Евромитовете
Публикувана в Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последно време има много слухове за бъдещето на ЕС и част от тях се превръщат в митология.
Мит I – Еврото ще изчезне. Има поне три причини това да не се случи:
- Повечето спестявания на европейските граждани са в евро. Ако всяка държава се върне към своята валута, то спестяванията на повечето хора ще се обезценят, защото повечето европейски икономики не са в добро състояние т.е. този акт е политически неприемлив.
-Общият европейски пазар и в частност общата валута, са много важни за целия европейски бизнес. Ако ги няма тези фактори ЕС ще бъде неконкурентен на САЩ, БРИК и другите бързо развиващи се икономики.
-Слабото евро е изгодно за Германия. Ако Германия се върне към марката, то германската валута ще стане твърде скъпа и това ще е директен удар по германския износ, който в момента осигурява икономически ръст на водещата икономика в ЕС, на който тя не се е радвала десетилетия.
Да не забравяме, че Китай трябва да си продава някъде стоките, а Русия суровините.
Направете си сами извода, дали еврото ще изчезне, при толкова много незаинтересовани страни.
Най-много някой като Гърция да бъде изхвърлен от еврозоната и евентуално от ЕС за назидание.
Мит II – След като кризата отмине всичко ще бъде по старому.
Повечето неща няма да бъдат както преди, поне не за дълго. Ако някой не е забелязал, тази криза отдавна не е световна. Тя все повече се превръща само в европейска.
-Най явният проблем е с бюджетната дисциплина. Вече има съгласие в ЕС, че тази ситуация трябва да се промени. Основите са положени, но дали ще се спазват новите правила е въпрос на неясно бъдеще. Ако приемем, че правилата ще се спазват, това ще доведе до следващия проблем, който още не е осъзнат.
-Европейските граждани няма да могат да продължават да се радват повече на социалната държава. Поне повечето от тях. Призивът на Бойко Борисов европейските държави да намалят заплатите и пенсиите до равнището на българските може да звучи екзотично, но е вярно в същината си. Повече европейски социални системи са прекалено разточителни и не могат да се финансират с държавните приходи. Ако се поддържа бюджетната дисциплина, то това трябва да доведе до намаляване на заплатите в бюджетната сфера(или до намаляване на заетите) и на пенсиите.
-Европейците работят по-малко от американците имат по-малка производителност на труда и Европа става все по-малко конкурентна на САЩ и останалия свят. Ако искат да запазят работните си места европейските работници трябва да работят повече и много вероятно за по-малко пари.
Това ще е най-трудният преход за разглезена Западна Европа и голям удар за Източна, която ще установи, че това към което се е стремяла вече не съществува.
Мит III – Имигрантите ни взимат работните места.
Това е политически въпрос в повечето европейски държави. Има цели политически партии, които съществуват заради имигрантския въпрос. Част от държавите от ЕС, все още не са отворили пазарите си за българи и румънци, в опит да защитят работните места на своите граждани. Каква е реалността?
-Европа застарява и няма шанс за съществуване без имигрантски фактор. Повечето имигранти работят в сектори, в които местното население не иска да бъде заето. Истината е, че в Европа винаги е имало имигранти, които са работили в непривлекателните сектори, но в началото те са били от самия континент. През 50-те и 60-те години са били италианци, после са ги заменили, испанците, португалците и гърците, последвани от турците и сърбите. След промените много източноевропейци запълниха имигрантската квота.
-Проблемът в момента е, че вече повечето от емигрантите не са от европейския континент, създават затворени общности и не искат да се интегрират, не толкова, че заемат работни места( въпреки че, по време на криза се изостря и този компонент). Европа трябва да осъзнае, че тя не може да продължи да съществува без имигрантския труд. Може би трябва да се поучи от опита на САЩ за подбор на имигранти от определени дестинации и начините им за интеграция.
Развитие в застой
Публикувана в Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В края на 2008г. започна световната икономическа криза, в основата на която беше вложението на огромни средства в балони, като имотния например. След това се оказа, че много държави сами по себе си представляват балони. Бюджетите им се оказаха смесица от големи разходи, ниска събираемост, голяма задлъжнялост и статистически машинации. През 2011г. кризата продължава основно да се вихри в развития свят Европа, САЩ и Япония. Какви са проблемите в Европа?
Европа има някой общи проблеми, като големи социални разходи и ниска конкурентоспособност и такива, които са проблем само за някой държави, като липса на бюджетна дисциплина, висока задлъжнялост, нереформиран държавен сектор, много лицензионни и разрешителни режими, корупция, липса на правосъдие, слаба защита на частната собственост, ограничена демокрация.
Дълго време Европа и в частност ЕС, бяха място на благоденствие. Тази ситуация вече се променя. Има други центрове, които движат световната икономика, като Китай, Индия и Югоизточна Азия, Близкият Изток и Латинска Америка. Не може средният французин да работи 300 часа годишно(месец и половина) по-малко от средния американец и да има повече социални придобивки от него, т.е. може, но не за дълго. Това води до загуба на конкурентоспособност, до по-малко бюджетни постъпления и невъзможност да се подържат високи социални разходи. Трябва да се погледнат реалностите в очите. Следващите поколения в Европа ще живеят по-зле от родителите си, защото ще трябват да работят повече и да получават може би по-малко от сега, защото бизнеса вече има много повече опции отколкото преди 30 години. Застаряващото население в Европа по естествен път ще ограничи социалната държава организирана на солидарния принцип. Все повече хора ще се наложи да мислят сами за здравното и пенсионното си осигуряване, ако искат достойно съществуване. За да се конкурира за привличане на инвеститори Европа трябва да либерализира трудовите си пазари и да ги направи по-гъвкави. В частност България има всички отрицателни характеристики на Европа. Слаба производителност на труда(около 1/3 от средната за ЕС), пазар на труда, в който регулациите от времето на социализма продължават да са водещи, застаряващо население, 20% бюджетни разходи, които отиват за пенсии с перспектива да растат с високи темпове.
