Плюсове и минуси на данъчната хармонизация
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последните две седмици все по-актуален става дебатът за данъчната хармонизация в ЕС. Вече има успешен пример в тази посока и това е директивата, която регулира постановките в ДДС-режима. Поради единното икономическо пространство, което е изградено в ЕС и необходимостта да се урегулират тези взаимоотношения при липса на митнически режим е възникнала необходимост от подобна хармонизация. Хармонизацията по отношение на ДДС обхваща общите постановки, като размера на ДДС-ставките и това дали да има преференциален режим за дадени стоки е оставено да се решава от самите държави. Тази система е доста ефективна и с усъвършенстването преди две години на режима при доставката на услуги може да се каже, че фирмите в ЕС имат голяма доза на сигурност какво трябва да правят, ако започнат бизнес в друга държава от съюза. Това важи и за компании извън ЕС, които са регистрирали фирма в една държава от съюза, но имат и операции и в някоя от другите държави-членки.
По отношение на българския бизнес, хармонизацията на ДДС-режима определено има положително влияние, защото след 2007 година, българският ЗДДС стана много по-либерален по отношение на данъкоплатците. Много постановки, които бяха с ясна фискална насоченост и нямаха никаква пазарна логика отпаднаха поради противоречие с общностното право. Дали обаче тези ефекти могат да се пренесат автоматично и при корпоративното облагане? По-скоро не…….
Засега се твърди, че това ще бъде хармонизация на формирането на данъчни основи, но не и на данъчните ставки. Ако правим съпоставка с ДДС няма причина за притеснение, но дали ще остане така е друг въпрос, защото държавите с по-високо данъчно бреме, като Франция, Италия, Германия и други не гледат с добро око на ниските данъчни ставки в България, Ирландия и Кипър например. Друг аргумент срещу данъчната хармонизация е, че на практика ще има едно преразпределение на данък между държавите. Ако дадена компания извършва дейност само в една държава, то тя ще се облага само там, но ако извършва бизнес в няколко държави, то данъкът печалба ще се преразпределя процентно към всички държави, в които се прави бизнес. Тъй като се предполага, че в България ще е само малка част от този бизнес, може да се наложи част от събрания в България корпоративен данък да се преведе на друга данъчна администрация. Това ще натовари и административно държавите, защото трябва да се правят сложни преразпределителни сметки.
Какви биха били ефектите за българският бизнес? Правителството вече заяви, че ако има хармонизация на данъчните основи, то ще се наложи вдигане на данък печалба, защото в България данъчната основа е по-широка отколкото се предлага в проекта. Ако прибавим и опасността някое следващо българско правителство да поддаде на натиска от Брюксел за по-високи данъчни ставки, то сегашната ситуация е за предпочитане.
Кризата изисква данъчна реформа в България
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Става все по-ясно, че Европа няма да излезе скоро от кризата. Дълговите проблеми на Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания са на път да повлекат и други държави надолу или най-малко да забавят сериозно темпа на възстановяване в ЕС. В тази обстановка става все важно, кой ще привлече повече чуждестранни инвестиции. За 2011г. положението в България е много по-лошо от 2010г. Не само, че няма ръст на чуждестранните инвестиции, но има сериозно изтичане в обратна посока. Това се обяснява с факта, че местните клонове на чуждестранни компании си връщат заемите на фирмите-майки, което сигурно е вярно, но липсата на нови инвестиции, в страната член на ЕС, с най-ниски преки данъци е повод за сериозен размисъл.
Ниските данъци са добра предпоставка, но има едно правило в математиката за необходимото, но не достатъчно условие. Трябва допълнителна реформа в данъчната сфера. Какво трябва да се направи? Отговорът на този въпрос се съдържа в голяма степен в едно писмо, което в края на месец май 2011г., е изпратено до министър Дянков и е подписано от КРИБ и много от камарите на чуждестранния бизнес в България( включително, германската, американска, британската, австрийска, италианска, френската и т.н.).В това писмо бизнесът заявява, че е обезпокоен от влошаващата се в последните години данъчна среда, което се изразява в непоследователност при прилагане на законодателството от страна на НАП, все по-нарастващи изисквания към документиране на сделките и начините за извършване на ревизии, решаване на спорове и налагане на санкции. В това писмо има пет точки, които изразят в голяма степен какво трябва да се направи. Най-общо тези точки гласят:
1.Въвеждане на процедура, която да позволява на данъкоплатците да получават от НАП обвързващи отговори. Това означава, че когато има някаква неяснота в законодателството и фирмата зададе въпрос към данъчната администрация, тя задължително да получи отговор, който да и позволи да спази закона и да не се притеснява при последваща ревизия. Предвидимостта на данъчната среда е много важна за чуждестранните инвеститори.
2.Въвеждане на процедура за доброволно оповестяване на пропуски и грешки. Сега няма значение, дали една фирма сама си е открила грешката или НАП я е установила при ревизия. Санкциите са едни и същи и основния проблем са не лихвите, а глобите, които трябва да отпаднат, ако сам си откриеш и декларираш пропуска.
3.Промяна на санкционния режим за данъчни нарушения. Сега в много случаи глобите, които се налагат са несъразмерни на нарушението и липсата на пропорционалност между пропуска и санкцията води до нарушаване на основните принципи на Общностното право.
4.Равнопоставеност при сроковете за обжалване между данъкоплатците и данъчната администрация. Сега данъкоплатците има срок от 14 дни, а администрацията си удължи срока от 45 на 67 дни.
5.Въвеждане на минимален срок, между публикуване на промени в данъчните закони и тяхното влизане в сила. И данъкоплатците и администрацията се нуждаят от време за да вникнат в естеството на промените, за да могат да ги прилагат правилно.
Тези пет точки могат да се поразширят. Към точката за равнопоставеност трябва да се въведе допълнение, че данъкоплатците не могат да имат по-кратки срокове за подаване на информация, отколкото има администрацията за отговор. Сега има случаи, когато данъкоплатците имат един ден да декларират обстоятелства( изплащане на осигуровки, подаване на информация за болнични и т.н.), а най-краткият срок за администрацията е седем дни.
