Порочната практика НАП да тълкува данъчните закони
Публикувана в Данъчни | Напишете коментар
Почти всеки данъкоплатец в България рано или късно се сблъсква с някое указание на НАП. Указанията са система за разясняване на позицията на данъчната администрация, която тя би заела по даден проблем. В първият момент това изглежда разумно, защото по този начин данъчната система би била по-предвидима, но на практика не е така.
Първо, повечето указания имат силно фискален уклон, което е нормално защото задачата на НАП е да пълни бюджета, а това поставя данъкоплатците в неравностойно положение. Най-пресният пример за тази тенденция е Указание 24-00-7/25.02.2010г., което искаше да задължи много хора, които нямат доходи да внасят осигуровки. След голям обществен натиск указанието беше изменено, с обяснението, че служителите, които са го изготвили са се престарали. За всички, които поне малко познават технологията за издаване на тези указания е ясно, че това не може да е вярно и указанието е издадено с благословията на най-високопоставени хора от ръководството на НАП.
Второ, повечето от тези указания имат задължителен характер за служителите на НАП и тези становища се отразяват в издадените ревизионни актове на агенцията(макар там да не се цитират указанията, а членове от данъчните закони). Логично когато тези актове се обжалват пред НАП, те биват потвърждавани и данъкоплатеца трябва да минава през скъпата и тромава съдебна процедура, при която вече падат голям процент от издадените актове.
Трето в много случаи се издават напълно противоположни указания по един и същ въпрос. Като например това, дали плащането на задатък (гаранционната сума при подписване на договор за наем) е сделка, която трябва да се обложи с ДДС или не. Години наред се приемаше, че задатъкът не е сделка и следователно не се облага с ДДС. Даже имаше указание на НАП в тази посока. Една година след това – при все още същия изпълнителен директор на НАП, излезе абсолютно противоположно указание, без междувременно да има никакви законодателни промени. Това говори или за некомпетентност или за тенденциозна фискална насоченост на указанията.
Може да изредим и четвърто и пето, но едва ли има смисъл.Сегашната практика, при която НАП прави тълкувания на данъчните закони явно противоречи на Конституцията, защото въпросната структура принадлежи към изпълнителната власт, а тълкуването на закони може да бъде приоритет или на съдебната власт или на независим орган в рамките на законодателната власт. Може да се отиде и към създаване на независима структура от типа”Данъчен арбитраж”. Този нова структура трябва да е независима по подобие на Сметната палата, а средства за формирането и могат да се намерят чрез съкращаване на звената за обжалване в НАП.
Каквото и да се направи обаче, ако не се въведе лична финансова отговорност за служителите на НАП, които издават или потвърждават незаконосъобразни актове, порочната практика в тази посока ще продължи.
За ЕМС, Евро+ и коренната промяна, от която се нуждае България
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последните дни много актуален е дебатът за Европейския механизъм за стабилност(ЕМС) и пакта”Евро+”. Трябва ли България да се присъединява и колко трябва да плати? Ще имали полза или не? Дебатът е още по-интересен, защото той не е само политически, а и много експертен. Експерти, които имат иначе сходни виждания, се разделиха в оценките си за решението на правителството. Това, в което са единодушни всички, че то взето както и повечето други без широко обществено обсъждане, даже без консенсус в самия кабинет. И все пак, правилно или неправилно е това решение? Верният отговор е зависи.
Има няколко важни теми, които се съдържат в двата документа:
Първият е въпросът с конкурентоспособността. Конкурентна ли е икономиката на ЕС на надигащите се азиатски икономики и на САЩ. Определено не. Кои са основните проблеми? Застаряващото население и многото регулации на пазара на труда. Какво прави ЕС и какво прави България по въпроса? В повечето страни в ЕС държавната пенсия не е основния източник на доходи, въпреки това все повече средства от БВП отиват за изплащане на пенсии, това налага вдигане на пенсионната възраст и въпреки съпротивата на синдикатите и левицата тези реформи вървят. В България, която е страна, в която в момента съотношението работещи/пенсионери е такова, каквото ще бъде в ЕС през 2050г., тази реформа върви трудно и страхливо. Ниските доходи на населението, не му позволяват да спестява достатъчно в допълнителни пенсионни фондове и застраховки „Живот”( а да си признаем честно, българите са свикнали да чакат на държавата, въпреки печалните резултати), а държавата не иска да се откаже от фалиралата разходо-покривна система на задължително пенсионно осигуряване, защото тогава средствата за пенсии трябва да бъдат осигурени по-пътя на непопулярни реформи и една капиталова пенсионна система ще лиши политическата класа от икономически контрол върху бъдещите пенсионери.В България има 700 хиляди пенсионирани с ТЕЛК и стотици хиляди, които се пенсионират с привилегии(МВР,МО,миньори и т.н.). Не може половината пенсионери в страната да се пенсионират без да са навършили пенсионна възраст. Реформите на пазара на труда са задължителни за някои икономики в ЕС, където има много привилегии за работещите и не особено висока производителност на труда(Гърция, Франция и др.), други са в добро състояние, но общо погледнато ЕС се нуждае от по-гъвкав пазар на труда(а това значи по-лесно назначаване и освобождаване на хора) и съкращаване на държавната администрация. България има и двата симптома на болестта, Кодекс на труда, който е от времето на социализма и по който не можеш да освободиш някого просто, защото не ти върши работа и раздута и неефективна администрация. Достатъчно е да кажем, че около 3% от БВП на България отива за бюджетни заплати(не само за администрация, разбира се). В това отношение България ще има по-скоро полза от присъединяването си, защото ще бъде принудена да прави реформи, които едва ли ще се случат ако ги оставим само на родните политици.
