НАП се нуждае от коренни промени, а не от козметични реформи

Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар

Без съмнение реформите в НАП са необходими. Настоящите реформи сигурно ще имат някакъв ограничен ефект и ще позволят да се съкрати част от щата на агенцията и ще намали броя на ревизираните фирми, чийто параметри не са от значение за фиска, но попадат в селекцията на чисто териториален принцип, за да се създава изкуствена заетост на по-малките териториални структури. Но тези реформи са насочени навътре към самата агенция, а не към подобряване на бизнес средата и към създаване на ползи за обществото като цяло.

Реформите трябва да са много по-дълбоки и да засегнат отношенията общество – държава. Един много основен принцип е нарушен отдавна в тези отношения – ПРИНЦИПЪТ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА. За тази цел трябва да се направят няколко фундаментални промени, а именно:

1.Да се създаде независим орган, който да тълкува спорни текстове от данъчните и осигурителни закони.Сегашната практика това да се прави от НАП явно противоречи на Конституцията, защото въпросната структура принадлежи към изпълнителната власт, а тълкуването на закони може да бъде приоритет или на съдебната власт или на независим орган в рамките на законодателната власт.Например в Дания подобен орган се нарича „Данъчен арбитраж” и много от споровете приключват на тази фаза и изобщо не стигат до съда.

2.Да се прехвърли задължението за налагане на административни санкции /глоби/ от администрацията към компетентен съд и да се създаде реципрочен режим при налагане на санкции, като санкциите, които важат за данъкоплатците да важат и за съответния административен орган, който не е спазил даден срок или е издал акт, който в последствие е бил отменен. Заради сегашният режим, при който административните органи не носят почти никаква отговорност за действията си или процедурата в това отношение е много усложнена се създават възможности за корупционни практики и административен хаос.С тази промяна двете страни в процеса, данъкоплатците и администрацията на НАП ще бъдат равнопоставени, аморфната отговорност на държавата ще бъде заменена с конкретна такава и двете страни ще зависят еднакво от скоростта, с която работи съда

3.Инспекторатът да бъде изваден от състава на НАП и да бъде придаден към друго министерство или към Министерски съвет. Да се гласуват подходящи стимули за служителите му при разкриване на нарушения, съответстващи на стимулите, които са разписани в Закона за НАП.Адекватно действаща администрация на НАП е от голяма полза за цялата държава, но администрацията работи добре не само когато има добро изпълнение в бюджета, но и когато не пречи на нормалните бизнес процеси. Един независим инспекторат би бил гаранция за това, а един подходящо стимулиран инспекторат ще гарантира, че това ще се случи скоро.

4.Система за електронно следене на ревизионния процес – системата трябва да е електронно достъпна за ревизиращия орган, ревизираното лице и лице от инспектората, което да следи ревизията или проверката още от самото начало.Това ще позволи прозрачност при самия ревизионен процес.Ще позволи на ревизирано лице да възразява пред по-горна инстанция още в процеса на самата ревизия .Събрана информация ще има електронна дата и ще намали възможността за антидатиране на актове.Ще има необходимата база данни при последващо обжалване в съда.

Една такава промяна със сигурност би срещнала голям отпор, както от страна на администрацията, така и от страна на много представители на политическата класа. Въпросът е какво искаме да постигнем? Надяваме се, че това е държавата да обслужва обществото, а не обратното.

За кожата на един дефицит

Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар

Въпросът колко ще бъде бюджетният дефицит на България за 2009г. се дискутира много в последните дни. Основният въпрос обаче, е не колко ще бъде бюджетния дефицит – 500 или 750 млн. лева, защото и двете цифри не са големи като процент от БВП, а за какво ще се дадат парите. Популисткият вариант е да се раздадат за коледни добавки на пенсионерите и за премии в министерствата. Разумният е да се дадат за разплащания с бизнеса. Да се върне забавеното ДДС и да се разплатят част от задълженията на държавата и общините по подписани, но необезпечени договори. Предполагам, че някой веднага, ще каже, че пенсиите са ниски. Да те са ниски и ще си останат такива, докато в България продължава да функционира доказалата своята неефективност разходно-покривна система. Едва ли някой, освен самите чиновници ще защити идеята за допълнителни бонуси в държавната администрация по простата причина, че всеки, който се е сблъсквал с административното обслужване не е доволен от него.

