НАП и данъкоплатците

Публикувана в Данъчни, Общество | 2 коментара

В последно време държавата предприе няколко мерки за да следи по отблизо дейността на данъкоплатците. Бяха ограничени плащанията в брой, бяха задължени производители и търговци на горива и алкохол да сложат измервателни уреди в своите обекти, а до края на март 2012 година, всички касови апарати трябва да имат дистанционна връзка с НАП. Не е тайна, че повечето от тези идеи са стари предложения на НАП, които по една или друга причина досега не са приемани. НАП има своите аргументи да иска тези промени и в този коментар няма да разсъждаваме дали те са правилни или не. Когато НАП иска промени, за да си върши по-добре работата, то и данъкоплатците като „клиенти” на НАП са правото си да поискат промени в системата на НАП, за да могат и те да си вършат по-лесно работата.

За какви промени става въпрос? Става въпрос за електронна система за следене на кореспонденцията между НАП и данъкоплатците. Едно ефективно решение, което би решило въпроса и със сигурността и с достоверността на информацията, а също така и с това, кога и какви документи се искат от данъкоплатците е създаване на електронна платформа, където да се събират исканите и предоставени документи по дадена проверка или ревизия. Тази платформа може да бъде и част от сегашната електронна система на НАП, може да бъде и ново софтуерно решение, в зависимост от възможностите. Ако съществува такава платформа и на вас ви правят ревизия, ревизиращия орган качва в нея искането за документи, вие получавате парола за достъп, с която да качите исканите документи. В същото време лице от инспектората в реално време може да следи, какво се случва с дадената ревизия, какви документи се искат, спазват ли се сроковете и т.н. След това данъкоплатеца, ако не е доволен от резултата от ревизията, може да обжалва електронно, подавайки възражение и всички документи по казуса ще се събират на едно и също място. Ако се стигне до съдебно дело, съдията само с получаване на една парола ще може да се запознае с всички документи по делото. Просто, нали?

Друг въпрос, който може да реши една такава система е проблема със запитванията, които правят данъкоплатците към НАП във връзка с данъчни казуси от своята практика. Сега подходите на НАП са два – или не получавате отговор или ако получите, той започва с йезуитската фраза „Поради липса на достатъчно информация по зададения въпрос, НАП отговаря по принцип…..”.Ако има подобна система ще бъде ясно, кой е задал въпроса, на кой е разпределен казуса и кой не си е свършил работата. Ако има неясноти, то съответния чиновник може да поиска разяснения и т.н., но за всичко това ще има електронна следа кога се е случило, кой какво е поискал и кой какво е отговорил. Подобни въпроси данъкоплатците задават, защото искат да спазят закона и по тази причина отговорите трябва да са обвързващи за НАП и да не може последваща ревизия да обори предишно становище на същата администрация. По същата причина трябва да може данъкоплатеца да обжалва подобни становища по съдебен ред, ако не е доволен от отговора.

Тази система трябва да се разпространи върху дейността на цялата администрация и върху дейността на държавата като цяло. Ако данъкоплатците започнат да виждат ползата от дейността на държавата ще плащат и данъци, ако не виждат такава полза, не с НАП, с Господ да ги свържат пак няма да има ефект.

Колко и на кого трябва да платим за счетоводно обслужване?

Публикувана в Общество, Счетоводни услуги, Чуждият опит | Напишете коментар

Ако имате бизнес имате нужда и от счетоводител. Всеки бизнес има нужда от адвокат и счетоводител, но вашия бизнес може и да няма нужда от постоянна адвокатска услуга, но счетоводителят ви е ангажиран постоянно, особено ако сте регистриран по ДДС. Имате две опции, да си назначите счетоводител на трудов договор или да сключите договор за счетоводно обслужване със счетоводна къща. Фирмите имат най-разнообразна дейност, така че ще приемем, че вашия бизнес е средно голям, нямате чак такъв документооборот, който да изисква със сигурност собствен счетоводен отдел и от време на време имате счетоводни и данъчни казуси, които изискват компетентно мнение.

Вариант 1 – назначавате си счетоводител на трудов договор. Приемаме, че един човек ви е достатъчен. Този човек ще играе ролята и на главен счетоводител, ще подписва годишните финансови отчети и трябва да разчитате на него, ако имате данъчен казус.

Плюсове:
-Този човек ви е винаги на разположение.
-Може да го натоварвате и с други дейности във фирмата ви.
-Информацията няма да излиза извън компанията ви.

