Ако криминилизират плащането на по-ниски осигуровки, падат реалните заплати
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
След като, увеличаването на пенсионната възраст излезе отново на дневен ред, всички, които искат да запазят статуквото и имат полза от него възродиха старата си идея, да се криминализира плащането на осигуровки върху суми различни от реалната заплата. Принудени сме да публикуваме част от коментара, който направихме преди повече от една година(всичко в кавичките е стар коментар), когато пак имаше подобна идея.
„Става въпрос за около 1 милион души ( има различни оценки за точната бройка ), които плащат или получават заплати на ръка и е ясно, че хората не са престъпници, просто не виждат смисъла да изливат пари в една каца без дъно. Защото вноските отиват в една фалирала пенсионна система, от която те в бъдеще няма да получат почти нищо и в една здравна система, от която можеш да получиш всичко друго, но не и здравна помощ.Трябва да изясним нещо от самото начало. Цялата осигурителна вноска, се заплаща от работодателя, независимо, че по закон тя се разделя между работника и работодателя. Това е едно изкуствено разделение, защото личната вноска на работника е част от брутната му работна заплата. Ако един работодател е решил, че на него един работник може да му струва максимално 1200 лева, за него няма особена разлика, дали ще плаща на държавата 200 и на работника 1000 или на държавата 400 и на работника 800. Да, ще се случи точно това, заплатите ще станат реални, но ще намалеят, защото никой работодател няма да рискува да влезе в затвора, но ще намали реалните заплати на работниците, за да може да плаща осигуровките на държавата, пък по нататък, кой какво ще открадне не е негова грижа. Или за да работиш в България, ще трябва да се самоосигуряваш. Просто няма да се наемат хора на трудови договори. И ако мотивите на работодателя са ясни, защо не иска да плаща допълнителни разходи за труд, то е интересно, защо работникът се съгласява, да не се осигурява на реалната заплата. Безспорно един от мотивите е, че човек може да остане без работа, но основната причина е, че тези осигуровки са данък и не осигуряват нищо на работещия, нито прилична пенсия, като се пенсионира, нито адекватна здравна помощ, като се разболее.“
А, че това е вярно може да подкрепим с цитат от друг наш коментар:
„Почти всяка вечер по някоя телевизия министър, държавен чиновник или синдикалист ни обяснява, че като не ни внасят осигуровки върху реалните заплати ще получим ниски пенсии като се пенсионираме. Колко ниски пенсии ще получим? Ниски спрямо тези, които се осигуряват на пълната си заплата ли? Ниски спрямо жизнения стандарт в България в този бъдещ момент? Ниски спрямо средните пенсии в Европа? А колко ще получават тези, които се осигуряват на максимума? Дали те няма да получават само 100 евро повече на месец, а да са внесли десетки хиляди в повече за десетилетията, през които са се осигурявали?
Държавата не дава отговори на тези въпроси, не само защото отговорите са нелицеприятни, но и защото тя не знае отговорите и не иска да се ангажира с някакви обещания черно на бяло. Че кой може да отговори на такива въпроси ще кажете? Американската администрация за социално осигуряване всяка година уведомява всички американци над 25г., които работят и внасят осигуровки. В тези известия има информация за бъдещата пенсия на база осигурителния принос на работещия. Освен това има информация за плащания, ако настъпи инвалидност, за наследствена пенсия и др.В България над 60% от пенсии се плащат от данъци, а не от осигуровки. Самите постъпления от осигуровки веднага се харчат за пенсиите на сегашните пенсионери, така че, те имат характер на данък, а не на осигуровка. Тук е и голямата заблуда. Вие може да сте внасяли големи вноски, но ще зависите от бъдещите постъпления в системата. Сами може да си отговорите какви ще бъдат те, като знаете каква е демографската ситуация в България и какъв е темпа на емиграция. Както сегашните, така и бъдещите пенсионери ще зависят от благоволението на политиците и от възможностите на бюджета. Бъдете сигурни, че и тогава както и сега ще бъде водещ популисткия принцип на уравновиловката и ще продължи подтискането на по-високите пенсии(вече над 10 години обещават да премахнат тавана на пенсиите) за сметка на повишаване на по-ниските.
