Електронната система на НАП – СУПа или каша I
Публикувана в Данъчни, Общество, Счетоводни услуги | Напишете коментар
Когато НАП, преди няколко години въведе електроните услуги за данъкоплатците, това беше голям пробив и наистина много улесни комуникацията между бизнеса и данъчните власти. Без да омаловажаваме постигнатото искаме да поставим няколко въпроса за катрана в кацата с мед(умишлено не казваме лъжица с катран, защото със сигурност е повече от лъжица).
Проблемите са в няколко посоки, и един от най-съществените е СУП(системата за управление на приходите) или „Супата”, както е известна в данъчния фолклор. Най-общо СУП следи дали данъкоплатците са платили своите задължения към фиска. Много от „клиентите” на НАП( данъчната администрация съвсем сериозно използва този термин), често остават много изненадани, когато искат да си извадят удостоверение за платени данъци и вместо това получават разпечатки с дължими данъци за години назад. В огромният процент от случаите, това не са реално дължими суми, а необединени позиции на дължими данъци с платени суми за тях.
Случка първа. Тези разлики се дължат на грешки в платежния документ, например сгрешен период за някое плащане или грешно посочен параграф по вид плащане. Ако системата не получи 100% съответствие, тя не обединява двете позиции и вие оставате да дължите съответния данък или осигуровка, парите които сте превели обаче странно защо не се показват в тази разпечатка, защото по обяснение на хора от системата на НАП, това е друга справка(услуга), която вие не сте поискали в този момент. При положение, че вие не сте счетоводителя на фирмата и нямате представа за странностите на „Супата”, логично изпадате в паника, правите на нищо счетоводния отдел на вашата фирма и питате, къде са парите, които сте превели за данъци? В следващият етап от битката за доказване, че сте коректен данъкоплатец, влизат вашите счетоводители, които снимат купища платежни и декларации, които вече сте подавали в НАП. После разпределят вашия случай на някои инспектор в НАП и чакате. Междувременно са ви начислили лихви върху суми, които не дължите. В много случаи след като ви изчистят главницата, лихвите остават и трябват да подавате нова молба да изчистят и тях, след като са признали, че не дължите главницата.
Случка втора. Вашият бизнес е преживял лоша година и сте приключили на загуба, която сте си декларирали в годишната си данъчна декларация. През годината сте внесли обаче и авансов данък печалба, който сте декларирали, като надвнесен. С изненада установявате, че в системата на НАП този данък стои като дължим от вас. Този път се налага да снимате годишната данъчна декларация, която вече логично сте подали в НАП.
Случка трета. Декларирали сте осигуровки за изплатени хонорари. Тук от НАП, откровено признават, че системата не действа автоматично и трябва човешка ръка да пипне, за да се обединят позициите. Тази ръка в много голям процент от случаите не си е свършила работата. Какво трябва да направите? Да, познахте. Трябва пак да снимате декларации и платежни.
Случка четвърта, случка пета и т.н. Заради вашите взаимоотношения с НАП, вече са намалели горите в амазонската джунгла, а ние едва сме се докоснали до проблемите на електронната система или както сте се уверили, тя по-скоро електронна с хартиени елементи и да не забравяме печата „вярно с оригинала”.
Явно с този коментар, няма да изчерпаме проблемите на СУП и ще трябва да напишем продължение, но с такива процедури можем само да отблъскваме чуждестранни инвеститори, а не да ги привличаме.
Осем прости правила, как България да стане по-привлекателна за чуждестранните инвеститори
Публикувана в Общество, Чуждият опит | 3 коментара
България се нуждае от чуждестранни инвестиции за да постигне икономически растеж. Това май вече е ясно и на децата. Години наред различни правителства се упражняваха върху темата. За няколко години дори имаше много чуждестранни инвестиции, въпреки че това не беше толкова заслуга на определени управляващи, а последица от многото свободни пари в световен мащаб. С настъпване на кризата, спекулативния капитал изчезна от България, а останалите капитали се оказаха инвестирани основно в бетон с падаща цена.
В традиционното годишно изследване на швейцарския институт IMD за световната конкурентоспособност на държавите, България е 55-та от общо 59 държави, при включването си през 2006г. е била 47-ма, а през 2009г. е била 38-ма. Както се казва, когато фактите говорят и боговете мълчат. Това едва ли се отнася за политиците- популисти, но нейсе. Какво има България? Ниски данъци, ниски разходи за труд и валутен борд. А какво дърпа България надолу?
1.Ниска защита на частната собственост – чуждестранните инвеститори няма да инвестират в страна, където лесно могат да използват личните ти данни да открият фирма фантом или някой да прехвърли имущество или дялове от фирмата ти при недобросъвестен нотариус. Можете да бъдете сигурни, че те няма да инвестират и в страна, в която от всеки донос може да започне проверка на имуществото ви и то да бъде запорирано и конфискувано без съдебна присъда и без да бъдете уличен в престъпление. Идеята да пазите фактурите отпреди 20 години, говори само за политическа и административна безпомощност. Идеята тази безпомощност да бъде компенсирана чрез похватите на тоталитарната държава само ще задълбочи проблема.
2.Некомпетентна, раздута и корумпирана администрация – България е на 56-то място от 59 страни по корупция(1-во място е най-добре). Само с уволнение на едни чиновници и назначаване на други на тяхно място проблемите нямат да се решат. Само за една година въпреки уверенията на правителството чиновниците са нараснали с 30 000. Трябва бързо и масово въвеждане на електронни услуги (тъй нареченото електронно правителство), сурови и ефективни санкции за чиновници, които не спазват законите и не си изпълняват задълженията в срок и качествено. И най-важното. Всички, които получават възнагражденията си от бюджета, трябва много добре да проумеят, че те не създават БВП. Те биват издържани от работещите в частния сектор. Да взимаш пари от бюджета(в случая заплата) без да си свършил това, за което ти я дават си е чисто източване. Неясно защо, във всички други случаи източването на бюджета е престъпление, само в този не.
3.Липса на правораздаване – съдебната система не функционира. Това знае всеки, който се е опитал да получи правосъдие, но съдебната система не е само съда. Тя включва още прокуратурата и следствието. Преплитането на три институции в една система, две от които имат много повече общо с изпълнителната, а не със съдебната власт явно е в основата на този батак. Останалите неща са общите проблеми за държавата, които описахме в предишната точка. Натискът, който оказва правителството върху съда, за присъди на база обществено мнение, а не на база доказателства, поставя на карта идеята за демокрация изобщо. Това е и заключението в две отделни становища на Европейската асоциация на съдиите и на докладчика на ООН за независимостта на магистратите и адвокатите. В българския съд има корупция, но тя не е по-голяма от тази в полицията и прокуратурата, но продуктът, който произвеждат последните две институции е ужасяващ, а присъди не могат да се издават само на основата на лозунги.