Плюсовете на България са само в добрата бюджетна дисциплина, ниската задлъжнялост и конкурентните данъчни ставки, но както се казва това е необходимо, но не достатъчно условие. Добре е да се поучим от опита на Грузия, която с реформите в последните 7 години достигна до 12 място в света в класацията на СБ за най-добрите места да се прави бизнес.Какво направи Грузия?
Тотална реформа в секторите сигурност и правосъдие. Навсякъде по света да уволниш в един ден 40 000 полицаи е революция, но може би радикалните методи са най-добрите, когато всичко е заразено. Новите полицаи не са обременени със старите корупционни практики, приемат нови етични норми и резултатът за 6 години е, намаляла престъпност с 80% и повишаване на доверите в полицията от 10 на 84%. В съдебната система се криминализира всяка комуникация между заинтересованите страни и съда и всички прекрачили закона се осъждат безкомпромисно. От друга страна са се удвоили заплатите на съдиите и съда има пълна независимост, включително и финансова.Сега 77% от хората, които са имали досег със съда декларират доверие към него.
В администрацията, МВР и МО, рязко увеличаване на заплатите и рязко намаляване на заетите. Увеличаване на прозрачността при работа на държавните ведомства и криминализиране на всички форми на корупция описани в международната практика.
В образованието водещите принципи са финансова независимост, децентрализация, автономно управление и практиката парите да следват учащия.
В икономиката са премахнати 70% от всички разрешителни и 90% от всички лицензионни режими. Регистрацията на нов бизнес се извършва за 2 дни и държавата почти не се меси във взаимоотношенията работник-работодател. Правителството не субсидира нито един сектор в икономиката. Тоталната приватизация на държавни активи привлича голям процент на преки чуждестранни инвестиции, които са силно диверсифицирани.
Така Грузия е преобърнала икономиката си. Въпросът е какво искаме ние?
Камбана бие за бъдещите пенсионери – оглушително
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Тази седмица излезе едно изследване, което показа, че 30-40 годишните сега ще се пенсионират най-вероятно на 70 години. Това е чиста математика. Когато тези поколения остареят, те ще представляват повече от половината от населението на България. За да се получават пенсии подобни на сегашните единственото решение е повишаване на пенсионната възраст. Чехия вече призна, че през 2050 година пенсионната възраст ще стане 73 години, но далеч не всички държави са толкова честни с бъдещите пенсионери. Сегашните 30-40 годишни са най-голямото поколение и то плаща най-големия дял от сегашните пенсии. Честно е държавата да му каже, че не знае, кой ще плаща неговите пенсии. Днешният пенсионен модел се задъхва при най-положителното съотношение работещи-пенсионери. При тази ситуация само 40% от пенсиите се финансират от осигуровки, а останалите 60% от данъци чрез дотации от бюджета. Децата между 10 и 15 години в момента в България са едва 300 хиляди. На тях ли ще разчитаме да плащат пенсиите на всички нас?
Не знам какво още трябва да бъде казано за да се осъзнае необходимостта от промяна на тъй наречения солидарен пенсионен модел. Не знам какво е солидарното на модел, който ще принуди част от хората да умират на работните си места, защото просто няма да са навършили възрастта за пенсиониране или ще си стоят в къщи без никакви доходи, защото никой няма да ги иска на работа на тази възраст. Основната причина този модел да е водещ в България, а и в много други страни е нежеланието на държавите да престанат да контролират големите парични потоци, които идват под формата на осигуровки и желанието големи групи от гласоподаватели, каквито са пенсионерите да са зависими от решенията на политиците и някой да може да се тупа в гърдите, че той им „плаща” пенсиите.
Тъй като едва ли може в скоро време да очакваме промяна в поведението на държавата, то всеки един, който има поне 10-15 години до пенсия трябва да започне да мисли сам за себе си. Да започне да заделя на страна пари, които са само негови, носят му доходност и се умножават. Не е нужно да измисляме топлата вода. Хората в развития свят повече от 100 години спестяват по този начин. Дали ще са частни пенсионни сметки, рентни застраховки или друго подобно вложение е въпрос на лично решение и консултация с професионален съветник. Ако искате съдба по-различна от тази на сегашните пенсионери, трябва да вземете бъдещата си пенсия в собствените си ръце.
Плюсове и минуси на данъчната хармонизация
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последните две седмици все по-актуален става дебатът за данъчната хармонизация в ЕС. Вече има успешен пример в тази посока и това е директивата, която регулира постановките в ДДС-режима. Поради единното икономическо пространство, което е изградено в ЕС и необходимостта да се урегулират тези взаимоотношения при липса на митнически режим е възникнала необходимост от подобна хармонизация. Хармонизацията по отношение на ДДС обхваща общите постановки, като размера на ДДС-ставките и това дали да има преференциален режим за дадени стоки е оставено да се решава от самите държави. Тази система е доста ефективна и с усъвършенстването преди две години на режима при доставката на услуги може да се каже, че фирмите в ЕС имат голяма доза на сигурност какво трябва да правят, ако започнат бизнес в друга държава от съюза. Това важи и за компании извън ЕС, които са регистрирали фирма в една държава от съюза, но имат и операции и в някоя от другите държави-членки.
По отношение на българския бизнес, хармонизацията на ДДС-режима определено има положително влияние, защото след 2007 година, българският ЗДДС стана много по-либерален по отношение на данъкоплатците. Много постановки, които бяха с ясна фискална насоченост и нямаха никаква пазарна логика отпаднаха поради противоречие с общностното право. Дали обаче тези ефекти могат да се пренесат автоматично и при корпоративното облагане? По-скоро не…….
Засега се твърди, че това ще бъде хармонизация на формирането на данъчни основи, но не и на данъчните ставки. Ако правим съпоставка с ДДС няма причина за притеснение, но дали ще остане така е друг въпрос, защото държавите с по-високо данъчно бреме, като Франция, Италия, Германия и други не гледат с добро око на ниските данъчни ставки в България, Ирландия и Кипър например. Друг аргумент срещу данъчната хармонизация е, че на практика ще има едно преразпределение на данък между държавите. Ако дадена компания извършва дейност само в една държава, то тя ще се облага само там, но ако извършва бизнес в няколко държави, то данъкът печалба ще се преразпределя процентно към всички държави, в които се прави бизнес. Тъй като се предполага, че в България ще е само малка част от този бизнес, може да се наложи част от събрания в България корпоративен данък да се преведе на друга данъчна администрация. Това ще натовари и административно държавите, защото трябва да се правят сложни преразпределителни сметки.
