Какво трябва да знаем за застраховките Живот ? – продължение
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
Застраховката „Живот“ е спестовен продукт. Средната доходност в бранша е 6-8% годишно. Логично е по време на криза доходността да пада, но повечето водещи компании на нашия пазар имат средна доходност в последните 7-10 години над 7%. При дългосрочни финансови продукти това е много важен показател. Финансовите инструменти, в които се инвестират средствата по застраховки „Живот“ са силно консервативни(изключение са застраховките свързани с инвестиционен фонд). Това е най-регулираният инвестиционен сектор и вложенията са предимно в ДЦК, общински облигации и някои видове депозити. Още една особеност на застраховката „Живот“, че при нея не може да имате отрицателна доходност. Най-лошото, което може да се случи е вашата лихва за дадена година да е нула, но всичко, което сте получили като лихви в предходни години се е натрупало към вашата партида и се е капитализирало.
Данъчните облекчения са една безспорна екстра към спестяването в застраховка „Живот“ в България. Физическите лица могат да ползват до 10% от брутния си облагаем доход, като данъчно облекчение, ако са го вложили в застраховка „Живот“. Юридическите лица, също имат данъчни облекчения, ако са направили такива продукти на своите служители. Сумите, които те могат да ползват като облекчение са 60 лева на месец или 720 лева годишно. Превишението над тази сума е също разход на фирмата, но за него вече се плаща един допълнителен данък от 10%, който много прилича на данъка върху представителните разходи например. Ако към една средна доходност от 7% годишно добавим и 10% данъчно облекчение, застраховката „Живот“ става един много атрактивен продукт.
За много хора сигурността на тяхното вложение е най-важна, особено по време на криза. Освен, че са инвестирани в ниско рискови активи, друг много важен стълб, който гарантира вложенията в застраховки „Живот“ е презастраховането. Това означава, че рискът чрез презастрахователните компании се преразпределя върху целия пазар и затова събития, като атентатите в Световния търговски център, цунамито в Япония или урагана „Катрина“ в Ню Орлиънс не водят до фалити на застрахователи.
Застраховката „Живот“ е уникална със съчетанието в себе си на три много важни компонента, сигурност на вложението, добра доходност и покритие на рискове, които дебнат всеки един от нас в неговото ежедневие. Всеки знае, че не можеш да сключиш застраховка, когато събитието вече се е случило. Трябва да я сключиш преди това, с надеждата да не се налага да ползваш нейните покрития, а само след края и да се наслаждаваш на финансовата и част. Повечето хора в развитите страни отдавна са осъзнали предимствата на застраховката „Живот“. България в стремежа си, да стане част от този свят не може да бъде подмината от тази тенденция и първите резултати започват да се виждат. Както казва една стара китайска поговорка, „Ако не можеш да промениш едно нещо, трябва да промениш отношението си към него“.
Какво трябва да знаем за застраховките Живот?
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
На първо място трябва да знаем, че това е широко използван финансов инструмент в цивилизования свят. Първите съвременни полици по застраховки „Живот“ започват да се издават преди повече от век. С течение на годините и особено след Втората световна война, живото-застраховането започва да набира сила. В момента в повечето западноевропейски страни, САЩ, Япония, Канада, Австралия и др. населението, което е притежава такива продукти е между 60 и 85%,а някъде минава и 90%. Южна Америка и особено азиатския пазар расте с бурни темпове. В повечето източно европейски страни, население, което има такива полици е 20-30%. В България, този процент е около 3. Ще кажете, българите са бедни. Вярно е, че има зависимост между благосъстоянието на една нация и спестяването в застраховки „Живот“, но е вярно също така, че около 60 милиарда лева дремят в българските банки. В началото на кризата са те са били около 17 милиарда. Средно в България на човек се падат 19 долара вложени в застраховка „Живот“, в Хърватия цифрата е 106 долара, в Австрия 1236, а общо за Западна Европа 2263. По бедни сме, но не сме 120 пъти по-бедни от западноевропейците, 65 пъти от австрийците и 5,5 пъти от хърватите.
Идваме и до второто нещо, което трябва да знаем. Това не е само форма на спестяване, това е един продукт, който ще ни помогне в най-тежките моменти от нашия живот. Когато с нас се е случила някаква злополука или заболяване и ние се нуждаем спешно от средства или ако не дай си боже се случи нещо фатално, да може да обезпечим семейството си. А когато остареем спестовната част ще ни помогне да живеем по-нормално и да не тежим на децата си. Хората по света спестяват по този начин, защото искат да си осигурят предвидимост в несигурния свят, в който живеят, а не защото са богати. Колкото си по-беден и нямаш нищо на страна, толкова повече застраховката „Живот“ ти е по необходима.
Какви са видовете застраховки, които се предлагат на българския пазар? Те са най-общо в четири направления – класическа застраховка „Живот“, рента застраховка, детска застраховка и застраховка свързана с инвестиционен фонд.
Класическата застраховка „Живот“, обикновено има много покрия за рискове, които дебнат човек в неговото ежедневие. Като се започне с фатален край от заболяване и злополука( при злополуки обикновено има опции за изплащане на двойния или тройния размер на застрахователната сума) при който се изплаща крайната застрахователна сума(ЗС), мине се през изплащане на определен процент от ЗС при трайна нетрудоспособност(инвалидност) и се стигне до изплащане на болнични, медицински разходи, болничен престой и хирургични намеси. Има и едно покритие, което е уникално по своята същност и го няма при никоя друга форма на спестяване. Това е освобождаване от последващи вноски, ако е настъпил определен процент инвалидност. При различните застрахователни компании, този процент се движи между 30 и 50%. Част от тези рискове са включени в основната програма, други се добавят при желание на клиента и се заплащат допълнително.
Рентната застраховка е другият основен продукт, който се радва на интерес от страна на клиентите. За разлика от застраховката „Живот“, този продукт е с по-изразен спестовен елемент и с повече доходност. Към него могат да се добавят при желание на клиента някои рискове, основно свързани със злополуки.