4.Междуфирмена задлъжнялост – това е проблем, който реално застрашава българската икономика и може да доведе до верижни фалити. Този проблем отново е въпрос на закони и на прилагане на закони. Има текстове в ТЗ относно компании със задължения, включително наказателна отговорност за техните управители, които не се прилагат. По този начин се създават възможности те да продължат да функционират и да трупат нови задължения. Съдебните процедури са много мудни и дават възможност процеса да се проточи с години. Високите такси за завеждане на съдебна процедура за събиране на вземания(% от дължимата сума) натоварва кредитора и реално води в много случаи до отказ от правосъдие. Необходимо е опростяване на процедурата по събиране на вземания, и прилагане на наказателните текстове, за тези собственици и управители на фирми, които укриват обстоятелствата относно несъстоятелността на фирмата си.
5.Лошо антимонополно законодателство – има много области в българската икономика, в които няма реално конкуренция(електро-разпределение, топлофикационни услуги, водоснабдяване и т.н.). В някои от тези сектори трябва промяна на правилата и допускане на реална конкуренция(електро-разпределение), а в други стриктно прилагане на законите и защита правата на потребителите. В сегашната ситуация данъкоплатците плащат за скъпа администрация, която не защитава техните права във взаимоотношенията с монополите. Проблемите са и в договорите, които е сключвала държавата и в липсата на контрол за спазване на ангажиментите в тях и в силовия подход за разрешаване на ситуацията(използването на ДАНС, там където трябва да се намесват антимонополните органи).
6.Проблемно образование на кадрите – кадрите, които бълват българските училища и университети не отговарят на нуждите на бизнеса. Все повече български младежи отиват да учат на запад и остават да работят там. В много случаи завършилите младежи имат проблем с елементарни неща като правопис. Все още е ниско нивото на знаещите чужд език, а повечето ученици трябват да взимат допълнителни уроци за да се подготвят за кандидатстване. При студентите проблемът е много теория и почти никакви практически познания. Доброто висше образование е ключа към икономиката с висока добавена стойност, от която се нуждае България, за да започне да расте с по-високи темпове, а от там към повишаване на доходи на населението. Владеенето на чужди езици ще привлече компании, които работят в сектора на аутсорс услугите.
7.Ниска производителност на труда – в България производителността на труда е 1/3 от средната в ЕС. В последната година този показател се подобрява, защото фирмите притиснати от кризата съкратиха ненужния персонал, но в много случаи запазиха обема на продукцията. В много случаи производителността е тясно свързана с нивото на образование. 40-те неработни дни годишно(платен отпуск и празници), обаче не подпомагат повишаване на този показател. С КТ от времето на социализма и липса на гъвкаво трудово законодателство относно освобождаване и назначаване на кадрите, България няма шанс скоро да повиши своята производителност, което означава предимно бедно население. За съжаление синдикати и политици експлоатират популистки тази тема, което на практика забавя повишаването на заплатите.
8.Застаряващо население – никой не инвестира в беден и застаряващ пазар. Ситуацията в България е такава, каквато ще бъде в ЕС след 40 години. Това изисква незабавна промяна на пенсионна система на България, от разходо-покривна към капиталова, където всеки има персонална пенсионна сметка, с лично негови средства, които се умножават и наследяват. Държавата трябва да съкрати голяма част от работещите на бюджетна издръжка, които да се влеят в частния сектор и да започнат да създават БВП, а от там да генерират и пари за пенсии на сегашните пенсионери и на тези, които ще се пенсионират в следващите 10 години и които няма да могат да се възползват от новата капиталова система. В сравнително близко бъдеще България ще е принудена да внася работници поради липса на достатъчно население в активна възраст. Добре е да има целенасочена държавна политика в тази област и да се привличат основно високообразовани имигранти, които могат да допринесат за бързия растеж на икономиката.
Наясно сме, че тези неща не могат да станат изведнъж в България, но сме убедени, че за тях трябва да се говори, колкото се може по-често. Трябва да стават обществени дискусии, за да се натрупа необходимата критична маса обществен натиск за осъществяването им. В края на краищата и валутния борд и плоския данък изглеждаха екзотика преди да станат реалност.
С или без фонд няма да имате достойни старини, ако разчитате на държавата
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
През изминалата седмица в публичното пространство се появи поредната странна идея представена от управителката на НОИ Христина Митрева за създаването на фонд”Достойни старини”. С парите от този фонд ще се изпращат възрастни хора в санаториуми, ще се подържа базата и т.н. Този фонд се предвижда да се финансира от работещите в частния сектор разбира се и да бъде 1% от брутната работна заплата.
Както се казва в класическия виц – имам една лоша и една добра новина. Лошата, че ако искате достойни старини не може да разчитате на държавата, добрата е, че има начин, по който хората в развития свят спестяват повече от 100 години. Вече и в България много хора започнаха да имат спестявания в частни пенсионни фондове и в застраховки „Живот”, но предвид по-ограничените средства, с които разполага българското население, за достойни старини трябва една радикална пенсионна реформа, която да е основана на принципа на личното спестяване, на умножаване на парите на отделния човек и на наследяване на неговите пенсионни спестявания. В предишни наши коментари сме излагали аргументи защо това трябва да се случи и не смятаме сега да ги преповтаряме. Повечето политически партии ги е страх от подобна стъпка, защото тя ще е съпроводена със съпротива от синдикати, чиновници и от повечето политически играчи, които виждат в такава стъпка ограничаване на собственото си влияние върху огромни маси от хора. Затова реформата може да започне с по-ограничен кръг от хора, които така или иначе са избрали сами да решават съдбата си. Това са хора, които имат собствен бизнес или са свободна професия и се самоосигуряват. На тези хора трябва да се даде свободата да избират дали да останат в държавната пенсионно-осигурителна система или да излязат от нея и сами да поемат отговорност за своите „достойни старини”. Тези, които изберат свободата на частното осигуряване, трябва да получат компенсации за годините, в които са наливали пари в НОИ, под формата на ДЦК например.