Ако не ви се вярва, че всичко това ще е така, погледнете вашите майки и бащи, вашите баби и дядовци, на които държавата е удържала осигуровки по времето на социализма и е обещавала добри пенсии. Ама сменил се е строя ще каже някой. Строят се е сменил, но държавата е същата. Утре ще се смени нещо друго и това ще бъде оправданието. Само преценете, дали когато се пенсионирате искате да разчитате на държавната пенсия или сами да помислите за себе си.”
Извиняваме се, че просто публикуваме извадки от наши по-стари коментари, но това е само едно доказателството, че в тази държава нищо не се прави(поне в тази сфера), защото коментарите ни звучат все така актуално. Трябва смяна на философията на пенсионния модел. Не може да се поддържа солидарен пенсионен модел, с възрастовата структура, която има населението на България. Държавата трябва да поеме грижите за сегашните пенсионери и да даде възможност на бъдещите да помислят сами за себе си.
Фалитът на солидарната пенсионна система в България става все по явен
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Предложението на финансовия министър Симеон Дянков за вдигане на пенсионната възраст с една година още от 2012г. отново извади въпроса за пенсионното осигуряване на дневен ред. Дебатът обаче, не се води по същество, а с несъстоятелни аргументи от политици, синдикати и измислени „специалисти” по социално осигуряване, които се опитват да докарат вода от девет дерета, за да защитят статуквото. В този модел, който всички наричат солидарен, отдавна няма нищо солидарно. Солидарността се е изразявала в правилото – работещите в момента, издържат тези, които сега са пенсионери, а когато те станат пенсионери ще ги издържат работещите в онзи бъдещ момент. Този модел работи обаче, само ако в пазара на труда се вливат по-големи поколения, от тези които го напускат. Когато се иска да даваш пари в момента, за издръжката на сегашните пенсионери, но в бъдеще е ясно, че няма кой да внася пари за твоята пенсия е ясно, че те правят на глупак, като ти говорят за солидарност.
За да не сме голословни, нека видим данните на НСИ за населението на България и тенденциите в неговото развитие:
2010г. 2030г. 2050г. *цифрите са в хиляди
0-19г, 1415 1110 965
20-59г. 4235 3210 2455
над 60г. 1850 2130 2270
общо 7500 6450 5690
Какво прави веднага впечатление? Българската нация застарява и намалява. След 20 години децата и възрастните хора ще са колкото тези в активна възраст, а след 40 с почти един милион повече от тях. Ясно е, че сегашната система, не може да обещае пенсии на 40-45 годишните, да не говорим за 20-25 годишните.
Трябва по-внимателно да погледнем цифрите за 2010г. Сега жените се пенсионират на 60г., а мъжете на 63г., което означава, че не всички от тези 1850 хил. човека трябва да са пенсионери. Да, ама не. Пенсионерите гонят 2400 хил. души. По данни на НОИ хората с някакво удостоверение от ТЕЛК са около 650 хил. души и не малка част от тях взимат пенсии. Другият фактор за набъбналите пенсионери е ранното пенсиониране. Не случайно статистиката казва, че средно пенсия в България се взима на 56 години. Ще кажете добре, към 1850 хил. сме прибавили още 550 хил. души, които са се пенсионирали, но все пак ни остават 3685(4235-550) хил. които да работят. Тези, които работят обаче, по данни на НСИ са 2200 хил. души. А сега ходи вярвай, че математиката е точна наука. Къде се губят останалите 1485 хиляди. Около 370 хил. са декларирали, че са безработни, около 300 хил. учат, други около 260 хил. не работят, защото отглеждат деца или болни роднини, около 200 хиляди декларират, че не се чувстват добре здравословно и затова не работят. Губят се едни около 355 хил. души, които или изобщо не си търсят работа или са в чужбина. Какво излиза сега 2200 хил. души издържат всички останали, така ли? Не, не е така. Ситуацията е далеч по лоша. Само около 1600 хил. работят в частния сектор и създават БВП. Да прибавим още максимум 80 хил. от тези, които работят в обществения сектор, но се трудят в стопански субекти, които създават БВП(като АЕЦ „Козлудуй”например). Това са хората, които издържат цяла България. Картината е трагична, но да се върнем на пенсионния модел.