Детските застраховки, са насочени към спестяване на средства свързани с бъдещето на детето, за продължаване на образованието, при женитба и др. При тях обикновено рисковете, които са свързани с детето, са покритие на временни неработоспособностти(Кодексът за застраховане неразрешава деца до 14г. да имат застраховка“Живот“). При някои продукти, застрахован може да бъде родителят или друг роднина, а средствата накрая да се изплатят на детето. При изтичането на такава застраховка, детето трябва да бъде пълнолетно(най-често между 18 и 25 години).
Застраховките свързани с инвестиционен фонд, започнаха да стават популярни в България, малко преди началото на кризата. Те обикновено са в съчетание, в което застрахователят носи застрахователния риск, а застрахования – инвестиционния. Някой от тях имат и гарантирана сума, но в повечето случаи те се търсят от хора с афинитет към по-големи печалби, за сметка на сигурността на вложението.
Тъй като темата е доста обширна ще я продължим в следващия коментар.
Защо държавата не се интересува, кой съставя годишните финансови отчети на фирмите?
Публикувана в Общество, Отчети, Счетоводни услуги | 7 коментара
България е една от малкото държави, където регулацията на счетоводната професия е минимална. На практика всеки може да стане счетоводител. За съставителите на финансовите отчети(тези, които ги подписват) има все пак някакви изисквания, но никой не следи за тяхното спазване. Самите изисквания са меко казано странни. Например съставител може да стане човек, който преди една година се е дипломирал като магистър по специалност „Счетоводство и контрол”.
В закона за счетоводството е записано, че върху финансовия отчет на фирмата трябва да фигурира името на съставителя, а ако съставителя е счетоводно предприятие трябва да има и печат. Няма смисъл да има изисквания, които никой не контролира. За да има контрол, първо трябва да има регистър на съставителите. Регистърът може да бъде държавен и да се поддържа от МФ или да бъде прерогатив на професионалните организации на счетоводителите( което ще бъде по – работещия вариант). Интересно, че при всяка проверка и ревизия НАП събира информация, кой води счетоводството на дадена фирма, но ако тази информация е важна за държавата от гледна точка на това, кой съветва фирмите, които се занимават с данъчни измами, то единственото обяснение защо няма задължителен регистър е, че държавата се страхува повече от организиране на хората, които се занимават сериозно със счетоводната професия. Ако се създаде подобен регистър е важно да има контролен орган, който да следи, кой подписва финансовите отчети на фирмите. Това може да бъдат служителите в Търговския регистър при публикуване на отчетите и НАП при извършване на проверки и ревизии на фирмите.
Критериите, кой може да подписва са другия крайъгълен камък в постигане на по-голяма легитимност на счетоводната професия. За да има тежест позицията на съставителя(или по-известен като главен счетоводител на широката публика), тя трябва да е подплатена с комбинация от образование, стаж и практически опит. Едва ли е сериозно да говорим, че някой има достатъчно опит да съставя отчети, ако е имал по-малко от 5 години стаж на различни позиции в бранша. Освен това, не може единственото мерило да бъдат образованието и стажа, защото опита на други държави е показал, че поддържането на квалификацията е не по маловажно. Критериите разбира се са въпрос на дискусия, но е крайно време тя да се състои.
Хората, които практикуват сериозно счетоводната професия(а не се опитват да заработят малко допълнителни пари между манджите в къщи) все повече осъзнават необходимостта от регулиране на бранша. За да получи счетоводната професия нужното уважение от потребителите на нашия труд, то ние първи трябва да погледнем сериозно на него.
Какъв ще е ефектът от предлаганите промени от НАП в ДДС-режима?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
През седмицата изпълнителния директор на НАП, Красимир Стефанов сподели някои идеи за промяна в ДДС-законодателството. Основните са обратното начисляване на ДДС в някои сектори и увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС.
По отношение на обратното начисляване на ДДС, секторите за които бе споменато, че може да се въведе са строителството, търговията със селскостопанска продукция и консултантските, рекламните и други видове услуги. За строителния бранш, обратното начисляване може да се въведе още от следващата година, защото като рисков бранш е включен в европейската директива и страните членки на ЕС, може да въвеждат изключения без да искат разрешение от ЕК, докато за секторите услуги и търговия със селскостопанска продукция, това не може да стане с едностранно решение на българската страна. Какво представлява обратното начисляване на ДДС? Това значи, че ако вие сте регистрирана фирма по ЗДДС, начислявате ДДС само ако вашия клиент е нерегистрирано лице, независимо физическо или юридическо. Ако фактурирате на друга регистрирана фирма, то в такъв случай и давате фактура без ДДС и тя си самоначислява. По този начин в бранша не се формира данъчен кредит, който държавата да трябва да възстановява, а тези, които продават на нерегистрирани лица генерират ДДС за внасяне. Така се ограничават ДДС-измамите. На теория нещата са така, но на практика изглеждат малко по-различно. Ако тази регулация обхване само строителството като услуга, но изключи производството и търговията със строителна продукция, то строителните компании, които не са в сектора на жилищното строителство(и по презумция продават на физически лица), постоянно ще са на възстановяване, защото ще пазаруват стоки с право на данъчен кредит и ще продават административни и производствени сгради на други регистрирани фирми и няма да начисляват ДДС. В този случай отново ще има достатъчно поле за данъчни измами.
Ако в обратното начисляване влезе и сектора на услугите(споменават се консултантските и рекламните, но никой не знае колко широко ще бъде това понятие), то нещата могат да имат и изненадващ обратен ефект върху бюджета. Секторът на услугите по-принцип внася доста ДДС в бюджета, защото върху прихода трябва да се начисли ДДС, а основните разходи са за труд, които са без ДДС. Когато въвеждате обратното начисляване, вие лишавате бюджета от междинни плащания на ДДС на фирмите по веригата. Ограничавате ДДС-измамите, но държавата губи оборотни средства. Тъй като фирмите, които се занимават с измами са несравнимо по-малко от тези, които работят нормално, всичко опира до контрол, експертен капацитет на данъчната администрация и управленски капацитет на ръководството и. Трябва много внимателно да се прецени, дали едно подобна мярка няма да доведе в дългосрочен план до по-малко постъпления в бюджета, а от там и до призиви за увеличаване на данъци. Цялата система за ДДС е замислена така че, държавата да ползва като оборотни пари, постъпления от ДДС, които не са дължими и подлежат на възстановяване на данъкоплатците след проверка. Ако обратното начисляване се въведе като основен принцип в ЗДДС, то това ще е най-справедливо за данъкоплатците, но ще е проблем за държавата. Частичното му въвеждане само за някои сектори, не решава въпроса с данъчните измами, само ще промени механизмите им.