Иначе идеята на Христина Митрева е поредния опит да се приберат едни пари от данъкоплатците, без да има реална полза от това. Може би още си спомняте идеите на министър Масларова – пенсионерите да ходят на евтино море Бъдете сигурни, че веднага ще се назначат чиновници, които да администрират фонда, ще се раздават заплати и бонуси, ще се назначават Управителни съвети и т.н. Каквото и да си говорим не може 2,5 милиона работещи в частния сектор да плащат пенсиите на 2,2 милиона пенсионери, заплатите 0,5 милиона работещи на бюджетна издръжка и всички останали знайни и незнайни харчове на държавата, като се започне от АЕЦ Белене и се свърши до луксозни ремонти на министерски и депутатски кабинети.
Данъчни декларации на килограм или България като страната на Шрек
Публикувана в Данъчни, Общество | 3 коментара
Миналата седмица се оказа, че десетки хиляди (ако не и повече) хора, трябва да подадат данъчни декларации, но 99% от тях нямат идея за това свое задължение. Ако не беше вестник „Сега” да повдигне темата, този абсурд нямаше да добие публичност. За какво става дума и защо тези хора трябва да подават данъчни декларации? Декларации трябва да подадат всички хора, които през годината са работили на трудов договор, но към края на годината нямат работодател или са сменили работодателя си през годината, но нямат бележка за дохода си от предишния работодател или работят на два трудови договора към края на годината. Цялата тази галимация е за да може да се направи годишно изравняване на облагането с ДОД(данък общ доход). Повечето хора знаят правилото, че ако са получавали доходи само по трудови правоотношения, не трябва да подават годишна данъчна декларация. Да ама не. Вече е записано в закона(ЗДДФЛ), че трябва да подават. На въпросът на вестник „Сега” към НАП, каква е логиката на тази промяна, от там отговарят да се обърнат към Парламента, от сега е ясен отговора на Парламента, че това се е случило по искане на НАП и МФ.
Самата идея да се прави годишно изравняване при наличие на плосък данък е лишена от логика. Единственият случай, при който може да има разлика при трудови договори е ако човек получи степен на инвалидност през годината, но в този случай, той ще има да си възстановява данък от бюджета и никой не го спира да подаде годишна декларация и да си поиска надвнесения данък. Мотивите с които е внесена промяната от МС в Парламента са „Постигане на по-голяма яснота при прилагането на разпоредбите и по-лесно администриране на приходите в бюджета“. От всичко казано до тук изглежда, че се получило едно недоразумение. Недоразумение, което обаче може да струва на всеки неподал декларация 500 лева глоба. Ето така се изпълнява бюджет!
Отново се налага един извод. Безсмислен законов текст, некомпетентна администрация, незаинтересувана законова власт и страдащ от всички тези малоумия данъкоплатец. Пак стигаме до пълната безотговорност на администрацията и липсата на адекватни персонални глоби, за хората които са си позволили да правят на маймуни тези, които им плащат заплатите. Наскоро Сметната палата излезе с доклад, че има нарушения при 86% от обществените поръчки т.е. парите на данъкоплатците в 86% от случаите са похарчени неправомерно, неизгодно или откровено далавераджийски. Колко от хората, които взели тези решения ще бъдат наказани според вас? Най-вероятно 0%. А в колко случаи на вас като обикновен данъкоплатец ви се е разминавало, ако сте нарушили някоя от милионите разпоредби в тази държава? Време е да хвърлим камък в блатото и да поискаме равнопоставеност, защото България заприличва все повече на родното място на Шрек и на някой хора това много им харесва. Тази безнаказаност за всички, които работят за държавата и харчат нашите пари безотговорно не може да продължава вечно.
Мрежовият маркетинг – една реална възможност за доходи
Публикувана в Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последните няколко години много компании работещи на принципа на мрежовия маркетинг(ММ) навлязоха в България. Обикновено на бизнеса изграден на тази основа се гледа с недоверие, най-вече заради пирамидалната структура на заплащане. Най-общо производителят може да достави своята стока или услуга до клиента или директно или чрез търговската мрежа, което е много по-ефективно. От своя страна продажбата на крайния клиент може да се извърши или чрез магазинната мрежа или директно. Сигурно много от вас са гледали филми за търговски пътници, които продават стоки или предлагат услуги директно на вратата на клиента. Какво всъщност отличава ММ-бизнесът от директната продажба. Това е форма на разпространяване на стоки(по-рядко услуги), при която стоката достига до крайния клиент, като прескача като звена търговците на едро и на дребно. На тяхно място се появяват независими дистрибутори, които са физически лица и те рекламират и доставят стоката на крайния клиент. До тук няма разлика, разликата идва от възможността да привличаш други хора, които да включваш към твоя екип и да печелиш процент от оборота, който реализират те. Точно тази възможност прави ММ-бизнеса подозрителен за много хора.
Какво отличава ММ-бизнеса от класическата финансова пирамида? Основната разлика е, че при класическата финансова пирамида няма продукт, който се предлага. Там трябва да дадеш едни пари за да влезеш в системата(обикновено около 2000 евро) и след това трябва да привлечеш нови хора, които да дадат същите пари и в един момент да започнеш да печелиш. За тези, които са се включили по-късно този момент никога не идва, защото е много трудно да взимаш пари от хората без да предлагаш нищо в замяна. При ММ-бизнеса, човекът който те е привлякъл не печели нищо, докато не се реализира стоката или услугата, която се предлага. Този вид бизнес се е зародил след Втората световна война в САЩ и неговото първоначално прохождане е било свързано с преодоляване на традиционното недоверие към всяко ново нещо. На първите ММ-компании се е наложило да водят дела във върховния съд на САЩ, за да докажат, че това е една нормална бизнес практика. Сега в по-голямата част на света(включително и в България) няма законодателни пречки пред този вид предлагане на продукти, въпреки че от време на време отделни надзорни органи се опитват да създават трудности( в началото на 21-ви век една от живото-застрахователните компании на българския пазар спечели подобно дело срещу Застрахователния надзор).
Какви предимства дава ММ-бизнеса на обикновения човек? Всеки човек може да започне бизнес по три начина:
-да отвори собствена компания, да инвестира средства и да поеме риска на частния бизнес.
-да закупи франчайз, което е предлагане на стоки и услуги на известни марки, за което се заплаща лиценз.
-да се включи към ММ-компания.