Какви биха били ефектите за българският бизнес? Правителството вече заяви, че ако има хармонизация на данъчните основи, то ще се наложи вдигане на данък печалба, защото в България данъчната основа е по-широка отколкото се предлага в проекта. Ако прибавим и опасността някое следващо българско правителство да поддаде на натиска от Брюксел за по-високи данъчни ставки, то сегашната ситуация е за предпочитане.
Правилата за докторите от ТЕЛК имат смисъл само ако важат за всички, които взимат заплати от бюджета
Публикувана в Общество | Напишете коментар
Тази седмица излезе информацията, че лекарите от ТЕЛК ще връщат пари с лихвите, ако техните заключения са ощетили бюджета на НОИ. Това веднага предизвика вълна от напускащи лекари и най-вероятно като начало ще има проблем със заключенията за инвалидност. Обществена тайна е, че в тези комисии се шири корупция и съвсем здрави хора взимат удостоверение от ТЕЛК или някои взимат по-висока степен на инвалидност от реалната. Бюджетът на НОИ наистина е ощетен и това разхищение го плащат всички данъкоплатци. Звучи справедливо да го платят тези, които са виновни. Има обаче два проблема:
-Кой ще определя дали заключението е правилно?
-Защо само лекарите от ТЕЛК?
Контролът трябва да бъде обществен, а не партийно-държавен и да служи да разчистване на сметки. В подобен контролен орган трябва да има преобладаващо присъствие на представители на неправителствения сектор и на утвърдени специалисти, а чиновниците най-добре въобще да липсват. Тогава тази идея може да има смисъл и ще бъде съвсем резонно корумпираните и некомпетентните да си платят.
По-интересен е вторият въпрос? Защо само лекарите от ТЕЛК? Защо това правило да не важи за всички, които взимат бюджетни заплати? Защо същото да не важи за корумпирани и некомпетентни полицаи, прокурори, данъчни, държавни и общински чиновници? Защо да не важи за народните представители, министрите, министър-председателя и президента? Там където нанесените щети не могат да се измерят ще се връщат получените заплати плюс лихвите, там където това не стига може да се конфискува придобитото имущество. Такива правила най-накрая може да намалят желаещите за държавна служба и да откажат много хора да се занимават с политика.
България се нуждае от реформи, които да привлекат инвеститори
Публикувана в Общество, Чуждият опит | 2 коментара
България спешно се нуждае от чуждестранни инвестиции, иначе ще бъдем обречени на неопределен брой години трудно съществуване. Какво има България и от какво се нуждае?
Предимствата на България са ниската данъчна ставка, интересното географско положение, на кръстопът между Европа и Азия и добрите връзки с Русия и страните от бившия Съветски съюз, членство в ЕС и НАТО. България има и нещо, което рядко се споменава, добро покритие на мобилните комуникации и доста добро интернет покритие.
На настоящия етап по-ниското възнаграждение на труда, сравнително стабилната банкова система и добрата бюджетна дисциплина също трябва да се прибавят към предимствата на държавата, но има едно голямо „НО”, което ще коментираме по-долу.
Кои са проблемните сектори и защо България има проблем с привличане на инвеститори? Ниска защита на частната собственост и липса на правораздаване, раздута и корумпирана администрация, която често е некомпетентна или незаинтересована, остаряла образователна система и ниска производителност на труда, лоша инфраструктура и важни сектори от икономиката, в който на практика липсва конкуренция. А да – застаряващо население и остаряла пенсионна система, която може да доведе до големи бюджетни проблеми.
10% данъчна ставка, засега привлича основно гръцки и румънски фирми, защото негативите в техните държави, са като в България, но в повечето случаи това не са реални инвестиции, а просто данъчна регистрация, която докарва приходи за бюджета, но, не води до реална заетост. Една от причините разбира се е и липсата на реклама на ниския данък, но далеч не основната. Добрите мобилни комуникации и интернет покритие може би докараха такъв инвеститор, като HP в България, което от своя страна е знаково за целия бранш, но за съжаление това е само едно приятно изключение.
Ниският данък няма никакво значение, ако данъчната администрация създава пречки, чрез измисляне на собствени правила, как се доказват сделките и изисква документи, с които инвеститорите не са свикнали в други страни от ЕС. Една от причините за това е и грешната система за ДМС(допълнително материално стимулиране), която кара инспекторите да търсят нарушения и там където ги няма. Данъчната администрация, далеч не е единствената, която се опитва да си докара допълнителни доходи на гърба на бизнеса. Натрупването на най-различни служби, които проверяват един и същ бизнес и могат за реално едно и също нарушение да му налагат всяка по отделно санкции са в състояние да откажат всеки да прави бизнес в България. Стъпка в правилната посока е промяна на начина на заплащане, която се стреми да въведе министър Дянков, но трябва и санкции за служителите, които издават необосновани наказателни актове, които след това биват отменяни при административно или съдебно обжалване.
Законодателството и съдебната практика в България са в полза на длъжниците и колкото си по-коректен толкова е по-голяма възможността да се окажеш ощетен. Тромави съдебни процедури, възможност делата да се точат с години, противоречива съдебна практика и пълната невъзможност на държавата да промени този модел, не стимулират големите инвеститори да изберат България, за своите проекти. Практиката в последните години да се говори на най-високо държавно ниво срещу компании, които вече са инвестирали тук и опитите да им се въздейства чрез полицейски методи доведе до оттегляне на EON от тяхната инвестиция. Ако има нарушения, има си служби, които трябва да ги разследват, като НАП и регулаторните органи, всичко останало е много лош инвестиционен сигнал. Трябват правила, които да важат за всички, а не да има богоизбрани, които не биват закачани, защото са близки до властта. В това отношение нищо не се е променило.