Другата идея с повишаване на прага за регистрация по ДДС ще срещне доста по-голяма подкрепа, особено сред по-малките фирми в сектора на услугите. Тя е доста по добра, от лансирана преди около година идея, всички фирми да се регистрират по ДДС. Ако вие сте малка фирма в сферата на услугите или сте свободна професия и основните ви разходи с ДДС са телефоните и канцеларските материали, за вас е по-добре да не сте регистрирани, защото вашата услуга се оскъпява с 20%, особено ако имате клиенти нерегистрирани по ДДС. Най-голямата покупка, която може да направите е лек автомобил, за който така или иначе в повечето случаи нямате право на ДДС. Дали ЕК ще даде разрешение е друг въпрос, защото тенденциите в ЕС не са в тази посока.
Обединяващото в тези предложения на НАП е липсата на капацитет на данъчната администрация да се справи със задълженията си. Дали за тази цел трябва да променяме законодателството и дали не е по-добре да се реформира системата?
Офшорните фирми, добри или лоши?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Темата за офшорните компании отново стана актуална покрай продажбата на „Булгартабак”. Българската държава, винаги е имала двулично отношение към офшорните фирми. На думи винаги е била срещу тях, но много често държавни активи са продавани на такива фирми. От една страна НАП прокара поправка в данъчните закони, за облагане с 10% данък на разходи, които идват от офшорни зони и шефа на митниците ген.Танов, се оплаква, че „Лукойл” продава петрола за износ на офшорни фирми и проверката е много трудна, от друга премиера Борисов защити продажбата на „Булгартабак” на офшорна фирма с аргумента, че и „Кока кола” е такава. Да не говорим за случая, в който депутати от „Атака” имат подписани записни заповеди към офшорка от Сейшелските о-ви. Всичко казано до тук показва, че офшорните фирми се използват по различни причини и не е задължително да са свързани със съмнителни капитали.
Три са основните причини, поради които някой решава да използва офшорни фирми – по-ниски данъци, неясен произход на парите и запазване на анонимност на реалния собственик. Затова има и различни юрисдикции, които да приютяват потенциалните клиенти. Ако говорим за Европа, сигурно повечето от вас са чували за Кипър, Малта, Люксембург и Лихтенщайн, а да и за Швейцария с нейната банкова тайна. Сигурно е обаче, че ще има изненадани, че Холандия и Австрия са едни сред най-предпочитаните дестинации за регистриране на компании, когато някой иска да прави бизнес в ЕС или че, някои предпочитат латвийски банки за да правят офшорни транзакции или че, може да регистрирате фирма във Великобритания без да плащате британските данъци.
Холандия и Австрия са държавите, които предлагат най-благоприятен данъчен режим за холдингови компании в ЕС( не плащате данъци, ако получавате или разпределяте дивиденти). Както ни сподели наскоро един холандски данъчен консултант, почти всеки ден някоя китайска компания, която иска да прави бизнес в ЕС се обръща към него за съдействие. Затова някои държави не усещат кризата, затова и новия собственик на „Булгартабак” е регистриран в Австрия, затова и най-големите данъчни консултанти, които работят в България препоръчват този данъчен режим да стане част и от нашето законодателство. България ще бъде първата държава в тази част на Европа, която ще има такъв режим, в тандем с плоския данък от 10%, наистина ще станем най-привлекателната данъчна юрисдикция в ЕС и наистина ще имаме голям шанс да привличаме инвеститори от Азия, които искат да правят бизнес в целия ЕС, а не само в България. Защо това не се случва? Яростна съпротива на това предложение оказва дирекция „СИДДО” в НАП. Тъй като постъпленията от данък дивидент, който плащат чуждите компании в България е мизерен като сума, то това по никакъв начин не може да е аргумент против. Тази дирекция в НАП е в основата на много противоречиви тълкувания на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО), които България е сключила с други държави и е причина много чуждестранни инвеститори да обърнат гръб на страната ни. Да се чуди човек, чии точно интереси защитават тези чиновници?
Ако искате да останете анонимен също ви трябва офшорна компания(още една връзка със случая „Булгартабак”). Защо ви е да оставате анонимен? Първо защото вашата репутация не е еднозначна и може да загубите сделката. Второ защото въпреки, че нямата проблем с репутацията отсрещната страна по сделката не ви харесва и няма да продаде на вас, ако знае кой е купувача. Трето разбира се, защото имате проблем с произхода на парите. Четвърто защото може да сте човек, който е натрупал пари законно, но живеете в страна като България, където ако показваш благосъстояние, можеш да станеш жертва на рекет.
Офшорният бизнес не е непременно престъпен или съмнителен. Неговата двойственост се вижда най-добре в САЩ. Държавата, която от една страна преследва своите граждани по цял свят за да си плащат данъците в Америка, а от друга почти всички нейни щати предлагат офшорни регистрации на граждани на чужди държави.
НАП и данъкоплатците
Публикувана в Данъчни, Общество | 2 коментара
В последно време държавата предприе няколко мерки за да следи по отблизо дейността на данъкоплатците. Бяха ограничени плащанията в брой, бяха задължени производители и търговци на горива и алкохол да сложат измервателни уреди в своите обекти, а до края на март 2012 година, всички касови апарати трябва да имат дистанционна връзка с НАП. Не е тайна, че повечето от тези идеи са стари предложения на НАП, които по една или друга причина досега не са приемани. НАП има своите аргументи да иска тези промени и в този коментар няма да разсъждаваме дали те са правилни или не. Когато НАП иска промени, за да си върши по-добре работата, то и данъкоплатците като „клиенти” на НАП са правото си да поискат промени в системата на НАП, за да могат и те да си вършат по-лесно работата.