Предимството е, че първоначалните разходи са много ниски. Обикновено за България са в порядъка 100-200 лева(за посещение на семинар или закупуване на някакъв първоначален пакет с продукти) и по-голямата част от ежемесечните разходи за един бизнес ги поема компанията, като маркетинг, реклама, развитие на продуктите, информационна система и т.н.Другото предимство е, че можете да го започнете в свободното си време, без да е нужно да напуснете работа и да поемете риска да останете без доходи за определен период. Какво го прави бизнес обаче? Това е възможността да наемаш други хора и да печелиш процент от това, което те са реализирали. Колкото до пирамидалната структура, ако се замислите всички реално действащи организации са изградени на пирамидален принцип – правителството, армията, църквата, бизнес корпорациите. За разлика от тях обаче, където за да се случи едно нещо първо трябва решение от върха, което да се спусне надолу, то при ММ-бизнеса имаме делегиране на права на най-ниското възможно равнище. При него нещата се случват първо отдолу и след това ефектът се вижда нагоре по веригата.
Защо върхът в ММ-компаниите е отворен за всеки, но малко хора го достигат? Едната от причините е липсата на постоянството. Много хора искат да спечелят на бързо пари и когато не видят ефекта в рамките на няколко месеца се отказват и търсят други възможности. Другата причина е, че това е само една възможност и ако не се направят необходимите усилия не може да се постигне успех. Много хора смятат, че самия факт, че са се записали в такава компания е достатъчен, а ММ-бизнеса е маратон, а не еднократен спринт на 100 метра и както за всяко друго успешно нещо трябват постоянни и целенасочени усилия.
Защо ММ-бизнеса има бъдеще?
-Хората искат по-голяма свобода-вече отмина времето, когато някой започваше някъде работа и работеше там 20 години и правеше всичко възможно за да си запази работата.Днес хората са по-мобилни, по-гъвкави и искат да имат повече възможности.Работа в свободното време в с-мата на мрежовия маркетинг, дава възможност за по-голям контрол върху живота, а и от там на по-голяма свобода на човека.Тук се осигурява ниска цена за достъп и готови с-ми за онези, които имат желание да осъществят някаква промяна със себе си.
-Хората искат да бъдат богати-Преди 20-30 години, правилата са били, ако работиш добре, с течение на годините дохода ти се увеличава, растеш в йерархията и се пенсионираш с пенсия, с която не гладуваш, но и не можеш да си позволиш друго.Днес има хора на 25 години, които правят пари и хора на 50, които си търсят работа с надежда да взимат някаква заплата и нямат нищо спестено за пенсия.Светът вече не е същия.Компаниите в с-мата на мрежовия маркетинг дават възможност на хората да си осигурят значителни доходи, като им предлагат обучение, наставничество и бизнес-системи.
-Все повече хора, ще се пробудят-все повече хора ще осъзнават, че света се е променил.Все нови и нови поколения ще се вливат към активното население и те няма да са предубедени заради старите правила.Все повече хора са склонни да следват икономическия бум, вместо да треперят да не бъдат съкратени.През информационната епоха, конкурента за вашето работно място може да живее в Индия или Нигерия и да е доволен да работи за една десета от това, за което работите вие.
-Мрежовият маркетинг ви дава възможност да излезете на международния пазар-Този бизнес няма граници.Ако компанията с която работите има офис в дадена държава то вие можете да развивате мрежа в тази държава, като позицията, която се достигнали в йерархията на мрежовия маркетинг не се губи.Така кризите на даден пазар няма да ви интересуват особено и ще можете постоянно да работите на нововъзникващи пазари.
За ЕМС, Евро+ и коренната промяна, от която се нуждае България
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последните дни много актуален е дебатът за Европейския механизъм за стабилност(ЕМС) и пакта”Евро+”. Трябва ли България да се присъединява и колко трябва да плати? Ще имали полза или не? Дебатът е още по-интересен, защото той не е само политически, а и много експертен. Експерти, които имат иначе сходни виждания, се разделиха в оценките си за решението на правителството. Това, в което са единодушни всички, че то взето както и повечето други без широко обществено обсъждане, даже без консенсус в самия кабинет. И все пак, правилно или неправилно е това решение? Верният отговор е зависи.
Има няколко важни теми, които се съдържат в двата документа:
Първият е въпросът с конкурентоспособността. Конкурентна ли е икономиката на ЕС на надигащите се азиатски икономики и на САЩ. Определено не. Кои са основните проблеми? Застаряващото население и многото регулации на пазара на труда. Какво прави ЕС и какво прави България по въпроса? В повечето страни в ЕС държавната пенсия не е основния източник на доходи, въпреки това все повече средства от БВП отиват за изплащане на пенсии, това налага вдигане на пенсионната възраст и въпреки съпротивата на синдикатите и левицата тези реформи вървят. В България, която е страна, в която в момента съотношението работещи/пенсионери е такова, каквото ще бъде в ЕС през 2050г., тази реформа върви трудно и страхливо. Ниските доходи на населението, не му позволяват да спестява достатъчно в допълнителни пенсионни фондове и застраховки „Живот”( а да си признаем честно, българите са свикнали да чакат на държавата, въпреки печалните резултати), а държавата не иска да се откаже от фалиралата разходо-покривна система на задължително пенсионно осигуряване, защото тогава средствата за пенсии трябва да бъдат осигурени по-пътя на непопулярни реформи и една капиталова пенсионна система ще лиши политическата класа от икономически контрол върху бъдещите пенсионери.В България има 700 хиляди пенсионирани с ТЕЛК и стотици хиляди, които се пенсионират с привилегии(МВР,МО,миньори и т.н.). Не може половината пенсионери в страната да се пенсионират без да са навършили пенсионна възраст. Реформите на пазара на труда са задължителни за някои икономики в ЕС, където има много привилегии за работещите и не особено висока производителност на труда(Гърция, Франция и др.), други са в добро състояние, но общо погледнато ЕС се нуждае от по-гъвкав пазар на труда(а това значи по-лесно назначаване и освобождаване на хора) и съкращаване на държавната администрация. България има и двата симптома на болестта, Кодекс на труда, който е от времето на социализма и по който не можеш да освободиш някого просто, защото не ти върши работа и раздута и неефективна администрация. Достатъчно е да кажем, че около 3% от БВП на България отива за бюджетни заплати(не само за администрация, разбира се). В това отношение България ще има по-скоро полза от присъединяването си, защото ще бъде принудена да прави реформи, които едва ли ще се случат ако ги оставим само на родните политици.