Друг основен проблем за промените, за които настоява бизнесът е начина за допълнително стимулиране на служителите на НАП. Сега те получават процент от сумите, които са начислили на данъкоплатците при извършване на ревизии. Тази сбъркана бонусна система води до липса на желание от страна на НАП, да се дават обвързващи становища, да се намаляват глобите и т.н. Много често даже да има желание от страна на МФ за промени в статуквото, ръководството на НАП използва един сакрална фраза, за да спре всякакви реформи, която винаги започва по един и същ начин – „ Можем да направим тези промени, но не можем да гарантираме постъпленията от данъците…….”, което в повечето случаи е достатъчно да охлади желанието за реформи.
Сбърканата система за допълнително стимулиране се подхранва и от липсата на всякакви персонални санкции, за служителите на НАП, които издават актове, които след това биват отменяни при административно или съдебно обжалване. Трябва да се разпише стройна система от санкции за такива чиновници, като се започне с вписване в досието, мине се през персонални финансови санкции и се стигне до уволнение без право да се работи повече на бюджетна заплата.
Повечето от промените, които иска бизнеса, съществуват в много от държавите-членки на ЕС. МФ засега не реагира на предложенията, неясно дали защото сме в предизборна ситуация или защото не е склонно да промени статуквото. Чуждестранните инвеститори обаче, нямат да чакат вечно промяната в България. Даже тези, които са вече тук, лесно могат да станат бивши инвеститори, когато всяка държава се бори със зъби и нокти за всяко евро вложено в икономиката и. Много от нашите конкуренти са готови да направят промените, за които ние предпочитаме да си правим углушки. Важно е да не стигнем до старата поговорка – „Когато колата се обърне, пътища много.” – пък били те и магистрали.
Какъв ще е ефектът от предлаганите промени от НАП в ДДС-режима?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
През седмицата изпълнителния директор на НАП, Красимир Стефанов сподели някои идеи за промяна в ДДС-законодателството. Основните са обратното начисляване на ДДС в някои сектори и увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС.
По отношение на обратното начисляване на ДДС, секторите за които бе споменато, че може да се въведе са строителството, търговията със селскостопанска продукция и консултантските, рекламните и други видове услуги. За строителния бранш, обратното начисляване може да се въведе още от следващата година, защото като рисков бранш е включен в европейската директива и страните членки на ЕС, може да въвеждат изключения без да искат разрешение от ЕК, докато за секторите услуги и търговия със селскостопанска продукция, това не може да стане с едностранно решение на българската страна. Какво представлява обратното начисляване на ДДС? Това значи, че ако вие сте регистрирана фирма по ЗДДС, начислявате ДДС само ако вашия клиент е нерегистрирано лице, независимо физическо или юридическо. Ако фактурирате на друга регистрирана фирма, то в такъв случай и давате фактура без ДДС и тя си самоначислява. По този начин в бранша не се формира данъчен кредит, който държавата да трябва да възстановява, а тези, които продават на нерегистрирани лица генерират ДДС за внасяне. Така се ограничават ДДС-измамите. На теория нещата са така, но на практика изглеждат малко по-различно. Ако тази регулация обхване само строителството като услуга, но изключи производството и търговията със строителна продукция, то строителните компании, които не са в сектора на жилищното строителство(и по презумция продават на физически лица), постоянно ще са на възстановяване, защото ще пазаруват стоки с право на данъчен кредит и ще продават административни и производствени сгради на други регистрирани фирми и няма да начисляват ДДС. В този случай отново ще има достатъчно поле за данъчни измами.
Ако в обратното начисляване влезе и сектора на услугите(споменават се консултантските и рекламните, но никой не знае колко широко ще бъде това понятие), то нещата могат да имат и изненадващ обратен ефект върху бюджета. Секторът на услугите по-принцип внася доста ДДС в бюджета, защото върху прихода трябва да се начисли ДДС, а основните разходи са за труд, които са без ДДС. Когато въвеждате обратното начисляване, вие лишавате бюджета от междинни плащания на ДДС на фирмите по веригата. Ограничавате ДДС-измамите, но държавата губи оборотни средства. Тъй като фирмите, които се занимават с измами са несравнимо по-малко от тези, които работят нормално, всичко опира до контрол, експертен капацитет на данъчната администрация и управленски капацитет на ръководството и. Трябва много внимателно да се прецени, дали едно подобна мярка няма да доведе в дългосрочен план до по-малко постъпления в бюджета, а от там и до призиви за увеличаване на данъци. Цялата система за ДДС е замислена така че, държавата да ползва като оборотни пари, постъпления от ДДС, които не са дължими и подлежат на възстановяване на данъкоплатците след проверка. Ако обратното начисляване се въведе като основен принцип в ЗДДС, то това ще е най-справедливо за данъкоплатците, но ще е проблем за държавата. Частичното му въвеждане само за някои сектори, не решава въпроса с данъчните измами, само ще промени механизмите им.
Другата идея с повишаване на прага за регистрация по ДДС ще срещне доста по-голяма подкрепа, особено сред по-малките фирми в сектора на услугите. Тя е доста по добра, от лансирана преди около година идея, всички фирми да се регистрират по ДДС. Ако вие сте малка фирма в сферата на услугите или сте свободна професия и основните ви разходи с ДДС са телефоните и канцеларските материали, за вас е по-добре да не сте регистрирани, защото вашата услуга се оскъпява с 20%, особено ако имате клиенти нерегистрирани по ДДС. Най-голямата покупка, която може да направите е лек автомобил, за който така или иначе в повечето случаи нямате право на ДДС. Дали ЕК ще даде разрешение е друг въпрос, защото тенденциите в ЕС не са в тази посока.
Обединяващото в тези предложения на НАП е липсата на капацитет на данъчната администрация да се справи със задълженията си. Дали за тази цел трябва да променяме законодателството и дали не е по-добре да се реформира системата?