За какви промени става въпрос? Става въпрос за електронна система за следене на кореспонденцията между НАП и данъкоплатците. Едно ефективно решение, което би решило въпроса и със сигурността и с достоверността на информацията, а също така и с това, кога и какви документи се искат от данъкоплатците е създаване на електронна платформа, където да се събират исканите и предоставени документи по дадена проверка или ревизия. Тази платформа може да бъде и част от сегашната електронна система на НАП, може да бъде и ново софтуерно решение, в зависимост от възможностите. Ако съществува такава платформа и на вас ви правят ревизия, ревизиращия орган качва в нея искането за документи, вие получавате парола за достъп, с която да качите исканите документи. В същото време лице от инспектората в реално време може да следи, какво се случва с дадената ревизия, какви документи се искат, спазват ли се сроковете и т.н. След това данъкоплатеца, ако не е доволен от резултата от ревизията, може да обжалва електронно, подавайки възражение и всички документи по казуса ще се събират на едно и също място. Ако се стигне до съдебно дело, съдията само с получаване на една парола ще може да се запознае с всички документи по делото. Просто, нали?
Друг въпрос, който може да реши една такава система е проблема със запитванията, които правят данъкоплатците към НАП във връзка с данъчни казуси от своята практика. Сега подходите на НАП са два – или не получавате отговор или ако получите, той започва с йезуитската фраза „Поради липса на достатъчно информация по зададения въпрос, НАП отговаря по принцип…..”.Ако има подобна система ще бъде ясно, кой е задал въпроса, на кой е разпределен казуса и кой не си е свършил работата. Ако има неясноти, то съответния чиновник може да поиска разяснения и т.н., но за всичко това ще има електронна следа кога се е случило, кой какво е поискал и кой какво е отговорил. Подобни въпроси данъкоплатците задават, защото искат да спазят закона и по тази причина отговорите трябва да са обвързващи за НАП и да не може последваща ревизия да обори предишно становище на същата администрация. По същата причина трябва да може данъкоплатеца да обжалва подобни становища по съдебен ред, ако не е доволен от отговора.
Тази система трябва да се разпространи върху дейността на цялата администрация и върху дейността на държавата като цяло. Ако данъкоплатците започнат да виждат ползата от дейността на държавата ще плащат и данъци, ако не виждат такава полза, не с НАП, с Господ да ги свържат пак няма да има ефект.
Колко и на кого трябва да платим за счетоводно обслужване?
Публикувана в Общество, Счетоводни услуги, Чуждият опит | Напишете коментар
Ако имате бизнес имате нужда и от счетоводител. Всеки бизнес има нужда от адвокат и счетоводител, но вашия бизнес може и да няма нужда от постоянна адвокатска услуга, но счетоводителят ви е ангажиран постоянно, особено ако сте регистриран по ДДС. Имате две опции, да си назначите счетоводител на трудов договор или да сключите договор за счетоводно обслужване със счетоводна къща. Фирмите имат най-разнообразна дейност, така че ще приемем, че вашия бизнес е средно голям, нямате чак такъв документооборот, който да изисква със сигурност собствен счетоводен отдел и от време на време имате счетоводни и данъчни казуси, които изискват компетентно мнение.
Вариант 1 – назначавате си счетоводител на трудов договор. Приемаме, че един човек ви е достатъчен. Този човек ще играе ролята и на главен счетоводител, ще подписва годишните финансови отчети и трябва да разчитате на него, ако имате данъчен казус.
Плюсове:
-Този човек ви е винаги на разположение.
-Може да го натоварвате и с други дейности във фирмата ви.
-Информацията няма да излиза извън компанията ви.
Минуси:
-Най-вероятно този човек ще ви излезе скъпо. Едва ли би работил за под 1000 лева чисто. Като прибавим всички данъци и осигуровки сумата ще набъбне до около 1500 лева.
-Двайсет работни дена в годината този човек ще е в отпуск и ако ви трябва спешно информация в този период ще имате проблем.
-Ще е необходимо да закупите компютър и необходимия счетоводен софтуер и да плащате за неговата поддръжка.
-Вашият счетоводител, ще трябва да поддържа квалификацията си, а това означава разходи за литература и семинари.
-Във всеки един момент вашия счетоводител, може да напусне и вие в най-неподходящия момент да се окаже, че започвате всичко от начало.
Вариант 2 – сключвате договор със счетоводна къща.
Плюсове:
-Със сигурност ще ви излезе по евтино(малко по-надолу ще говорим за цената).
-Винаги може да се обадите и да получите необходимата информация.
-Нямате разходи за софтуер и хардуер и други подобни.
-Вероятността счетоводната къща да прекрати договора си с вас е много малка, защото за нея това е загуба на бизнес.
Минуси:
-Трябва да отчитате, че работите не с персонал, а с равноправни бизнес партньори.
-Документите на фирмата ви не са при вас и може да отнеме време да получите нужната информация, защото вие не сте единствения клиент.
Изводът е, че ако не сте фирма с голям документооборот и не ви трябва счетоводен отдел, е най-добре да се спрете на счетоводна къща. Тук обаче идва следващия проблем, как да изберете подходящата счетоводна къща и колко ще ви струва? Има много добри счетоводители, които са отлични специалисти, но когато направят собствена счетоводна къща, услугата която предоставят не е особено добра. Това е така, защото едно е да си добър специалист, а съвсем друго е да управляваш успешно подобен бизнес. Когато бизнеса се разрасне и вече не всеки документ минава през ръцете на собственика, трябва да има добра система за контрол на счетоводната информация. Най-добрият вариант е да има отделен човек, който да се занимава с контрола, а при собственика на счетоводната къща да идват за решаване само наистина важните казуси, но това означава повече средства за заплати. В повечето случаи този междинен контрол се елиминира и собственика се опитва да контролира всичко сам или със своя съдружник, ако има такъв. В повечето случаи това води до занижен контрол и грешки, защото той има същите задължения, които има и всеки един ръководител на бизнес и тази контролна функция му идва в повече. Също така в много счетоводни къщи няма вътрешни правила, по които се работи и това също води до грешки.