Строежът на магистрали ще подобри инфраструктурата, а заявката за въвеждане на електронно правителство е най-бързия път за борба с корупцията и бюрокрацията, но кога и дали ще имаме ефективно електронно правителство е въпрос на неясно бъдеще, защото това означава съкращаване на държавна и общинска администрация. Не трябва да се заблуждаваме, че съпротивата ще бъде реална и ще трябва много политическа воля за да бъде постигната целта.
Реформата в образованието трябва да продължи и висшето образование е необходимо да е в постоянна връзка с бизнеса, за да се следят неговите потребности. Необходима е и спешна промяна в КТ за да се либерализира назначаването и уволняването на персонал. Трябва да се въведе гъвкав пазар на труда и заплащането да е според производителността на труда, а не за присъствие на работното място.
И да пенсионна реформа трябва да има, но повишаването на възрастта не е реформа, това е отлагане на фалита. Трябва да се смени самия модел и държавната пенсия, ако въобще остане за бъдещите поколения, трябва да е само да покрива санитарния минимум на съществуване. По младите хора, трябва да започната да спестяват в лични пенсионни сметки и да не зависят от държавата за пенсия, иначе след 20-25 години България ще харчи целия си бюджет само да плаща пенсии.
Настоящата финансова криза е криза на разточителните държави
Публикувана в Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Настоящата световна финансова криза изглежда все по-малко световна и все повече криза на развитите държави. След кратки турболенции в началото, някои пазари, като Азия, Южна Америка и Близкият Изток продължиха да растат, а кризата остана основно в Европа и Северна Америка. Това е основната разлика между тази криза и онази от 1929г. Трябва да се търсят причините, защо се получава така, че по-слабо развитите държави минават по-леко, през кризата, а във водещите икономически сили кризата се усилва. Това е така, защото втората част на кризата е вече криза на разточителните държави. На държавите, които харчат повече, отколкото произвеждат, на държавите, които имат прахоснически социални системи, на държави, които си мислеха, че моделът работим все по-малко, защото сме се развили достатъчно ще продължи вечно.
Една част от проблемите са индивидуални, а други са общи. Държави като, Гърция, Италия, Португалия и Испания просто бяха харчили повече отколкото изкарват и са се поддържали с пари от ЕС и външни заеми, но това е по-малкия проблем. Те ще трябва да минат през чистилището, както мина България след 1996-1997г. Това, че имат една и съща валута заедно с по-дисциплинираните – Германия, Франция, Холандия, Австрия и Финландия, засега ги предпазва от най-твърдия вариант, от обезценяване на спестяванията на гражданите им. Най-вероятният сценарий е запазване на еврозоната или с по-строги правила или с по-малко участници, защото единната валута е важна част от общия европейски пазар и е много важна за бизнеса и особено за германския бизнес. Нов ред обаче ще има и той ще е основан на строга финансова дисциплина, а за да бъде спазван новият ред ще са необходими реформи в секторите, които поглъщат най-много бюджетни средства. Кои са тези сектори?
Реформата на пенсионната система се откроява, като проблем на целият ЕС. Тук България трябва да бъде в челото, защото демографската ситуация е такава, каквато ще бъде в ЕС, чак след 40 години. Няма да се мине само с повишаване на възрастта. Няма да е достатъчно даже да се премахне ранното пенсиониране в някои сектори и да се ограничат инвалидните пенсии( не, че не е необходимо да се направи). Трябва преминаване от разходо-покривен към капиталов модел на пенсионна осигуряване. Холандия вече отдавна го е направила и вместо да се философства, трябва да се следват добрите практики. Идеята, която се появи напоследък, за поетапно премахване на задължителните осигуровки, за сметка на повишаване на ДДС, ще премахне и дебатът за ДОО изобщо. Няма по-солидарен модел от ДДС и без това държавното обществено осигуряване в много голяма се финансира от данъци.
Разходите за сигурност и отбрана са следващото проблемно перо. Това е основно проблем на САЩ, защото голяма част от американският бюджетен дефицит се дължи на тези разходи. Този проблем засяга България основно по линия на ефективността на тези разходи. Както е известно от статистиките, ние имаме най-много полицаи на глава от населението след Кипър в ЕС и едни от най-ниските нива на разкриваемост на престъпленията. Достатъчно е всеки да си зададе въпроса, чувства ли се сигурен за себе си, за семейството си и за имуществото си. Реформата в системата на МВР е неизбежна не само, защото това е една скъпа и неефективна организация, но и защото, това вече в прав текст ни го казват и от ЕС. МВР в този си вид е пречка за по-нататъшната интеграция на България в съюза.
Раздутата бюрокрация е много голям проблем на ЕС. Като се започне с огромната евробюрокрация в Брюксел и Страсбург и се стигне до фрапантния модел на Гърция, всичко плаче за огромни съкращения. ЕС трябва да се конкурира с все повече икономики в световен мащаб и административната реформа е неизбежна. Тук може да се постави и проблема с нереформирания пазар на труда, в който България заема своето достойно място с Кодекс на труда от времето на социализма. С две думи, по-лесно освобождаване и наемане на хора. Високи, но краткосрочни обезщетения при безработица.
И един проблем, който е основно източно-европейски, а най-вече българо-румънски. Дейността на съдебната система(включително прокуратурата) е голяма спирачка за развитието на България. Тя е бавно действаща, корумпирана и незаинтересована да налага справедливост. Огромният проблем е, че държавата вижда реформата, като подчиняване на съдебната система на изпълнителната власт т.е. издаване на политически „правилни” съдебни решения, а обществото се нуждае от една съдебна система, която имат старите страни членки на ЕС, защитаваща собствеността на гражданите, бързо действащо правосъдие, защита на кредиторите, а не на длъжниците и т.н.
Ако криминилизират плащането на по-ниски осигуровки, падат реалните заплати
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
След като, увеличаването на пенсионната възраст излезе отново на дневен ред, всички, които искат да запазят статуквото и имат полза от него възродиха старата си идея, да се криминализира плащането на осигуровки върху суми различни от реалната заплата. Принудени сме да публикуваме част от коментара, който направихме преди повече от една година(всичко в кавичките е стар коментар), когато пак имаше подобна идея.
