Правилата срещу мерките за изпирането на пари подлудиха счетоводната гилдия
Публикувана в Общество, Счетоводни услуги, Чуждият опит | 1 коментар
В края на ноември изтича срокът, в който всички лица, които предоставят счетоводни услуги по занятие, трябва да имат вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпирането на пари(ЗМИП). Повечето от задължените лица нямаха и понятие, че имат такова задължение, но както става обикновено с наближаване на крайният срок и нарастващата медийна активност все повече от тях осъзнават, че им е вменено още едно задължение. Веднага трябва да кажем, че подобни задължения има във всички страни от ЕС, но както се оказва обикновено, „дяволът е в подробностите”.
Проблемите са в няколко посоки:
Първият проблем е законодателен. ЗМИП постоянно разширява кръга на лицата, които трябва да докладват, ако се сблъскат в практиката си с съмнителни финансови операции. Този кръг обаче, обхваща банки, застрахователи, адвокати, нотариуси, търговци на едро, брокери на недвижими имоти, данъчни консултанти, одитори и още двадесет и няколко професии, като счетоводителите са най-новото попълнение. Разнообразието на лицата е голямо, но например закона казва, че те „трябва да спрат съмнителна парична транзакция”, което е приложимо за банки, застрахователи, нотариуси и т.н., институции, които разбират за транзакцията преди тя да е била извършена и неприложимо за одитори и счетоводители, които в повечето случаи разбират пост фактум за нея. Т.е. законът е писан на кило, без да се отчитат специфики, което води и до проблеми с последващото му прилагане. Следващ проблем е безумието, за една и съща транзакция да са задължени да рапортуват 5-6 задължени лица. Друг проблем, който произтича от закона е безконтролността, която е дадена на ДАНС при одобряване на правилата за прилагането му и възможността при последващи проверки нейните служители, въз основа на чисто техническа проверка, дали дадено задължено лице е изпълнило задълженията си по закона(т.е., дали има утвърдени правила, дали води дневник и т.н.) да получат достъп до конкретна информация за транзакции на клиенти, за което нямат разрешение от съдия. Даже и да има такова разрешение то ще е за конкретна фирма или човек, но тъй като дневникът за отразяване на подобни транзакции е общ(трябва да се прошнурова и прономерова в 21 век), то достъпът реално ще бъде до всички транзакции.
Вторият проблем е чисто практически и произтича от прилагането на закона от страна на ДАНС. Използвайки безумният текст в ЗМИП, че директорът на ДАНС, може да връща правилата, докато те не отговорят на изискванията на закона. Практиката на ДАНС е да връща правилата, докато те не придобият вида, който „любезно” е поставен на интернет страницата на ДАНС под названието „примерни правила”. Нямаше да има нищо лошо в такива примерни правила, ако те бяха създадени с цел да улеснят задължените лица. Проблемът е, че тези „примерни правила” са пълни с норми и критерии, които определят най-обикновени стопански операции като съмнителни и водят най-малкото до безсмислена бумащина. Явно водещият принцип при тяхното формиране е бил взет от Мечо Пух, „Колкото повече, толкова повече”. Като пример може да се посочи, че по тези примерни правила е съмнително ако фирмата е взела заем или ако има вземания или задължения над 12 000 лева. Друга част от „примерните правила” изисква от счетоводители да правят несъотносими към тяхната квалификация пазарни анализи и оценки на цени, тенденции и други стопански дейности. Трети директно кореспондират със задълженията на ДАНС, като това да се дава информация за лица, „за които е публично известно, че са съпричастни към престъпни структури”. Никой не длъжен постоянно да наблюдава каква информация циркулира из публичното пространство, да не говорим, че в 90% от случаите тя няма нищо общо с истината.
Предвид наближаващият краен срок и явният апетит след него да се налагат глоби, за тези, които все още нямат утвърдени правила, смятаме, че е нужна намеса на по-високо държавно равнище за урегулиране на процеса и създаване на баланс между интересите на държавата да получи нужната и информация и възможностите на задължените лица да подържат определени регистри. Не трябва да се забравя, че в България това са основно микропредприятия с 3-4 души персонал и нямат практическа възможност да поемат поредната порция бюрократично натоварване.
Кризата изисква данъчна реформа в България
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Става все по-ясно, че Европа няма да излезе скоро от кризата. Дълговите проблеми на Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания са на път да повлекат и други държави надолу или най-малко да забавят сериозно темпа на възстановяване в ЕС. В тази обстановка става все важно, кой ще привлече повече чуждестранни инвестиции. За 2011г. положението в България е много по-лошо от 2010г. Не само, че няма ръст на чуждестранните инвестиции, но има сериозно изтичане в обратна посока. Това се обяснява с факта, че местните клонове на чуждестранни компании си връщат заемите на фирмите-майки, което сигурно е вярно, но липсата на нови инвестиции, в страната член на ЕС, с най-ниски преки данъци е повод за сериозен размисъл.
Ниските данъци са добра предпоставка, но има едно правило в математиката за необходимото, но не достатъчно условие. Трябва допълнителна реформа в данъчната сфера. Какво трябва да се направи? Отговорът на този въпрос се съдържа в голяма степен в едно писмо, което в края на месец май 2011г., е изпратено до министър Дянков и е подписано от КРИБ и много от камарите на чуждестранния бизнес в България( включително, германската, американска, британската, австрийска, италианска, френската и т.н.).В това писмо бизнесът заявява, че е обезпокоен от влошаващата се в последните години данъчна среда, което се изразява в непоследователност при прилагане на законодателството от страна на НАП, все по-нарастващи изисквания към документиране на сделките и начините за извършване на ревизии, решаване на спорове и налагане на санкции. В това писмо има пет точки, които изразят в голяма степен какво трябва да се направи. Най-общо тези точки гласят:
1.Въвеждане на процедура, която да позволява на данъкоплатците да получават от НАП обвързващи отговори. Това означава, че когато има някаква неяснота в законодателството и фирмата зададе въпрос към данъчната администрация, тя задължително да получи отговор, който да и позволи да спази закона и да не се притеснява при последваща ревизия. Предвидимостта на данъчната среда е много важна за чуждестранните инвеститори.
2.Въвеждане на процедура за доброволно оповестяване на пропуски и грешки. Сега няма значение, дали една фирма сама си е открила грешката или НАП я е установила при ревизия. Санкциите са едни и същи и основния проблем са не лихвите, а глобите, които трябва да отпаднат, ако сам си откриеш и декларираш пропуска.
