Кризата изисква данъчна реформа в България
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Става все по-ясно, че Европа няма да излезе скоро от кризата. Дълговите проблеми на Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания са на път да повлекат и други държави надолу или най-малко да забавят сериозно темпа на възстановяване в ЕС. В тази обстановка става все важно, кой ще привлече повече чуждестранни инвестиции. За 2011г. положението в България е много по-лошо от 2010г. Не само, че няма ръст на чуждестранните инвестиции, но има сериозно изтичане в обратна посока. Това се обяснява с факта, че местните клонове на чуждестранни компании си връщат заемите на фирмите-майки, което сигурно е вярно, но липсата на нови инвестиции, в страната член на ЕС, с най-ниски преки данъци е повод за сериозен размисъл.
Ниските данъци са добра предпоставка, но има едно правило в математиката за необходимото, но не достатъчно условие. Трябва допълнителна реформа в данъчната сфера. Какво трябва да се направи? Отговорът на този въпрос се съдържа в голяма степен в едно писмо, което в края на месец май 2011г., е изпратено до министър Дянков и е подписано от КРИБ и много от камарите на чуждестранния бизнес в България( включително, германската, американска, британската, австрийска, италианска, френската и т.н.).В това писмо бизнесът заявява, че е обезпокоен от влошаващата се в последните години данъчна среда, което се изразява в непоследователност при прилагане на законодателството от страна на НАП, все по-нарастващи изисквания към документиране на сделките и начините за извършване на ревизии, решаване на спорове и налагане на санкции. В това писмо има пет точки, които изразят в голяма степен какво трябва да се направи. Най-общо тези точки гласят:
1.Въвеждане на процедура, която да позволява на данъкоплатците да получават от НАП обвързващи отговори. Това означава, че когато има някаква неяснота в законодателството и фирмата зададе въпрос към данъчната администрация, тя задължително да получи отговор, който да и позволи да спази закона и да не се притеснява при последваща ревизия. Предвидимостта на данъчната среда е много важна за чуждестранните инвеститори.
2.Въвеждане на процедура за доброволно оповестяване на пропуски и грешки. Сега няма значение, дали една фирма сама си е открила грешката или НАП я е установила при ревизия. Санкциите са едни и същи и основния проблем са не лихвите, а глобите, които трябва да отпаднат, ако сам си откриеш и декларираш пропуска.
3.Промяна на санкционния режим за данъчни нарушения. Сега в много случаи глобите, които се налагат са несъразмерни на нарушението и липсата на пропорционалност между пропуска и санкцията води до нарушаване на основните принципи на Общностното право.
4.Равнопоставеност при сроковете за обжалване между данъкоплатците и данъчната администрация. Сега данъкоплатците има срок от 14 дни, а администрацията си удължи срока от 45 на 67 дни.
5.Въвеждане на минимален срок, между публикуване на промени в данъчните закони и тяхното влизане в сила. И данъкоплатците и администрацията се нуждаят от време за да вникнат в естеството на промените, за да могат да ги прилагат правилно.
Тези пет точки могат да се поразширят. Към точката за равнопоставеност трябва да се въведе допълнение, че данъкоплатците не могат да имат по-кратки срокове за подаване на информация, отколкото има администрацията за отговор. Сега има случаи, когато данъкоплатците имат един ден да декларират обстоятелства( изплащане на осигуровки, подаване на информация за болнични и т.н.), а най-краткият срок за администрацията е седем дни.
Друг основен проблем за промените, за които настоява бизнесът е начина за допълнително стимулиране на служителите на НАП. Сега те получават процент от сумите, които са начислили на данъкоплатците при извършване на ревизии. Тази сбъркана бонусна система води до липса на желание от страна на НАП, да се дават обвързващи становища, да се намаляват глобите и т.н. Много често даже да има желание от страна на МФ за промени в статуквото, ръководството на НАП използва един сакрална фраза, за да спре всякакви реформи, която винаги започва по един и същ начин – „ Можем да направим тези промени, но не можем да гарантираме постъпленията от данъците…….”, което в повечето случаи е достатъчно да охлади желанието за реформи.
Сбърканата система за допълнително стимулиране се подхранва и от липсата на всякакви персонални санкции, за служителите на НАП, които издават актове, които след това биват отменяни при административно или съдебно обжалване. Трябва да се разпише стройна система от санкции за такива чиновници, като се започне с вписване в досието, мине се през персонални финансови санкции и се стигне до уволнение без право да се работи повече на бюджетна заплата.
Повечето от промените, които иска бизнеса, съществуват в много от държавите-членки на ЕС. МФ засега не реагира на предложенията, неясно дали защото сме в предизборна ситуация или защото не е склонно да промени статуквото. Чуждестранните инвеститори обаче, нямат да чакат вечно промяната в България. Даже тези, които са вече тук, лесно могат да станат бивши инвеститори, когато всяка държава се бори със зъби и нокти за всяко евро вложено в икономиката и. Много от нашите конкуренти са готови да направят промените, за които ние предпочитаме да си правим углушки. Важно е да не стигнем до старата поговорка – „Когато колата се обърне, пътища много.” – пък били те и магистрали.
