Настоящата финансова криза е криза на разточителните държави
Публикувана в Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Настоящата световна финансова криза изглежда все по-малко световна и все повече криза на развитите държави. След кратки турболенции в началото, някои пазари, като Азия, Южна Америка и Близкият Изток продължиха да растат, а кризата остана основно в Европа и Северна Америка. Това е основната разлика между тази криза и онази от 1929г. Трябва да се търсят причините, защо се получава така, че по-слабо развитите държави минават по-леко, през кризата, а във водещите икономически сили кризата се усилва. Това е така, защото втората част на кризата е вече криза на разточителните държави. На държавите, които харчат повече, отколкото произвеждат, на държавите, които имат прахоснически социални системи, на държави, които си мислеха, че моделът работим все по-малко, защото сме се развили достатъчно ще продължи вечно.
Една част от проблемите са индивидуални, а други са общи. Държави като, Гърция, Италия, Португалия и Испания просто бяха харчили повече отколкото изкарват и са се поддържали с пари от ЕС и външни заеми, но това е по-малкия проблем. Те ще трябва да минат през чистилището, както мина България след 1996-1997г. Това, че имат една и съща валута заедно с по-дисциплинираните – Германия, Франция, Холандия, Австрия и Финландия, засега ги предпазва от най-твърдия вариант, от обезценяване на спестяванията на гражданите им. Най-вероятният сценарий е запазване на еврозоната или с по-строги правила или с по-малко участници, защото единната валута е важна част от общия европейски пазар и е много важна за бизнеса и особено за германския бизнес. Нов ред обаче ще има и той ще е основан на строга финансова дисциплина, а за да бъде спазван новият ред ще са необходими реформи в секторите, които поглъщат най-много бюджетни средства. Кои са тези сектори?
Реформата на пенсионната система се откроява, като проблем на целият ЕС. Тук България трябва да бъде в челото, защото демографската ситуация е такава, каквато ще бъде в ЕС, чак след 40 години. Няма да се мине само с повишаване на възрастта. Няма да е достатъчно даже да се премахне ранното пенсиониране в някои сектори и да се ограничат инвалидните пенсии( не, че не е необходимо да се направи). Трябва преминаване от разходо-покривен към капиталов модел на пенсионна осигуряване. Холандия вече отдавна го е направила и вместо да се философства, трябва да се следват добрите практики. Идеята, която се появи напоследък, за поетапно премахване на задължителните осигуровки, за сметка на повишаване на ДДС, ще премахне и дебатът за ДОО изобщо. Няма по-солидарен модел от ДДС и без това държавното обществено осигуряване в много голяма се финансира от данъци.
Разходите за сигурност и отбрана са следващото проблемно перо. Това е основно проблем на САЩ, защото голяма част от американският бюджетен дефицит се дължи на тези разходи. Този проблем засяга България основно по линия на ефективността на тези разходи. Както е известно от статистиките, ние имаме най-много полицаи на глава от населението след Кипър в ЕС и едни от най-ниските нива на разкриваемост на престъпленията. Достатъчно е всеки да си зададе въпроса, чувства ли се сигурен за себе си, за семейството си и за имуществото си. Реформата в системата на МВР е неизбежна не само, защото това е една скъпа и неефективна организация, но и защото, това вече в прав текст ни го казват и от ЕС. МВР в този си вид е пречка за по-нататъшната интеграция на България в съюза.
Раздутата бюрокрация е много голям проблем на ЕС. Като се започне с огромната евробюрокрация в Брюксел и Страсбург и се стигне до фрапантния модел на Гърция, всичко плаче за огромни съкращения. ЕС трябва да се конкурира с все повече икономики в световен мащаб и административната реформа е неизбежна. Тук може да се постави и проблема с нереформирания пазар на труда, в който България заема своето достойно място с Кодекс на труда от времето на социализма. С две думи, по-лесно освобождаване и наемане на хора. Високи, но краткосрочни обезщетения при безработица.
И един проблем, който е основно източно-европейски, а най-вече българо-румънски. Дейността на съдебната система(включително прокуратурата) е голяма спирачка за развитието на България. Тя е бавно действаща, корумпирана и незаинтересована да налага справедливост. Огромният проблем е, че държавата вижда реформата, като подчиняване на съдебната система на изпълнителната власт т.е. издаване на политически „правилни” съдебни решения, а обществото се нуждае от една съдебна система, която имат старите страни членки на ЕС, защитаваща собствеността на гражданите, бързо действащо правосъдие, защита на кредиторите, а не на длъжниците и т.н.