Офшорните фирми, добри или лоши?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Темата за офшорните компании отново стана актуална покрай продажбата на „Булгартабак”. Българската държава, винаги е имала двулично отношение към офшорните фирми. На думи винаги е била срещу тях, но много често държавни активи са продавани на такива фирми. От една страна НАП прокара поправка в данъчните закони, за облагане с 10% данък на разходи, които идват от офшорни зони и шефа на митниците ген.Танов, се оплаква, че „Лукойл” продава петрола за износ на офшорни фирми и проверката е много трудна, от друга премиера Борисов защити продажбата на „Булгартабак” на офшорна фирма с аргумента, че и „Кока кола” е такава. Да не говорим за случая, в който депутати от „Атака” имат подписани записни заповеди към офшорка от Сейшелските о-ви. Всичко казано до тук показва, че офшорните фирми се използват по различни причини и не е задължително да са свързани със съмнителни капитали.
Три са основните причини, поради които някой решава да използва офшорни фирми – по-ниски данъци, неясен произход на парите и запазване на анонимност на реалния собственик. Затова има и различни юрисдикции, които да приютяват потенциалните клиенти. Ако говорим за Европа, сигурно повечето от вас са чували за Кипър, Малта, Люксембург и Лихтенщайн, а да и за Швейцария с нейната банкова тайна. Сигурно е обаче, че ще има изненадани, че Холандия и Австрия са едни сред най-предпочитаните дестинации за регистриране на компании, когато някой иска да прави бизнес в ЕС или че, някои предпочитат латвийски банки за да правят офшорни транзакции или че, може да регистрирате фирма във Великобритания без да плащате британските данъци.
Холандия и Австрия са държавите, които предлагат най-благоприятен данъчен режим за холдингови компании в ЕС( не плащате данъци, ако получавате или разпределяте дивиденти). Както ни сподели наскоро един холандски данъчен консултант, почти всеки ден някоя китайска компания, която иска да прави бизнес в ЕС се обръща към него за съдействие. Затова някои държави не усещат кризата, затова и новия собственик на „Булгартабак” е регистриран в Австрия, затова и най-големите данъчни консултанти, които работят в България препоръчват този данъчен режим да стане част и от нашето законодателство. България ще бъде първата държава в тази част на Европа, която ще има такъв режим, в тандем с плоския данък от 10%, наистина ще станем най-привлекателната данъчна юрисдикция в ЕС и наистина ще имаме голям шанс да привличаме инвеститори от Азия, които искат да правят бизнес в целия ЕС, а не само в България. Защо това не се случва? Яростна съпротива на това предложение оказва дирекция „СИДДО” в НАП. Тъй като постъпленията от данък дивидент, който плащат чуждите компании в България е мизерен като сума, то това по никакъв начин не може да е аргумент против. Тази дирекция в НАП е в основата на много противоречиви тълкувания на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО), които България е сключила с други държави и е причина много чуждестранни инвеститори да обърнат гръб на страната ни. Да се чуди човек, чии точно интереси защитават тези чиновници?
Ако искате да останете анонимен също ви трябва офшорна компания(още една връзка със случая „Булгартабак”). Защо ви е да оставате анонимен? Първо защото вашата репутация не е еднозначна и може да загубите сделката. Второ защото въпреки, че нямата проблем с репутацията отсрещната страна по сделката не ви харесва и няма да продаде на вас, ако знае кой е купувача. Трето разбира се, защото имате проблем с произхода на парите. Четвърто защото може да сте човек, който е натрупал пари законно, но живеете в страна като България, където ако показваш благосъстояние, можеш да станеш жертва на рекет.
Офшорният бизнес не е непременно престъпен или съмнителен. Неговата двойственост се вижда най-добре в САЩ. Държавата, която от една страна преследва своите граждани по цял свят за да си плащат данъците в Америка, а от друга почти всички нейни щати предлагат офшорни регистрации на граждани на чужди държави.
НАП и данъкоплатците
Публикувана в Данъчни, Общество | 2 коментара
В последно време държавата предприе няколко мерки за да следи по отблизо дейността на данъкоплатците. Бяха ограничени плащанията в брой, бяха задължени производители и търговци на горива и алкохол да сложат измервателни уреди в своите обекти, а до края на март 2012 година, всички касови апарати трябва да имат дистанционна връзка с НАП. Не е тайна, че повечето от тези идеи са стари предложения на НАП, които по една или друга причина досега не са приемани. НАП има своите аргументи да иска тези промени и в този коментар няма да разсъждаваме дали те са правилни или не. Когато НАП иска промени, за да си върши по-добре работата, то и данъкоплатците като „клиенти” на НАП са правото си да поискат промени в системата на НАП, за да могат и те да си вършат по-лесно работата.
За какви промени става въпрос? Става въпрос за електронна система за следене на кореспонденцията между НАП и данъкоплатците. Едно ефективно решение, което би решило въпроса и със сигурността и с достоверността на информацията, а също така и с това, кога и какви документи се искат от данъкоплатците е създаване на електронна платформа, където да се събират исканите и предоставени документи по дадена проверка или ревизия. Тази платформа може да бъде и част от сегашната електронна система на НАП, може да бъде и ново софтуерно решение, в зависимост от възможностите. Ако съществува такава платформа и на вас ви правят ревизия, ревизиращия орган качва в нея искането за документи, вие получавате парола за достъп, с която да качите исканите документи. В същото време лице от инспектората в реално време може да следи, какво се случва с дадената ревизия, какви документи се искат, спазват ли се сроковете и т.н. След това данъкоплатеца, ако не е доволен от резултата от ревизията, може да обжалва електронно, подавайки възражение и всички документи по казуса ще се събират на едно и също място. Ако се стигне до съдебно дело, съдията само с получаване на една парола ще може да се запознае с всички документи по делото. Просто, нали?