Вторият въпрос е най-общо казано за данъчните политики на страните членки. Това, за което се говори е уеднаквяване на данъчната основа за корпоративните данъци. Ако хармонизацията се ограничи само с данъчната основа, то това може и да не се окаже чак такава заплаха за България. Даже може да има положителен ефект, защото българската данъчна администрация има навика при определяне на данъчните норми „да чете, като дявола евангелието” и едни общи правила могат да са полезни за българския бизнес. Истинската опасност е налагане на единна ставка на корпоративния данък, което ще отнеме единственото предимство на България, като дестинация за правене на бизнес, а това беше първоначалната идея на Франция и Германия. Има и други страни в ЕС с високи данъчни ставки, които биха предпочели да се повишат ниските данъци в съюза, а не те да се откажат от по-високите бюджетни постъпления. Това трябва да бъде най-важната задача на българските представители на преговорите – запазване на ниските данъчни ставки т.е. данъчна независимост.
Третият въпрос е за цената, която трябва да плати България. Цената варира от 300 милиона до 6 милиарда евро. Въпросът е какво ще получим срещу тези пари? Никой не иска да плаща сметката на Гърция, Ирландия, Португалия и т.н. Да не забравяме обаче, че повечето държави не искаха България и Румъния в ЕС. Освен пари това е и цивилизационен избор. Ако този пакт спомогне за спазването на правилата, то вноската на България може да е в долната граница, а ако не помогне е много вероятно самия пакт да се разпадне. Ако успяваме да усвояваме повече средства от европейските фондове, то България ще е нетен получател на средства от ЕС.
Основният извод е, че проблемите са тук в България. Като управление на страната, като компетентност на администрацията, като начин на взимане на решенията и т.н. За да се променят нещата обаче, трябва обществен натиск върху политико-административната клика, която управлява България. Трябва първо да си помогнем сами, като гражданско общество, а след това да чакаме помощ отвън.
Застраховката „Живот“ ще става все по-пулярна и в България
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
Застраховката „Живот” продължава да е все още слабо популярна в България. За разлика от САЩ, Западна Европа и Япония, където този начин на спестяване се е наложил, а в някой от тях има вече и над 100-годишна история, то в Източна Европа и бившия съветски блок основния досег с животозастраховането и бил чрез монополните държавни застрахователи. В България конкретно ДЗИ(като държавен монопол по времето на социализма), периодично е правил кампании за привличане на населението към тези продукти. Тези българи, чиито застраховки са изтекли(и са били осребрени) преди кризата през 1996-1997 година са останали с положителна нагласа, тези обаче които са взели пари от застраховките си след това са крайно недоволни, заради обезценката на лева.
В животозастраховането се използват няколко показателя, които показват разпространението му в дадена държава или територия:
Гъстота на застраховките или премии на човек от населението(тук се има предвид внесените премии по застраховки разпределени на цялото население на страната):
Западна Европа – 1620 евро
Източна и Центална Европа – 37 евро
Хърватска – 76 евро
Балтийските държави – 34 евро
България – 14 евро
Украйна – 1 евро
Друг показател е премиите в % от БВП:
Западна Европа – 10%
Източна и Центална Европа – 0.53%
Хърватска – 0.80%
Балтийските държави – 0.39%
България – 0.30%
Украйна – 0.10%
Както се вижда в Западна Европа резервите, които е акумулирало населението по този начин са значителни и това е сектора в световен мащаб, който остана практически незасегнат от кризата и в момента расте с бързи темпове. Показателите за Централна и Източна Европа са по-ниски заради големи по население държави, като Румъния и Украйна, които са с ниско застрахователно покритие. Държави като Унгария, Чехия, Полша, Словакия и Словения имат показатели като на Хърватска или по-високи.
Защо в България застраховките „Живот” не са толкова популярни? Най-лесното обяснение е, че българите нямат пари. Това твърдение е леко преувеличено, на база на последните статистически данни финансовото богатство на българите е достигнало 40 милиарда лева, като само през 2010г. банковите депозити са се увеличили с 3 милиарда лева. В България тези, които имат застраховки „Живот” са около 2%, при 65-85% в Западна Европа и между 20-30% в държави като Чехия, Унгария и Полша. Това показва, че малкото хора, които имат застраховки в България осъзнават нуждата от тях и внасят не толкова малки суми по тях.
Причините са различни. Едната е липсата на традиции. За разлика от Западна Европа и САЩ, където вече няколко поколения в семейството спестяват по този начин, то в България това е по-скоро изключение. В развития свят, когато някой започне да работи първото, което прави е застраховка „Живот”, защото в този продукт има три много важни за всеки човек неща – сигурност на вложението, покритие на рисковете, които съпътстват всеки един в неговото ежедневие и добра доходност. Тази форма на спестяване е като хляба на финансовия пазар, всеки започва от там.
Втората причина е не толкова добрия имидж на застраховането в България. До 1998г. в България нямаше закон за застраховането и този бизнес в голямата си част беше в сивия сектор и се контролираше от мутри. След приемане на необходимото законодателство тук навлязоха някои от най-големите компании в сектора, но част от бизнеса остана в съмнителни ръце(макар тази част да се интересуваше основно от автомобилното, а не от животозастраховането). Много хора са имали проблем със застрахователя, когато са имали инцидент с колата и от тук се е насадило мнението, че застрахователите не плащат. Много важно е, когато сключвате застраховка да използвате застрахователен брокер, който в последствие да ви представлява пред застрахователната компания и да защитава правата ви.
Третата причина е дългосрочността на вложението и по-трудната ликвидност. Повечето продукти са с минимален срок от 10г., но могат да достигнат до 20 или 30 години, ако клиентът желае. Основният проблем не е в срока, защото много хора, нямаха никакъв проблем да вземат 25-30 годишни ипотечни кредити и да се задължат да ги плащат при заплахата, при няколко неплатени вноски да загубят жилището си. Причината тук е, че повечето хора не приемат застраховката „Живот” за ценност и актив, както мислят по отношение на един апартамент например. Странно е, че българина мисли първо за колата си, после за къщата си и чак накрая за себе си.