В момента, бюджетът на НОИ се финансира в съотношение 40% от осигуровки и 60% с трансфери от държавния бюджет т.е. от данъци. Тъй като държавата като работодател, също трябва да внася осигуровки, които обаче взима от събраните преди това данъци, то реалното съотношение е 30 към 70%. Както виждаме тази система няма нищо общо с осигуряването. Осигуровките са още един канал за данъчно облагане, но на много ограничен кръг от хора. За да има, все пак някакъв смисъл солидарният модел в този му вид, то трябва да се изключат като получатели на пенсии от него широк кръг от хора:
1.Всички, които получават бюджетни заплати трябва да са извън неговия обхват, защото те никога не са създавали БВП. За техните пенсии трябва да се грижи държавата от собствения си бюджет и да си прави сметка колко хора може да си позволи на щат, какви да са техните заплати и всеки месец да се правят отчисления от бюджета за техните пенсии. Това трябва да е отделен фонд, от който да се финансират пенсиите само на тези хора.
2. Всички инвалидни пенсии, също трябва да се извадят от солидарния модел и да се финансират по линия на социалното подпомагане. В солидарния модел трябва да останат само пенсиите за старост.
3.Всяко ранно пенсиониране трябва да се финансира с отделни фондове. Има професионални пенсионни фондове за първа и втора категория труд в частния сектор. Тези, които се пенсионират рано в държавния сектор, трябва да минат с пенсии на принципа описан в точка 1 т.е. държавата трябва да си прави сметка, дали може от бюджета да им финансира пенсиите. Заплатите при ранно пенсиониране на военни и полицаи, трябва да се премахнат тотално или да останат само за онези, които декларират, че се отказват от ранното пенсиониране и ще започнат да получават пенсии, чак след като навършат стандартната възраст за пенсиониране.
Основният принцип трябва да бъде – пенсия от солидарния стълб само при навършена възраст за пенсиониране. Като заговорихме за тристълбовата система за осигуряване стигаме и до решението на проблема. Както видяхме в началото, в следващите години демографската ситуация ще се влошава и ако сега се получава около 35-40 от заплатата, която човек е получавал, то солидарният стълб в бъдеще ще може да гарантира само една минимална пенсия. Т.е. държавният пенсионен модел все повече ще се превръща от солидарен в модел на тоталната мизерия. Трябва да се даде възможност на хората, които имат поне 15 години до пенсия избор, дали да продължат да внасят вноски в НОИ или да се ориентират към частно осигуряване с лични пенсионни сметки, а за по младите възможността трябва да бъде изобщо да излязат от ДОО или да запазят само участието си за минимална държавна пенсия. Разбира се всички, които излязат от системата на ДОО, трябва задължително да влязат в частна осигурителна система. Хората по-принцип не са склонни много да мислят за бъдещето и затова трябва да има ясна система, която да гарантира, че всеки ще се осигурява спрямо доходите си.