Друг въпрос, който може да реши една такава система е проблема със запитванията, които правят данъкоплатците към НАП във връзка с данъчни казуси от своята практика. Сега подходите на НАП са два – или не получавате отговор или ако получите, той започва с йезуитската фраза „Поради липса на достатъчно информация по зададения въпрос, НАП отговаря по принцип…..”.Ако има подобна система ще бъде ясно, кой е задал въпроса, на кой е разпределен казуса и кой не си е свършил работата. Ако има неясноти, то съответния чиновник може да поиска разяснения и т.н., но за всичко това ще има електронна следа кога се е случило, кой какво е поискал и кой какво е отговорил. Подобни въпроси данъкоплатците задават, защото искат да спазят закона и по тази причина отговорите трябва да са обвързващи за НАП и да не може последваща ревизия да обори предишно становище на същата администрация. По същата причина трябва да може данъкоплатеца да обжалва подобни становища по съдебен ред, ако не е доволен от отговора.
Тази система трябва да се разпространи върху дейността на цялата администрация и върху дейността на държавата като цяло. Ако данъкоплатците започнат да виждат ползата от дейността на държавата ще плащат и данъци, ако не виждат такава полза, не с НАП, с Господ да ги свържат пак няма да има ефект.
Втората вълна на кризата или за какво се харчат данъците
Публикувана в Данъчни, Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | 2 коментара
Втората вълна на световната икономическа криза премина през борсите(засега само през тях) в целия свят и показа, че е много рано да се говори за някакво стабилно възстановяване на световната икономика. Кризата през есента на 2008г. започна след като се разбра, че много пари са вложени в инвестиционни балони( най-вече имотния), но това се дължеше не само на стремежа за бързо забогатяване( не казваме, че е отсъствал), а на това, че имаше много евтини пари, които трябваше да се вложат някъде. Тези евтини пари идваха от изкуствено ниските лихвени проценти на централните банки и от печатането на пари. По този начин се създаваше измамното чувство на пазарите, че има прекалено много спестявания, които трябва да се вложат някъде. Ако основните лихвени проценти бяха пазарни, хората щяха да оставят част от средствата като спестявания, а нямаше да ги влагат в инвестиционни балони. Многото евтини пари надуха имотния балон, защото недвижимата собственост в очите на много хора е нещо, от което не могат да загубят. Е, много от тях загубиха.
Какво става в момента. Борсовата криза започна с понижаване на кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+ от кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс”. Кредитните агенции бяха нападнати веднага от американския президент Обама, а преди това и от много негови европейски колеги, че предизвикват паника и техните оценки не са точни, а също така, че не са предвидили кризата от 2008г. Кредитните агенции, наистина са виновни, че като всички останали разчетоха грешно сигналите на пазара и в следствие на това, много фирми и държави с висок кредитен рейтинг се оказаха на ръба на фалита. За Обама „Стандарт енд Пуърс” не могат да смятат, защото намаляват кредитния рейтинг на САЩ, но за Бойко Борисов те са върха, защото вдигат кредитния рейтинг на България. Истината е, че кредитните агенции се поучиха от грешките си преди няколко години и сега гледат много по-трезво на нещата, а политиците са си все същите, вървят по линията на най-малкото съпротивление и се сърдят на всички, които им казват, че грешат и трябва да правят реформи( ако има съвпадение, с реални лица и събития, то не е случайно). Това, което направиха много правителства при първата вълна на кризата е да налея огромни бюджетни средства(разбирай пари на данъкоплатците) в фалирали банки и фирми, които обаче изглеждаха твърде големи, за да фалират и по този начин докараха големи дефицити в държавните бюджети или държавите задлъжняха прекалено много към външни кредитори. Някой държави като Гърция, така или иначе си вървяха към фалит, но много други се докараха до там, че направиха един частен дълг публичен без да променят съществено ситуацията и без да имат вече бюджетни резерви при задаващата се втора вълна на кризата.
Какво се случи в България? За наша радост кризата от 1996-97г., беше направила политиците по предпазливи и България посрещна кризата с излишък, вместо с дефицит и държавния дълг беше на едно много ниско ниво спрямо БВП. За трите години криза обаче, държавата само харчи без да прави реформи и сега резервът в бюджета е на санитарния минимум. По принцип не е лошо да има магистрали и спортни зали, все неща, които са нужни на България. Друг е въпроса, дали магистралите трябва да се правят с пари от бюджета и да ги плащат всички данъкоплатци или трябва да се построят на концесия и да ги изплащат тези, които наистина ги ползват. Строят се магистрали, защото това е видимата част на айсберга от проблеми, която ще донесе политически дивиденти, но не се прави нищо за реформа на сектори, които буквално изсмукват бюджета. Реформите в тези сектори са непопулярни и ще отслабят контрола на държавата върху тях. Кои са тези сектори?
-Здравеопазване, където монопола на НЗОК е в основата на лошата услуга. Трябва да се въведе конкуренция и да се остави НЗОК, да се конкурира на пазарен принцип с частните здравни фондове или НЗОК да поеме само базовото здравно обслужване и останалата част от здравните услуги да се заплащат от здравен фонд, който всеки един от нас е избрал. Сегашната ситуация, води до емиграция на българските лекари и сестри в чужбина, лошо здравно обслужване и все по голяма смъртност сред българите.
-Пенсионно осигуряване – премахване на поддържаната на изкуствено дишане фалиралата солидарна пенсионна система, която изсмуква все повече пари от бюджета и обрича на мизерия и сегашните и бъдещите пенсионери. Преминаването към системата от лични пенсионни сметки, обаче ужасява политиците, защото след 15-20 години няма да могат да се изправят пред тогавашните пенсионери и да им кажат „Ние ви вдигаме пенсиите”, защото нищо няма да зависи от тях. Ужасява и синдикатите, защото поради това, че техните членове са основно в държавния сектор и те се провалиха, като защитници на работещите в частните предприятия, повишаването на държавните пенсии е основната им кауза в момента.
