Плюсове и минуси на данъчната хармонизация
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последните две седмици все по-актуален става дебатът за данъчната хармонизация в ЕС. Вече има успешен пример в тази посока и това е директивата, която регулира постановките в ДДС-режима. Поради единното икономическо пространство, което е изградено в ЕС и необходимостта да се урегулират тези взаимоотношения при липса на митнически режим е възникнала необходимост от подобна хармонизация. Хармонизацията по отношение на ДДС обхваща общите постановки, като размера на ДДС-ставките и това дали да има преференциален режим за дадени стоки е оставено да се решава от самите държави. Тази система е доста ефективна и с усъвършенстването преди две години на режима при доставката на услуги може да се каже, че фирмите в ЕС имат голяма доза на сигурност какво трябва да правят, ако започнат бизнес в друга държава от съюза. Това важи и за компании извън ЕС, които са регистрирали фирма в една държава от съюза, но имат и операции и в някоя от другите държави-членки.
По отношение на българския бизнес, хармонизацията на ДДС-режима определено има положително влияние, защото след 2007 година, българският ЗДДС стана много по-либерален по отношение на данъкоплатците. Много постановки, които бяха с ясна фискална насоченост и нямаха никаква пазарна логика отпаднаха поради противоречие с общностното право. Дали обаче тези ефекти могат да се пренесат автоматично и при корпоративното облагане? По-скоро не…….
Засега се твърди, че това ще бъде хармонизация на формирането на данъчни основи, но не и на данъчните ставки. Ако правим съпоставка с ДДС няма причина за притеснение, но дали ще остане така е друг въпрос, защото държавите с по-високо данъчно бреме, като Франция, Италия, Германия и други не гледат с добро око на ниските данъчни ставки в България, Ирландия и Кипър например. Друг аргумент срещу данъчната хармонизация е, че на практика ще има едно преразпределение на данък между държавите. Ако дадена компания извършва дейност само в една държава, то тя ще се облага само там, но ако извършва бизнес в няколко държави, то данъкът печалба ще се преразпределя процентно към всички държави, в които се прави бизнес. Тъй като се предполага, че в България ще е само малка част от този бизнес, може да се наложи част от събрания в България корпоративен данък да се преведе на друга данъчна администрация. Това ще натовари и административно държавите, защото трябва да се правят сложни преразпределителни сметки.
Какви биха били ефектите за българският бизнес? Правителството вече заяви, че ако има хармонизация на данъчните основи, то ще се наложи вдигане на данък печалба, защото в България данъчната основа е по-широка отколкото се предлага в проекта. Ако прибавим и опасността някое следващо българско правителство да поддаде на натиска от Брюксел за по-високи данъчни ставки, то сегашната ситуация е за предпочитане.