Вторият въпрос е най-общо казано за данъчните политики на страните членки. Това, за което се говори е уеднаквяване на данъчната основа за корпоративните данъци. Ако хармонизацията се ограничи само с данъчната основа, то това може и да не се окаже чак такава заплаха за България. Даже може да има положителен ефект, защото българската данъчна администрация има навика при определяне на данъчните норми „да чете, като дявола евангелието” и едни общи правила могат да са полезни за българския бизнес. Истинската опасност е налагане на единна ставка на корпоративния данък, което ще отнеме единственото предимство на България, като дестинация за правене на бизнес, а това беше първоначалната идея на Франция и Германия. Има и други страни в ЕС с високи данъчни ставки, които биха предпочели да се повишат ниските данъци в съюза, а не те да се откажат от по-високите бюджетни постъпления. Това трябва да бъде най-важната задача на българските представители на преговорите – запазване на ниските данъчни ставки т.е. данъчна независимост.
Третият въпрос е за цената, която трябва да плати България. Цената варира от 300 милиона до 6 милиарда евро. Въпросът е какво ще получим срещу тези пари? Никой не иска да плаща сметката на Гърция, Ирландия, Португалия и т.н. Да не забравяме обаче, че повечето държави не искаха България и Румъния в ЕС. Освен пари това е и цивилизационен избор. Ако този пакт спомогне за спазването на правилата, то вноската на България може да е в долната граница, а ако не помогне е много вероятно самия пакт да се разпадне. Ако успяваме да усвояваме повече средства от европейските фондове, то България ще е нетен получател на средства от ЕС.
Основният извод е, че проблемите са тук в България. Като управление на страната, като компетентност на администрацията, като начин на взимане на решенията и т.н. За да се променят нещата обаче, трябва обществен натиск върху политико-административната клика, която управлява България. Трябва първо да си помогнем сами, като гражданско общество, а след това да чакаме помощ отвън.
Данъчната конкуренция между държавите
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Конкуренцията е хубаво нещо. В идеалния случай колкото повече доставчици има на една стока или услуга, толкова по-добре би трябвало да е за потребителя. Тази стока или услуга трябва да е по-евтина и по-качествена, обикновено обаче, има една граница, под която евтиното престава да е качествено. В ерата на глобализацията става все по-лесно е да преместиш бизнеса си от една държава в друга. Данъчната конкуренция има няколко компонента:
1.Данъчната ставка – обикновено това е най-видимия компонент. Средната данъчна ставка в ЕС е 23.2%. На върха е Малта с 35%, в диапазона 34.5-28.5% се нареждат Италия, Испания, Франция, Белгия, Германия и Люксембург, следват Великобритания, Портогалия, Холандия, Австрия и Гърция в интервала 28-24%, после се нареждат Естония, Унгария и Словения с 21-20%, Чехия, Полша и Словакия са на 19%, Румъния е на 16%, Литва и Латвия са на 15%, Ирландия е 12.5% и на дъното(но в положителния смисъл на думата) са България и Кипър с 10%. По ниски ставки в Европа имат само държави извън ЕС, като Македония, Сърбия и Албания. От тази гледна точка целият бизнес от ЕС, а и извън него трябва да дойде в държавите с ниски данъчни ставки. Защо обаче това не е така?
2.Данъчната основа, начина на прилагане на СИДДО и отношението на данъчната администрация към бизнеса. Точно тук България губи много. Докато по отношение на данъчната основа по-скоро няма проблем, не така стои въпроса с другите два фактора. България е една от малкото държави, които прилагат разрешителен режим спрямо прилагането на спогодбите. При този режим се изискват купища документи, които в повечето случаи не са пряко свързани с конкретния случай. В България се облагат с данък при източника консултантските услуги, което означава че първите пострадали са адвокати, счетоводители и одитори, които са хората, до които се допитва бизнеса, когато иска да стъпи на даден пазар и поради тази причина губим част от инвеститорите. След това постоянно в нашите закони се въвеждат ограничения, по отношение на чуждестранните лица, които могат да се възползват от спогодбите, като се въвеждат неясни формулировки за „действителен притежател на дохода”, които дават възможност на данъчната администрация да тълкува субективно това понятие. Най-показателен е случаят, когато преди две години ЕК поиска от България да въведе единен режим при определяне на данъчната основа за български и чуждестранни юридически лица, което беше покана за отмяна на данъка при източника. Тогава вместо отмяна, след неистов натиск на дирекция ”СИДДО” в НАП, беше прието чуждестранните юридически лица да доказват разходите си по международните стандарти, ако искат да получат реална основа за облагане на техните доходи. По този начин България формално отговори на искането за равнопоставеност, но на практика този текст не може да бъде приложен, защото разходите на даденото чуждестранно юридическо лице, за адвокати и счетоводители ще бъдат много по-високи отколкото би спечелило дружеството от намаления данък. Как се отнася българската данъчна администрация към бизнеса е ясно на всички, които са имали нещастието да правят бизнес в България. Бизнесът в България се разглежда от администрацията, като структура, която едва ли не се занимава с нещо престъпно и затова почти задължително трябва да бъде глобен за нещо по-скоро профилактично, на принципа „Ако правиш бизнес, все трябва да си нарушил някаква разпоредба”. В повечето държави от ЕС, данъчната администрация е партньор на бизнеса и се дават предварителни обвързващи становища по данъчни въпроси, а се преследват само престъпните данъчни схеми.