„Става въпрос за около 1 милион души ( има различни оценки за точната бройка ), които плащат или получават заплати на ръка и е ясно, че хората не са престъпници, просто не виждат смисъла да изливат пари в една каца без дъно. Защото вноските отиват в една фалирала пенсионна система, от която те в бъдеще няма да получат почти нищо и в една здравна система, от която можеш да получиш всичко друго, но не и здравна помощ.Трябва да изясним нещо от самото начало. Цялата осигурителна вноска, се заплаща от работодателя, независимо, че по закон тя се разделя между работника и работодателя. Това е едно изкуствено разделение, защото личната вноска на работника е част от брутната му работна заплата. Ако един работодател е решил, че на него един работник може да му струва максимално 1200 лева, за него няма особена разлика, дали ще плаща на държавата 200 и на работника 1000 или на държавата 400 и на работника 800. Да, ще се случи точно това, заплатите ще станат реални, но ще намалеят, защото никой работодател няма да рискува да влезе в затвора, но ще намали реалните заплати на работниците, за да може да плаща осигуровките на държавата, пък по нататък, кой какво ще открадне не е негова грижа. Или за да работиш в България, ще трябва да се самоосигуряваш. Просто няма да се наемат хора на трудови договори. И ако мотивите на работодателя са ясни, защо не иска да плаща допълнителни разходи за труд, то е интересно, защо работникът се съгласява, да не се осигурява на реалната заплата. Безспорно един от мотивите е, че човек може да остане без работа, но основната причина е, че тези осигуровки са данък и не осигуряват нищо на работещия, нито прилична пенсия, като се пенсионира, нито адекватна здравна помощ, като се разболее.“
А, че това е вярно може да подкрепим с цитат от друг наш коментар:
„Почти всяка вечер по някоя телевизия министър, държавен чиновник или синдикалист ни обяснява, че като не ни внасят осигуровки върху реалните заплати ще получим ниски пенсии като се пенсионираме. Колко ниски пенсии ще получим? Ниски спрямо тези, които се осигуряват на пълната си заплата ли? Ниски спрямо жизнения стандарт в България в този бъдещ момент? Ниски спрямо средните пенсии в Европа? А колко ще получават тези, които се осигуряват на максимума? Дали те няма да получават само 100 евро повече на месец, а да са внесли десетки хиляди в повече за десетилетията, през които са се осигурявали?
Държавата не дава отговори на тези въпроси, не само защото отговорите са нелицеприятни, но и защото тя не знае отговорите и не иска да се ангажира с някакви обещания черно на бяло. Че кой може да отговори на такива въпроси ще кажете? Американската администрация за социално осигуряване всяка година уведомява всички американци над 25г., които работят и внасят осигуровки. В тези известия има информация за бъдещата пенсия на база осигурителния принос на работещия. Освен това има информация за плащания, ако настъпи инвалидност, за наследствена пенсия и др.В България над 60% от пенсии се плащат от данъци, а не от осигуровки. Самите постъпления от осигуровки веднага се харчат за пенсиите на сегашните пенсионери, така че, те имат характер на данък, а не на осигуровка. Тук е и голямата заблуда. Вие може да сте внасяли големи вноски, но ще зависите от бъдещите постъпления в системата. Сами може да си отговорите какви ще бъдат те, като знаете каква е демографската ситуация в България и какъв е темпа на емиграция. Както сегашните, така и бъдещите пенсионери ще зависят от благоволението на политиците и от възможностите на бюджета. Бъдете сигурни, че и тогава както и сега ще бъде водещ популисткия принцип на уравновиловката и ще продължи подтискането на по-високите пенсии(вече над 10 години обещават да премахнат тавана на пенсиите) за сметка на повишаване на по-ниските.
Ако не ви се вярва, че всичко това ще е така, погледнете вашите майки и бащи, вашите баби и дядовци, на които държавата е удържала осигуровки по времето на социализма и е обещавала добри пенсии. Ама сменил се е строя ще каже някой. Строят се е сменил, но държавата е същата. Утре ще се смени нещо друго и това ще бъде оправданието. Само преценете, дали когато се пенсионирате искате да разчитате на държавната пенсия или сами да помислите за себе си.”
Извиняваме се, че просто публикуваме извадки от наши по-стари коментари, но това е само едно доказателството, че в тази държава нищо не се прави(поне в тази сфера), защото коментарите ни звучат все така актуално. Трябва смяна на философията на пенсионния модел. Не може да се поддържа солидарен пенсионен модел, с възрастовата структура, която има населението на България. Държавата трябва да поеме грижите за сегашните пенсионери и да даде възможност на бъдещите да помислят сами за себе си.
Фалитът на солидарната пенсионна система в България става все по явен
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Предложението на финансовия министър Симеон Дянков за вдигане на пенсионната възраст с една година още от 2012г. отново извади въпроса за пенсионното осигуряване на дневен ред. Дебатът обаче, не се води по същество, а с несъстоятелни аргументи от политици, синдикати и измислени „специалисти” по социално осигуряване, които се опитват да докарат вода от девет дерета, за да защитят статуквото. В този модел, който всички наричат солидарен, отдавна няма нищо солидарно. Солидарността се е изразявала в правилото – работещите в момента, издържат тези, които сега са пенсионери, а когато те станат пенсионери ще ги издържат работещите в онзи бъдещ момент. Този модел работи обаче, само ако в пазара на труда се вливат по-големи поколения, от тези които го напускат. Когато се иска да даваш пари в момента, за издръжката на сегашните пенсионери, но в бъдеще е ясно, че няма кой да внася пари за твоята пенсия е ясно, че те правят на глупак, като ти говорят за солидарност.
За да не сме голословни, нека видим данните на НСИ за населението на България и тенденциите в неговото развитие:
2010г. 2030г. 2050г. *цифрите са в хиляди
0-19г, 1415 1110 965
20-59г. 4235 3210 2455
над 60г. 1850 2130 2270
общо 7500 6450 5690
Какво прави веднага впечатление? Българската нация застарява и намалява. След 20 години децата и възрастните хора ще са колкото тези в активна възраст, а след 40 с почти един милион повече от тях. Ясно е, че сегашната система, не може да обещае пенсии на 40-45 годишните, да не говорим за 20-25 годишните.