Защо да се дадат тези средства за разплащания към бизнеса?

На първо място, защото тези пари са си негови и държавата ги задържа неправомерно. Ако беше обратното досега щеше да има показни ревизии от НАП и десетки други държавни институции и щяха да бъдат издадени многомилионни актове за глоби и лихви. Няма обаче, кой да глоби държавата.

На второ място, защото ако бизнеса получи тези пари, то той ще се разплати с своите контрагенти и целият бизнес като цяло ще започне да разплаща забавените заплати. Ето го и социалният ефект, работниците ще си получат възнагражденията и ще има пари по празниците и за техните деца и за техните родители. Наистина никой няма да може да се появи по телевизията и да се пъчи, че е раздавал държавни пари като Дядо Коледа, но пък ще бъде по-честно.

Когато не вярваш на държавата не и плащаш и данъци

Публикувана в Данъчни, Общество | 1 коментар

Държавата започна поголовни проверки за спазване на данъчното законодателство.Никой не може да каже, че не иска проверка, държавата има това право.Който не е спазил законите, ще го глобят, ще му вземат лихви, даже може и на прокурор да го дадат. Тук идва логичният въпрос – Защо някой ще крие данъци, когато те са ниски? Отговорът е също толкова логичен – Защото хората нямат вяра на държавата. Хората дадоха доста пари на държавата в последните години, имаше милиарди бюджетни излишъци…В какво се обърнаха тези пари обаче, нали на всички е ясно, че не построиха магистрали, не се решиха проблемите с буклука, не се вложиха в здравна и пенсионна реформа. Тези излишъци в голямата си част бяха откраднати. Не трябва да гледаме популиски на нещата обаче, кражба не е само когато вземеш подкуп или дадеш обществена поръчка на роднина.Кражба е и когато вземеш заплата от бюджета и не си свършиш работата.Хората, които получават заплати от бюджета не създават БВП. Те харчат пари, които са събрани от всички останали за да свършат определена работа в полза на обществото и когато не свършат тази работа, логично никой не иска да им дава още пари. Не е справедливо едни само да дават, а други само да получават и нищо да не правят. И докато това е така, няма да са рядкост случаите с чуждестранни бизнесмени, които предпочитат да плащат 30-40%-та данък в собсвените си страни, отколкото 10% в България, защото там знаят, че парите ще отидат по предназначение, а тук ще се разпилеят.

Акцизи, ЗДДС и нови касови апарати – да ловиш в мътна вода закони

Публикувана в Данъчни, Счетоводни услуги | Напишете коментар

Тъй като дълги години работим в сферата на счетоводни услуги, не можем да не вземем отношение по темата. Акцизът, алкохолът, цигарите, хазартът, тези думи са обсебили българското медийно пространство. Някой не запознат, може да помисли, че ние тук сме някакъв рай на порока и ще се чуди защо не се пише нищо и за проституцията. Когато разбере обаче, че се обсъждат промените в данъчните закони в България, ще остане истински изумен. Както обикновено промените се правят в последния момент, но тази година те се правят под диктовката на различни интереси и затова конфликтите са толкова явни.

Безспорно текстовете, които предизвикват най-ожесточени дискусии, са тези, които имат задача да напълнят бюджета т.е. акцизите. На тях няма да се спираме, защото се е изписало достатъчно.

Второто направление са промените, които се правят под натиска на Европейска комисия за синхронизация на нашето законодателство с европейските директиви. Промените, които касаят ЗДДС са сравнително точно преписани, с изключение на един съществен момент, който касае договорите с непрекъснато изпълнение, за които няма уговорени междинни плащания. При тези договори по Евро-директива трябва да се фактурира в края на годината пропорционална сума съответстващата на изминалите месеци. Само, че пак по Евро-директива това касае само трансграничните договори, докато в предложенията за промени на МФ, обхвата е увеличен и със сделките вътре в страната. Къде е тук уловката? При трансграничните договори, ако се издаде такава фактура, то тя не поражда задължение за ефективно внасяне на ДДС, докато, ако се наложи такава фактура да бъде издадена от фирма, която оперира на местния пазар то тя ще дължи ефективно ДДС, без нейния контрагент да има задължение да и го заплати. Остава само да се надяваме, че текста ще бъде променен между първо и второ четене.