Как тогава да си изберем счетоводна къща? Потърсете препоръка от някой, който ползва услугите на счетоводната къща и е доволен от тях. Това не е сто процента гаранция, че и на вас ще свършат работа, но е доста добро начало. Друг възможен подход е да потърсите счетоводна компания, която има сертификати за качество или е минала процедура по одобрение на нейните вътрешни правила. Макар и това е сравнително рядък случай в българската практика, то тези компании съществуват на българския пазар. Най-грешният подход е се спрете на най-ниската цена. Високата цена, не винаги значи високо качество, но ниската цена винаги значи ниско качество. Счетоводните компании, също плащат заплати и за да привличат счетоводители с добра квалификация им трябват средства като на всички други фирми. Повечето избират формулата много клиенти-ниски цени-много работа-хората работят извънредно-правят се грешки-някои клиенти си отиват-идват нови заради ниските цени. Доста по-малко са тези фирми, които залагат на качеството и по-високите цени разбира се.
Ако фирмата ви е регистрирана по ДДС и функционира с нормален капацитет, цената ви за месечно счетоводно обслужване е нормално да е в границите между 500 и 1000 лева без ДДС. Конкретната цена се формира от много допълнителни фактори като, брой персонал, документооборот, сфера на дейност и др. Сами преценете, дали при нашата данъчна система, при която глобите започват от минимум 500 лева и могат да стигнат до десетки хиляди си заслужава да спестите 200 лева на месец, от нещо което може да ви коства бизнеса. Чуждестранните компании, които започват бизнес в България, в повечето случаи са наясно, че първото което трябва да си намерят е добър адвокат и добър счетоводител и цената не е водеща при подбора.
Втората вълна на кризата или за какво се харчат данъците
Публикувана в Данъчни, Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | 2 коментара
Втората вълна на световната икономическа криза премина през борсите(засега само през тях) в целия свят и показа, че е много рано да се говори за някакво стабилно възстановяване на световната икономика. Кризата през есента на 2008г. започна след като се разбра, че много пари са вложени в инвестиционни балони( най-вече имотния), но това се дължеше не само на стремежа за бързо забогатяване( не казваме, че е отсъствал), а на това, че имаше много евтини пари, които трябваше да се вложат някъде. Тези евтини пари идваха от изкуствено ниските лихвени проценти на централните банки и от печатането на пари. По този начин се създаваше измамното чувство на пазарите, че има прекалено много спестявания, които трябва да се вложат някъде. Ако основните лихвени проценти бяха пазарни, хората щяха да оставят част от средствата като спестявания, а нямаше да ги влагат в инвестиционни балони. Многото евтини пари надуха имотния балон, защото недвижимата собственост в очите на много хора е нещо, от което не могат да загубят. Е, много от тях загубиха.
Какво става в момента. Борсовата криза започна с понижаване на кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+ от кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс”. Кредитните агенции бяха нападнати веднага от американския президент Обама, а преди това и от много негови европейски колеги, че предизвикват паника и техните оценки не са точни, а също така, че не са предвидили кризата от 2008г. Кредитните агенции, наистина са виновни, че като всички останали разчетоха грешно сигналите на пазара и в следствие на това, много фирми и държави с висок кредитен рейтинг се оказаха на ръба на фалита. За Обама „Стандарт енд Пуърс” не могат да смятат, защото намаляват кредитния рейтинг на САЩ, но за Бойко Борисов те са върха, защото вдигат кредитния рейтинг на България. Истината е, че кредитните агенции се поучиха от грешките си преди няколко години и сега гледат много по-трезво на нещата, а политиците са си все същите, вървят по линията на най-малкото съпротивление и се сърдят на всички, които им казват, че грешат и трябва да правят реформи( ако има съвпадение, с реални лица и събития, то не е случайно). Това, което направиха много правителства при първата вълна на кризата е да налея огромни бюджетни средства(разбирай пари на данъкоплатците) в фалирали банки и фирми, които обаче изглеждаха твърде големи, за да фалират и по този начин докараха големи дефицити в държавните бюджети или държавите задлъжняха прекалено много към външни кредитори. Някой държави като Гърция, така или иначе си вървяха към фалит, но много други се докараха до там, че направиха един частен дълг публичен без да променят съществено ситуацията и без да имат вече бюджетни резерви при задаващата се втора вълна на кризата.
Какво се случи в България? За наша радост кризата от 1996-97г., беше направила политиците по предпазливи и България посрещна кризата с излишък, вместо с дефицит и държавния дълг беше на едно много ниско ниво спрямо БВП. За трите години криза обаче, държавата само харчи без да прави реформи и сега резервът в бюджета е на санитарния минимум. По принцип не е лошо да има магистрали и спортни зали, все неща, които са нужни на България. Друг е въпроса, дали магистралите трябва да се правят с пари от бюджета и да ги плащат всички данъкоплатци или трябва да се построят на концесия и да ги изплащат тези, които наистина ги ползват. Строят се магистрали, защото това е видимата част на айсберга от проблеми, която ще донесе политически дивиденти, но не се прави нищо за реформа на сектори, които буквално изсмукват бюджета. Реформите в тези сектори са непопулярни и ще отслабят контрола на държавата върху тях. Кои са тези сектори?
-Здравеопазване, където монопола на НЗОК е в основата на лошата услуга. Трябва да се въведе конкуренция и да се остави НЗОК, да се конкурира на пазарен принцип с частните здравни фондове или НЗОК да поеме само базовото здравно обслужване и останалата част от здравните услуги да се заплащат от здравен фонд, който всеки един от нас е избрал. Сегашната ситуация, води до емиграция на българските лекари и сестри в чужбина, лошо здравно обслужване и все по голяма смъртност сред българите.
-Пенсионно осигуряване – премахване на поддържаната на изкуствено дишане фалиралата солидарна пенсионна система, която изсмуква все повече пари от бюджета и обрича на мизерия и сегашните и бъдещите пенсионери. Преминаването към системата от лични пенсионни сметки, обаче ужасява политиците, защото след 15-20 години няма да могат да се изправят пред тогавашните пенсионери и да им кажат „Ние ви вдигаме пенсиите”, защото нищо няма да зависи от тях. Ужасява и синдикатите, защото поради това, че техните членове са основно в държавния сектор и те се провалиха, като защитници на работещите в частните предприятия, повишаването на държавните пенсии е основната им кауза в момента.