3.Промяна на санкционния режим за данъчни нарушения. Сега в много случаи глобите, които се налагат са несъразмерни на нарушението и липсата на пропорционалност между пропуска и санкцията води до нарушаване на основните принципи на Общностното право.
4.Равнопоставеност при сроковете за обжалване между данъкоплатците и данъчната администрация. Сега данъкоплатците има срок от 14 дни, а администрацията си удължи срока от 45 на 67 дни.
5.Въвеждане на минимален срок, между публикуване на промени в данъчните закони и тяхното влизане в сила. И данъкоплатците и администрацията се нуждаят от време за да вникнат в естеството на промените, за да могат да ги прилагат правилно.
Тези пет точки могат да се поразширят. Към точката за равнопоставеност трябва да се въведе допълнение, че данъкоплатците не могат да имат по-кратки срокове за подаване на информация, отколкото има администрацията за отговор. Сега има случаи, когато данъкоплатците имат един ден да декларират обстоятелства( изплащане на осигуровки, подаване на информация за болнични и т.н.), а най-краткият срок за администрацията е седем дни.
Друг основен проблем за промените, за които настоява бизнесът е начина за допълнително стимулиране на служителите на НАП. Сега те получават процент от сумите, които са начислили на данъкоплатците при извършване на ревизии. Тази сбъркана бонусна система води до липса на желание от страна на НАП, да се дават обвързващи становища, да се намаляват глобите и т.н. Много често даже да има желание от страна на МФ за промени в статуквото, ръководството на НАП използва един сакрална фраза, за да спре всякакви реформи, която винаги започва по един и същ начин – „ Можем да направим тези промени, но не можем да гарантираме постъпленията от данъците…….”, което в повечето случаи е достатъчно да охлади желанието за реформи.
Сбърканата система за допълнително стимулиране се подхранва и от липсата на всякакви персонални санкции, за служителите на НАП, които издават актове, които след това биват отменяни при административно или съдебно обжалване. Трябва да се разпише стройна система от санкции за такива чиновници, като се започне с вписване в досието, мине се през персонални финансови санкции и се стигне до уволнение без право да се работи повече на бюджетна заплата.
Повечето от промените, които иска бизнеса, съществуват в много от държавите-членки на ЕС. МФ засега не реагира на предложенията, неясно дали защото сме в предизборна ситуация или защото не е склонно да промени статуквото. Чуждестранните инвеститори обаче, нямат да чакат вечно промяната в България. Даже тези, които са вече тук, лесно могат да станат бивши инвеститори, когато всяка държава се бори със зъби и нокти за всяко евро вложено в икономиката и. Много от нашите конкуренти са готови да направят промените, за които ние предпочитаме да си правим углушки. Важно е да не стигнем до старата поговорка – „Когато колата се обърне, пътища много.” – пък били те и магистрали.
Какво трябва да знаем за застраховките Живот ? – продължение
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
Застраховката „Живот“ е спестовен продукт. Средната доходност в бранша е 6-8% годишно. Логично е по време на криза доходността да пада, но повечето водещи компании на нашия пазар имат средна доходност в последните 7-10 години над 7%. При дългосрочни финансови продукти това е много важен показател. Финансовите инструменти, в които се инвестират средствата по застраховки „Живот“ са силно консервативни(изключение са застраховките свързани с инвестиционен фонд). Това е най-регулираният инвестиционен сектор и вложенията са предимно в ДЦК, общински облигации и някои видове депозити. Още една особеност на застраховката „Живот“, че при нея не може да имате отрицателна доходност. Най-лошото, което може да се случи е вашата лихва за дадена година да е нула, но всичко, което сте получили като лихви в предходни години се е натрупало към вашата партида и се е капитализирало.
Данъчните облекчения са една безспорна екстра към спестяването в застраховка „Живот“ в България. Физическите лица могат да ползват до 10% от брутния си облагаем доход, като данъчно облекчение, ако са го вложили в застраховка „Живот“. Юридическите лица, също имат данъчни облекчения, ако са направили такива продукти на своите служители. Сумите, които те могат да ползват като облекчение са 60 лева на месец или 720 лева годишно. Превишението над тази сума е също разход на фирмата, но за него вече се плаща един допълнителен данък от 10%, който много прилича на данъка върху представителните разходи например. Ако към една средна доходност от 7% годишно добавим и 10% данъчно облекчение, застраховката „Живот“ става един много атрактивен продукт.
За много хора сигурността на тяхното вложение е най-важна, особено по време на криза. Освен, че са инвестирани в ниско рискови активи, друг много важен стълб, който гарантира вложенията в застраховки „Живот“ е презастраховането. Това означава, че рискът чрез презастрахователните компании се преразпределя върху целия пазар и затова събития, като атентатите в Световния търговски център, цунамито в Япония или урагана „Катрина“ в Ню Орлиънс не водят до фалити на застрахователи.
Застраховката „Живот“ е уникална със съчетанието в себе си на три много важни компонента, сигурност на вложението, добра доходност и покритие на рискове, които дебнат всеки един от нас в неговото ежедневие. Всеки знае, че не можеш да сключиш застраховка, когато събитието вече се е случило. Трябва да я сключиш преди това, с надеждата да не се налага да ползваш нейните покрития, а само след края и да се наслаждаваш на финансовата и част. Повечето хора в развитите страни отдавна са осъзнали предимствата на застраховката „Живот“. България в стремежа си, да стане част от този свят не може да бъде подмината от тази тенденция и първите резултати започват да се виждат. Както казва една стара китайска поговорка, „Ако не можеш да промениш едно нещо, трябва да промениш отношението си към него“.
Какво трябва да знаем за застраховките Живот?
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
На първо място трябва да знаем, че това е широко използван финансов инструмент в цивилизования свят. Първите съвременни полици по застраховки „Живот“ започват да се издават преди повече от век. С течение на годините и особено след Втората световна война, живото-застраховането започва да набира сила. В момента в повечето западноевропейски страни, САЩ, Япония, Канада, Австралия и др. населението, което е притежава такива продукти е между 60 и 85%,а някъде минава и 90%. Южна Америка и особено азиатския пазар расте с бурни темпове. В повечето източно европейски страни, население, което има такива полици е 20-30%. В България, този процент е около 3. Ще кажете, българите са бедни. Вярно е, че има зависимост между благосъстоянието на една нация и спестяването в застраховки „Живот“, но е вярно също така, че около 60 милиарда лева дремят в българските банки. В началото на кризата са те са били около 17 милиарда. Средно в България на човек се падат 19 долара вложени в застраховка „Живот“, в Хърватия цифрата е 106 долара, в Австрия 1236, а общо за Западна Европа 2263. По бедни сме, но не сме 120 пъти по-бедни от западноевропейците, 65 пъти от австрийците и 5,5 пъти от хърватите.