Трябва по-внимателно да погледнем цифрите за 2010г. Сега жените се пенсионират на 60г., а мъжете на 63г., което означава, че не всички от тези 1850 хил. човека трябва да са пенсионери. Да, ама не. Пенсионерите гонят 2400 хил. души. По данни на НОИ хората с някакво удостоверение от ТЕЛК са около 650 хил. души и не малка част от тях взимат пенсии. Другият фактор за набъбналите пенсионери е ранното пенсиониране. Не случайно статистиката казва, че средно пенсия в България се взима на 56 години. Ще кажете добре, към 1850 хил. сме прибавили още 550 хил. души, които са се пенсионирали, но все пак ни остават 3685(4235-550) хил. които да работят. Тези, които работят обаче, по данни на НСИ са 2200 хил. души. А сега ходи вярвай, че математиката е точна наука. Къде се губят останалите 1485 хиляди. Около 370 хил. са декларирали, че са безработни, около 300 хил. учат, други около 260 хил. не работят, защото отглеждат деца или болни роднини, около 200 хиляди декларират, че не се чувстват добре здравословно и затова не работят. Губят се едни около 355 хил. души, които или изобщо не си търсят работа или са в чужбина. Какво излиза сега 2200 хил. души издържат всички останали, така ли? Не, не е така. Ситуацията е далеч по лоша. Само около 1600 хил. работят в частния сектор и създават БВП. Да прибавим още максимум 80 хил. от тези, които работят в обществения сектор, но се трудят в стопански субекти, които създават БВП(като АЕЦ „Козлудуй”например). Това са хората, които издържат цяла България. Картината е трагична, но да се върнем на пенсионния модел.
В момента, бюджетът на НОИ се финансира в съотношение 40% от осигуровки и 60% с трансфери от държавния бюджет т.е. от данъци. Тъй като държавата като работодател, също трябва да внася осигуровки, които обаче взима от събраните преди това данъци, то реалното съотношение е 30 към 70%. Както виждаме тази система няма нищо общо с осигуряването. Осигуровките са още един канал за данъчно облагане, но на много ограничен кръг от хора. За да има, все пак някакъв смисъл солидарният модел в този му вид, то трябва да се изключат като получатели на пенсии от него широк кръг от хора:
1.Всички, които получават бюджетни заплати трябва да са извън неговия обхват, защото те никога не са създавали БВП. За техните пенсии трябва да се грижи държавата от собствения си бюджет и да си прави сметка колко хора може да си позволи на щат, какви да са техните заплати и всеки месец да се правят отчисления от бюджета за техните пенсии. Това трябва да е отделен фонд, от който да се финансират пенсиите само на тези хора.
2. Всички инвалидни пенсии, също трябва да се извадят от солидарния модел и да се финансират по линия на социалното подпомагане. В солидарния модел трябва да останат само пенсиите за старост.
3.Всяко ранно пенсиониране трябва да се финансира с отделни фондове. Има професионални пенсионни фондове за първа и втора категория труд в частния сектор. Тези, които се пенсионират рано в държавния сектор, трябва да минат с пенсии на принципа описан в точка 1 т.е. държавата трябва да си прави сметка, дали може от бюджета да им финансира пенсиите. Заплатите при ранно пенсиониране на военни и полицаи, трябва да се премахнат тотално или да останат само за онези, които декларират, че се отказват от ранното пенсиониране и ще започнат да получават пенсии, чак след като навършат стандартната възраст за пенсиониране.
Основният принцип трябва да бъде – пенсия от солидарния стълб само при навършена възраст за пенсиониране. Като заговорихме за тристълбовата система за осигуряване стигаме и до решението на проблема. Както видяхме в началото, в следващите години демографската ситуация ще се влошава и ако сега се получава около 35-40 от заплатата, която човек е получавал, то солидарният стълб в бъдеще ще може да гарантира само една минимална пенсия. Т.е. държавният пенсионен модел все повече ще се превръща от солидарен в модел на тоталната мизерия. Трябва да се даде възможност на хората, които имат поне 15 години до пенсия избор, дали да продължат да внасят вноски в НОИ или да се ориентират към частно осигуряване с лични пенсионни сметки, а за по младите възможността трябва да бъде изобщо да излязат от ДОО или да запазят само участието си за минимална държавна пенсия. Разбира се всички, които излязат от системата на ДОО, трябва задължително да влязат в частна осигурителна система. Хората по-принцип не са склонни много да мислят за бъдещето и затова трябва да има ясна система, която да гарантира, че всеки ще се осигурява спрямо доходите си.
Как законодателни останки от времето на социализма в заплащането на труда и осигуряването пречат на развитието на икономиката
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | 2 коментара
Добавката за клас отново изплува на дневен ред, след като стана ясно, че финансовият министър Симеон Дянков иска да въведе нова система на заплащане в държавната администрация. Логично при една система на заплащане, основа на личния принос на работника и служителя, подобна добавка няма място. Бизнесът и най-вече чуждестранните инвеститори много пъти са поставяли този въпрос, защото и работници и работодатели искат да знаят крайната цифра, която едните ще получават чисто, а другите ще плащат бруто. Особено във време на криза е крайно нелогично автоматично да се увеличават доходи само на принципа на натрупан трудов стаж. Този остатък от периода на социализма е защитаван основно от синдикатите, които предпочитат да запазват съществуващи постановки, въпреки че, те са в полза само на определени групи и категории работници. Плащането на тази добавка се заобикаля или със сложни сметки, при които тя се включва при формиране на крайното възнаграждение само формално(чрез намаляване на основната заплата) или просто работодателят предпочита да наема по-млади хора, за които ще плаща по малко допълнителни средства. В крайна сметка, тя се обръща срещу тези, които е предназначена да защитава. И ако финансовият министър не вижда логиката на тази добавка в държавния сектор, какво остава за частния…
Друг подобен случай е ранното пенсиониране придружено на всичкото отгоре с изплащане на 20 заплати. В огромен процент от случаите то обхваща служители от сектори, които са на бюджетна заплата, което го прави още по съмнително като практика. От една страна това са хора, които получават пенсии много повече време от средностатистическия пенсионер, от друга техните осигуровки, доколкото държавата като работодател, изобщо е превеждала в НОИ, са взети от данъците на работещите в частния сектор и по своята същност те се явяват също нещо като дотация на системата на ДОО. Ако изчислението се направи по този начин ще се види, че субсидията от бюджета към НОИ е доста повече от 60 процента. На въпросът, каква е логиката тези хора да получават и 20 заплати на куп при пенсиониране никога не е даван смислен отговор. Това е поредният законодателен остатък от едно време, когато армията и полицията(тогава милиция), са били обгрижвани много добре, защото на тях се е крепял режимът. Опитът на Симеон Дянков да направи, макар и частични промени към намаляване на тези привилегии предизвиква неистова съпротива, защото групата на ползващите продължава да е ненормално голяма.