Как законодателни останки от времето на социализма в заплащането на труда и осигуряването пречат на развитието на икономиката
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | 2 коментара
Добавката за клас отново изплува на дневен ред, след като стана ясно, че финансовият министър Симеон Дянков иска да въведе нова система на заплащане в държавната администрация. Логично при една система на заплащане, основа на личния принос на работника и служителя, подобна добавка няма място. Бизнесът и най-вече чуждестранните инвеститори много пъти са поставяли този въпрос, защото и работници и работодатели искат да знаят крайната цифра, която едните ще получават чисто, а другите ще плащат бруто. Особено във време на криза е крайно нелогично автоматично да се увеличават доходи само на принципа на натрупан трудов стаж. Този остатък от периода на социализма е защитаван основно от синдикатите, които предпочитат да запазват съществуващи постановки, въпреки че, те са в полза само на определени групи и категории работници. Плащането на тази добавка се заобикаля или със сложни сметки, при които тя се включва при формиране на крайното възнаграждение само формално(чрез намаляване на основната заплата) или просто работодателят предпочита да наема по-млади хора, за които ще плаща по малко допълнителни средства. В крайна сметка, тя се обръща срещу тези, които е предназначена да защитава. И ако финансовият министър не вижда логиката на тази добавка в държавния сектор, какво остава за частния…
Друг подобен случай е ранното пенсиониране придружено на всичкото отгоре с изплащане на 20 заплати. В огромен процент от случаите то обхваща служители от сектори, които са на бюджетна заплата, което го прави още по съмнително като практика. От една страна това са хора, които получават пенсии много повече време от средностатистическия пенсионер, от друга техните осигуровки, доколкото държавата като работодател, изобщо е превеждала в НОИ, са взети от данъците на работещите в частния сектор и по своята същност те се явяват също нещо като дотация на системата на ДОО. Ако изчислението се направи по този начин ще се види, че субсидията от бюджета към НОИ е доста повече от 60 процента. На въпросът, каква е логиката тези хора да получават и 20 заплати на куп при пенсиониране никога не е даван смислен отговор. Това е поредният законодателен остатък от едно време, когато армията и полицията(тогава милиция), са били обгрижвани много добре, защото на тях се е крепял режимът. Опитът на Симеон Дянков да направи, макар и частични промени към намаляване на тези привилегии предизвиква неистова съпротива, защото групата на ползващите продължава да е ненормално голяма.
Следващата ненормалност, която ярко се откроява при трудово-правните отношения е невъзможността да уволниш работник, просто защото той не ти върши работа. Сега трябва да се споразумееш с него за обезщетение от минимум четири заплати или да съкратиш щата или обема на работа. Не е логично да плащаш луди пари на някой, който не ти върши работа, само и само да се отървеш от него. Съкращаването на щата или обема работа е много хлъзгава материя и всеки, който си намери добър адвокат може да обжалва до безкрай и вероятността да спечели накрая, не е никак малка. Трябва да се въведе член в КТ, по който да може да се освобождава персонал по инициатива на работодателя, със стандартно едномесечно обезщетение разбира се. За да не прекаляват работодателите с този член, може да се въведе процентно ограничение, колко персонал може да освободиш по този член в рамките на една година, спрямо наетите. В социална държава като Дания, пазарът на труда е много гъвкав, защото може да освобождаваш лесно хора, които след това си получават пълната заплата от бюрата по труда, но само в рамките на няколко месеца и по този начин хората са стимулирани да си търсят активно работа.
Друго алогично ограничение е в сферата на социално осигуряване. В България е невъзможно да избереш къде да се осигуряваш, ако не получаваш заплата по трудов договор. Хората, които са поели риска да правят частен бизнес или са със свободни професии и по дефиниция се самоосигуряват, трябва да имат възможност за избор, дали да правят това в държавната пенсионна система или да изберат частна осигурителна институция за своето осигуряване. Ако към това прибавим и задължението на много чужди граждани, които са регистрирали фирми у нас, задължително да внасят пенсионни осигуровки, при положение, че никога няма да получават български пенсии( интересното е, че не могат да се осигуряват здравно на същото основание) започва да се оформят част от причините, защо в период на криза, въпреки ниските данъци, инвестициите в българската икономика са паднали в пъти.