3.Бюрокрация и корупция. Липсата на реална отговорност на администрацията води до абсурди, като въпреки сроковете в законите няма реален механизъм, който да задължи НАП да ги спазва. Продължават исканията за копиране на купища документи, които вече са предавани нееднократно, включително такива, които са издавани от самата администрация. Всичко това, плюс многобройните възможности за глоби, които дават законите създава добра почва за корупционни практики.
4.Съдебна система. Всички знаят, че правосъдие в България се получава бавно и трудно. Липсата на специализиран данъчен съд и тежката процедура, води до забавяне на решенията с 2-3 години. Въпреки че, в повечето случаи съда отсъжда в полза на данъкоплатците, времето и усилията отказват много от чуждестранните инвеститори и влияят зле на инвестиционния климат.
Ако трябва да опишем с едно изречение ситуацията в България, тя е – „Царят дава, но падарят не.”
Данъкоплатецът с все по-малко права за сметка на НАП
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Както сме казвали и преди липсва равнопоставеност в отношенията данъкоплатец – държава в България. Вместо да се върви в посока урегулиране на тези отношения неравенството в тях се задълбочава с публикуваните наскоро промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). За какво става дума?
1. В чл.77 от ДОПК вече има 60 дневен срок за издаване на удостоверение от НАП при заличаване, сливане, вливане, отделяне, разделяне, промяна на правната форма или продажва на цяло предприятие. Това беше едно от исканията на НАП, което беше защитавано с нокти и зъби от представители на агенцията, въпреки многото предупреждения на юристи и представители на бизнеса, че това ще затрудни много нормалните бизнес-преструктурирания. Аргументите на НАП бяха, че така ще се предотврати пехвърлянето на фирми със задължения към хазната, на безимотни и неграмотни граждани, от които след това на практика държавата не може да вземе нищо. Добрата идея обаче няма нищо общо с изпълнението. Извън обхвата на ограничението остават сделките с акции и дялове и продажба на активи, чрез които най-често се правят данъчните измами. След няколко години от НАП ще констатират, че измамите не са престанали и тогава ще се искат нови промени. Неясно защо, промяната беше в посока увеличаване на срока за проверка от страна на НАП, а не в посока увеличаване на срока на солидарна отговорност между старите и новите собственици (сега той е 6 месеца).
2. Втората промяна може да се тълкува положително. Това е увеличаването от 100000 на 500000 хиляди лева прага над който се иска разрешение за прилагане на облекчения по спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Това изглежда положително само защото съществува предварителен разрешителен режим за прилагане на тези спогодби и България е една от малкото държави с такива режими. Тази процедура в България затруднява неимоверно много прилагането на СИДДО (които са с приоритет пред вътрешното законодателство) на територията на държавата, което пък е един от основните индикатори за чуждестранните инвеститори. В хода на тази процедура се изискват неимоверно количество документи, които нямат отношение към дадения казус (всеки, който е минавал проверки в НАП познава бумащината, която цари там) и се търсят всевъзможни поводи да се откаже прилагане на СИДДО. На всичкото отгоре резултатът от тази процедура не е окончателен и една последваща ревизия може да го отмени, което я обезмисля напълно.
3. Третата промяна еднозначно е в ущърб на данъкоплатците. Увеличава се от 45 на 60 дни срокът за отговор при обжалване на актове пред дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (ОУИ). Данъкоплатецът има 14 дни да обжалва, но на ОУИ и трябват 2 месеца и то вече срока няма да тече от завеждане на преписката в НАП, а от препращането и от ревизорите към ОУИ, което би трябвало да е в 7 дневен срок, но дали ще се спазва този срок и какво ще е наказанието, ако някой не го спази никой не знае.
Тази неравнопоставеност ще продължи да се задълбочава, докато обществото не започне да реагира остро, както беше с прословутото указание 24-00-7. Трябват няколко мерки, като изискване за мотивиране с цифри и факти на всяка искана промяна, въвеждане на глоби за служителите, които не си изпълняват задълженията или превишават правата си и други подобни, но тава няма да се случи от самосебе си, а трябва активна позиция на цялото общество.
Пактът за финансова стабилност – де юре и де факто
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Най-актуалната тема в момента е предложения от министър Дянков „Пакт за финансова стабилност”. Добро или лошо е това? Правилният отговор е зависи. То е като членството в ЕС и контрола, който упражнява в някаква степен Брюксел върху държавите членки. За държави като България, Румъния и Гърция, този контрол е положителен, защото политиците в тези държави управляват основно в своя полза, а не в полза на обществото и същевременно може да е ограничителен в някаква степен за държави като Швеция, Финландия и Естония например. От тази гледна точка „Пактът за финансова стабилност” е по-скоро положителна инициатива, но както знаем добре, дяволът е в детайлите.