България е известна с това, че родителите искат да осигурят децата си максимално и продължават да им помагат, даже след като те са пораснали и имат собствени семейства. Застраховката „Живот” е много подходяща за този тип мислене, защото сигурно всеки от нас си е задавал поне веднъж въпроса, какво ще прави семейството ми, ако с мен се случи най-лошото или ако остана инвалид? Към тези тревожни мисли трябва да се прибави още една, каква пенсия ще ми плаща държавата след като(ако изобщо успея да покрия постоянно повишаващите се критерии) се пенсионнирам? Тези от вас, които си задават подобни въпроси трябват да преместят част от средствата си от банкови депозити в застраховки „Живот”, още повече, че доходността в дългосрочен план е по-добра при застраховките.
Данъчната конкуренция между държавите
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Конкуренцията е хубаво нещо. В идеалния случай колкото повече доставчици има на една стока или услуга, толкова по-добре би трябвало да е за потребителя. Тази стока или услуга трябва да е по-евтина и по-качествена, обикновено обаче, има една граница, под която евтиното престава да е качествено. В ерата на глобализацията става все по-лесно е да преместиш бизнеса си от една държава в друга. Данъчната конкуренция има няколко компонента:
1.Данъчната ставка – обикновено това е най-видимия компонент. Средната данъчна ставка в ЕС е 23.2%. На върха е Малта с 35%, в диапазона 34.5-28.5% се нареждат Италия, Испания, Франция, Белгия, Германия и Люксембург, следват Великобритания, Портогалия, Холандия, Австрия и Гърция в интервала 28-24%, после се нареждат Естония, Унгария и Словения с 21-20%, Чехия, Полша и Словакия са на 19%, Румъния е на 16%, Литва и Латвия са на 15%, Ирландия е 12.5% и на дъното(но в положителния смисъл на думата) са България и Кипър с 10%. По ниски ставки в Европа имат само държави извън ЕС, като Македония, Сърбия и Албания. От тази гледна точка целият бизнес от ЕС, а и извън него трябва да дойде в държавите с ниски данъчни ставки. Защо обаче това не е така?
2.Данъчната основа, начина на прилагане на СИДДО и отношението на данъчната администрация към бизнеса. Точно тук България губи много. Докато по отношение на данъчната основа по-скоро няма проблем, не така стои въпроса с другите два фактора. България е една от малкото държави, които прилагат разрешителен режим спрямо прилагането на спогодбите. При този режим се изискват купища документи, които в повечето случаи не са пряко свързани с конкретния случай. В България се облагат с данък при източника консултантските услуги, което означава че първите пострадали са адвокати, счетоводители и одитори, които са хората, до които се допитва бизнеса, когато иска да стъпи на даден пазар и поради тази причина губим част от инвеститорите. След това постоянно в нашите закони се въвеждат ограничения, по отношение на чуждестранните лица, които могат да се възползват от спогодбите, като се въвеждат неясни формулировки за „действителен притежател на дохода”, които дават възможност на данъчната администрация да тълкува субективно това понятие. Най-показателен е случаят, когато преди две години ЕК поиска от България да въведе единен режим при определяне на данъчната основа за български и чуждестранни юридически лица, което беше покана за отмяна на данъка при източника. Тогава вместо отмяна, след неистов натиск на дирекция ”СИДДО” в НАП, беше прието чуждестранните юридически лица да доказват разходите си по международните стандарти, ако искат да получат реална основа за облагане на техните доходи. По този начин България формално отговори на искането за равнопоставеност, но на практика този текст не може да бъде приложен, защото разходите на даденото чуждестранно юридическо лице, за адвокати и счетоводители ще бъдат много по-високи отколкото би спечелило дружеството от намаления данък. Как се отнася българската данъчна администрация към бизнеса е ясно на всички, които са имали нещастието да правят бизнес в България. Бизнесът в България се разглежда от администрацията, като структура, която едва ли не се занимава с нещо престъпно и затова почти задължително трябва да бъде глобен за нещо по-скоро профилактично, на принципа „Ако правиш бизнес, все трябва да си нарушил някаква разпоредба”. В повечето държави от ЕС, данъчната администрация е партньор на бизнеса и се дават предварителни обвързващи становища по данъчни въпроси, а се преследват само престъпните данъчни схеми.
3.Бюрокрация и корупция. Липсата на реална отговорност на администрацията води до абсурди, като въпреки сроковете в законите няма реален механизъм, който да задължи НАП да ги спазва. Продължават исканията за копиране на купища документи, които вече са предавани нееднократно, включително такива, които са издавани от самата администрация. Всичко това, плюс многобройните възможности за глоби, които дават законите създава добра почва за корупционни практики.
4.Съдебна система. Всички знаят, че правосъдие в България се получава бавно и трудно. Липсата на специализиран данъчен съд и тежката процедура, води до забавяне на решенията с 2-3 години. Въпреки че, в повечето случаи съда отсъжда в полза на данъкоплатците, времето и усилията отказват много от чуждестранните инвеститори и влияят зле на инвестиционния климат.
Ако трябва да опишем с едно изречение ситуацията в България, тя е – „Царят дава, но падарят не.”
Данъкоплатецът с все по-малко права за сметка на НАП
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Както сме казвали и преди липсва равнопоставеност в отношенията данъкоплатец – държава в България. Вместо да се върви в посока урегулиране на тези отношения неравенството в тях се задълбочава с публикуваните наскоро промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). За какво става дума?
1. В чл.77 от ДОПК вече има 60 дневен срок за издаване на удостоверение от НАП при заличаване, сливане, вливане, отделяне, разделяне, промяна на правната форма или продажва на цяло предприятие. Това беше едно от исканията на НАП, което беше защитавано с нокти и зъби от представители на агенцията, въпреки многото предупреждения на юристи и представители на бизнеса, че това ще затрудни много нормалните бизнес-преструктурирания. Аргументите на НАП бяха, че така ще се предотврати пехвърлянето на фирми със задължения към хазната, на безимотни и неграмотни граждани, от които след това на практика държавата не може да вземе нищо. Добрата идея обаче няма нищо общо с изпълнението. Извън обхвата на ограничението остават сделките с акции и дялове и продажба на активи, чрез които най-често се правят данъчните измами. След няколко години от НАП ще констатират, че измамите не са престанали и тогава ще се искат нови промени. Неясно защо, промяната беше в посока увеличаване на срока за проверка от страна на НАП, а не в посока увеличаване на срока на солидарна отговорност между старите и новите собственици (сега той е 6 месеца).