Правилата срещу мерките за изпирането на пари подлудиха счетоводната гилдия
Публикувана в Общество, Счетоводни услуги, Чуждият опит | 1 коментар
В края на ноември изтича срокът, в който всички лица, които предоставят счетоводни услуги по занятие, трябва да имат вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпирането на пари(ЗМИП). Повечето от задължените лица нямаха и понятие, че имат такова задължение, но както става обикновено с наближаване на крайният срок и нарастващата медийна активност все повече от тях осъзнават, че им е вменено още едно задължение. Веднага трябва да кажем, че подобни задължения има във всички страни от ЕС, но както се оказва обикновено, „дяволът е в подробностите”.
Проблемите са в няколко посоки:
Първият проблем е законодателен. ЗМИП постоянно разширява кръга на лицата, които трябва да докладват, ако се сблъскат в практиката си с съмнителни финансови операции. Този кръг обаче, обхваща банки, застрахователи, адвокати, нотариуси, търговци на едро, брокери на недвижими имоти, данъчни консултанти, одитори и още двадесет и няколко професии, като счетоводителите са най-новото попълнение. Разнообразието на лицата е голямо, но например закона казва, че те „трябва да спрат съмнителна парична транзакция”, което е приложимо за банки, застрахователи, нотариуси и т.н., институции, които разбират за транзакцията преди тя да е била извършена и неприложимо за одитори и счетоводители, които в повечето случаи разбират пост фактум за нея. Т.е. законът е писан на кило, без да се отчитат специфики, което води и до проблеми с последващото му прилагане. Следващ проблем е безумието, за една и съща транзакция да са задължени да рапортуват 5-6 задължени лица. Друг проблем, който произтича от закона е безконтролността, която е дадена на ДАНС при одобряване на правилата за прилагането му и възможността при последващи проверки нейните служители, въз основа на чисто техническа проверка, дали дадено задължено лице е изпълнило задълженията си по закона(т.е., дали има утвърдени правила, дали води дневник и т.н.) да получат достъп до конкретна информация за транзакции на клиенти, за което нямат разрешение от съдия. Даже и да има такова разрешение то ще е за конкретна фирма или човек, но тъй като дневникът за отразяване на подобни транзакции е общ(трябва да се прошнурова и прономерова в 21 век), то достъпът реално ще бъде до всички транзакции.
Вторият проблем е чисто практически и произтича от прилагането на закона от страна на ДАНС. Използвайки безумният текст в ЗМИП, че директорът на ДАНС, може да връща правилата, докато те не отговорят на изискванията на закона. Практиката на ДАНС е да връща правилата, докато те не придобият вида, който „любезно” е поставен на интернет страницата на ДАНС под названието „примерни правила”. Нямаше да има нищо лошо в такива примерни правила, ако те бяха създадени с цел да улеснят задължените лица. Проблемът е, че тези „примерни правила” са пълни с норми и критерии, които определят най-обикновени стопански операции като съмнителни и водят най-малкото до безсмислена бумащина. Явно водещият принцип при тяхното формиране е бил взет от Мечо Пух, „Колкото повече, толкова повече”. Като пример може да се посочи, че по тези примерни правила е съмнително ако фирмата е взела заем или ако има вземания или задължения над 12 000 лева. Друга част от „примерните правила” изисква от счетоводители да правят несъотносими към тяхната квалификация пазарни анализи и оценки на цени, тенденции и други стопански дейности. Трети директно кореспондират със задълженията на ДАНС, като това да се дава информация за лица, „за които е публично известно, че са съпричастни към престъпни структури”. Никой не длъжен постоянно да наблюдава каква информация циркулира из публичното пространство, да не говорим, че в 90% от случаите тя няма нищо общо с истината.
Предвид наближаващият краен срок и явният апетит след него да се налагат глоби, за тези, които все още нямат утвърдени правила, смятаме, че е нужна намеса на по-високо държавно равнище за урегулиране на процеса и създаване на баланс между интересите на държавата да получи нужната и информация и възможностите на задължените лица да подържат определени регистри. Не трябва да се забравя, че в България това са основно микропредприятия с 3-4 души персонал и нямат практическа възможност да поемат поредната порция бюрократично натоварване.