-Намаляване на администрацията и бюрокрацията – не може девет милионна Швеция да има три пъти по-малко държавна администрация, която да е няколко пъти по ефективна. Не може да се дават над два милиарда за бюджетни заплати и данъкоплатците да получават бавна и нискокачесвена административна услуга. Не може около 450 000 души в трудоспособна възраст да получават бюджетни заплати от данъци и на всичкото отгоре, работещите в частния сектор, които създават БВП да им плащат и пенсионните и здравните осигуровки. Не може основно конкурентно предимство на България, 10%-ят плосък данък, да бъде неглижирано от лоша и прекалено бюрократична и да не забравяме, в много случаи придружена с корупция услуга. Решението е ясно. Драстични съкращения и въвеждане на естонския модел на електронно правителство.
-Повишаване на ефективността на правоохранителната и правораздавателната система. Неслучайно не ги отделяме една от друга. Те са като скачени съдове. Не може МВР да има над 1 милиард бюджет, повече от всеки друг в държавата. Не може 10% от този бюджет да отива за подслушване и само при 3% от случаите материалите да се използват в съда. Не може въпреки огромния бюджет да няма пари за бензин, облекло, компютри и консумативи и да се приемат съмнителни дарения. Не може от 60000 души щат на МВР, само 18000 да са униформени. Не може, въпреки пропагандираните успехи срещу престъпността, да няма кой да защити обикновените хора, когато са насилвани и ограбвани и да бъдат докарани до там, че да спрат даже да се оплакват в полицията. Не може прокуратурата да се държи, като придатък на МВР и вместо да ръководи и да изисква от разследващите, да се опитва да поддържа несъстоятелни тези. Не може въпреки ниската успеваемост на прокурорите в съда те да получават заплати от по няколко хиляди лева на месец. Не на последно място, не може съда винаги да се оправдава с негодни доказателства събрани от полиция и прокуратура, защото има и граждански дела, които се бавят с години, постановяват се клиентелистки решения и т.н. И в трите страни от този сектор се шири невероятна корупция и това което достига до медиите е само контролирано изпускате на парата в системата. Няма чуждестранен инвеститор, който би искал да инвестира в държава, където няма кой да защити неговата собственост.
-Образование съобразено с нуждите на пазара. Въпреки наченките на реформи в последните години, образованието продължава да бълва кадри, които тепърва трябва да учат всичко отначало, ако бъдат наети някъде на работа. Няма връзка между потребностите на бизнеса, програмите на учебните заведения и държавната политика в сектора.
Може да продължаваме още и още, но няма смисъл. Вие сами може да си отговорите, как ще се развие кризата в държава, която няма бюджетен резерв, има застаряващо население, нарастващи държавни разходи, недостатъчно подготвени кадри, неработеща държавна машина и на всичкото отгоре основните и търговски партньори са в криза. Трябват нестандартни и болезнени решения, но не сме оптимисти предвид политическия и административния „материал”.
Преброяването на населението и бъдещите пенсии
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Преброяването на населението показа, че българите не изчезват, но застаряват и ако този процес на този етап не страшен за българския етнос, то се очертава фатален за пенсионната ни система. Преброяването показа и друго, работещите в България са малко. Сега един работещ издържа 1,6 пенсионери, деца, учащи, домакини, безработни и т.н. Като отбележим, че над 400 000 души получават заплати от бюджета т.е. не създават БВП и не внасят реални суми в социалните фондове картината е далеч по страшна. В момента две трети от хората са в трудоспособна възраст, но децата до 15 година са под 1 милион. През 2011 година на 100 души излизащи от трудоспособна възраст(60-64) влизат само 70 в трудоспособна(15-19). За сравнение 10 години по-рано това съотношение е било 100 към 124.
Тези тенденции бяха ясни отдавна, но едва след като излязоха резултатите на НСИ и Министерството на труда и социалната политика в лицето на Емилия Войнова от дирекция „Жизнено равнище и социална сигурност” изведнъж прозря опасността. Темповете на стареене в България са най-високите в ЕС, нещо повече България е 5-та в световен мащаб по темп на застаряване. Мнението на експертите е, че ако относителния брой на населението на една държава на възраст над 60 години достигне 30% от общия брой то социалните системи започват да се разпадат. Това съотношение България ще го достигне около 2050г. На много хора и в момента им се струва, че тези системи са се разпаднали, представете си ако сегашната ситуация се влоши многократно. А само преди няколко месеца премиерът заяви, че в България е извършена пенсионна реформа, която гарантира пенсиите на всички. Единственото сигурно е, че ако всичко продължи по-старому през 2050г. държавата няма да може да изплаща пенсиите, колкото и мизерни да са те.
Какво трябва да се направи?
На първо място да се признае тоталния фалит на действащата в момента на територията на България разходо-покривна пенсионна система. Тя може да е била прогресивна в края на 19 век, когато в Европа е имало правилна възрастова пирамида, населението над 60 години е било много малко, но подобна солидарна система сега обрича на бедност и сегашните и бъдещите пенсионери, особено в държави като България, където доходите са ниски и работещите трудно успяват да заделят допълнителни средства за своята бъдеща пенсия. Пълна лъжа е, че ако сега внасяте максимални пенсионни осигуровки, ще получите висока пенсия в бъдеще( интересно, как ще ви ги осигури една разпадаща се социална система). Просто вие зависите от това колко работещи ще има, когато вие се пенсионирате и колко те ще внасят в солидарната пенсионна система.
На второ място трябва да се намалят до санитарния минимум получаващите бюджетни заплати. Както казахме по-горе тези хора не създават БВП и средствата за техните пенсии идват от данъците на работещите в частния сектор. Ако една част(препоръчително около 50%) премине от държавна издръжка, към създаване на реален продукт в частния сектор, то това би дало глътка въздух на сегашната система през един преходен период. Това може да се случи най-лесно чрез следване на естонския модел с въвеждане в действие на електронно правителство.
На трето място е премахването на връзката между получената работна заплата и социалните осигуровки, които се внасят. За хората, които работят на трудов договор от работодателя, може да се изискват осигуровки само върху минималния осигурителен доход, които да влизат в солидарния фонд, което трябва да им гарантира след време само минимална пенсия. За хората, които са самоосигуряващи се трябва да е въпрос на избор дали изобщо да внасят нещо в солидарната система и да получават минимална пенсия или да се осигуряват изцяло в частен фонд. Всички работещи обаче трябва да заделят 10% от дохода си в тяхна лична пенсионна сметка в частен фонд на капиталов принцип. Тъй като работодателите вече няма да са мотивирани да крият реалните възнаграждения на своите служители, то доходите на хората ще излязат на светло и ще има повече постъпления от ДОД.