Първият такъв детайл е, кои са преките данъци в България? „Пактът за финансова стабилност” без да ги посочва изрично визира ДОД и корпоративния данък, но преки данъци са и данъка върху дивидентите и данъка за ЕТ, към тях може да се причислят и местните данъци, да не говорим, че най-прекият данък са социалните осигуровки. Най-добре е данъците, за които ще важи „Пактът” да се изброят поименно. След това е добре в „Пактът” да се запише, че се изисква конституционно мнозинство, не когато се променят тези данъци, а когато се увеличават. Не виждаме причина за конституционно мнозинство, когато някой иска да намалява данъци. Друг изключително важен момент е, че конституционно мнозинство трябва да се изисква и ако някой реши, че иска да въвежда нови преки данъци, защото това може да е механизъм за заобикаляне на ограниченията.
Вторият такъв детайл е, как ще се определят 37% преразпределение от БВП и 3% бюджетен дефицит. Проблемът е, че в тези 37%(друг е въпросът, защо 37%, а не по-малко) не влиза държавното съфинансиране на публични проекти, по които има финансиране от фондове на ЕС и вноската на България в бюджета на ЕС. По този начин се оставя широко поле за повишаване на преразпределителната роля на държавата, която спокойно може да мине 40%(колкото е в последните години), като се обявяват за европейски проекти и такива, в които от фондове на ЕС идват едва 1-2%, а останалото е бюджетни средства. Трябва и много ясно да се запише, как точно се изчислява 3% бюджетен дефицит, за да няма възможност за политически интерпретации.
Третият много важен детайл е, че тези правила нямат никакво значение, ако няма механизъм за контрол. Ако държавата в лицето на някое правителство реши да не спази тези правила, кой ще я спре и какви ще бъдат санкциите. Всички си спомнят случая, когато въпреки съдебните решения, тогавашния министър на екологията Девджет Чакъров, отказваше да излезе с решение по случая с канадската компания „Дънди прешъс металс”. Трябва да се въведат изключително строги санкции, ако някое лице(независимо министър или чиновник) не спазва ограниченията. Най-добре е да се създаде обществен съвет( и то хора, които не членуват в политически партии и не са на държавна служба), който да следи за спазване на правилата и да сезира съда за нарушения на ограниченията.
Иначе може да стане, като в онзи виц за Иванчо, в който баща му обяснява, че де юре трябва да имат 300$ в семейния бюджет, а де факто имат в семейството три жени, които са готови да правят секс за пари.
Ако получавате доход от чужбина може да се наложи да се регистрирате по ДДС
Публикувана в Данъчни | Напишете коментар
Вие сте човек, който е със свободна професия или просто заработвате по някой хонорар от време на време. Живеете си спокойно и си плащате данъците. Намирате компания в държава членка от ЕС, която е готова да плати за вашите услуги. Договаряте се за добро заплащане и сте щастливи. В един момент се сещате, че трябва да проверите дали няма да направите оборот над 50000 лева и да трябва да се регистрирате по ДДС. Четете закона по ДДС и стигате до извода, че сте „данъчно задължено лице”, което извършва „независима икономическа дейност” (чл.3 от ЗДДС) т.е. подлежите на регистрация, ако направите оборота. След това някой ви казва, че трябва да видите в чл.12 от ЗДДС, дали тази ваша доставка е облагаема според закона. Вие четете внимателно член 12 и сърцето ви трепва, може би в закона има вратичка? Там пише, че за да е „облагаем оборот за регистрация” доставката трябва да е извършена на територията на страната. А сега де? Къде е мястото на доставката, в България или на територията на друга държава членка? Най-накрая стигате до член 21, ал.2 и четете, че:
„Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.”
Казвате си ура. Мястото на сделката не е в България, следователно това не е оборот за регистрация(трябва да правите разлика, ако ви плаща физическо лице или данъчно незадължено юридическо(фондация например) то тогава формирате оборот за регистрация). За съжаление това не е краят. В ЗДДС съществува още един член, който изисква задължителна регистрация. Това е чл.97а, който гласи:
Чл. 97а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.
(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Да поясним, всички лица, които извършват независима икономическа дейност, (независимо физически или юридически), които не са регистрирани по ДДС, но предоставят услуги по чл.21, ал.2 (почти всички видове услуги) на фирма регистрирана в държава членка от ЕС или получават услуги по този член(този път без значение от коя точка по света) трябва да се регистрират по ДДС. Регистрацията по този член не дава основание на лицето да начислява ДДС по други фактури, които то издава, нито да ползва данъчен кредит за евентуални разходни фактури. Ако възникнат условия за задължителна регистрация по чл.95 от ЗДДС, лицето трябва да се регистрира в предвидените от закона срокове, като в такъв случай регистрацията направена по реда на чл.97а отпада. Санкцията за лице, което не е подало в срок декларация (не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем) за регистрация по ЗДДС е уредена в чл.178 от закона и е в размер от 500 до 5000 лв.
На печелившите честито!
Задават се проблеми с касовите апарати
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
До 30.09.2011 около 300,000 касови апарати трябва да се свържат с НАП, което обхваща около 200,000 търговци. В България е традиция да се чака крайния срок и производителите очакват търговците масово да подадат заявки за свързване в края на срока (досега има свързани само 65 фискални устройства на фирми, които не са търговци на горива), а това означава, че много фирми няма да успеят да спазят крайният срок, защото в страната има само около 300 дистрибутори, които обслужват всички производители.