Идваме и до второто нещо, което трябва да знаем. Това не е само форма на спестяване, това е един продукт, който ще ни помогне в най-тежките моменти от нашия живот. Когато с нас се е случила някаква злополука или заболяване и ние се нуждаем спешно от средства или ако не дай си боже се случи нещо фатално, да може да обезпечим семейството си. А когато остареем спестовната част ще ни помогне да живеем по-нормално и да не тежим на децата си. Хората по света спестяват по този начин, защото искат да си осигурят предвидимост в несигурния свят, в който живеят, а не защото са богати. Колкото си по-беден и нямаш нищо на страна, толкова повече застраховката „Живот“ ти е по необходима.
Какви са видовете застраховки, които се предлагат на българския пазар? Те са най-общо в четири направления – класическа застраховка „Живот“, рента застраховка, детска застраховка и застраховка свързана с инвестиционен фонд.
Класическата застраховка „Живот“, обикновено има много покрия за рискове, които дебнат човек в неговото ежедневие. Като се започне с фатален край от заболяване и злополука( при злополуки обикновено има опции за изплащане на двойния или тройния размер на застрахователната сума) при който се изплаща крайната застрахователна сума(ЗС), мине се през изплащане на определен процент от ЗС при трайна нетрудоспособност(инвалидност) и се стигне до изплащане на болнични, медицински разходи, болничен престой и хирургични намеси. Има и едно покритие, което е уникално по своята същност и го няма при никоя друга форма на спестяване. Това е освобождаване от последващи вноски, ако е настъпил определен процент инвалидност. При различните застрахователни компании, този процент се движи между 30 и 50%. Част от тези рискове са включени в основната програма, други се добавят при желание на клиента и се заплащат допълнително.
Рентната застраховка е другият основен продукт, който се радва на интерес от страна на клиентите. За разлика от застраховката „Живот“, този продукт е с по-изразен спестовен елемент и с повече доходност. Към него могат да се добавят при желание на клиента някои рискове, основно свързани със злополуки.
Детските застраховки, са насочени към спестяване на средства свързани с бъдещето на детето, за продължаване на образованието, при женитба и др. При тях обикновено рисковете, които са свързани с детето, са покритие на временни неработоспособностти(Кодексът за застраховане неразрешава деца до 14г. да имат застраховка“Живот“). При някои продукти, застрахован може да бъде родителят или друг роднина, а средствата накрая да се изплатят на детето. При изтичането на такава застраховка, детето трябва да бъде пълнолетно(най-често между 18 и 25 години).
Застраховките свързани с инвестиционен фонд, започнаха да стават популярни в България, малко преди началото на кризата. Те обикновено са в съчетание, в което застрахователят носи застрахователния риск, а застрахования – инвестиционния. Някой от тях имат и гарантирана сума, но в повечето случаи те се търсят от хора с афинитет към по-големи печалби, за сметка на сигурността на вложението.
Тъй като темата е доста обширна ще я продължим в следващия коментар.
Какъв ще е ефектът от предлаганите промени от НАП в ДДС-режима?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
През седмицата изпълнителния директор на НАП, Красимир Стефанов сподели някои идеи за промяна в ДДС-законодателството. Основните са обратното начисляване на ДДС в някои сектори и увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС.
По отношение на обратното начисляване на ДДС, секторите за които бе споменато, че може да се въведе са строителството, търговията със селскостопанска продукция и консултантските, рекламните и други видове услуги. За строителния бранш, обратното начисляване може да се въведе още от следващата година, защото като рисков бранш е включен в европейската директива и страните членки на ЕС, може да въвеждат изключения без да искат разрешение от ЕК, докато за секторите услуги и търговия със селскостопанска продукция, това не може да стане с едностранно решение на българската страна. Какво представлява обратното начисляване на ДДС? Това значи, че ако вие сте регистрирана фирма по ЗДДС, начислявате ДДС само ако вашия клиент е нерегистрирано лице, независимо физическо или юридическо. Ако фактурирате на друга регистрирана фирма, то в такъв случай и давате фактура без ДДС и тя си самоначислява. По този начин в бранша не се формира данъчен кредит, който държавата да трябва да възстановява, а тези, които продават на нерегистрирани лица генерират ДДС за внасяне. Така се ограничават ДДС-измамите. На теория нещата са така, но на практика изглеждат малко по-различно. Ако тази регулация обхване само строителството като услуга, но изключи производството и търговията със строителна продукция, то строителните компании, които не са в сектора на жилищното строителство(и по презумция продават на физически лица), постоянно ще са на възстановяване, защото ще пазаруват стоки с право на данъчен кредит и ще продават административни и производствени сгради на други регистрирани фирми и няма да начисляват ДДС. В този случай отново ще има достатъчно поле за данъчни измами.
Ако в обратното начисляване влезе и сектора на услугите(споменават се консултантските и рекламните, но никой не знае колко широко ще бъде това понятие), то нещата могат да имат и изненадващ обратен ефект върху бюджета. Секторът на услугите по-принцип внася доста ДДС в бюджета, защото върху прихода трябва да се начисли ДДС, а основните разходи са за труд, които са без ДДС. Когато въвеждате обратното начисляване, вие лишавате бюджета от междинни плащания на ДДС на фирмите по веригата. Ограничавате ДДС-измамите, но държавата губи оборотни средства. Тъй като фирмите, които се занимават с измами са несравнимо по-малко от тези, които работят нормално, всичко опира до контрол, експертен капацитет на данъчната администрация и управленски капацитет на ръководството и. Трябва много внимателно да се прецени, дали едно подобна мярка няма да доведе в дългосрочен план до по-малко постъпления в бюджета, а от там и до призиви за увеличаване на данъци. Цялата система за ДДС е замислена така че, държавата да ползва като оборотни пари, постъпления от ДДС, които не са дължими и подлежат на възстановяване на данъкоплатците след проверка. Ако обратното начисляване се въведе като основен принцип в ЗДДС, то това ще е най-справедливо за данъкоплатците, но ще е проблем за държавата. Частичното му въвеждане само за някои сектори, не решава въпроса с данъчните измами, само ще промени механизмите им.
