инфлацията, увеличаващата се продължителност на живота и евентуалните периоди на безработица в един човешки живот, но вашето възнаграждение също ще расте през годините и ще можете да увеличавате сумата, която ще спестявате. Другата алтернатива е да се оставите на милостта на българската държава или да зависите и тежите на децата си, които така или иначе ще трябва да внасят в общия кюп, ако системата не се промени.
Държавата незаконно е национализирала професионалните пенсионни фондове
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване | Напишете коментар
Сигурно някой от вас като деца са чели книгата на известния полски писател Хенрик Сенкевич „Стас и Нели”. Там имаше един много интересен диалог, който даваше представа, как понятията за добро и зло могат да са въпрос на гледна точка. Диалога звучеше приблизително така:
Стас(бяло момче озовало се в трудна ситуация) – Кали какво е лоша постъпка?
Кали(негърче-прислужник, което много обича Стас) – Лоша постъпка е ако някой открадна кравата на Кали.
Стас – Браво Кали, а какво е добра постъпка?
Кали – Добра постъпка е, ако Кали открадне кравата на някой?
Тази философия какво е добро и какво лошо се изповядва и от българската държава. Решение 7/2011 на Конституционния съд обявява за противоконституционно превеждане на средствата от професионалните пенсионни фондове към НОИ. Представете си какво щеше да се случи, ако някой зад който не стои държавата, беше отмъкнал 108 милиона лева. Сега баретите щяха да са нахлули в офисите му, да проскат служители по пода и да изземват документация, но след решението на съда тези, които са нарушили закона се намират в МС и НС. Те обаче, вместо да си посипят главите с пепел имат наглостта да обясняват, че съдебните решения на КС имали действие само оттук нататък и държавата не трябвала да връща пари на хората. Явно до този момент Конституцията не е важала. По тази логика, всеки осъден може да каже, че това не важи за него и този закон ще важи за него само след датата на издаване на присъдата, а нея я издават едва ли не така, за сведение.
Кражбата е лоша, ако е в частна полза, ако кражбата е маскирана с някое държавно решение тя е добра. Всички от депутатите и министрите, през полицията и прокуратурата та чак до последния чиновник си получават заплатите от парите на данъкоплатците. Всички тези хора, са призвани да защитават интересите на всички и да спазват законите. Ако не спазват законите трябва да си поемат отговорността. Крайно време е взимането на бюджетни заплати срещу несвършена или лошо свършена работа да се криминализира. Защото това си е източване на бюджета, независимо от формата. Всеки трябва да носи отговорност за действията си, особено ако се разхищават обществени средства.
Крайно време е държавата да признае, че сегашния пенсионен модел е фалирал и да даде възможност на бъдещите пенсионери да се осигуряват по техни лични пенсионни сметки(дали ще има някаква минимална държавна пенсия е второстепенен въпрос). Пенсиите на сегашните пенсионери трябва да се поемат от бюджета( много пъти сме писали за възможните източници на финансиране). Много важно е хората да осъзнаят, че не могат да разчитат на достойни старини, ако разчитат само на държавната пенсия. Няма държава в света, която да дава големи пенсии на всички.
Конкретният случай е само елемент от трайно изкривените понятия за добро и зло, които властват в икономическия и политическия живот в страната. Сегашната ситуация все повече заприличва на някакъв извратен вариант на култовия комунистически сериал „На всеки километър”. По незнайни причини сюжетната линия е силно изкривена, повечето положителни и отрицателни герои са изчезнали и е останал да се разпорежда само капитан Бомбов(Митко Бомбата).
С или без фонд няма да имате достойни старини, ако разчитате на държавата
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
През изминалата седмица в публичното пространство се появи поредната странна идея представена от управителката на НОИ Христина Митрева за създаването на фонд”Достойни старини”. С парите от този фонд ще се изпращат възрастни хора в санаториуми, ще се подържа базата и т.н. Този фонд се предвижда да се финансира от работещите в частния сектор разбира се и да бъде 1% от брутната работна заплата.
Както се казва в класическия виц – имам една лоша и една добра новина. Лошата, че ако искате достойни старини не може да разчитате на държавата, добрата е, че има начин, по който хората в развития свят спестяват повече от 100 години. Вече и в България много хора започнаха да имат спестявания в частни пенсионни фондове и в застраховки „Живот”, но предвид по-ограничените средства, с които разполага българското население, за достойни старини трябва една радикална пенсионна реформа, която да е основана на принципа на личното спестяване, на умножаване на парите на отделния човек и на наследяване на неговите пенсионни спестявания. В предишни наши коментари сме излагали аргументи защо това трябва да се случи и не смятаме сега да ги преповтаряме. Повечето политически партии ги е страх от подобна стъпка, защото тя ще е съпроводена със съпротива от синдикати, чиновници и от повечето политически играчи, които виждат в такава стъпка ограничаване на собственото си влияние върху огромни маси от хора. Затова реформата може да започне с по-ограничен кръг от хора, които така или иначе са избрали сами да решават съдбата си. Това са хора, които имат собствен бизнес или са свободна професия и се самоосигуряват. На тези хора трябва да се даде свободата да избират дали да останат в държавната пенсионно-осигурителна система или да излязат от нея и сами да поемат отговорност за своите „достойни старини”. Тези, които изберат свободата на частното осигуряване, трябва да получат компенсации за годините, в които са наливали пари в НОИ, под формата на ДЦК например.
Иначе идеята на Христина Митрева е поредния опит да се приберат едни пари от данъкоплатците, без да има реална полза от това. Може би още си спомняте идеите на министър Масларова – пенсионерите да ходят на евтино море Бъдете сигурни, че веднага ще се назначат чиновници, които да администрират фонда, ще се раздават заплати и бонуси, ще се назначават Управителни съвети и т.н. Каквото и да си говорим не може 2,5 милиона работещи в частния сектор да плащат пенсиите на 2,2 милиона пенсионери, заплатите 0,5 милиона работещи на бюджетна издръжка и всички останали знайни и незнайни харчове на държавата, като се започне от АЕЦ Белене и се свърши до луксозни ремонти на министерски и депутатски кабинети.
продължете търсенето »