До момента Българският институт по метрология (БИМ) е узаконил само 2 вида фискални устройства и 5 вида фискални принтери, като в БИМ в момента се изпитват още 11 модела фискални устройства и фискални принтери. Технологичното време за узаконяване на нов модел е около месец. . След узаконяване на нов модел касов апарат, производителите правят обучение на дистрибуторите, след което БИМ трябва да сертифицира дистрибуторите за поддържането на новите модели касовите апарати. Това предполага, че ще е необходимо още време на пазара да се появят достатъчно фискални устройства, отговарящи на новите технически изисквания. Въвеждането на един касов апарат и установяването на връзка с НАП отнема около 15-30 минути на техник. Към някои съществуващи модели касови апарати само ще се сложи допълнителен чип, а някои касови апарати трябва изцяло да се подменят. От НАП са на твърдата позиция, че няма да има удължаване на крайния срок и ако някой не е свързал касовия си апарат в срок няма да може да работи или ще бъде глобен.
Какво става ясно от казаното до тук:
1. Ако имате в момента касов апарат, преценете дали наистина ви трябва. Ако не продавате на дребно, най-вероятно можете да минете без касов апарат и да получавате плащанията си само по банков път.
2. Ако имате повече от един касов апарат, решете колко точно са ви необходими. В момента се забелязва тенденция много фирми да отрегистрират в НАП ненужните фискални устройства. В повечето случаи ще се наложи да закупите нов касов апарат за да можете да го свържете с НАП, което е допълнителен разход по време на криза.
3.Ако наистина трябва да свържете касовия си апарат с НАП до края на септември, не чакайте крайния срок, защото е много вероятно това да се окаже технически неосъществимо.
Наистина в момента няма голям избор на фискални устройства, които отговарят на изискванията, но иначе може да ви излезе по скъпо (НАП рядко пропуска удобен случай да глоби някой от „клиентите” си). Ако по някаква причина това ви прилича на параграф 22, вие не сте измислен герой от роман, просто живеете в България.
Референдум за данъците или референдум за какво се харчат данъците
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Тази седмица финансовият министър Симеон Дянков, лансира идеята да се провежда референдум за определяне размера на данъците. Идеята ще бъде представена следващата седмица в НС. Министър Дянков каза, че такава практика има в Швейцария и някои държави от Латинска Америка. По принцип референдумите по всякакви въпроси се провеждат най-много в Швейцария, но основно те са на ниво кантони, особено по данъчни въпроси. Въпросът с размера на данъците е много специфичен. Хората не искат да плащат високи данъци, но този въпрос може да се употребява от политическа и популистка гледна точка, като например „Богатите трябва да плащат по-високи данъци”(плосък или пропорционален данък) или „Трябва хлябът и учебниците да се отлагат с по-ниска ставка по ДДС”(диференцирани ставки по ДДС).
Това, което изглежда логично в областта на данъчното облагане, не винаги е вярно. Например диференцираната ставка по ДДС, води до много проблеми при отчитането му. Ако се приложи по отношение на хляба например, ще изникне въпроса какво точно е хляб? Производителите на хлебни изделия ще започнат да кръщават козунаците „сладък хляб”, за да се възползват от по ниската ставка, което води до неясноти в отчитането и затруднения в контрола. Същото е и по отношение на плоския данък, въпреки многото му критици и от фискална и от социална гледна точка, той при едни и същи условия донесе по-високи приходи в бюджета. Даже намалението на осигуровките, доведе до увеличение на осигурените и негативния ефект за бюджета на НОИ е на база на необоснованото увеличаване на размера на пенсиите на два пъти при правителствата на Сакскобурготски и Станишев, които нямаха нищо общо с тъй нареченото „швейцарско правило”.
Много по-важно е за какво се харчат данъците и е много по-интересно, как ще отговорят данъкоплатците на въпроси като, „Доволни ли сте от обществените услуги, които предоставя държавата и смятате ли, че си заслужава да плащате 2 милиарда лева на година под формата на заплати за тях?” или „Доволни ли сте от размера на държавната пенсия и не смятате ли, че всеки трябва да има избор къде да се осигурява – в държавен или частен пенсионен фонд?”
Защо ограничаването на плащанията в брой, няма да реши проблема със сивата икономика
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
На първо четене в парламента мина закона за ограничаване на плащанията в брой. Гласувано е да не може да се заплаща повече от 5000 лева в брой и заплатите да минават също по банков път. Уверенията на депутати от управляващата партия са, че ограничението на заплатите ще падне между първо и второ четене. За тавана на плащанията в брой има дискусия, като НАП и финансовия министър държат на границата от 5000 лева, има предложения за 10000 и за 30000 лева. Всъщност основният въпрос е не колко да е границата, а защо трябва да има ограничение?
Аргументите на НАП са, че по този начин ще се ограничи сивия сектор в икономиката, като се посочва, че имало сделки за големи суми в брой и средната кешова наличност във фирмите била 70 хил. лева( поне това беше изнесено в публичното пространство). Дали една сделка е реална или не, е въпрос на анализ на много нейни параметри, като вида плащане е само детайл. За хората, които са навътре в материята е ясно, че вида плащане не може да бъде аргумент, за да се реши дали една сделка е реална или не. НАП също не си е позволявала досега да обяви сделки за недействителни, само защото са заплатени в брой. Защо тогава толкова много се настоява за тази забрана?