Следващата ненормалност, която ярко се откроява при трудово-правните отношения е невъзможността да уволниш работник, просто защото той не ти върши работа. Сега трябва да се споразумееш с него за обезщетение от минимум четири заплати или да съкратиш щата или обема на работа. Не е логично да плащаш луди пари на някой, който не ти върши работа, само и само да се отървеш от него. Съкращаването на щата или обема работа е много хлъзгава материя и всеки, който си намери добър адвокат може да обжалва до безкрай и вероятността да спечели накрая, не е никак малка. Трябва да се въведе член в КТ, по който да може да се освобождава персонал по инициатива на работодателя, със стандартно едномесечно обезщетение разбира се. За да не прекаляват работодателите с този член, може да се въведе процентно ограничение, колко персонал може да освободиш по този член в рамките на една година, спрямо наетите. В социална държава като Дания, пазарът на труда е много гъвкав, защото може да освобождаваш лесно хора, които след това си получават пълната заплата от бюрата по труда, но само в рамките на няколко месеца и по този начин хората са стимулирани да си търсят активно работа.
Друго алогично ограничение е в сферата на социално осигуряване. В България е невъзможно да избереш къде да се осигуряваш, ако не получаваш заплата по трудов договор. Хората, които са поели риска да правят частен бизнес или са със свободни професии и по дефиниция се самоосигуряват, трябва да имат възможност за избор, дали да правят това в държавната пенсионна система или да изберат частна осигурителна институция за своето осигуряване. Ако към това прибавим и задължението на много чужди граждани, които са регистрирали фирми у нас, задължително да внасят пенсионни осигуровки, при положение, че никога няма да получават български пенсии( интересното е, че не могат да се осигуряват здравно на същото основание) започва да се оформят част от причините, защо в период на криза, въпреки ниските данъци, инвестициите в българската икономика са паднали в пъти.
Правилата срещу мерките за изпирането на пари подлудиха счетоводната гилдия
Публикувана в Общество, Счетоводни услуги, Чуждият опит | 1 коментар
В края на ноември изтича срокът, в който всички лица, които предоставят счетоводни услуги по занятие, трябва да имат вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпирането на пари(ЗМИП). Повечето от задължените лица нямаха и понятие, че имат такова задължение, но както става обикновено с наближаване на крайният срок и нарастващата медийна активност все повече от тях осъзнават, че им е вменено още едно задължение. Веднага трябва да кажем, че подобни задължения има във всички страни от ЕС, но както се оказва обикновено, „дяволът е в подробностите”.
Проблемите са в няколко посоки:
Първият проблем е законодателен. ЗМИП постоянно разширява кръга на лицата, които трябва да докладват, ако се сблъскат в практиката си с съмнителни финансови операции. Този кръг обаче, обхваща банки, застрахователи, адвокати, нотариуси, търговци на едро, брокери на недвижими имоти, данъчни консултанти, одитори и още двадесет и няколко професии, като счетоводителите са най-новото попълнение. Разнообразието на лицата е голямо, но например закона казва, че те „трябва да спрат съмнителна парична транзакция”, което е приложимо за банки, застрахователи, нотариуси и т.н., институции, които разбират за транзакцията преди тя да е била извършена и неприложимо за одитори и счетоводители, които в повечето случаи разбират пост фактум за нея. Т.е. законът е писан на кило, без да се отчитат специфики, което води и до проблеми с последващото му прилагане. Следващ проблем е безумието, за една и съща транзакция да са задължени да рапортуват 5-6 задължени лица. Друг проблем, който произтича от закона е безконтролността, която е дадена на ДАНС при одобряване на правилата за прилагането му и възможността при последващи проверки нейните служители, въз основа на чисто техническа проверка, дали дадено задължено лице е изпълнило задълженията си по закона(т.е., дали има утвърдени правила, дали води дневник и т.н.) да получат достъп до конкретна информация за транзакции на клиенти, за което нямат разрешение от съдия. Даже и да има такова разрешение то ще е за конкретна фирма или човек, но тъй като дневникът за отразяване на подобни транзакции е общ(трябва да се прошнурова и прономерова в 21 век), то достъпът реално ще бъде до всички транзакции.
Вторият проблем е чисто практически и произтича от прилагането на закона от страна на ДАНС. Използвайки безумният текст в ЗМИП, че директорът на ДАНС, може да връща правилата, докато те не отговорят на изискванията на закона. Практиката на ДАНС е да връща правилата, докато те не придобият вида, който „любезно” е поставен на интернет страницата на ДАНС под названието „примерни правила”. Нямаше да има нищо лошо в такива примерни правила, ако те бяха създадени с цел да улеснят задължените лица. Проблемът е, че тези „примерни правила” са пълни с норми и критерии, които определят най-обикновени стопански операции като съмнителни и водят най-малкото до безсмислена бумащина. Явно водещият принцип при тяхното формиране е бил взет от Мечо Пух, „Колкото повече, толкова повече”. Като пример може да се посочи, че по тези примерни правила е съмнително ако фирмата е взела заем или ако има вземания или задължения над 12 000 лева. Друга част от „примерните правила” изисква от счетоводители да правят несъотносими към тяхната квалификация пазарни анализи и оценки на цени, тенденции и други стопански дейности. Трети директно кореспондират със задълженията на ДАНС, като това да се дава информация за лица, „за които е публично известно, че са съпричастни към престъпни структури”. Никой не длъжен постоянно да наблюдава каква информация циркулира из публичното пространство, да не говорим, че в 90% от случаите тя няма нищо общо с истината.