Тези стъпки ще си останат само в сферата на пожеланията, ако няма нарастващ обществен натиск за промени върху държавата. Ако вие имате 10-15 години до пенсия, нямате никакво време за губене и трябва да започнете да заделяте пари в собствен фонд, защото даже тези промени да бъдат извършени, ползата за вас най-вероятно ще е минимална. Ако имате 20-25 години обаче, то можете да натрупате една не лоша сума, която да бъде само ваша, да ви носи доходност и да се умножава, но същевременно трябва да сте и с активна гражданска позиция и да изисквате от държавата нужните промени.
Умри, но свръзка дай или кой, кого трябва да следи?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Този девиз на свързочниците в българската армия, става все по актуален за бизнеса. От няколко дни даже Нефтохим-Бургас собственост на Лукойл е без лиценз защото не е монтирал измервателни уреди на терминалите си и по този начин не е осигурил връзка с Агенция „Митници”.От началото на годината много бензиностанции затвориха, защото не бяха поставили такива уреди. До края на март следващата година, всички които имат касови апарати трябва да ги свържат с НАП. Държавата прави всичко това с надежда за повече постъпления в бюджета.
Ако за някои сектори, какъвто е този с производство и търговия с горива тези мерки изглеждат оправдани, то тоталния „Биг брадър” над някоя кръчма в някое село изглежда смешно. Както се казваше в стария виц за бай Тошо, когато изтеглил буквата „Ф” и трябвало да реши, на коя стока с „Ф” да увеличи цената, той гениално се провикнал „фсичко, фсичко”.Явно някой гений, негов последовател е стигнал до извода, че няма лошо НАП да наблюдава всички, независимо от икономическата логика и въпреки пълната липса на анализ, какви ще са очакваните постъпления от тази мярка и дали си заслужава да натовариш някой занаятчия, които има 10-20000 лева годишен оборот, да си купи касов апарат за поне 500 лева и да плаща такси на някой мобилен оператор всеки месец.Ако се върнем на казуса с „Лукойл”, то няма логика най-големия на пазара да не спазва закона. Ако е имало технически затруднения е трябвало много отдавна да се постави писмено въпроса пред правителството и да се иска разумна отсрочка. От друга страна, след като е оставило без лиценз единствената рафинерия у нас, правителството носи пълната отговорност, ако се получи дефицит на пазара на горива у нас. Не дай боже да се отменят полети в пика на туристически сезон. Ако се получи нещо такова, то отговорността ще е изцяло на правителството и на министър-председателя в частност.
Тъй като държавата е поставила основите на един тотален „Биг брадър”, то ние като общество и като данъкоплатци трябва да поставим също своите искания. Ние имаме право да знаем, какво правят в работното си време хората, на които им плащаме заплатите. Трябва да поискаме камера свързана с интернет във всяка една канцелария и който, когато има време да следи, какво правят чиновниците, дали случайно не са си взели почивен ден, без да си пускат отпуска, дали по цял ден не четат вестници и не пият кафе.Защото няма логика да плащаме високи заплати на служителите на НАП, когато доклада на ОИРС(Организация за икономическо развитие и сътрудничество), в която членуват най-развитите страни в света определя НАП, като една от най-неефективните и най-малко натоварените данъчни администрации. Според доклада един служител на НАП отговаря за 401 участници на пазара на труда. За сравнение в Естония един служител на тяхната данъчна администрация отговаря за 787. През 2010 година бюджетът е похарчил 1 670 000 000 лева, за да може да функционира администрацията. Да данъкоплатецо, всичките тези пари си ги изработил ти и трябва да имаш контрол за какво се използват. Трябва да станат публични всички бюджетни транзакции, които касаят разходи по издръжката на администрацията. От друга страна тази администрация изглежда много работеща и има над 2 000 000 неизползвани дни отпуск. Познайте кой ще плати тази отпуска? Правилен отговор – ти данъкоплатецо. При атестацията на чиновниците се оказва, че 50% от тях получават оценка 3 и то от техните вътрешно ведомствени комисии. Сигурно никой не може да си обясни, как МВР, което има бюджет над 1 000 000 000 лева, няма пари за бензин и гуми и е страшно зависимо от даренията на съмнителни фирми и лица. За какво се използва този бюджет? А да, в МВР работят 58 000( от тях само 18 000 униформени), което ни прави държавата с най-много полицаи на глава от населението в Европа. От друга страна битовата престъпност расте и няма кой да патрулира и да пази хората и тяхното имущество. Логично е да си зададем въпроса, какво правят 40 000 чиновници в МВР?
Тези въпроси трябва да ги зададем като общество и тъй като идват избори, може би това е подходящия момент. Разделителната линия в България не е между привържениците на различните политически партии, а между хората, които работят за държавата и тези, които не работят за нея, създават БВП и им плащат заплатите. Ние също искаме да участваме в този „Биг брадър” и да следим как държавата работи и харчи парите ни.
Данъчни батаци в парламента
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Не за първи път се повдига въпроса, как се отчитат представителните разходи в парламента, но за първи път въпроса доби такава публичност и се изказаха много фактори в държавата. Съдържанието на всички изказвания варираше от полуистини до откровени лъжи и от повечето от тях лъхаше тотално непознаване на данъчната материя. Появиха се и безумни идеи депутатите да се регистрират по ДДС( никой не се нае да обясни каква е връзката между ДДС и парите на ръка, които получават депутатите за представителни цели). Напълно ще се абстрахираме от размера на сумата и ще се съсредоточим върху нейното отчитане.
Ако тези пари ще се третират като допълнително възнаграждение към депутатската заплата то те трябва да се обложат с ДОД по ЗДДФЛ и от тук нататък депутатите могат да използват за каквото си искат тези средства и не е нужно да имат някакви разходо-оправдателни документи. Ако платят някаква сума на физическо лице като хонорар, то те не трябва да декларират никъде това обстоятелство, а само на съвестта на получилия хонорар остава, дали ще го декларира пред НАП.