-Намаляване на администрацията и бюрокрацията – не може девет милионна Швеция да има три пъти по-малко държавна администрация, която да е няколко пъти по ефективна. Не може да се дават над два милиарда за бюджетни заплати и данъкоплатците да получават бавна и нискокачесвена административна услуга. Не може около 450 000 души в трудоспособна възраст да получават бюджетни заплати от данъци и на всичкото отгоре, работещите в частния сектор, които създават БВП да им плащат и пенсионните и здравните осигуровки. Не може основно конкурентно предимство на България, 10%-ят плосък данък, да бъде неглижирано от лоша и прекалено бюрократична и да не забравяме, в много случаи придружена с корупция услуга. Решението е ясно. Драстични съкращения и въвеждане на естонския модел на електронно правителство.
-Повишаване на ефективността на правоохранителната и правораздавателната система. Неслучайно не ги отделяме една от друга. Те са като скачени съдове. Не може МВР да има над 1 милиард бюджет, повече от всеки друг в държавата. Не може 10% от този бюджет да отива за подслушване и само при 3% от случаите материалите да се използват в съда. Не може въпреки огромния бюджет да няма пари за бензин, облекло, компютри и консумативи и да се приемат съмнителни дарения. Не може от 60000 души щат на МВР, само 18000 да са униформени. Не може, въпреки пропагандираните успехи срещу престъпността, да няма кой да защити обикновените хора, когато са насилвани и ограбвани и да бъдат докарани до там, че да спрат даже да се оплакват в полицията. Не може прокуратурата да се държи, като придатък на МВР и вместо да ръководи и да изисква от разследващите, да се опитва да поддържа несъстоятелни тези. Не може въпреки ниската успеваемост на прокурорите в съда те да получават заплати от по няколко хиляди лева на месец. Не на последно място, не може съда винаги да се оправдава с негодни доказателства събрани от полиция и прокуратура, защото има и граждански дела, които се бавят с години, постановяват се клиентелистки решения и т.н. И в трите страни от този сектор се шири невероятна корупция и това което достига до медиите е само контролирано изпускате на парата в системата. Няма чуждестранен инвеститор, който би искал да инвестира в държава, където няма кой да защити неговата собственост.
-Образование съобразено с нуждите на пазара. Въпреки наченките на реформи в последните години, образованието продължава да бълва кадри, които тепърва трябва да учат всичко отначало, ако бъдат наети някъде на работа. Няма връзка между потребностите на бизнеса, програмите на учебните заведения и държавната политика в сектора.
Може да продължаваме още и още, но няма смисъл. Вие сами може да си отговорите, как ще се развие кризата в държава, която няма бюджетен резерв, има застаряващо население, нарастващи държавни разходи, недостатъчно подготвени кадри, неработеща държавна машина и на всичкото отгоре основните и търговски партньори са в криза. Трябват нестандартни и болезнени решения, но не сме оптимисти предвид политическия и административния „материал”.
Умри, но свръзка дай или кой, кого трябва да следи?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Този девиз на свързочниците в българската армия, става все по актуален за бизнеса. От няколко дни даже Нефтохим-Бургас собственост на Лукойл е без лиценз защото не е монтирал измервателни уреди на терминалите си и по този начин не е осигурил връзка с Агенция „Митници”.От началото на годината много бензиностанции затвориха, защото не бяха поставили такива уреди. До края на март следващата година, всички които имат касови апарати трябва да ги свържат с НАП. Държавата прави всичко това с надежда за повече постъпления в бюджета.
Ако за някои сектори, какъвто е този с производство и търговия с горива тези мерки изглеждат оправдани, то тоталния „Биг брадър” над някоя кръчма в някое село изглежда смешно. Както се казваше в стария виц за бай Тошо, когато изтеглил буквата „Ф” и трябвало да реши, на коя стока с „Ф” да увеличи цената, той гениално се провикнал „фсичко, фсичко”.Явно някой гений, негов последовател е стигнал до извода, че няма лошо НАП да наблюдава всички, независимо от икономическата логика и въпреки пълната липса на анализ, какви ще са очакваните постъпления от тази мярка и дали си заслужава да натовариш някой занаятчия, които има 10-20000 лева годишен оборот, да си купи касов апарат за поне 500 лева и да плаща такси на някой мобилен оператор всеки месец.Ако се върнем на казуса с „Лукойл”, то няма логика най-големия на пазара да не спазва закона. Ако е имало технически затруднения е трябвало много отдавна да се постави писмено въпроса пред правителството и да се иска разумна отсрочка. От друга страна, след като е оставило без лиценз единствената рафинерия у нас, правителството носи пълната отговорност, ако се получи дефицит на пазара на горива у нас. Не дай боже да се отменят полети в пика на туристически сезон. Ако се получи нещо такова, то отговорността ще е изцяло на правителството и на министър-председателя в частност.
Тъй като държавата е поставила основите на един тотален „Биг брадър”, то ние като общество и като данъкоплатци трябва да поставим също своите искания. Ние имаме право да знаем, какво правят в работното си време хората, на които им плащаме заплатите. Трябва да поискаме камера свързана с интернет във всяка една канцелария и който, когато има време да следи, какво правят чиновниците, дали случайно не са си взели почивен ден, без да си пускат отпуска, дали по цял ден не четат вестници и не пият кафе.Защото няма логика да плащаме високи заплати на служителите на НАП, когато доклада на ОИРС(Организация за икономическо развитие и сътрудничество), в която членуват най-развитите страни в света определя НАП, като една от най-неефективните и най-малко натоварените данъчни администрации. Според доклада един служител на НАП отговаря за 401 участници на пазара на труда. За сравнение в Естония един служител на тяхната данъчна администрация отговаря за 787. През 2010 година бюджетът е похарчил 1 670 000 000 лева, за да може да функционира администрацията. Да данъкоплатецо, всичките тези пари си ги изработил ти и трябва да имаш контрол за какво се използват. Трябва да станат публични всички бюджетни транзакции, които касаят разходи по издръжката на администрацията. От друга страна тази администрация изглежда много работеща и има над 2 000 000 неизползвани дни отпуск. Познайте кой ще плати тази отпуска? Правилен отговор – ти данъкоплатецо. При атестацията на чиновниците се оказва, че 50% от тях получават оценка 3 и то от техните вътрешно ведомствени комисии. Сигурно никой не може да си обясни, как МВР, което има бюджет над 1 000 000 000 лева, няма пари за бензин и гуми и е страшно зависимо от даренията на съмнителни фирми и лица. За какво се използва този бюджет? А да, в МВР работят 58 000( от тях само 18 000 униформени), което ни прави държавата с най-много полицаи на глава от населението в Европа. От друга страна битовата престъпност расте и няма кой да патрулира и да пази хората и тяхното имущество. Логично е да си зададем въпроса, какво правят 40 000 чиновници в МВР?