Какво трябва да знаем за застраховките Живот ? – продължение
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
Застраховката „Живот“ е спестовен продукт. Средната доходност в бранша е 6-8% годишно. Логично е по време на криза доходността да пада, но повечето водещи компании на нашия пазар имат средна доходност в последните 7-10 години над 7%. При дългосрочни финансови продукти това е много важен показател. Финансовите инструменти, в които се инвестират средствата по застраховки „Живот“ са силно консервативни(изключение са застраховките свързани с инвестиционен фонд). Това е най-регулираният инвестиционен сектор и вложенията са предимно в ДЦК, общински облигации и някои видове депозити. Още една особеност на застраховката „Живот“, че при нея не може да имате отрицателна доходност. Най-лошото, което може да се случи е вашата лихва за дадена година да е нула, но всичко, което сте получили като лихви в предходни години се е натрупало към вашата партида и се е капитализирало.
Данъчните облекчения са една безспорна екстра към спестяването в застраховка „Живот“ в България. Физическите лица могат да ползват до 10% от брутния си облагаем доход, като данъчно облекчение, ако са го вложили в застраховка „Живот“. Юридическите лица, също имат данъчни облекчения, ако са направили такива продукти на своите служители. Сумите, които те могат да ползват като облекчение са 60 лева на месец или 720 лева годишно. Превишението над тази сума е също разход на фирмата, но за него вече се плаща един допълнителен данък от 10%, който много прилича на данъка върху представителните разходи например. Ако към една средна доходност от 7% годишно добавим и 10% данъчно облекчение, застраховката „Живот“ става един много атрактивен продукт.
За много хора сигурността на тяхното вложение е най-важна, особено по време на криза. Освен, че са инвестирани в ниско рискови активи, друг много важен стълб, който гарантира вложенията в застраховки „Живот“ е презастраховането. Това означава, че рискът чрез презастрахователните компании се преразпределя върху целия пазар и затова събития, като атентатите в Световния търговски център, цунамито в Япония или урагана „Катрина“ в Ню Орлиънс не водят до фалити на застрахователи.
Застраховката „Живот“ е уникална със съчетанието в себе си на три много важни компонента, сигурност на вложението, добра доходност и покритие на рискове, които дебнат всеки един от нас в неговото ежедневие. Всеки знае, че не можеш да сключиш застраховка, когато събитието вече се е случило. Трябва да я сключиш преди това, с надеждата да не се налага да ползваш нейните покрития, а само след края и да се наслаждаваш на финансовата и част. Повечето хора в развитите страни отдавна са осъзнали предимствата на застраховката „Живот“. България в стремежа си, да стане част от този свят не може да бъде подмината от тази тенденция и първите резултати започват да се виждат. Както казва една стара китайска поговорка, „Ако не можеш да промениш едно нещо, трябва да промениш отношението си към него“.
Какво трябва да знаем за застраховките Живот?
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
На първо място трябва да знаем, че това е широко използван финансов инструмент в цивилизования свят. Първите съвременни полици по застраховки „Живот“ започват да се издават преди повече от век. С течение на годините и особено след Втората световна война, живото-застраховането започва да набира сила. В момента в повечето западноевропейски страни, САЩ, Япония, Канада, Австралия и др. населението, което е притежава такива продукти е между 60 и 85%,а някъде минава и 90%. Южна Америка и особено азиатския пазар расте с бурни темпове. В повечето източно европейски страни, население, което има такива полици е 20-30%. В България, този процент е около 3. Ще кажете, българите са бедни. Вярно е, че има зависимост между благосъстоянието на една нация и спестяването в застраховки „Живот“, но е вярно също така, че около 60 милиарда лева дремят в българските банки. В началото на кризата са те са били около 17 милиарда. Средно в България на човек се падат 19 долара вложени в застраховка „Живот“, в Хърватия цифрата е 106 долара, в Австрия 1236, а общо за Западна Европа 2263. По бедни сме, но не сме 120 пъти по-бедни от западноевропейците, 65 пъти от австрийците и 5,5 пъти от хърватите.
Идваме и до второто нещо, което трябва да знаем. Това не е само форма на спестяване, това е един продукт, който ще ни помогне в най-тежките моменти от нашия живот. Когато с нас се е случила някаква злополука или заболяване и ние се нуждаем спешно от средства или ако не дай си боже се случи нещо фатално, да може да обезпечим семейството си. А когато остареем спестовната част ще ни помогне да живеем по-нормално и да не тежим на децата си. Хората по света спестяват по този начин, защото искат да си осигурят предвидимост в несигурния свят, в който живеят, а не защото са богати. Колкото си по-беден и нямаш нищо на страна, толкова повече застраховката „Живот“ ти е по необходима.