Другата идея с повишаване на прага за регистрация по ДДС ще срещне доста по-голяма подкрепа, особено сред по-малките фирми в сектора на услугите. Тя е доста по добра, от лансирана преди около година идея, всички фирми да се регистрират по ДДС. Ако вие сте малка фирма в сферата на услугите или сте свободна професия и основните ви разходи с ДДС са телефоните и канцеларските материали, за вас е по-добре да не сте регистрирани, защото вашата услуга се оскъпява с 20%, особено ако имате клиенти нерегистрирани по ДДС. Най-голямата покупка, която може да направите е лек автомобил, за който така или иначе в повечето случаи нямате право на ДДС. Дали ЕК ще даде разрешение е друг въпрос, защото тенденциите в ЕС не са в тази посока.
Обединяващото в тези предложения на НАП е липсата на капацитет на данъчната администрация да се справи със задълженията си. Дали за тази цел трябва да променяме законодателството и дали не е по-добре да се реформира системата?
Офшорните фирми, добри или лоши?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Темата за офшорните компании отново стана актуална покрай продажбата на „Булгартабак”. Българската държава, винаги е имала двулично отношение към офшорните фирми. На думи винаги е била срещу тях, но много често държавни активи са продавани на такива фирми. От една страна НАП прокара поправка в данъчните закони, за облагане с 10% данък на разходи, които идват от офшорни зони и шефа на митниците ген.Танов, се оплаква, че „Лукойл” продава петрола за износ на офшорни фирми и проверката е много трудна, от друга премиера Борисов защити продажбата на „Булгартабак” на офшорна фирма с аргумента, че и „Кока кола” е такава. Да не говорим за случая, в който депутати от „Атака” имат подписани записни заповеди към офшорка от Сейшелските о-ви. Всичко казано до тук показва, че офшорните фирми се използват по различни причини и не е задължително да са свързани със съмнителни капитали.
Три са основните причини, поради които някой решава да използва офшорни фирми – по-ниски данъци, неясен произход на парите и запазване на анонимност на реалния собственик. Затова има и различни юрисдикции, които да приютяват потенциалните клиенти. Ако говорим за Европа, сигурно повечето от вас са чували за Кипър, Малта, Люксембург и Лихтенщайн, а да и за Швейцария с нейната банкова тайна. Сигурно е обаче, че ще има изненадани, че Холандия и Австрия са едни сред най-предпочитаните дестинации за регистриране на компании, когато някой иска да прави бизнес в ЕС или че, някои предпочитат латвийски банки за да правят офшорни транзакции или че, може да регистрирате фирма във Великобритания без да плащате британските данъци.
Холандия и Австрия са държавите, които предлагат най-благоприятен данъчен режим за холдингови компании в ЕС( не плащате данъци, ако получавате или разпределяте дивиденти). Както ни сподели наскоро един холандски данъчен консултант, почти всеки ден някоя китайска компания, която иска да прави бизнес в ЕС се обръща към него за съдействие. Затова някои държави не усещат кризата, затова и новия собственик на „Булгартабак” е регистриран в Австрия, затова и най-големите данъчни консултанти, които работят в България препоръчват този данъчен режим да стане част и от нашето законодателство. България ще бъде първата държава в тази част на Европа, която ще има такъв режим, в тандем с плоския данък от 10%, наистина ще станем най-привлекателната данъчна юрисдикция в ЕС и наистина ще имаме голям шанс да привличаме инвеститори от Азия, които искат да правят бизнес в целия ЕС, а не само в България. Защо това не се случва? Яростна съпротива на това предложение оказва дирекция „СИДДО” в НАП. Тъй като постъпленията от данък дивидент, който плащат чуждите компании в България е мизерен като сума, то това по никакъв начин не може да е аргумент против. Тази дирекция в НАП е в основата на много противоречиви тълкувания на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО), които България е сключила с други държави и е причина много чуждестранни инвеститори да обърнат гръб на страната ни. Да се чуди човек, чии точно интереси защитават тези чиновници?
Ако искате да останете анонимен също ви трябва офшорна компания(още една връзка със случая „Булгартабак”). Защо ви е да оставате анонимен? Първо защото вашата репутация не е еднозначна и може да загубите сделката. Второ защото въпреки, че нямата проблем с репутацията отсрещната страна по сделката не ви харесва и няма да продаде на вас, ако знае кой е купувача. Трето разбира се, защото имате проблем с произхода на парите. Четвърто защото може да сте човек, който е натрупал пари законно, но живеете в страна като България, където ако показваш благосъстояние, можеш да станеш жертва на рекет.
Офшорният бизнес не е непременно престъпен или съмнителен. Неговата двойственост се вижда най-добре в САЩ. Държавата, която от една страна преследва своите граждани по цял свят за да си плащат данъците в Америка, а от друга почти всички нейни щати предлагат офшорни регистрации на граждани на чужди държави.
Колко и на кого трябва да платим за счетоводно обслужване?
Публикувана в Общество, Счетоводни услуги, Чуждият опит | Напишете коментар
Ако имате бизнес имате нужда и от счетоводител. Всеки бизнес има нужда от адвокат и счетоводител, но вашия бизнес може и да няма нужда от постоянна адвокатска услуга, но счетоводителят ви е ангажиран постоянно, особено ако сте регистриран по ДДС. Имате две опции, да си назначите счетоводител на трудов договор или да сключите договор за счетоводно обслужване със счетоводна къща. Фирмите имат най-разнообразна дейност, така че ще приемем, че вашия бизнес е средно голям, нямате чак такъв документооборот, който да изисква със сигурност собствен счетоводен отдел и от време на време имате счетоводни и данъчни казуси, които изискват компетентно мнение.
Вариант 1 – назначавате си счетоводител на трудов договор. Приемаме, че един човек ви е достатъчен. Този човек ще играе ролята и на главен счетоводител, ще подписва годишните финансови отчети и трябва да разчитате на него, ако имате данъчен казус.
Плюсове:
-Този човек ви е винаги на разположение.
-Може да го натоварвате и с други дейности във фирмата ви.
-Информацията няма да излиза извън компанията ви.
Минуси:
-Най-вероятно този човек ще ви излезе скъпо. Едва ли би работил за под 1000 лева чисто. Като прибавим всички данъци и осигуровки сумата ще набъбне до около 1500 лева.
-Двайсет работни дена в годината този човек ще е в отпуск и ако ви трябва спешно информация в този период ще имате проблем.
-Ще е необходимо да закупите компютър и необходимия счетоводен софтуер и да плащате за неговата поддръжка.
-Вашият счетоводител, ще трябва да поддържа квалификацията си, а това означава разходи за литература и семинари.
-Във всеки един момент вашия счетоводител, може да напусне и вие в най-неподходящия момент да се окаже, че започвате всичко от начало.