Тези въпроси трябва да ги зададем като общество и тъй като идват избори, може би това е подходящия момент. Разделителната линия в България не е между привържениците на различните политически партии, а между хората, които работят за държавата и тези, които не работят за нея, създават БВП и им плащат заплатите. Ние също искаме да участваме в този „Биг брадър” и да следим как държавата работи и харчи парите ни.
Данъчни батаци в парламента
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Не за първи път се повдига въпроса, как се отчитат представителните разходи в парламента, но за първи път въпроса доби такава публичност и се изказаха много фактори в държавата. Съдържанието на всички изказвания варираше от полуистини до откровени лъжи и от повечето от тях лъхаше тотално непознаване на данъчната материя. Появиха се и безумни идеи депутатите да се регистрират по ДДС( никой не се нае да обясни каква е връзката между ДДС и парите на ръка, които получават депутатите за представителни цели). Напълно ще се абстрахираме от размера на сумата и ще се съсредоточим върху нейното отчитане.
Ако тези пари ще се третират като допълнително възнаграждение към депутатската заплата то те трябва да се обложат с ДОД по ЗДДФЛ и от тук нататък депутатите могат да използват за каквото си искат тези средства и не е нужно да имат някакви разходо-оправдателни документи. Ако платят някаква сума на физическо лице като хонорар, то те не трябва да декларират никъде това обстоятелство, а само на съвестта на получилия хонорар остава, дали ще го декларира пред НАП.
Вторият вариант е тези средства да не са възнаграждение, а средства за представителни разходи, които фирмите в България могат да правят по ЗКПО и дължат 10% данък при отчитане на такива разходи. Тъй като от дебатите се разбра, че тези пари по-скоро се дават на парламентарните групи и след това те ги разпределят, то сме склонни да приемем това тълкуване. При изразходване на тези средства има два основни момента, които трябва да се следят:
1.Има ли разходо-оправдателни документи за тях. Тъй като Народното събрание е единствения законен бенефициент на средства(парламентарните групи не могат да бъдат субект на данъчните закони), то неговото ръководство трябва да бъде отговорно за правилното им изразходване. Разходо-оправдателните документи са важни, защото иначе тези средства трябва да се смятат за доход на депутатите(виж вариант едно). Ако приемем, че има такива документи(фактури и/или касови бележки), то въпрос на бюджетни правила е дали се дължи данък представителни. По-принцип този данък се дължи от субекти, които извършват стопанска дейност, което не е случая при депутатите и ние нямаме претенции да познаваме разпоредбите за бюджетни предприятия при изразходване на такива средства.
2. Много е важно да се уточни, че ако се изплаща хонорар на някой, това не може да се третира, като представителен разход. В този случай трябва да се издаде хонорарен лист, да се вземат данните на човека, получил хонорара и тези данни, заедно със сумата, която е получил да се подадат към НАП. По причини описани в точка едно тази дейност трябва да се извършва от Народното събрание и в този смисъл, то трябва да изисква справка от парламентарните групи за какво са изхарчени парите и да контролира истинността на документите, които му се представят.
От всичко казано до тук е ясно, че при тази безотчетност и липса на контрол за какво се харчат тези средства, много хора получават пари, като хонорари без да плащат данъци. Някой депутати със сигурност си докарват пари над заплатата, защото не представят никакви документи за какво са изхарчили представителните пари. Най-странното изявление през изминалата седмица беше на Директора на НАП, че това са разходи и проблем няма. Проблем има и основният от тях е защо НАП(и неговият директор в частност) дели хората на простосмъртни данъкоплатци и на привилегировани. Едните ги преследват като диверсанти, а при другите, въпреки явните нарушения „проблем няма”.
Промените в НАП – персоналните промени няма да решат институционалните проблеми
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Вече една седмица текат размествания в НАП. Едни хора ги уволняват, други ги понижават, трети естествено заемат техните места. Официалната версия е:”Въпреки добрата събираемост на данъците, НАП не може да се справи с данъчните измами.” Даже шефа на НАП Красимир Стефанов получи 1-2 месеца от финансовия министър, за справяне с проблема, което според хора, които познават системата отвътре означава в скоро време да очакваме нов шеф на приходната агенция. Тези размествания говоря за три неща:
Първо, събираемостта върви зле. За осигуровките вече се призна официално и го отнесе шефа на НОИ Христина Митрева. Недобрата събираемост има своята обективна страна. Ако се вярва на статистиката, икономиката расте благодарение на износа, което означава, че на износителите трябва да се възстановява ДДС. Ако растежа се формираше от потребление в страната, щеше да се начислява ДДС за всяка сделка и то да отива в бюджета, но сега е обратното. Евентуалните печалби на износителите ще се обложат чак в края на годината и постъпления може да се очакват едва през първото тримесечие на 2012г. След няколко месеца може да се види и ефекта от повече осигуровки и ДОД, ако износителите започнат да назначават хора. Друга обективна причина е междуфирмената задлъжнялост, която кара много компании да отложат плащанията към бюджета, защото трябва да се разплатят с работници, банки, доставчици и т.н. По този начин много компании използват държавата като кредитор срещу около 11 годишен лихвен процент, ресурс, който трудно могат да си осигурят от банковата система. НАП предпочита да сключва споразумения с фирми, които все пак плащат регулярно към бюджета, макар и не всичките си задължения и не навреме, защото ако бъдат притиснати, тези компании просто ще фалират и ще освободят работниците си, което само ще задълбочи проблемите и на икономиката и на бюджета.