Както повечето ограничения, които влизат в българските закони, никой не прави сериозен анализ, какви са мотивите, с които се въвежда дадено ограничение. Въпреки законовото изискване да има такава оценка в повечето случаи се използва кухата фраза, че поредното ограничение, няма да повлияе на бизнес климата и т.н. Никой не прави сериозен анализ подкрепен с цифри, какъв ще е ефекта от поредната забрана и по-важното, ако ефекта, който се търси не бъде постигнат, кой ще е отговорен. Най-пресният пример в това отношение е повишения акциз на цигарите, Въпреки предупрежденията на много експерти, че ще има отрицателен ефект върху бюджета( това вече е безспорен факт) и контрабандата ще се увеличи многократно( още един факт) акцизите бяха повишени от началото на 2010г.
Да се върнем обаче на плащанията в брой. За тези, които не си спомнят подобна забрана имаше преди около 10 години и тя по никакъв начин не пречеше на сивата икономика. Това предложение на НАП в последните години беше отхвърляно при различни правителства с аргумента, че не решава проблема. Големите престъпни схеми(включително и източването на ДДС) обикновено се извършват с разплащания по-банков път и с участието на висши служители от самата администрация(по-големи суми за възстановяване се разписват само от хора на високи позиции в системата на НАП). Неотдавна от НАП съобщиха информацията, че са засекли схема, че на техни служители се плащат подкупи по банкови сметки. Ясно е, че поредното ограничение няма да реши проблема, но може да донесе допълнителни бонуси на самата приходна администрация, защото глобите са доста високи.
Укриването на данъци е в пряка връзка с тяхното ефективно харчене. Както каза един швейцарски бизнесмен, който беше убеждаван да инвестира в България заради ниските данъци – „Предпочитам да плащам по-високите данъци в Швейцария, защото знам, за какво ще ги използват. Тука, каквото и да платя ще го откраднат”. Или както беше написал един човек във форумите – „Не плащам данъци, за да останат парите в родината, защото ако ги дам на държавата, кой знае, за какво ще ги похарчи”.
Не е важно само да се събират данъци, важно е и за какво се харчат
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Постоянно виждаме шефа на НАП, как се хвали по някоя телевизия, колко пари са събрани от данъци и осигуровки, как е изпълнен плана за събираемост, заканва се, че всички, които укриват данъци, ще понесат последствията от своите действия и т.н. Обикновено при такива интервюта се дискутира и въпроса, че по нашите географски ширини укриването на данъци е национален спорт. Никога не се дискутира обаче, защото хората укриват данъци? Данъци се укриват във всички държави, къде повече, къде по-малко. Две са основните причини за укриване на данъци, високите ставки на данъци в дадена държава или неефективно харчене на обществените фондове от политико-административната клика, която ги управлява. Затова в Германия, Великобритания и скандинавските държави имаме едно ниско ниво на укриване на данъци, въпреки високите ставки, а в Русия, България и много други балкански страни, където ставките са ниски имаме едно сравнително високо ниво на укриване. Най-висок е процента на укриване в държави, като Гърция и Италия, където имаме и високи ставки и неефективно използване.
Ако говорим конкретно за България, ние минахме от ставки над 40% до 10% плосък данък. При 10% плосък данък, единственият мотив за укриване може да бъде неефективното използване на обществените фондове, защото вече ефекта от укриването е минимален и винаги съществува риска да се наложи да платиш данъците с лихвите. За период от 20г. България преживя своите пикове и спадове, в бюджета имаше и дефицити имаше и излишъци, каква е обаче ситуацията в сферите, за които държавата отговаря:
- Здравеопазване – хаоса в системата е пълен, постоянно се увеличават средствата за здравно-осигурителни вноски, но дефицитите в системата са все по-големи. Имаме една държавна НЗОК, която е свещена крава, харчат се огромни средства за нейната издръжка, а на пациентите се налага да заплащат по болниците за услуги, за които вече са им събрани вноски. Всеки опит да се вкара конкуренция в системата се пресича веднага от държавата, която не иска да изпусне контрола върху здравеопазването.
- Пенсионно осигуряване – системата е в хроничен дефицит. Пенсионерите получават ниски пенсии, а от работещите се взимат високи вноски спрямо доходите им. Катастрофалната демографска ситуация и голямата имиграция обричат системата на фалит( и сега бюджета на НОИ финансира по-малко от 50% от пенсиите), но държавата продължава упорито да отказва да приватизира поне част от системата, за да не изпусне контрола върху пенсионерите, а от друга страна повишава възрастта за пенсиониране и изискуемия трудов стаж и по този начин се стреми да ограничи достъпа до държавната пенсия. Върхът на наглостта е национализиране на част от професионалните пенсионни фондове.
- Инфраструктура – за 20г., в България няма нито едно завършена магистрала, много от пътищата са с дупки и са обявени за най-опасните в ЕС. При много от новопостроените или ремонтирани пътища, проблемите се явяват една или две години след това, но отговорност от изпълнителите се търси трудно, защото договорите са подписвани без клаузи за неустойки. Защо е така, сетете се сами. Сега се надяваме, че до няколко години ще имаме поне една магистрала, какво ще бъде качеството и, ще видим.
- Сигурност – сигурно в България не е останал човек, който да не е бил жертва на престъпление, но разкриваемостта е на много ниско равнище, затова и много жертви на престъпление, не съобщават в МВР. В МВР постоянно текат някакви реформи, но това остава едно от най-нереформираните министерства, в което практиките от времето на социализма са на почит и съотношението между числения му състав спрямо населението на страната е няколко пъти по-голям отколкото в държавите в ЕС. Цинизъм е да се дават 100 милиона лева от парите на данъкоплатците за подслушване, а само 2-3% от тази сума да се използва за доказателство в съда. МВР е обект на мониторинг от ЕС.