Вторият вариант е тези средства да не са възнаграждение, а средства за представителни разходи, които фирмите в България могат да правят по ЗКПО и дължат 10% данък при отчитане на такива разходи. Тъй като от дебатите се разбра, че тези пари по-скоро се дават на парламентарните групи и след това те ги разпределят, то сме склонни да приемем това тълкуване. При изразходване на тези средства има два основни момента, които трябва да се следят:
1.Има ли разходо-оправдателни документи за тях. Тъй като Народното събрание е единствения законен бенефициент на средства(парламентарните групи не могат да бъдат субект на данъчните закони), то неговото ръководство трябва да бъде отговорно за правилното им изразходване. Разходо-оправдателните документи са важни, защото иначе тези средства трябва да се смятат за доход на депутатите(виж вариант едно). Ако приемем, че има такива документи(фактури и/или касови бележки), то въпрос на бюджетни правила е дали се дължи данък представителни. По-принцип този данък се дължи от субекти, които извършват стопанска дейност, което не е случая при депутатите и ние нямаме претенции да познаваме разпоредбите за бюджетни предприятия при изразходване на такива средства.
2. Много е важно да се уточни, че ако се изплаща хонорар на някой, това не може да се третира, като представителен разход. В този случай трябва да се издаде хонорарен лист, да се вземат данните на човека, получил хонорара и тези данни, заедно със сумата, която е получил да се подадат към НАП. По причини описани в точка едно тази дейност трябва да се извършва от Народното събрание и в този смисъл, то трябва да изисква справка от парламентарните групи за какво са изхарчени парите и да контролира истинността на документите, които му се представят.
От всичко казано до тук е ясно, че при тази безотчетност и липса на контрол за какво се харчат тези средства, много хора получават пари, като хонорари без да плащат данъци. Някой депутати със сигурност си докарват пари над заплатата, защото не представят никакви документи за какво са изхарчили представителните пари. Най-странното изявление през изминалата седмица беше на Директора на НАП, че това са разходи и проблем няма. Проблем има и основният от тях е защо НАП(и неговият директор в частност) дели хората на простосмъртни данъкоплатци и на привилегировани. Едните ги преследват като диверсанти, а при другите, въпреки явните нарушения „проблем няма”.
Пенсионните вълнения в Европа, вещаят началото на края на солидарната система
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
В Гърция намаляват държавните пенсии с 15%. Във Великобритания се готвят да вдигнат възрастта за пенсиониране на 68 години и да повишат вноската за пенсия. В Словения след два референдума бяха спрени плановете на правителството за пенсионна реформа. Чешката пенсионна реформа предизвика големи вълнения в страната. Застаряваща Европа вижда в края на тунела вместо светлина, пенсионен апокалипсис. Бейби бумарите( поколенията родени веднага след II-та световна война) започнаха да се пенсионират и солидарната (разходо-покривната) система започна да скърца. Това е напълно логично, защото тази система е създадена за общества с голяма раждаемост и неособено дълга продължителност на живота, каквото е била Германия в края на 19 век, когато канцлера Бисмарк я въвежда за първи път. Когато Бисмарк въвежда тази пенсионна система в Германия на 100 работещи е имало 3-ма пенсионери и тези 3-ма пенсионери са живели средно 3 години. Тогава Бисмарк определя 65 години възраст за пенсиониране. Само, че тогава германецът е живеел средно 48 години, а днес живее средно 82 години. Ако използваме същата пропорция днес, пенсия по тази система трябва да получават навършилите 110 години, а хората искат да се пенсионират пак около 65 години, та даже и по-рано.
Друга интересна тенденция е, че масовите протести са в Източна Европа, където преобладава държавната пенсионна система и в страни с голям държавен сектор като Гърция и Франция. В останалите страни протестират основно работещите в държавния сектор, които ще са най-пряко засегнати от промените. Не сте чули за протести в Холандия, нали? Няма и да чуете. Холандия е държава, в която пенсионното дело е почти изцяло на капиталов принцип. Интересна е ситуацията в Германия, люлката на солидарната система. В Германия се дискутира увеличаване на пенсионна възраст от 65 на 67 години, в същото време обаче за последните 15 години продължителността на получаване на пенсия се е увеличило от 15,8 на 18,5 години т.е. тези 2 години отсрочка не решават основния проблем, а той е – малко работещи и много пенсионери. В Германия средната пенсия е между 900 и 1200 евро, а средната заплата е между 2000 и 3500 евро т.е. и германските държавни пенсии са също 2-3 пъти по ниски от средната заплата. Един германски пенсионер средно получава 16 години пенсия, а една германска пенсионер 21 години. Но да не ги мислим германците, защото около 70% от пенсионерите там не чакат само на държавната пенсия, а имат и друга частна форма на спестяване.
Частното осигуряване дали под формата на пенсионен фонд или рентна застраховка е единствената алтернатива на българите, които имат поне 10-15 години до пенсия. Ако вие сега сте на 25 години и започвате своята кариера и предположим, че ще работите 40 години и ще се пенсионирате на 65 години. Започвате да заделяте по 1000 лева годишно във ваша лична пенсионна сметка( това е равностойността на 17 кутии цигари на месец) и предположим, че тези ваши средства се олихвяват с 5% средно годишно за този период, което е една съвсем нормална доходност, то в края на периода ще имате около 127 000 лева. А ако решите да заделяте по 2000 лева на година ще сте събрали около 254 000 лева, които ще са си само ваши. При сегашната продължителност на живота в България мъжете живея средно до 69, а жените до 74 години. Сами можете да сметнете, какво би получил един пенсионер на месец и как би живял, а ако почине парите остават за децата му. Наистина трябва да се отчете инфлацията, увеличаващата се продължителност на живота и евентуалните периоди на безработица в един човешки живот, но вашето възнаграждение също ще расте през годините и ще можете да увеличавате сумата, която ще спестявате. Другата алтернатива е да се оставите на милостта на българската държава или да зависите и тежите на децата си, които така или иначе ще трябва да внасят в общия кюп, ако системата не се промени.
« назад — продължете търсенето »