2. Втората промяна може да се тълкува положително. Това е увеличаването от 100000 на 500000 хиляди лева прага над който се иска разрешение за прилагане на облекчения по спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Това изглежда положително само защото съществува предварителен разрешителен режим за прилагане на тези спогодби и България е една от малкото държави с такива режими. Тази процедура в България затруднява неимоверно много прилагането на СИДДО (които са с приоритет пред вътрешното законодателство) на територията на държавата, което пък е един от основните индикатори за чуждестранните инвеститори. В хода на тази процедура се изискват неимоверно количество документи, които нямат отношение към дадения казус (всеки, който е минавал проверки в НАП познава бумащината, която цари там) и се търсят всевъзможни поводи да се откаже прилагане на СИДДО. На всичкото отгоре резултатът от тази процедура не е окончателен и една последваща ревизия може да го отмени, което я обезмисля напълно.
3. Третата промяна еднозначно е в ущърб на данъкоплатците. Увеличава се от 45 на 60 дни срокът за отговор при обжалване на актове пред дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (ОУИ). Данъкоплатецът има 14 дни да обжалва, но на ОУИ и трябват 2 месеца и то вече срока няма да тече от завеждане на преписката в НАП, а от препращането и от ревизорите към ОУИ, което би трябвало да е в 7 дневен срок, но дали ще се спазва този срок и какво ще е наказанието, ако някой не го спази никой не знае.
Тази неравнопоставеност ще продължи да се задълбочава, докато обществото не започне да реагира остро, както беше с прословутото указание 24-00-7. Трябват няколко мерки, като изискване за мотивиране с цифри и факти на всяка искана промяна, въвеждане на глоби за служителите, които не си изпълняват задълженията или превишават правата си и други подобни, но тава няма да се случи от самосебе си, а трябва активна позиция на цялото общество.
Държавната пенсионна система е спирачка за икономическото развитие на България
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
По времето на социализма имаше един виц, в който се питаше какво е гущер и отговора беше, крокодил минал през социалистическия икономически механизъм. Този виц звучи също толкова актуално и днес, само че по отношение на държавната пенсионна система.
Темата е актуална отново покрай информацията, че частните професионални пенсионни фондове са превели на НОИ почти 70 милиона лева(като един от най-големите „Доверие” не е дал още своя принос). Държавни пенсионни системи има във всички държави от ЕС, но в нито една страна от „Стара Европа” тези системи нямат претенции, че осигуряват високи пенсии (изключение са някои групи държавни служители в част от държавите членки). В Западна Европа отдавна частното осигуряване (независимо пенсионно или застраховки „Живот”) има преобладаващо присъствие. Голяма част от държавите в Източна Европа, които сега са членове на ЕС, са тръгнали по същия път. Обратните примери, като Унгария, която на практика национализира частните пенсионни фондове, показва, че независимо от членството в ЕС, когато обществото е слабо, лесно избуяват популисти от типа на Уго Чавес. В България беше направен подобен опит и той успя по отношение на професионалните пенсионни фондове макар и в много ограничен мащаб. Аргументът беше, че в тях няма достатъчно пари да изплащат пенсии за периода от ранното пенсиониране до навършване на пенсионна възраст. Веднага почнаха популистките обвинения, че работодателите не внасяли достатъчно пари, че фондовете не управлявали добре средствата на хората и т.н. В тези обвинения има доза истина, но никой от политиците и чиновниците, които се изказваха по темата не спомена, че преди около 10 години, когато е взето решението да се създадат тези фондове, държавата е поела ангажимента, да повиши пенсионната възраст за работещите I-ва и II-втора категория труд и това е основната причина да няма достатъчно пари в тях сега.
Разходо-покривната система, на чиято база е изградено държавното пенсионно осигуряване в България има няколко съществени дефекта:
1. Системата действа само ако имате правилна възрастова пирамида, т.е. малко хора в пенсионна възраст и много младо население, защото тя е изградена на принципа работещите в момента, със своите вноски издържат пенсионерите и трябва да разчитат, че техните деца след време ще им плащат пенсиите. Когато Бисмарк, въвежда тази система в Германия в края на 19 век, възрастта за пенсиониране е 65г., а средната продължителност на живота по това време в Германия е 48г. Тази система тогава е функционирала прекрасно, защото 100 работещи са издържали 3-ма пенсионери и всеки пенсионер е взимал пенсия средно 3 години. В България в момента 1,3 лица в трудоспособна възраст издържат 1 пенсионер
2. Всички хора в трудоспособна възраст, които получават заплати от бюджета реално не допринасят за постъпленията в държавната пенсионна система. И сега около 60% от постъпленията в бюджета на НОИ са от данъци (не че другите 40%, които идват по линията на ДОО нямат характера на данък). Само хората в частния сектор и тези в държавните предприятия, които не са на бюджетна издръжка формират БВП, от който държавата събира една част под формата на данъци. От данъците вече се плащат осигуровките на тези, които са на бюджетна издръжка, т.е. техните осигуровки са събрани един път под формата на данъци и държавата само ги преразпределя под друга форма. Това прави още около 400-500 хиляди (чиновници, полицаи, военни, лекари, учители и др.) души, които трябва да се извадят от общата сметка и по този начин и в момента се оказва, че 1 работещ издържа 1 пенсионер. За сравнение средно за ЕС това съотношение в момента е 4 към 1 и се очаква около 2060 година да стане 2 към 1.
3. При тази система го няма прекия финансов интерес на работещия, затова и има проблем със събираемостта. Нито работника нито работодателя са заинтересовани да внасят този на практика социален данък, който достига около 19% от брутния доход на работещия. Общо всички данъци и осигуровки достигат до 50% от сумата на нетната заплата. Така ако един работник иска да получава 1000 лева чисто, то неговия работодател трябва да плати още около 500 лева на държавата.
Целият този модел показва, че в следващите години ще има все по-големи дефицити в бюджета на НОИ и ще има два пътя да се преодолеят тези дефицити:
Първият да се направи радикална пенсионна реформа (малко вероятен), като държавната пенсионна система дава само минимална пенсия, а другата част от пенсията се допълва от частни осигурителни схеми на бъдещите пенсионери.
Вторият път има две разновидности:
-Повишаване на данъци и осигуровки(най-вероятен), което заедно с мудната и корумпирана административна система на България, ще я направи, крайно непривлекателна за инвестиции и в крайна сметка пак няма да има достатъчно пари.
или
-Национализиране на останалата част от професионалните пенсионни фондове, а след тях и на универсалните (по-малко вероятен, но напълно възможен).
Каквото и да се случи единственият начин за достойно съществуване на бъдещите пенсионери са частните спестявания независимо под каква форма.