Второ, данъчни измами(най-вече източване на ДДС) винаги е имало и ръководствата на НАП никога не са се справяли, защото зад големите вериги за източване на ДДС винаги са стояли политически протекции. Технологията на възстановяване на големи суми ДДС е такава, че трябва да се получи одобрение и подпис от високите нива в НАП. Публична тайна е, че българските политически партии получават съмнителни дарения от хора, които се занимават с източване на ДДС, митнически измами и други. В този смисъл източването на ДДС ще спре(поне основната част), когато бъде обяснено на някои „партийни другари”, че тази работа повече не може да продължава така. Ако това се случи, вече може да се изисква от ръководство на НАП. Иначе става въпрос да се спрат някои по-малки вериги, които имат локални покровители, най-често само на ниво НАП и по време на криза пречат на голямото източване и отварят дупки в бюджета.
Трето, кадрите са важни, но те не решават всичко. В НАП( а и не само там, а в цялата държавна администрация) трябва решително да се върви все повече електронни услуги и да се намалява влиянието на човешкия фактор. НАП обичат да се хвалят, че са една от най-напредналите администрации в ЕС, но не може да се нарече електронна услуга нещо, което след като го предадеш по-електронен път да трябва да отидеш и да го дадеш и на хартия, често с подпис и печат вярно с оригинала. Не знам каква е тази електронна система, при която собствените ти служители да искат да им снимаш предишни актове на техни колеги или да копираш декларации, които вече си подал по електронен път.
Ръководството на НАП си е за смяна, но поради други причини. Всички данъкоплатци(клиенти) на НАП очакват облекчаване на бюрокрацията и нормално отношение от тази администрация към потребителите на нейните услуги. Името на шефа на НАП е подробност.
Електронната система на НАП – СУПа или каша II
Публикувана в Данъчни, Общество, Счетоводни услуги | Напишете коментар
ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Чл.5 ал. (2) Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.
Чл.30, ал. (3)Длъжностно лице, което наруши изискванията на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 21, 22 и чл. 29, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(4) Ако нарушението по ал. 3 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв.
Продължаваме нашия коментар от миналия път с тази законова извадка, която ясно показва, че поне 70% от исканията на НАП за документи са незаконни. Те са не само незакони, но такива искания би трябвало да водят след себе си глоби за органа, който ги изисква. На практика, обаче не е така. Всеки един инспектор може да поиска, каквото се сети и вие сте длъжен да му го предоставите. За да бъдем честни трябва да отбележим, че в много случаи, за проверяващите инспектори от НАП това е по-бързия начин( а в някой и единствения) да си набавят документите, които иначе стоят някъде в някой кашон и никой не знае той къде е. Този проблем опира до това, как се управлява НАП и че е въпрос на процедура и управленски решение, как по-голяма част от документи, които вече сте подали, да станат достъпни за инспекторите чрез електронната система на агенцията.
Този проблем има два аспекта.Първият е загубата на време на данъкоплатците, за безсмислено копиране на едни и същи документи, а вторият е липсата на равнопоставеност, за която сме писали много пъти. За данъкоплатеца, няма опция да каже, че няма достатъчно ресурс или му е много скъпо да спази закона, докато това е съвсем нормално оправдание за администрацията. Тъй като няма нито политическа, нито административна воля да се приложи закона, ефекта е, че България продължава да стой в периферията на инвеститорския интерес, въпреки атрактивните данъчни ставки.
Друг проблем за данъкоплатците е, че НАП все още рядко използват електронната поща, като средство за комуникация или ако го правят е едностранно, т.е. изпращат искания за документи, но искат предаването им на хартиен носител, естествено с печат и сакралния текст „Вярно с оригинала”. Неофициалните коментари на източници от агенцията са, че ако електронната кореспонденция се засили, това може да доведе до пробив в информационната система. Друго опасение е как ще се доказва достоверността на предадената информация? Без да сме специалисти в сигурността и достоверността на информацията е ясно, че това са технически проблеми, за решаването, на които трябва основно желание, а ефекта би бил неизмерим.
Едно ефективно решение, което би решило въпроса и със сигурността и с достоверността на информацията, а също така и с това, кога и какви документи се искат от данъкоплатците е създаване на електронна платформа, където да се събират исканите и предоставени документи по дадена проверка или ревизия. Тази платформа може да бъде и част от сегашната електронна система на НАП, може да бъде и ново софтуерно решение, в зависимост от възможностите. Ако съществува такава платформа и на вас ви правят ревизия, ревизиращия орган качва в нея искането за документи, вие получавате парола за достъп, с която да качите исканите документи. В същото време лице от инспектората в реално време може да следи, какво се случва с дадената ревизия, какви документи се искат, спазват ли се сроковете и т.н. След това данъкоплатеца, ако не е доволен от резултата от ревизията, може да обжалва електронно, подавайки възражение и всички документи по казуса ще се събират на едно и също място. Ако се стигне до съдебно дело, съдията само с получаване на една парола ще може да се запознае с всички документи по делото. Просто, нали?
Трябва да се взимат мерки за подобряването на обслужването на данъкоплатците и това не може да се постигне с назначаване на нови хора и увеличаване на бумащината, а напротив. Ръководството на НАП, показва голям афинитет към електронизация, когато става въпрос за контрол върху дейността на данъкоплатците(свързването на бензиностанциите и касовите апарати с системата на НАП), така че не виждаме основания да се противопоставя на идеята, която лансираме и която ще даде някакъв контрол на обществото върху това как функционира агенцията. В края на краищата клиентът е винаги прав. Като „клиенти” на НАП данъкоплатците имат право да изискат по-добро обслужване. Повече „клиенти”(инвеститори), може да се привлекат само с подобряване на административното обслужване, иначе НАП може да загуби и сегашните.
Електронната система на НАП – СУПа или каша I
Публикувана в Данъчни, Общество, Счетоводни услуги | Напишете коментар
Когато НАП, преди няколко години въведе електроните услуги за данъкоплатците, това беше голям пробив и наистина много улесни комуникацията между бизнеса и данъчните власти. Без да омаловажаваме постигнатото искаме да поставим няколко въпроса за катрана в кацата с мед(умишлено не казваме лъжица с катран, защото със сигурност е повече от лъжица).