Вариант 2 – сключвате договор със счетоводна къща.
Плюсове:
-Със сигурност ще ви излезе по евтино(малко по-надолу ще говорим за цената).
-Винаги може да се обадите и да получите необходимата информация.
-Нямате разходи за софтуер и хардуер и други подобни.
-Вероятността счетоводната къща да прекрати договора си с вас е много малка, защото за нея това е загуба на бизнес.
Минуси:
-Трябва да отчитате, че работите не с персонал, а с равноправни бизнес партньори.
-Документите на фирмата ви не са при вас и може да отнеме време да получите нужната информация, защото вие не сте единствения клиент.
Изводът е, че ако не сте фирма с голям документооборот и не ви трябва счетоводен отдел, е най-добре да се спрете на счетоводна къща. Тук обаче идва следващия проблем, как да изберете подходящата счетоводна къща и колко ще ви струва? Има много добри счетоводители, които са отлични специалисти, но когато направят собствена счетоводна къща, услугата която предоставят не е особено добра. Това е така, защото едно е да си добър специалист, а съвсем друго е да управляваш успешно подобен бизнес. Когато бизнеса се разрасне и вече не всеки документ минава през ръцете на собственика, трябва да има добра система за контрол на счетоводната информация. Най-добрият вариант е да има отделен човек, който да се занимава с контрола, а при собственика на счетоводната къща да идват за решаване само наистина важните казуси, но това означава повече средства за заплати. В повечето случаи този междинен контрол се елиминира и собственика се опитва да контролира всичко сам или със своя съдружник, ако има такъв. В повечето случаи това води до занижен контрол и грешки, защото той има същите задължения, които има и всеки един ръководител на бизнес и тази контролна функция му идва в повече. Също така в много счетоводни къщи няма вътрешни правила, по които се работи и това също води до грешки.
Как тогава да си изберем счетоводна къща? Потърсете препоръка от някой, който ползва услугите на счетоводната къща и е доволен от тях. Това не е сто процента гаранция, че и на вас ще свършат работа, но е доста добро начало. Друг възможен подход е да потърсите счетоводна компания, която има сертификати за качество или е минала процедура по одобрение на нейните вътрешни правила. Макар и това е сравнително рядък случай в българската практика, то тези компании съществуват на българския пазар. Най-грешният подход е се спрете на най-ниската цена. Високата цена, не винаги значи високо качество, но ниската цена винаги значи ниско качество. Счетоводните компании, също плащат заплати и за да привличат счетоводители с добра квалификация им трябват средства като на всички други фирми. Повечето избират формулата много клиенти-ниски цени-много работа-хората работят извънредно-правят се грешки-някои клиенти си отиват-идват нови заради ниските цени. Доста по-малко са тези фирми, които залагат на качеството и по-високите цени разбира се.
Ако фирмата ви е регистрирана по ДДС и функционира с нормален капацитет, цената ви за месечно счетоводно обслужване е нормално да е в границите между 500 и 1000 лева без ДДС. Конкретната цена се формира от много допълнителни фактори като, брой персонал, документооборот, сфера на дейност и др. Сами преценете, дали при нашата данъчна система, при която глобите започват от минимум 500 лева и могат да стигнат до десетки хиляди си заслужава да спестите 200 лева на месец, от нещо което може да ви коства бизнеса. Чуждестранните компании, които започват бизнес в България, в повечето случаи са наясно, че първото което трябва да си намерят е добър адвокат и добър счетоводител и цената не е водеща при подбора.
Втората вълна на кризата или за какво се харчат данъците
Публикувана в Данъчни, Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | 2 коментара
Втората вълна на световната икономическа криза премина през борсите(засега само през тях) в целия свят и показа, че е много рано да се говори за някакво стабилно възстановяване на световната икономика. Кризата през есента на 2008г. започна след като се разбра, че много пари са вложени в инвестиционни балони( най-вече имотния), но това се дължеше не само на стремежа за бързо забогатяване( не казваме, че е отсъствал), а на това, че имаше много евтини пари, които трябваше да се вложат някъде. Тези евтини пари идваха от изкуствено ниските лихвени проценти на централните банки и от печатането на пари. По този начин се създаваше измамното чувство на пазарите, че има прекалено много спестявания, които трябва да се вложат някъде. Ако основните лихвени проценти бяха пазарни, хората щяха да оставят част от средствата като спестявания, а нямаше да ги влагат в инвестиционни балони. Многото евтини пари надуха имотния балон, защото недвижимата собственост в очите на много хора е нещо, от което не могат да загубят. Е, много от тях загубиха.
Какво става в момента. Борсовата криза започна с понижаване на кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+ от кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс”. Кредитните агенции бяха нападнати веднага от американския президент Обама, а преди това и от много негови европейски колеги, че предизвикват паника и техните оценки не са точни, а също така, че не са предвидили кризата от 2008г. Кредитните агенции, наистина са виновни, че като всички останали разчетоха грешно сигналите на пазара и в следствие на това, много фирми и държави с висок кредитен рейтинг се оказаха на ръба на фалита. За Обама „Стандарт енд Пуърс” не могат да смятат, защото намаляват кредитния рейтинг на САЩ, но за Бойко Борисов те са върха, защото вдигат кредитния рейтинг на България. Истината е, че кредитните агенции се поучиха от грешките си преди няколко години и сега гледат много по-трезво на нещата, а политиците са си все същите, вървят по линията на най-малкото съпротивление и се сърдят на всички, които им казват, че грешат и трябва да правят реформи( ако има съвпадение, с реални лица и събития, то не е случайно). Това, което направиха много правителства при първата вълна на кризата е да налея огромни бюджетни средства(разбирай пари на данъкоплатците) в фалирали банки и фирми, които обаче изглеждаха твърде големи, за да фалират и по този начин докараха големи дефицити в държавните бюджети или държавите задлъжняха прекалено много към външни кредитори. Някой държави като Гърция, така или иначе си вървяха към фалит, но много други се докараха до там, че направиха един частен дълг публичен без да променят съществено ситуацията и без да имат вече бюджетни резерви при задаващата се втора вълна на кризата.