Пактът за финансова стабилност – де юре и де факто
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Най-актуалната тема в момента е предложения от министър Дянков „Пакт за финансова стабилност”. Добро или лошо е това? Правилният отговор е зависи. То е като членството в ЕС и контрола, който упражнява в някаква степен Брюксел върху държавите членки. За държави като България, Румъния и Гърция, този контрол е положителен, защото политиците в тези държави управляват основно в своя полза, а не в полза на обществото и същевременно може да е ограничителен в някаква степен за държави като Швеция, Финландия и Естония например. От тази гледна точка „Пактът за финансова стабилност” е по-скоро положителна инициатива, но както знаем добре, дяволът е в детайлите.
Първият такъв детайл е, кои са преките данъци в България? „Пактът за финансова стабилност” без да ги посочва изрично визира ДОД и корпоративния данък, но преки данъци са и данъка върху дивидентите и данъка за ЕТ, към тях може да се причислят и местните данъци, да не говорим, че най-прекият данък са социалните осигуровки. Най-добре е данъците, за които ще важи „Пактът” да се изброят поименно. След това е добре в „Пактът” да се запише, че се изисква конституционно мнозинство, не когато се променят тези данъци, а когато се увеличават. Не виждаме причина за конституционно мнозинство, когато някой иска да намалява данъци. Друг изключително важен момент е, че конституционно мнозинство трябва да се изисква и ако някой реши, че иска да въвежда нови преки данъци, защото това може да е механизъм за заобикаляне на ограниченията.
Вторият такъв детайл е, как ще се определят 37% преразпределение от БВП и 3% бюджетен дефицит. Проблемът е, че в тези 37%(друг е въпросът, защо 37%, а не по-малко) не влиза държавното съфинансиране на публични проекти, по които има финансиране от фондове на ЕС и вноската на България в бюджета на ЕС. По този начин се оставя широко поле за повишаване на преразпределителната роля на държавата, която спокойно може да мине 40%(колкото е в последните години), като се обявяват за европейски проекти и такива, в които от фондове на ЕС идват едва 1-2%, а останалото е бюджетни средства. Трябва и много ясно да се запише, как точно се изчислява 3% бюджетен дефицит, за да няма възможност за политически интерпретации.
Третият много важен детайл е, че тези правила нямат никакво значение, ако няма механизъм за контрол. Ако държавата в лицето на някое правителство реши да не спази тези правила, кой ще я спре и какви ще бъдат санкциите. Всички си спомнят случая, когато въпреки съдебните решения, тогавашния министър на екологията Девджет Чакъров, отказваше да излезе с решение по случая с канадската компания „Дънди прешъс металс”. Трябва да се въведат изключително строги санкции, ако някое лице(независимо министър или чиновник) не спазва ограниченията. Най-добре е да се създаде обществен съвет( и то хора, които не членуват в политически партии и не са на държавна служба), който да следи за спазване на правилата и да сезира съда за нарушения на ограниченията.
Иначе може да стане, като в онзи виц за Иванчо, в който баща му обяснява, че де юре трябва да имат 300$ в семейния бюджет, а де факто имат в семейството три жени, които са готови да правят секс за пари.
Реквием за частното пенсионно осигуряване в Унгария
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
В края на 2009 година глобалните пенсионни активи са били около 22 милиарда евро, като се очаква да нараснат до 36 милиарда към 2020 година. От тези 22 милиарда над 50% се падат на САЩ, около 20% на Западна Европа и само около 0,4 на Източна Европа. И точно в Източна Европа се намери една страна, която принуди гражданите си да и предадат частните си пенсионни спестявания – Унгария. През ноември 2010г. унгарският премиер Виктор Орбан даде ултиматум на сънародниците си да предадат частните си пенсионни спестявания или да останат без държавна пенсия. Три месеца по-късно 3,3 милиона унгарци предадоха над 10 милиарда евро на държавата, за да не загубят пенсионните си права. Само 100 хиляди души устояха на натиска и не се отказаха от парите си (предимно хора с по-високи спестявания) за сметка на държавната пенсия. В най-новата световна история само Аржентина си е позволявала да стори това през 2000 година. Общото между Аржентина тогава и Унгария сега, е фактическия фалит, в който са изпаднали двете държави и това че, ги управляват популисти, но ако за Аржентина популизма в политиката е традиция, то когато това се случва в една държава в Европа и то член на ЕС това е направо шокиращо.
Когато диктаторът генерал Пиночет, започва пенсионна реформа в Чили в началото на 80-те години на 20-ти век, държавата компенсира всички, които решават да напуснат държавната пенсионна система и да разчитат само на частното пенсионно осигуряване. 30 години по-късно в сърцето на демократична Европа се случва фактическа национализация на частна собственост и това минава почти незабелязано. Наистина унгарско популистко правителство е избрало подходящ момент. Унгария е ротационен председател на ЕС и по този начин е парирано едно от потенциалните огнища на критика. ЕК се чуди за какво по-първо да критикува унгарското правителство след скандалния медиен закон, в който има огромни глоби за критики срещу властта.
Случаят с Унгария е симптоматичен в едно отношение. Всичко започва с неразумни харчове. Независимо за какво държавата харчи парите, които няма, дали за предизборно увеличение на пенсиите, дали за заплати на неефективната администрация, дали за безконтролно подслушване или за да субсидира сектори, които трябва да приватизира, резултатът е един и същ. Голям бюджетен дефицит. Международните пазари престават да и вярват и не искат да купуват ДЦК-та и, чуждестранните инвеститори бягат като дявол от тамян от нея и на хоризонта се задава споразумение с МВФ и СБ, но те искат непопулярни реформи и строги бюджетни ограничения. Унгарското популистко правителство намери „трети път” – да вземе пари от обикновените хора и то директно от спестяванията им с откровено изнудване, защото парите му трябват сега и веднага. Това трябва да е сигнална лампа за всички държави в региона. В повечето страни от Източна Европа принципите на демокрацията и неприкосновеността на частната собственост са много крехки и гражданското общество не е достатъчно силно, за да може да влияе на властта. Затова като общество трябва да сме много бдителни и да пресичаме из корен всеки опит за повече държава в икономиката и в частните отношения. На този фон предложението на министър Дянков за промяна в конституцията за въвеждане на ограничения за бюджетния дефицит, процента за преразпределение на БВП от държавата и референдум за промяна на преките данъци започват да звучат доста на място.
« назад — продължете търсенето »