Предвид наближаващият краен срок и явният апетит след него да се налагат глоби, за тези, които все още нямат утвърдени правила, смятаме, че е нужна намеса на по-високо държавно равнище за урегулиране на процеса и създаване на баланс между интересите на държавата да получи нужната и информация и възможностите на задължените лица да подържат определени регистри. Не трябва да се забравя, че в България това са основно микропредприятия с 3-4 души персонал и нямат практическа възможност да поемат поредната порция бюрократично натоварване.
Кризата изисква данъчна реформа в България
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Става все по-ясно, че Европа няма да излезе скоро от кризата. Дълговите проблеми на Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания са на път да повлекат и други държави надолу или най-малко да забавят сериозно темпа на възстановяване в ЕС. В тази обстановка става все важно, кой ще привлече повече чуждестранни инвестиции. За 2011г. положението в България е много по-лошо от 2010г. Не само, че няма ръст на чуждестранните инвестиции, но има сериозно изтичане в обратна посока. Това се обяснява с факта, че местните клонове на чуждестранни компании си връщат заемите на фирмите-майки, което сигурно е вярно, но липсата на нови инвестиции, в страната член на ЕС, с най-ниски преки данъци е повод за сериозен размисъл.
Ниските данъци са добра предпоставка, но има едно правило в математиката за необходимото, но не достатъчно условие. Трябва допълнителна реформа в данъчната сфера. Какво трябва да се направи? Отговорът на този въпрос се съдържа в голяма степен в едно писмо, което в края на месец май 2011г., е изпратено до министър Дянков и е подписано от КРИБ и много от камарите на чуждестранния бизнес в България( включително, германската, американска, британската, австрийска, италианска, френската и т.н.).В това писмо бизнесът заявява, че е обезпокоен от влошаващата се в последните години данъчна среда, което се изразява в непоследователност при прилагане на законодателството от страна на НАП, все по-нарастващи изисквания към документиране на сделките и начините за извършване на ревизии, решаване на спорове и налагане на санкции. В това писмо има пет точки, които изразят в голяма степен какво трябва да се направи. Най-общо тези точки гласят:
1.Въвеждане на процедура, която да позволява на данъкоплатците да получават от НАП обвързващи отговори. Това означава, че когато има някаква неяснота в законодателството и фирмата зададе въпрос към данъчната администрация, тя задължително да получи отговор, който да и позволи да спази закона и да не се притеснява при последваща ревизия. Предвидимостта на данъчната среда е много важна за чуждестранните инвеститори.
2.Въвеждане на процедура за доброволно оповестяване на пропуски и грешки. Сега няма значение, дали една фирма сама си е открила грешката или НАП я е установила при ревизия. Санкциите са едни и същи и основния проблем са не лихвите, а глобите, които трябва да отпаднат, ако сам си откриеш и декларираш пропуска.
3.Промяна на санкционния режим за данъчни нарушения. Сега в много случаи глобите, които се налагат са несъразмерни на нарушението и липсата на пропорционалност между пропуска и санкцията води до нарушаване на основните принципи на Общностното право.
4.Равнопоставеност при сроковете за обжалване между данъкоплатците и данъчната администрация. Сега данъкоплатците има срок от 14 дни, а администрацията си удължи срока от 45 на 67 дни.
5.Въвеждане на минимален срок, между публикуване на промени в данъчните закони и тяхното влизане в сила. И данъкоплатците и администрацията се нуждаят от време за да вникнат в естеството на промените, за да могат да ги прилагат правилно.
Тези пет точки могат да се поразширят. Към точката за равнопоставеност трябва да се въведе допълнение, че данъкоплатците не могат да имат по-кратки срокове за подаване на информация, отколкото има администрацията за отговор. Сега има случаи, когато данъкоплатците имат един ден да декларират обстоятелства( изплащане на осигуровки, подаване на информация за болнични и т.н.), а най-краткият срок за администрацията е седем дни.
Друг основен проблем за промените, за които настоява бизнесът е начина за допълнително стимулиране на служителите на НАП. Сега те получават процент от сумите, които са начислили на данъкоплатците при извършване на ревизии. Тази сбъркана бонусна система води до липса на желание от страна на НАП, да се дават обвързващи становища, да се намаляват глобите и т.н. Много често даже да има желание от страна на МФ за промени в статуквото, ръководството на НАП използва един сакрална фраза, за да спре всякакви реформи, която винаги започва по един и същ начин – „ Можем да направим тези промени, но не можем да гарантираме постъпленията от данъците…….”, което в повечето случаи е достатъчно да охлади желанието за реформи.
Сбърканата система за допълнително стимулиране се подхранва и от липсата на всякакви персонални санкции, за служителите на НАП, които издават актове, които след това биват отменяни при административно или съдебно обжалване. Трябва да се разпише стройна система от санкции за такива чиновници, като се започне с вписване в досието, мине се през персонални финансови санкции и се стигне до уволнение без право да се работи повече на бюджетна заплата.
Повечето от промените, които иска бизнеса, съществуват в много от държавите-членки на ЕС. МФ засега не реагира на предложенията, неясно дали защото сме в предизборна ситуация или защото не е склонно да промени статуквото. Чуждестранните инвеститори обаче, нямат да чакат вечно промяната в България. Даже тези, които са вече тук, лесно могат да станат бивши инвеститори, когато всяка държава се бори със зъби и нокти за всяко евро вложено в икономиката и. Много от нашите конкуренти са готови да направят промените, за които ние предпочитаме да си правим углушки. Важно е да не стигнем до старата поговорка – „Когато колата се обърне, пътища много.” – пък били те и магистрали.
продължете търсенето »