Проблемите са в няколко посоки, и един от най-съществените е СУП(системата за управление на приходите) или „Супата”, както е известна в данъчния фолклор. Най-общо СУП следи дали данъкоплатците са платили своите задължения към фиска. Много от „клиентите” на НАП( данъчната администрация съвсем сериозно използва този термин), често остават много изненадани, когато искат да си извадят удостоверение за платени данъци и вместо това получават разпечатки с дължими данъци за години назад. В огромният процент от случаите, това не са реално дължими суми, а необединени позиции на дължими данъци с платени суми за тях.
Случка първа. Тези разлики се дължат на грешки в платежния документ, например сгрешен период за някое плащане или грешно посочен параграф по вид плащане. Ако системата не получи 100% съответствие, тя не обединява двете позиции и вие оставате да дължите съответния данък или осигуровка, парите които сте превели обаче странно защо не се показват в тази разпечатка, защото по обяснение на хора от системата на НАП, това е друга справка(услуга), която вие не сте поискали в този момент. При положение, че вие не сте счетоводителя на фирмата и нямате представа за странностите на „Супата”, логично изпадате в паника, правите на нищо счетоводния отдел на вашата фирма и питате, къде са парите, които сте превели за данъци? В следващият етап от битката за доказване, че сте коректен данъкоплатец, влизат вашите счетоводители, които снимат купища платежни и декларации, които вече сте подавали в НАП. После разпределят вашия случай на някои инспектор в НАП и чакате. Междувременно са ви начислили лихви върху суми, които не дължите. В много случаи след като ви изчистят главницата, лихвите остават и трябват да подавате нова молба да изчистят и тях, след като са признали, че не дължите главницата.
Случка втора. Вашият бизнес е преживял лоша година и сте приключили на загуба, която сте си декларирали в годишната си данъчна декларация. През годината сте внесли обаче и авансов данък печалба, който сте декларирали, като надвнесен. С изненада установявате, че в системата на НАП този данък стои като дължим от вас. Този път се налага да снимате годишната данъчна декларация, която вече логично сте подали в НАП.
Случка трета. Декларирали сте осигуровки за изплатени хонорари. Тук от НАП, откровено признават, че системата не действа автоматично и трябва човешка ръка да пипне, за да се обединят позициите. Тази ръка в много голям процент от случаите не си е свършила работата. Какво трябва да направите? Да, познахте. Трябва пак да снимате декларации и платежни.
Случка четвърта, случка пета и т.н. Заради вашите взаимоотношения с НАП, вече са намалели горите в амазонската джунгла, а ние едва сме се докоснали до проблемите на електронната система или както сте се уверили, тя по-скоро електронна с хартиени елементи и да не забравяме печата „вярно с оригинала”.
Явно с този коментар, няма да изчерпаме проблемите на СУП и ще трябва да напишем продължение, но с такива процедури можем само да отблъскваме чуждестранни инвеститори, а не да ги привличаме.
Данъчни декларации на килограм или България като страната на Шрек
Публикувана в Данъчни, Общество | 3 коментара
Миналата седмица се оказа, че десетки хиляди (ако не и повече) хора, трябва да подадат данъчни декларации, но 99% от тях нямат идея за това свое задължение. Ако не беше вестник „Сега” да повдигне темата, този абсурд нямаше да добие публичност. За какво става дума и защо тези хора трябва да подават данъчни декларации? Декларации трябва да подадат всички хора, които през годината са работили на трудов договор, но към края на годината нямат работодател или са сменили работодателя си през годината, но нямат бележка за дохода си от предишния работодател или работят на два трудови договора към края на годината. Цялата тази галимация е за да може да се направи годишно изравняване на облагането с ДОД(данък общ доход). Повечето хора знаят правилото, че ако са получавали доходи само по трудови правоотношения, не трябва да подават годишна данъчна декларация. Да ама не. Вече е записано в закона(ЗДДФЛ), че трябва да подават. На въпросът на вестник „Сега” към НАП, каква е логиката на тази промяна, от там отговарят да се обърнат към Парламента, от сега е ясен отговора на Парламента, че това се е случило по искане на НАП и МФ.
Самата идея да се прави годишно изравняване при наличие на плосък данък е лишена от логика. Единственият случай, при който може да има разлика при трудови договори е ако човек получи степен на инвалидност през годината, но в този случай, той ще има да си възстановява данък от бюджета и никой не го спира да подаде годишна декларация и да си поиска надвнесения данък. Мотивите с които е внесена промяната от МС в Парламента са „Постигане на по-голяма яснота при прилагането на разпоредбите и по-лесно администриране на приходите в бюджета“. От всичко казано до тук изглежда, че се получило едно недоразумение. Недоразумение, което обаче може да струва на всеки неподал декларация 500 лева глоба. Ето така се изпълнява бюджет!
Отново се налага един извод. Безсмислен законов текст, некомпетентна администрация, незаинтересувана законова власт и страдащ от всички тези малоумия данъкоплатец. Пак стигаме до пълната безотговорност на администрацията и липсата на адекватни персонални глоби, за хората които са си позволили да правят на маймуни тези, които им плащат заплатите. Наскоро Сметната палата излезе с доклад, че има нарушения при 86% от обществените поръчки т.е. парите на данъкоплатците в 86% от случаите са похарчени неправомерно, неизгодно или откровено далавераджийски. Колко от хората, които взели тези решения ще бъдат наказани според вас? Най-вероятно 0%. А в колко случаи на вас като обикновен данъкоплатец ви се е разминавало, ако сте нарушили някоя от милионите разпоредби в тази държава? Време е да хвърлим камък в блатото и да поискаме равнопоставеност, защото България заприличва все повече на родното място на Шрек и на някой хора това много им харесва. Тази безнаказаност за всички, които работят за държавата и харчат нашите пари безотговорно не може да продължава вечно.
продължете търсенето »