Какво се случи в България? За наша радост кризата от 1996-97г., беше направила политиците по предпазливи и България посрещна кризата с излишък, вместо с дефицит и държавния дълг беше на едно много ниско ниво спрямо БВП. За трите години криза обаче, държавата само харчи без да прави реформи и сега резервът в бюджета е на санитарния минимум. По принцип не е лошо да има магистрали и спортни зали, все неща, които са нужни на България. Друг е въпроса, дали магистралите трябва да се правят с пари от бюджета и да ги плащат всички данъкоплатци или трябва да се построят на концесия и да ги изплащат тези, които наистина ги ползват. Строят се магистрали, защото това е видимата част на айсберга от проблеми, която ще донесе политически дивиденти, но не се прави нищо за реформа на сектори, които буквално изсмукват бюджета. Реформите в тези сектори са непопулярни и ще отслабят контрола на държавата върху тях. Кои са тези сектори?
-Здравеопазване, където монопола на НЗОК е в основата на лошата услуга. Трябва да се въведе конкуренция и да се остави НЗОК, да се конкурира на пазарен принцип с частните здравни фондове или НЗОК да поеме само базовото здравно обслужване и останалата част от здравните услуги да се заплащат от здравен фонд, който всеки един от нас е избрал. Сегашната ситуация, води до емиграция на българските лекари и сестри в чужбина, лошо здравно обслужване и все по голяма смъртност сред българите.
-Пенсионно осигуряване – премахване на поддържаната на изкуствено дишане фалиралата солидарна пенсионна система, която изсмуква все повече пари от бюджета и обрича на мизерия и сегашните и бъдещите пенсионери. Преминаването към системата от лични пенсионни сметки, обаче ужасява политиците, защото след 15-20 години няма да могат да се изправят пред тогавашните пенсионери и да им кажат „Ние ви вдигаме пенсиите”, защото нищо няма да зависи от тях. Ужасява и синдикатите, защото поради това, че техните членове са основно в държавния сектор и те се провалиха, като защитници на работещите в частните предприятия, повишаването на държавните пенсии е основната им кауза в момента.
-Намаляване на администрацията и бюрокрацията – не може девет милионна Швеция да има три пъти по-малко държавна администрация, която да е няколко пъти по ефективна. Не може да се дават над два милиарда за бюджетни заплати и данъкоплатците да получават бавна и нискокачесвена административна услуга. Не може около 450 000 души в трудоспособна възраст да получават бюджетни заплати от данъци и на всичкото отгоре, работещите в частния сектор, които създават БВП да им плащат и пенсионните и здравните осигуровки. Не може основно конкурентно предимство на България, 10%-ят плосък данък, да бъде неглижирано от лоша и прекалено бюрократична и да не забравяме, в много случаи придружена с корупция услуга. Решението е ясно. Драстични съкращения и въвеждане на естонския модел на електронно правителство.
-Повишаване на ефективността на правоохранителната и правораздавателната система. Неслучайно не ги отделяме една от друга. Те са като скачени съдове. Не може МВР да има над 1 милиард бюджет, повече от всеки друг в държавата. Не може 10% от този бюджет да отива за подслушване и само при 3% от случаите материалите да се използват в съда. Не може въпреки огромния бюджет да няма пари за бензин, облекло, компютри и консумативи и да се приемат съмнителни дарения. Не може от 60000 души щат на МВР, само 18000 да са униформени. Не може, въпреки пропагандираните успехи срещу престъпността, да няма кой да защити обикновените хора, когато са насилвани и ограбвани и да бъдат докарани до там, че да спрат даже да се оплакват в полицията. Не може прокуратурата да се държи, като придатък на МВР и вместо да ръководи и да изисква от разследващите, да се опитва да поддържа несъстоятелни тези. Не може въпреки ниската успеваемост на прокурорите в съда те да получават заплати от по няколко хиляди лева на месец. Не на последно място, не може съда винаги да се оправдава с негодни доказателства събрани от полиция и прокуратура, защото има и граждански дела, които се бавят с години, постановяват се клиентелистки решения и т.н. И в трите страни от този сектор се шири невероятна корупция и това което достига до медиите е само контролирано изпускате на парата в системата. Няма чуждестранен инвеститор, който би искал да инвестира в държава, където няма кой да защити неговата собственост.
-Образование съобразено с нуждите на пазара. Въпреки наченките на реформи в последните години, образованието продължава да бълва кадри, които тепърва трябва да учат всичко отначало, ако бъдат наети някъде на работа. Няма връзка между потребностите на бизнеса, програмите на учебните заведения и държавната политика в сектора.
Може да продължаваме още и още, но няма смисъл. Вие сами може да си отговорите, как ще се развие кризата в държава, която няма бюджетен резерв, има застаряващо население, нарастващи държавни разходи, недостатъчно подготвени кадри, неработеща държавна машина и на всичкото отгоре основните и търговски партньори са в криза. Трябват нестандартни и болезнени решения, но не сме оптимисти предвид политическия и административния „материал”.
Преброяването на населението и бъдещите пенсии
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Преброяването на населението показа, че българите не изчезват, но застаряват и ако този процес на този етап не страшен за българския етнос, то се очертава фатален за пенсионната ни система. Преброяването показа и друго, работещите в България са малко. Сега един работещ издържа 1,6 пенсионери, деца, учащи, домакини, безработни и т.н. Като отбележим, че над 400 000 души получават заплати от бюджета т.е. не създават БВП и не внасят реални суми в социалните фондове картината е далеч по страшна. В момента две трети от хората са в трудоспособна възраст, но децата до 15 година са под 1 милион. През 2011 година на 100 души излизащи от трудоспособна възраст(60-64) влизат само 70 в трудоспособна(15-19). За сравнение 10 години по-рано това съотношение е било 100 към 124.
Тези тенденции бяха ясни отдавна, но едва след като излязоха резултатите на НСИ и Министерството на труда и социалната политика в лицето на Емилия Войнова от дирекция „Жизнено равнище и социална сигурност” изведнъж прозря опасността. Темповете на стареене в България са най-високите в ЕС, нещо повече България е 5-та в световен мащаб по темп на застаряване. Мнението на експертите е, че ако относителния брой на населението на една държава на възраст над 60 години достигне 30% от общия брой то социалните системи започват да се разпадат. Това съотношение България ще го достигне около 2050г. На много хора и в момента им се струва, че тези системи са се разпаднали, представете си ако сегашната ситуация се влоши многократно. А само преди няколко месеца премиерът заяви, че в България е извършена пенсионна реформа, която гарантира пенсиите на всички. Единственото сигурно е, че ако всичко продължи по-старому през 2050г. държавата няма да може да изплаща пенсиите, колкото и мизерни да са те.
Какво трябва да се направи?