- Образование и наука – образованието също мина през няколко реформи. Постоянната смяна на образователни програми и начина на оценяване(драмата с матурите) не спомагат за по-доброто ниво на образование в българските училища. Желанието на много завършващи да продължат висшето си образование в чужбина и недоволството на бизнеса от кадрите, които идват от университетите , говори че и в тази сфера има много какво да се желае. Реформата в науката се люшка от финансиране, без да се изискват резултати, до пълно закриване.
- Административно обслужване – едва ли има данъкоплатец, който да е доволен от услугите, които е получил от администрацията. В по-голямата си част чиновниците се държат сякаш данъкоплатците са им длъжни за нещо( а не обратното). По ниво на корупция сме много далече от страните към които се стремим( има много международни изследвания на тези тема). Въвеждането на електронни услуги, върви бавно и мудно и в много случаи се налага отново да се подава нещо на хартиен носител. За 20г., вместо да намалява(както намалява населението на страната), администрацията се увеличава непрекъснато, увеличават се и средствата за нейната издръжка. Нарастват и правомощията и за налагане на санкции, което затормозява бизнес процесите в България, а от друга страна няма ефективна защита за данъкоплатците срещу административен произвол.
- Съд и прокуратура – търсенето на правата по съдебен път в България е бавна и скъпа процедура, затова и много хора рядко прибягват до съда. В огромен процент от случаите прокуратурата следва желанията на изпълнителната власт и МВР и не се стреми да има независим поглед върху случая. Корупцията в съда и прокуратурата е предмет на много изследвания, които показват, че такъв проблем наистина съществува. Независимостта на съдебната система е важен фактор за демокрацията в държавата и опитите за контрол от страна на изпълнителната власт са напълно недопустими. От друга страна независимостта, не трябва да означава безконтролност и трябва да се създадат достатъчно механизми вътре в съдебната власт. Търсенето на правата по съдебен път в България е на ниско ниво и съдебната система е обект на мониторинг от страна на ЕС.
От всичко казано до тук едва ли изненада, че се крият данъци в България, въпреки че ставките са ниски. Не може само държавата да преследва своите граждани, а тя (т.е. хората, които я представляват) да бъде безнаказана. Държавата трябва да създава правила и да следи за тяхното спазване, а не да се опитва да огрее на всякъде. Този филм вече го гледахме по времето на социализма и не ни хареса. Искрено се надяваме постепенно гласа на гражданското общество да става по-силен и да има по-голяма тежест, но за тази цел не трябва да си мълчим.
Промените в данъчните закони увеличават административното бреме и пречат на чуждестранните инвеститори
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Промените в данъчните закони бяха гласувани на второ четене в парламента. Единната ставка за ДДС за туризма предизвика най-голям дебат, но единствения истински въпрос е защо само за туризма да има преференции. Ако има единна ставка тя трябва да е за всички, а ако ще има диференцирани, то едва ли само туристически бранш трябва да е облагодетелстван.
По интересни са промените в ЗКПО и ЗДДФЛ. Едната от тях касае облагане на начислените разходи към т.н. офшорни зони да се облагат с данък от 10%, а другата е определението за действителен притежател на дохода. Да видим какво казва в мотивите си вносителя т.е. МС(на практика НАП) по отношение на данъка за офшорните зони:
„Въвеждането на данък върху тези доходи е наложително по следните причини:
- данъчната практика показва, че в почти всички случаи зад тези доходи не стоят реални услуги;
- не е възможно да се извърши обмен на информация с държавата на получателя на дохода, тъй като с юрисдикции с преференциален данъчен режим България няма сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) …….
- съществуват значителни трудности при доказване реалността на услугите; …..
- винаги съществува несигурност, че подобно дружество изобщо е регистрирано и функционира в юрисдикции с преференциален данъчен режим; ………………………
- цената на сделките лесно може да бъде манипулирана в зависимост от потребностите на участващите дружества; …………………………………………………
- липса на възможност да се събере информация за реалните собственици и управители на тези компании; прикриват се действителните притежатели на доходите, които често са същите български лица, изплатили дохода; ………………
Бихме могли да се съгласим с тези твърдения, ако тя бяха потвърдени с някаква фактология. Например: НАП е извършила еди колко си ревизии на такива лица, в еди колко си случая не сме успели поради тази и тази причина и т.н. Когато няма такива факти посланието е: Вместо да си даваме много зор, я дай да шибнем един данък за по-лесно и даже може да вземем премии за по-добра събираемост. По интересна е втората част от предложението, че такъв данък ще се дължи и когато получавате услуги от държави, с които България няма подписани СИДДО и в които местния данък е с 60% по-нисък от нашия. Според НАП всеки трябва да познава в детайли данъчното законодателство на всички държави по света и да следи как се изменя то. Ако искат такава рестрикция от НАП да напишат черно на бяло, за кои държави става дума(както са направили с офшорните зони) и всяка година да актуализират списъка. При данък печалба от 10% никой няма стимул да генерират разходи от подобни зони. А ако някой иска просто да изнесе пари от България, то новата разпоредба не го спира, защото транзакции под формата на капитал или наемни средства не се облагат.
