Развитие в застой
Публикувана в Общество, Чуждият опит | 1 коментар
В края на 2008г. започна световната икономическа криза, в основата на която беше вложението на огромни средства в балони, като имотния например. След това се оказа, че много държави сами по себе си представляват балони. Бюджетите им се оказаха смесица от големи разходи, ниска събираемост, голяма задлъжнялост и статистически машинации. През 2011г. кризата продължава основно да се вихри в развития свят Европа, САЩ и Япония. Какви са проблемите в Европа?
Европа има някой общи проблеми, като големи социални разходи и ниска конкурентоспособност и такива, които са проблем само за някой държави, като липса на бюджетна дисциплина, висока задлъжнялост, нереформиран държавен сектор, много лицензионни и разрешителни режими, корупция, липса на правосъдие, слаба защита на частната собственост, ограничена демокрация.
Дълго време Европа и в частност ЕС, бяха място на благоденствие. Тази ситуация вече се променя. Има други центрове, които движат световната икономика, като Китай, Индия и Югоизточна Азия, Близкият Изток и Латинска Америка. Не може средният французин да работи 300 часа годишно(месец и половина) по-малко от средния американец и да има повече социални придобивки от него, т.е. може, но не за дълго. Това води до загуба на конкурентоспособност, до по-малко бюджетни постъпления и невъзможност да се подържат високи социални разходи. Трябва да се погледнат реалностите в очите. Следващите поколения в Европа ще живеят по-зле от родителите си, защото ще трябват да работят повече и да получават може би по-малко от сега, защото бизнеса вече има много повече опции отколкото преди 30 години. Застаряващото население в Европа по естествен път ще ограничи социалната държава организирана на солидарния принцип. Все повече хора ще се наложи да мислят сами за здравното и пенсионното си осигуряване, ако искат достойно съществуване. За да се конкурира за привличане на инвеститори Европа трябва да либерализира трудовите си пазари и да ги направи по-гъвкави. В частност България има всички отрицателни характеристики на Европа. Слаба производителност на труда(около 1/3 от средната за ЕС), пазар на труда, в който регулациите от времето на социализма продължават да са водещи, застаряващо население, 20% бюджетни разходи, които отиват за пенсии с перспектива да растат с високи темпове.
Плюсовете на България са само в добрата бюджетна дисциплина, ниската задлъжнялост и конкурентните данъчни ставки, но както се казва това е необходимо, но не достатъчно условие. Добре е да се поучим от опита на Грузия, която с реформите в последните 7 години достигна до 12 място в света в класацията на СБ за най-добрите места да се прави бизнес.Какво направи Грузия?
Тотална реформа в секторите сигурност и правосъдие. Навсякъде по света да уволниш в един ден 40 000 полицаи е революция, но може би радикалните методи са най-добрите, когато всичко е заразено. Новите полицаи не са обременени със старите корупционни практики, приемат нови етични норми и резултатът за 6 години е, намаляла престъпност с 80% и повишаване на доверите в полицията от 10 на 84%. В съдебната система се криминализира всяка комуникация между заинтересованите страни и съда и всички прекрачили закона се осъждат безкомпромисно. От друга страна са се удвоили заплатите на съдиите и съда има пълна независимост, включително и финансова.Сега 77% от хората, които са имали досег със съда декларират доверие към него.
В администрацията, МВР и МО, рязко увеличаване на заплатите и рязко намаляване на заетите. Увеличаване на прозрачността при работа на държавните ведомства и криминализиране на всички форми на корупция описани в международната практика.
В образованието водещите принципи са финансова независимост, децентрализация, автономно управление и практиката парите да следват учащия.
В икономиката са премахнати 70% от всички разрешителни и 90% от всички лицензионни режими. Регистрацията на нов бизнес се извършва за 2 дни и държавата почти не се меси във взаимоотношенията работник-работодател. Правителството не субсидира нито един сектор в икономиката. Тоталната приватизация на държавни активи привлича голям процент на преки чуждестранни инвестиции, които са силно диверсифицирани.
Така Грузия е преобърнала икономиката си. Въпросът е какво искаме ние?
Камбана бие за бъдещите пенсионери – оглушително
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Тази седмица излезе едно изследване, което показа, че 30-40 годишните сега ще се пенсионират най-вероятно на 70 години. Това е чиста математика. Когато тези поколения остареят, те ще представляват повече от половината от населението на България. За да се получават пенсии подобни на сегашните единственото решение е повишаване на пенсионната възраст. Чехия вече призна, че през 2050 година пенсионната възраст ще стане 73 години, но далеч не всички държави са толкова честни с бъдещите пенсионери. Сегашните 30-40 годишни са най-голямото поколение и то плаща най-големия дял от сегашните пенсии. Честно е държавата да му каже, че не знае, кой ще плаща неговите пенсии. Днешният пенсионен модел се задъхва при най-положителното съотношение работещи-пенсионери. При тази ситуация само 40% от пенсиите се финансират от осигуровки, а останалите 60% от данъци чрез дотации от бюджета. Децата между 10 и 15 години в момента в България са едва 300 хиляди. На тях ли ще разчитаме да плащат пенсиите на всички нас?
Не знам какво още трябва да бъде казано за да се осъзнае необходимостта от промяна на тъй наречения солидарен пенсионен модел. Не знам какво е солидарното на модел, който ще принуди част от хората да умират на работните си места, защото просто няма да са навършили възрастта за пенсиониране или ще си стоят в къщи без никакви доходи, защото никой няма да ги иска на работа на тази възраст. Основната причина този модел да е водещ в България, а и в много други страни е нежеланието на държавите да престанат да контролират големите парични потоци, които идват под формата на осигуровки и желанието големи групи от гласоподаватели, каквито са пенсионерите да са зависими от решенията на политиците и някой да може да се тупа в гърдите, че той им „плаща” пенсиите.