На първо място да се признае тоталния фалит на действащата в момента на територията на България разходо-покривна пенсионна система. Тя може да е била прогресивна в края на 19 век, когато в Европа е имало правилна възрастова пирамида, населението над 60 години е било много малко, но подобна солидарна система сега обрича на бедност и сегашните и бъдещите пенсионери, особено в държави като България, където доходите са ниски и работещите трудно успяват да заделят допълнителни средства за своята бъдеща пенсия. Пълна лъжа е, че ако сега внасяте максимални пенсионни осигуровки, ще получите висока пенсия в бъдеще( интересно, как ще ви ги осигури една разпадаща се социална система). Просто вие зависите от това колко работещи ще има, когато вие се пенсионирате и колко те ще внасят в солидарната пенсионна система.
На второ място трябва да се намалят до санитарния минимум получаващите бюджетни заплати. Както казахме по-горе тези хора не създават БВП и средствата за техните пенсии идват от данъците на работещите в частния сектор. Ако една част(препоръчително около 50%) премине от държавна издръжка, към създаване на реален продукт в частния сектор, то това би дало глътка въздух на сегашната система през един преходен период. Това може да се случи най-лесно чрез следване на естонския модел с въвеждане в действие на електронно правителство.
На трето място е премахването на връзката между получената работна заплата и социалните осигуровки, които се внасят. За хората, които работят на трудов договор от работодателя, може да се изискват осигуровки само върху минималния осигурителен доход, които да влизат в солидарния фонд, което трябва да им гарантира след време само минимална пенсия. За хората, които са самоосигуряващи се трябва да е въпрос на избор дали изобщо да внасят нещо в солидарната система и да получават минимална пенсия или да се осигуряват изцяло в частен фонд. Всички работещи обаче трябва да заделят 10% от дохода си в тяхна лична пенсионна сметка в частен фонд на капиталов принцип. Тъй като работодателите вече няма да са мотивирани да крият реалните възнаграждения на своите служители, то доходите на хората ще излязат на светло и ще има повече постъпления от ДОД.
Тези стъпки ще си останат само в сферата на пожеланията, ако няма нарастващ обществен натиск за промени върху държавата. Ако вие имате 10-15 години до пенсия, нямате никакво време за губене и трябва да започнете да заделяте пари в собствен фонд, защото даже тези промени да бъдат извършени, ползата за вас най-вероятно ще е минимална. Ако имате 20-25 години обаче, то можете да натрупате една не лоша сума, която да бъде само ваша, да ви носи доходност и да се умножава, но същевременно трябва да сте и с активна гражданска позиция и да изисквате от държавата нужните промени.
Умри, но свръзка дай или кой, кого трябва да следи?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Този девиз на свързочниците в българската армия, става все по актуален за бизнеса. От няколко дни даже Нефтохим-Бургас собственост на Лукойл е без лиценз защото не е монтирал измервателни уреди на терминалите си и по този начин не е осигурил връзка с Агенция „Митници”.От началото на годината много бензиностанции затвориха, защото не бяха поставили такива уреди. До края на март следващата година, всички които имат касови апарати трябва да ги свържат с НАП. Държавата прави всичко това с надежда за повече постъпления в бюджета.
Ако за някои сектори, какъвто е този с производство и търговия с горива тези мерки изглеждат оправдани, то тоталния „Биг брадър” над някоя кръчма в някое село изглежда смешно. Както се казваше в стария виц за бай Тошо, когато изтеглил буквата „Ф” и трябвало да реши, на коя стока с „Ф” да увеличи цената, той гениално се провикнал „фсичко, фсичко”.Явно някой гений, негов последовател е стигнал до извода, че няма лошо НАП да наблюдава всички, независимо от икономическата логика и въпреки пълната липса на анализ, какви ще са очакваните постъпления от тази мярка и дали си заслужава да натовариш някой занаятчия, които има 10-20000 лева годишен оборот, да си купи касов апарат за поне 500 лева и да плаща такси на някой мобилен оператор всеки месец.Ако се върнем на казуса с „Лукойл”, то няма логика най-големия на пазара да не спазва закона. Ако е имало технически затруднения е трябвало много отдавна да се постави писмено въпроса пред правителството и да се иска разумна отсрочка. От друга страна, след като е оставило без лиценз единствената рафинерия у нас, правителството носи пълната отговорност, ако се получи дефицит на пазара на горива у нас. Не дай боже да се отменят полети в пика на туристически сезон. Ако се получи нещо такова, то отговорността ще е изцяло на правителството и на министър-председателя в частност.
Тъй като държавата е поставила основите на един тотален „Биг брадър”, то ние като общество и като данъкоплатци трябва да поставим също своите искания. Ние имаме право да знаем, какво правят в работното си време хората, на които им плащаме заплатите. Трябва да поискаме камера свързана с интернет във всяка една канцелария и който, когато има време да следи, какво правят чиновниците, дали случайно не са си взели почивен ден, без да си пускат отпуска, дали по цял ден не четат вестници и не пият кафе.Защото няма логика да плащаме високи заплати на служителите на НАП, когато доклада на ОИРС(Организация за икономическо развитие и сътрудничество), в която членуват най-развитите страни в света определя НАП, като една от най-неефективните и най-малко натоварените данъчни администрации. Според доклада един служител на НАП отговаря за 401 участници на пазара на труда. За сравнение в Естония един служител на тяхната данъчна администрация отговаря за 787. През 2010 година бюджетът е похарчил 1 670 000 000 лева, за да може да функционира администрацията. Да данъкоплатецо, всичките тези пари си ги изработил ти и трябва да имаш контрол за какво се използват. Трябва да станат публични всички бюджетни транзакции, които касаят разходи по издръжката на администрацията. От друга страна тази администрация изглежда много работеща и има над 2 000 000 неизползвани дни отпуск. Познайте кой ще плати тази отпуска? Правилен отговор – ти данъкоплатецо. При атестацията на чиновниците се оказва, че 50% от тях получават оценка 3 и то от техните вътрешно ведомствени комисии. Сигурно никой не може да си обясни, как МВР, което има бюджет над 1 000 000 000 лева, няма пари за бензин и гуми и е страшно зависимо от даренията на съмнителни фирми и лица. За какво се използва този бюджет? А да, в МВР работят 58 000( от тях само 18 000 униформени), което ни прави държавата с най-много полицаи на глава от населението в Европа. От друга страна битовата престъпност расте и няма кой да патрулира и да пази хората и тяхното имущество. Логично е да си зададем въпроса, какво правят 40 000 чиновници в МВР?
Тези въпроси трябва да ги зададем като общество и тъй като идват избори, може би това е подходящия момент. Разделителната линия в България не е между привържениците на различните политически партии, а между хората, които работят за държавата и тези, които не работят за нея, създават БВП и им плащат заплатите. Ние също искаме да участваме в този „Биг брадър” и да следим как държавата работи и харчи парите ни.