По интересни са мотивите за въвеждане на определение за действителен притежател на дохода:
„Съдържанието на понятието „притежател на дохода” се извлича от Коментара на Модела СИДДО на ОИСР. Държавите приемат различни правила във вътрешните си законодателства и в СИДДО, за да противодействат на неправомерно „възползване от данъчни спогодби”. Такива цели обслужва и понятието „притежател” или „действителен притежател”, използвано в българските СИДДО. Понятието „действителен притежател” няма аналог в българското гражданско и данъчно право. То се тълкува в контекста и предвид целите на СИДДО. Прилагането на тази концепция изисква изключително задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства, свързани с реализирането на дохода от лицето. Същността на такъв анализ се свежда до установяването на реалната икономическа причина, която стои в основата на структурирането на дадена транзакция. Именно поради това се изследват множество фактори, които обуславят характера на сделката и икономическите характеристики на получателя на дохода, произтичащ от тази сделка. Тези фактори (използвани активи, наличие на персонал, поемане или не на риск, възможност самостоятелно да извършва стопанска дейност) изграждат основата на понятието „притежател на дохода” в предложеното определение. В допълнение, целта на прилагането на концепцията за „притежател на дохода” не се отличава от целта, преследвана от правилата, предвидени в данъчните закони, за противодействие на заобикалянето на данъчното облагане. Въвеждането на определение на понятието „притежател на дохода” дава единствено повече яснота как да се постигне тази цел.“
Това е поредния пример за икономическо и политическо късогледство, когато позволяваш на мързеливата администрация да променя държавната политика. С тези текстове се цели масов отказ на прилага на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО), които България е подписала с над 50 държави. Това са държави, с които България е заинтересувана да прави бизнес, но интересите на група чиновници явно са по-важни от интересите на държавата като цяло. Ако чиновниците в НАП можеха да преценят, с колко души и с какви активи една чуждестранна фирма да извършва своята дейност то те нямаше да стоят там, а щяха да са високоплатени мениджъри някъде по света. Да не говори, че според гласувания текст, даже ако превъзлагаш по голяма част от дейността си на подизпълнители не отговаряш на условията. Ако ви звучи малоумно проблема не е във вас, а в държавата, в която живеете. Така че не бива да се учудваме, че през следващите няколко години чуждестранните инвеститори ще заобикалят България.
В България бизнес се прави трудно, въпреки ниските данъци
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
В България трудно се прави бизнес. Това е заключението в новия годишен доклад на Световната банка(СБ). България пада от 44-то на 51-во място в тази класация само в рамките на една година. Отчитат се само две мерки, които са посока облекчаване правенето на бизнес. Намаляването на осигуровките и премахването на капитала за регистрация на ООД(само 1 евро). Първото предимство вече не е налице, защото осигуровките се вдигат от 2010г., така че почти нищо не остава.
Защо след като данъците са ниски, пак няма инвестиции? Защото ниските данъци са само необходимо, но не и достатъчно условие за правенето на бизнес. Първо имаме достатъчно конкуренция от държави с ниски данъци в региона. Данъците са ниски и в Сърбия и в Македония и Албания и в Босна и Херцеговина, ниски са даже и в Русия. Преди да инвестира някъде бизнеса гледа и други фактори, като:
- Колко е бюрократична местната административна система?
- Корумпирана ли е администрацията?
- Защитена ли е добре частната собственост?
- Какви са разходите за труд?
- Имали достатъчно квалифицирана работна сила?
Бизнесът проучва тези и други подобни условия преди да реши да инвестира някъде. Къде сме ние?
При нас бюрокрацията е на всякъде. Всеки чиновник може да те върне колкото пъти си реши и за каквото си реши. Той може да си определя свои правила за приемане на документи. Да измисля процедури и да изисква документи, които ги няма в нито един закон или правилник, защото е ненаказуем и никой не му търси сметка. Отделно системата се бюрократизира допълнително със създаването на безброй уведомителни и разрешителни режими, които в повечето случаи са инициирани от самата администрация. Последният пример в това отношение е инициирана промяна от НАП на определението за „действителен получател на дохода”, с което се цели масов отказ на прилага на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО), които България е подписала с над 50 държави. Това са държави, с които България е заинтересувана да прави бизнес, но интересите на група чиновници явно са по-важни от интересите на държавата като цяло. Може данъците ни да станат 1%, но когато на бизнеса не му признават разходи с административни хватки, когато му изискват 24 документа за нещо, за което на друго място му искат 6, той просто отива на другото място.
Защитата на частната собственост в България на едно много ниско ниво. Тук могат да ти откраднат фирмата по интернет, защото държавата те е задължила да си публикуваш всички лични данни в Търговския регистър и след това не се е погрижила за тяхната защита. Тук може да ти национализират пенсионните спестявания, защото Държавното обществено осигуряване не може да се справи. Тук лично премиера громи чуждите инвеститори от телевизионния екран и ги плаши с разваляне на договорите. А ако опреш до съда не ти мърдат поне 3-4 години съдебни процедури.
В България заплатите са ниски, но осигуровките са високи и чуждестранният инвеститор трябва да си подготви още 50% над заплата, за да ги покрие. От новата година вече може да си имаш работа с полицията и прокуратурата за неплащането им (честито на всички). Освен това съвсем прясно проучване показа, че между кадрите, които бълва българското образование и нуждите на бизнеса няма нищо общо.
Имали корупция в България? На този риторичен въпрос ви оставям сами да си отговорите. Можете и сами да си отговорите на въпроса, ако имате нужните средства ще инвестирате ли в България?
Необходими са коренни промени на всички нива в българската държава, но за това следващия път.
« назад — продължете търсенето »