Тъй като едва ли може в скоро време да очакваме промяна в поведението на държавата, то всеки един, който има поне 10-15 години до пенсия трябва да започне да мисли сам за себе си. Да започне да заделя на страна пари, които са само негови, носят му доходност и се умножават. Не е нужно да измисляме топлата вода. Хората в развития свят повече от 100 години спестяват по този начин. Дали ще са частни пенсионни сметки, рентни застраховки или друго подобно вложение е въпрос на лично решение и консултация с професионален съветник. Ако искате съдба по-различна от тази на сегашните пенсионери, трябва да вземете бъдещата си пенсия в собствените си ръце.
Плюсове и минуси на данъчната хармонизация
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последните две седмици все по-актуален става дебатът за данъчната хармонизация в ЕС. Вече има успешен пример в тази посока и това е директивата, която регулира постановките в ДДС-режима. Поради единното икономическо пространство, което е изградено в ЕС и необходимостта да се урегулират тези взаимоотношения при липса на митнически режим е възникнала необходимост от подобна хармонизация. Хармонизацията по отношение на ДДС обхваща общите постановки, като размера на ДДС-ставките и това дали да има преференциален режим за дадени стоки е оставено да се решава от самите държави. Тази система е доста ефективна и с усъвършенстването преди две години на режима при доставката на услуги може да се каже, че фирмите в ЕС имат голяма доза на сигурност какво трябва да правят, ако започнат бизнес в друга държава от съюза. Това важи и за компании извън ЕС, които са регистрирали фирма в една държава от съюза, но имат и операции и в някоя от другите държави-членки.
По отношение на българския бизнес, хармонизацията на ДДС-режима определено има положително влияние, защото след 2007 година, българският ЗДДС стана много по-либерален по отношение на данъкоплатците. Много постановки, които бяха с ясна фискална насоченост и нямаха никаква пазарна логика отпаднаха поради противоречие с общностното право. Дали обаче тези ефекти могат да се пренесат автоматично и при корпоративното облагане? По-скоро не…….
Засега се твърди, че това ще бъде хармонизация на формирането на данъчни основи, но не и на данъчните ставки. Ако правим съпоставка с ДДС няма причина за притеснение, но дали ще остане така е друг въпрос, защото държавите с по-високо данъчно бреме, като Франция, Италия, Германия и други не гледат с добро око на ниските данъчни ставки в България, Ирландия и Кипър например. Друг аргумент срещу данъчната хармонизация е, че на практика ще има едно преразпределение на данък между държавите. Ако дадена компания извършва дейност само в една държава, то тя ще се облага само там, но ако извършва бизнес в няколко държави, то данъкът печалба ще се преразпределя процентно към всички държави, в които се прави бизнес. Тъй като се предполага, че в България ще е само малка част от този бизнес, може да се наложи част от събрания в България корпоративен данък да се преведе на друга данъчна администрация. Това ще натовари и административно държавите, защото трябва да се правят сложни преразпределителни сметки.
Какви биха били ефектите за българският бизнес? Правителството вече заяви, че ако има хармонизация на данъчните основи, то ще се наложи вдигане на данък печалба, защото в България данъчната основа е по-широка отколкото се предлага в проекта. Ако прибавим и опасността някое следващо българско правителство да поддаде на натиска от Брюксел за по-високи данъчни ставки, то сегашната ситуация е за предпочитане.
Правилата за докторите от ТЕЛК имат смисъл само ако важат за всички, които взимат заплати от бюджета
Публикувана в Общество | Напишете коментар
Тази седмица излезе информацията, че лекарите от ТЕЛК ще връщат пари с лихвите, ако техните заключения са ощетили бюджета на НОИ. Това веднага предизвика вълна от напускащи лекари и най-вероятно като начало ще има проблем със заключенията за инвалидност. Обществена тайна е, че в тези комисии се шири корупция и съвсем здрави хора взимат удостоверение от ТЕЛК или някои взимат по-висока степен на инвалидност от реалната. Бюджетът на НОИ наистина е ощетен и това разхищение го плащат всички данъкоплатци. Звучи справедливо да го платят тези, които са виновни. Има обаче два проблема:
-Кой ще определя дали заключението е правилно?
-Защо само лекарите от ТЕЛК?
Контролът трябва да бъде обществен, а не партийно-държавен и да служи да разчистване на сметки. В подобен контролен орган трябва да има преобладаващо присъствие на представители на неправителствения сектор и на утвърдени специалисти, а чиновниците най-добре въобще да липсват. Тогава тази идея може да има смисъл и ще бъде съвсем резонно корумпираните и некомпетентните да си платят.
По-интересен е вторият въпрос? Защо само лекарите от ТЕЛК? Защо това правило да не важи за всички, които взимат бюджетни заплати? Защо същото да не важи за корумпирани и некомпетентни полицаи, прокурори, данъчни, държавни и общински чиновници? Защо да не важи за народните представители, министрите, министър-председателя и президента? Там където нанесените щети не могат да се измерят ще се връщат получените заплати плюс лихвите, там където това не стига може да се конфискува придобитото имущество. Такива правила най-накрая може да намалят желаещите за държавна служба и да откажат много хора да се занимават с политика.