Пенсионните вълнения в Европа, вещаят началото на края на солидарната система
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
В Гърция намаляват държавните пенсии с 15%. Във Великобритания се готвят да вдигнат възрастта за пенсиониране на 68 години и да повишат вноската за пенсия. В Словения след два референдума бяха спрени плановете на правителството за пенсионна реформа. Чешката пенсионна реформа предизвика големи вълнения в страната. Застаряваща Европа вижда в края на тунела вместо светлина, пенсионен апокалипсис. Бейби бумарите( поколенията родени веднага след II-та световна война) започнаха да се пенсионират и солидарната (разходо-покривната) система започна да скърца. Това е напълно логично, защото тази система е създадена за общества с голяма раждаемост и неособено дълга продължителност на живота, каквото е била Германия в края на 19 век, когато канцлера Бисмарк я въвежда за първи път. Когато Бисмарк въвежда тази пенсионна система в Германия на 100 работещи е имало 3-ма пенсионери и тези 3-ма пенсионери са живели средно 3 години. Тогава Бисмарк определя 65 години възраст за пенсиониране. Само, че тогава германецът е живеел средно 48 години, а днес живее средно 82 години. Ако използваме същата пропорция днес, пенсия по тази система трябва да получават навършилите 110 години, а хората искат да се пенсионират пак около 65 години, та даже и по-рано.
Друга интересна тенденция е, че масовите протести са в Източна Европа, където преобладава държавната пенсионна система и в страни с голям държавен сектор като Гърция и Франция. В останалите страни протестират основно работещите в държавния сектор, които ще са най-пряко засегнати от промените. Не сте чули за протести в Холандия, нали? Няма и да чуете. Холандия е държава, в която пенсионното дело е почти изцяло на капиталов принцип. Интересна е ситуацията в Германия, люлката на солидарната система. В Германия се дискутира увеличаване на пенсионна възраст от 65 на 67 години, в същото време обаче за последните 15 години продължителността на получаване на пенсия се е увеличило от 15,8 на 18,5 години т.е. тези 2 години отсрочка не решават основния проблем, а той е – малко работещи и много пенсионери. В Германия средната пенсия е между 900 и 1200 евро, а средната заплата е между 2000 и 3500 евро т.е. и германските държавни пенсии са също 2-3 пъти по ниски от средната заплата. Един германски пенсионер средно получава 16 години пенсия, а една германска пенсионер 21 години. Но да не ги мислим германците, защото около 70% от пенсионерите там не чакат само на държавната пенсия, а имат и друга частна форма на спестяване.
Частното осигуряване дали под формата на пенсионен фонд или рентна застраховка е единствената алтернатива на българите, които имат поне 10-15 години до пенсия. Ако вие сега сте на 25 години и започвате своята кариера и предположим, че ще работите 40 години и ще се пенсионирате на 65 години. Започвате да заделяте по 1000 лева годишно във ваша лична пенсионна сметка( това е равностойността на 17 кутии цигари на месец) и предположим, че тези ваши средства се олихвяват с 5% средно годишно за този период, което е една съвсем нормална доходност, то в края на периода ще имате около 127 000 лева. А ако решите да заделяте по 2000 лева на година ще сте събрали около 254 000 лева, които ще са си само ваши. При сегашната продължителност на живота в България мъжете живея средно до 69, а жените до 74 години. Сами можете да сметнете, какво би получил един пенсионер на месец и как би живял, а ако почине парите остават за децата му. Наистина трябва да се отчете инфлацията, увеличаващата се продължителност на живота и евентуалните периоди на безработица в един човешки живот, но вашето възнаграждение също ще расте през годините и ще можете да увеличавате сумата, която ще спестявате. Другата алтернатива е да се оставите на милостта на българската държава или да зависите и тежите на децата си, които така или иначе ще трябва да внасят в общия кюп, ако системата не се промени.
Естония – кошмара на всяка бюрокрация
Публикувана в Общество, Чуждият опит | 1 коментар
В последните 20 години Естония винаги е раждала интересни идеи. Не се притесни да проведе „шоковата терапия” в началото на прехода, когато мастити социкономисти чертаеха мрачни картини за държавите, които го направят, по-късно се оказа, че мрачната действителност е точно за тези, които опитаха „плавния преход”, като България. „Плавният преход” просто даде време на тези, които имаха тогава икономическата власт да оберат до шушка атрактивните държавни активи и да ги направят частна собственост без конкуренция. Естония въведе доста отдавна плоския данък. Има нулева ставка за корпоративния данък, ако печалбата се реинвестира(не се разпределят дивиденти). Естония е една от малкото държави в света с ефективно електронно правителство. В Естония можете да подадете почти всичко по електронен път, включително да заявите новата си лична карта и да я получите след две седмици по пощата.
Как е възможно това, ще запита незапознатия читател? Възможно е, ако политиците, които избираме мислят първо за данъкоплатците, а после за себе си. Ако е обратното, те просто назначават близки и познати на нови измислени постове и администрацията и бюрокрацията расте ли, расте. Естонските политици възложили анализ на тяхната администрация и установили, че за да е оправдано да имат толкова администрация то Естония трябва да има още 500 000 души население, от друга страна, ако съкратят администрацията няма да може да се оказват необходимите услуги от страна на държавата( естонската администрация толкова си можела). Тъй като естонските политици повече се тревожели за естонските данъкоплатци, които плащали и техните заплати и тези на администрацията се заели да търсят решение( ако били като българските, сигурно щели да назначат още администрация и да въведат няколко регулационни режима).
В Естония въвели единна електронна система, за всички услуги, които оказва държавата, но възникнал нов проблем. За да могат по-бързо да съкратят излишната администрация трябвало да накарат естонските данъкоплатци да използват повече новата система. Мислили, мислили и измислили. Естонската държава решила, че всеки, който си купува компютър в Естония ще получава и безплатен електронен подпис. И системата заработила с пълна сила. Уволнените чиновници не били доволни, но пък били доволни всички останали. Това е една съвременна естонска приказка, за каквато ние можем само да мечтаем.
В България политиците не гледат глобално на нещата и се занимават основно с битовизми. Затова ние се намираме (извинявам се за израза) на гъза на географията на картата на инвеститорите, а Естония в първите 15 държави по икономическа свобода(Heritage, Fraser), в първите 30 държави в света с най-ниска корупция и на 17 от 183 държави по индекс за правене на бизнес според Световната банка.
« назад — продължете търсенето »