Третият тип промени са ПР промените. Тук безспорен фаворит е предложението за свързване на всички касови апарати с НАП. Както признават и от НАП, основната полза е, че ще могат да следят оборотите в реално време. Основна част от оборотите обаче се крият не като се трие фискалната памет, а като не се „чука” на касовия апарат. Просто няма да се „чука” в реално време. Но това ще се установи след няколко години, а тогава навярно и правителството ще е друго и шефа на НАП навярно също ще е сменен. И пак старите ще са виновни, но междувременно бизнеса ще е дал няколко десетки милиона лева за подмяна на касовите апарати и държавата ще е дала милиони за технически връзки и обучения, докато установи, че да се правиш на „Биг брадър” е скъпо и безполезно удоволствие, но нали някой друг плаща, пък и никой няма да го накажат…

ЗА БРЮКСЕЛ, ЦАРЯ И ПЪДАРЯ

Публикувана в Данъчни, Общество | 1 коментар

Отново дойде време за промени в данъчните закони. Много от заложените промени се появиха по първите страници на вестниците, но някой от тях се коментират само в професионалните среди. Ние смятаме, че трябва да се постави на обществена дискусия една промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), която касае данък при източника за доходите на чуждестранните лица.

Мотивите  към проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗКПО, с които Министерски съвет ги е внесъл в Народното събрание, гласят следното:
„Във връзка с изпратено мотивирано становище от Европейската комисия (ЕК) по нарушение № 2007/4881 Република България пое ангажимент за промяна в данъчното законодателство с цел отстраняване на нарушението.
Съгласно действащия ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с данък при източника върху брутния размер на получените доходи (без да се приспадат разходите, свързани с тези доходи), докато местните юридически лица се облагат с данък след приспадане на разходите, свързани с тези доходи. Европейската комисия счита, че с различното данъчно третиране на местни и чуждестранни лица от Европейския съюз/Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП) Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 49 и 56 от Договора за Европейската общност (ЕО) и по чл. 36 и 40 от Споразумението за ЕИП, т.е. че е нарушено свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали.”

Какво излиза? Европейската комисия (ЕК) ни е издърпала ушите и ние трябва да се съобразим. Как се съобразяваме обаче? Ако някой си мисли, че сме отменили данъка при източника за този вид доходи, то той се лъже и тъй като не могат да се накарат и местните компании да плащат на брутна база (колкото и да им се иска на някои чиновници), то решението е гениално – да се накарат чуждестранните компании да доказват разходите си по международните стандарти, да подават годишна декларация за целта, за да могат евентуално да спестят част от данъка. Ами представете си, че тези фирми водят счетоводство по собствените си национални стандарти, както правят 99% от фирмите в световен мащаб. Те трябва специално, заради тези изисквания в България, да подготвят документи по международните стандарти. За да не ни изпрати ЕК някое друго мотивирано становище за нарушение е пояснено, че тези лица не трябва да водят счетоводство в България (само това оставаше), но никъде не е ясно как ще доказват тези разходи, каква ще е процедурата, какъв ще е срокът и т.н.

На практика България (разбирайте някои чиновници от МФ и НАП) се опитва „де юре” да направи промяна, като „де факто” нищо не се промени, защото много малко фирми ще опитат да се възползват от тази възможност при толкова сложна и неясна процедура.

За хора, които не са навътре в материята, ще поясним, че данък при източника има в повечето данъчни законодателства и за регулиране на данъчните отношения помежду си държавите сключват Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). България също е сключила множество такива спогодби. В България този данък е нисък – 10%. Проблемът е, че той е много всеобхватен и с много сложна процедура за прилагане. Доходите, за които се прилага са основно дивиденти, лихви, доходи от сделки с финансови активи, доходи от сделки с недвижимо имущество, доходи от наем на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и други.