Какви са видовете застраховки, които се предлагат на българския пазар? Те са най-общо в четири направления – класическа застраховка „Живот“, рента застраховка, детска застраховка и застраховка свързана с инвестиционен фонд.
Класическата застраховка „Живот“, обикновено има много покрия за рискове, които дебнат човек в неговото ежедневие. Като се започне с фатален край от заболяване и злополука( при злополуки обикновено има опции за изплащане на двойния или тройния размер на застрахователната сума) при който се изплаща крайната застрахователна сума(ЗС), мине се през изплащане на определен процент от ЗС при трайна нетрудоспособност(инвалидност) и се стигне до изплащане на болнични, медицински разходи, болничен престой и хирургични намеси. Има и едно покритие, което е уникално по своята същност и го няма при никоя друга форма на спестяване. Това е освобождаване от последващи вноски, ако е настъпил определен процент инвалидност. При различните застрахователни компании, този процент се движи между 30 и 50%. Част от тези рискове са включени в основната програма, други се добавят при желание на клиента и се заплащат допълнително.
Рентната застраховка е другият основен продукт, който се радва на интерес от страна на клиентите. За разлика от застраховката „Живот“, този продукт е с по-изразен спестовен елемент и с повече доходност. Към него могат да се добавят при желание на клиента някои рискове, основно свързани със злополуки.
Детските застраховки, са насочени към спестяване на средства свързани с бъдещето на детето, за продължаване на образованието, при женитба и др. При тях обикновено рисковете, които са свързани с детето, са покритие на временни неработоспособностти(Кодексът за застраховане неразрешава деца до 14г. да имат застраховка“Живот“). При някои продукти, застрахован може да бъде родителят или друг роднина, а средствата накрая да се изплатят на детето. При изтичането на такава застраховка, детето трябва да бъде пълнолетно(най-често между 18 и 25 години).
Застраховките свързани с инвестиционен фонд, започнаха да стават популярни в България, малко преди началото на кризата. Те обикновено са в съчетание, в което застрахователят носи застрахователния риск, а застрахования – инвестиционния. Някой от тях имат и гарантирана сума, но в повечето случаи те се търсят от хора с афинитет към по-големи печалби, за сметка на сигурността на вложението.
Тъй като темата е доста обширна ще я продължим в следващия коментар.
Защо държавата не се интересува, кой съставя годишните финансови отчети на фирмите?
Публикувана в Общество, Отчети, Счетоводни услуги | 7 коментара
България е една от малкото държави, където регулацията на счетоводната професия е минимална. На практика всеки може да стане счетоводител. За съставителите на финансовите отчети(тези, които ги подписват) има все пак някакви изисквания, но никой не следи за тяхното спазване. Самите изисквания са меко казано странни. Например съставител може да стане човек, който преди една година се е дипломирал като магистър по специалност „Счетоводство и контрол”.
В закона за счетоводството е записано, че върху финансовия отчет на фирмата трябва да фигурира името на съставителя, а ако съставителя е счетоводно предприятие трябва да има и печат. Няма смисъл да има изисквания, които никой не контролира. За да има контрол, първо трябва да има регистър на съставителите. Регистърът може да бъде държавен и да се поддържа от МФ или да бъде прерогатив на професионалните организации на счетоводителите( което ще бъде по – работещия вариант). Интересно, че при всяка проверка и ревизия НАП събира информация, кой води счетоводството на дадена фирма, но ако тази информация е важна за държавата от гледна точка на това, кой съветва фирмите, които се занимават с данъчни измами, то единственото обяснение защо няма задължителен регистър е, че държавата се страхува повече от организиране на хората, които се занимават сериозно със счетоводната професия. Ако се създаде подобен регистър е важно да има контролен орган, който да следи, кой подписва финансовите отчети на фирмите. Това може да бъдат служителите в Търговския регистър при публикуване на отчетите и НАП при извършване на проверки и ревизии на фирмите.
Критериите, кой може да подписва са другия крайъгълен камък в постигане на по-голяма легитимност на счетоводната професия. За да има тежест позицията на съставителя(или по-известен като главен счетоводител на широката публика), тя трябва да е подплатена с комбинация от образование, стаж и практически опит. Едва ли е сериозно да говорим, че някой има достатъчно опит да съставя отчети, ако е имал по-малко от 5 години стаж на различни позиции в бранша. Освен това, не може единственото мерило да бъдат образованието и стажа, защото опита на други държави е показал, че поддържането на квалификацията е не по маловажно. Критериите разбира се са въпрос на дискусия, но е крайно време тя да се състои.
Хората, които практикуват сериозно счетоводната професия(а не се опитват да заработят малко допълнителни пари между манджите в къщи) все повече осъзнават необходимостта от регулиране на бранша. За да получи счетоводната професия нужното уважение от потребителите на нашия труд, то ние първи трябва да погледнем сериозно на него.