Какъв е режимът в България? В желанието си да привлича чуждестранни инвестиции нашата страна намали всички преки данъци до 10%, с цел да сме данъчно по-привлекателни в сравнение с други подобни дестинации. Много от чуждестранните инвеститори вложиха средства в България и изведнъж осъзнаха, че за много разходи в сферата на услугите, за които те трябва да платят на контрагент извън страната, дължат данък при източника, който трябва да удържат от възнаграждението му. Логично който е подписал договор за конкретна сума, иска да я получи цялата и да я обложи в държавата в която си плаща данъците, за това са СИДДО в края на краищата. Да но в България, ако искаш да приложиш СИДДО над определена сума, трябва да поискаш разрешение от НАП и ако НАП ти разреши, да не удържиш този данък. Който е минал по тази процедура знае, че няма ясни критерии, по които НАП дава разрешение. Единственият по-ясен критерий е, ако сумата, за която искаш прилагане на СИДДО е по-голяма, ти отказват. Ако случайно си получил разрешение за прилагане това не е краят, подлежиш на последващ контрол при ревизия. Кои са обичайно потърпевшите при този вид процедури? В повечето случаи това са хората, които предоставят тъй наречените „технически услуги”. Ако си представяте един водопроводчик с френски ключ, сте много далеч от истината. Зад термина „технически услуги” се крият услугите, които оказват адвокати, счетоводители, одитори и всякакви други консултанти, за които се сетите.

Сега си представете, че вие сте потенциален чуждестранен инвеститор в България. С кой се съветвате първо, ако искате да инвестирате в друга страна? С вашите адвокати, счетоводители, одитори и други финансови консултанти, разбира се. Познайте какво ще кажат те на своя клиент, ако са се сблъсквали с процедурите на НАП за прилагане на СИДДО. Познайте колко стотици милиони  губим под формата на чуждестранни инвестиции и то по време на криза.

А сега какво печелим? По информация в медиите НАП събира под формата на данък при източника между 130 и 160 млн. лева годишно. Няма по детайлна информация по пера, но запознати оценяват, че поне половината от този данък идва по линия на данък дивидент. Част от данъка идва от държави, с които нямаме подписани СИДДО ( например СИДДО със САЩ имаме от началото на 2009г.). Какво се оказва – заради няколко десетки милиона приходи в бюджета ние сме готови да загубим стотици милиони под формата на инвестиции. Кое е още по-абсурдното? От 2012г. ние можем да облагаме техническите услуги и авторските и лицензионните възнаграждения само с 5%, а от 2017г. трябва да спрем да ги облагаме изобщо, защото това задължение е залегнало в договора ни за присъединяване към ЕС.

Не е ли време да спрем да шикалкавим и да се опитваме да лъжем на дребно ЕК? Точно подобно поведение ни докара спиране на средства от ЕК и обвинения в липса на административен капацитет (едва ли някой си представя на практика как НАП оценява по международните стандарти разходите на чуждестранни компании и на какъв език ще са тези документи….на български може би……).

Надяваме се, че за отговорните фактори в държавата, комфорта на група чиновници няма да е водещ в случая.

Блог за счетоводство, данъци, oсигуровки и други важни неща

Публикувана в Данъчни, Екипът на Андиел, Отчети, Работна заплата и осигуровки, Счетоводни услуги, Чуждият опит | 1 коментар

И ние от Андиел Паркър Рандъл вече сме в блогосферата!

Вярваме, че сме създали интересно и полезно място за онлайн потребителите. Нашите настоящи и бъдещи клиенти, колеги, партньори и приятели са добре дошли да се включат във всяка тема и дискусия.. Така блогът ще е още по-жив и актуален.

Теми като счетоводство, данъци, осигуровки и други такива важни неща трябва да се обсъждат компетентно в Интернет. Блогът е чудесна възможност да споделяме знания, да коментираме казуси и да изказваме мнения спрямо данъчната политика в България.

Надяваме се, че и случайно попадналите потребители, които все още не ни познават, ще намерят нещо ценно за себе си и своя бизнес.

« назад