Минуси:
-Най-вероятно този човек ще ви излезе скъпо. Едва ли би работил за под 1000 лева чисто. Като прибавим всички данъци и осигуровки сумата ще набъбне до около 1500 лева.
-Двайсет работни дена в годината този човек ще е в отпуск и ако ви трябва спешно информация в този период ще имате проблем.
-Ще е необходимо да закупите компютър и необходимия счетоводен софтуер и да плащате за неговата поддръжка.
-Вашият счетоводител, ще трябва да поддържа квалификацията си, а това означава разходи за литература и семинари.
-Във всеки един момент вашия счетоводител, може да напусне и вие в най-неподходящия момент да се окаже, че започвате всичко от начало.

Вариант 2 – сключвате договор със счетоводна къща.

Плюсове:
-Със сигурност ще ви излезе по евтино(малко по-надолу ще говорим за цената).
-Винаги може да се обадите и да получите необходимата информация.
-Нямате разходи за софтуер и хардуер и други подобни.
-Вероятността счетоводната къща да прекрати договора си с вас е много малка, защото за нея това е загуба на бизнес.

Минуси:
-Трябва да отчитате, че работите не с персонал, а с равноправни бизнес партньори.
-Документите на фирмата ви не са при вас и може да отнеме време да получите нужната информация, защото вие не сте единствения клиент.

Изводът е, че ако не сте фирма с голям документооборот и не ви трябва счетоводен отдел, е най-добре да се спрете на счетоводна къща. Тук обаче идва следващия проблем, как да изберете подходящата счетоводна къща и колко ще ви струва? Има много добри счетоводители, които са отлични специалисти, но когато направят собствена счетоводна къща, услугата която предоставят не е особено добра. Това е така, защото едно е да си добър специалист, а съвсем друго е да управляваш успешно подобен бизнес. Когато бизнеса се разрасне и вече не всеки документ минава през ръцете на собственика, трябва да има добра система за контрол на счетоводната информация. Най-добрият вариант е да има отделен човек, който да се занимава с контрола, а при собственика на счетоводната къща да идват за решаване само наистина важните казуси, но това означава повече средства за заплати. В повечето случаи този междинен контрол се елиминира и собственика се опитва да контролира всичко сам или със своя съдружник, ако има такъв. В повечето случаи това води до занижен контрол и грешки, защото той има същите задължения, които има и всеки един ръководител на бизнес и тази контролна функция му идва в повече. Също така в много счетоводни къщи няма вътрешни правила, по които се работи и това също води до грешки.

Как тогава да си изберем счетоводна къща? Потърсете препоръка от някой, който ползва услугите на счетоводната къща и е доволен от тях. Това не е сто процента гаранция, че и на вас ще свършат работа, но е доста добро начало. Друг възможен подход е да потърсите счетоводна компания, която има сертификати за качество или е минала процедура по одобрение на нейните вътрешни правила. Макар и това е сравнително рядък случай в българската практика, то тези компании съществуват на българския пазар. Най-грешният подход е се спрете на най-ниската цена. Високата цена, не винаги значи високо качество, но ниската цена винаги значи ниско качество. Счетоводните компании, също плащат заплати и за да привличат счетоводители с добра квалификация им трябват средства като на всички други фирми. Повечето избират формулата много клиенти-ниски цени-много работа-хората работят извънредно-правят се грешки-някои клиенти си отиват-идват нови заради ниските цени. Доста по-малко са тези фирми, които залагат на качеството и по-високите цени разбира се.

Ако фирмата ви е регистрирана по ДДС и функционира с нормален капацитет, цената ви за месечно счетоводно обслужване е нормално да е в границите между 500 и 1000 лева без ДДС. Конкретната цена се формира от много допълнителни фактори като, брой персонал, документооборот, сфера на дейност и др. Сами преценете, дали при нашата данъчна система, при която глобите започват от минимум 500 лева и могат да стигнат до десетки хиляди си заслужава да спестите 200 лева на месец, от нещо което може да ви коства бизнеса. Чуждестранните компании, които започват бизнес в България, в повечето случаи са наясно, че първото което трябва да си намерят е добър адвокат и добър счетоводител и цената не е водеща при подбора.

Втората вълна на кризата или за какво се харчат данъците

Публикувана в Данъчни, Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | 2 коментара

Втората вълна на световната икономическа криза премина през борсите(засега само през тях) в целия свят и показа, че е много рано да се говори за някакво стабилно възстановяване на световната икономика. Кризата през есента на 2008г. започна след като се разбра, че много пари са вложени в инвестиционни балони( най-вече имотния), но това се дължеше не само на стремежа за бързо забогатяване( не казваме, че е отсъствал), а на това, че имаше много евтини пари, които трябваше да се вложат някъде. Тези евтини пари идваха от изкуствено ниските лихвени проценти на централните банки и от печатането на пари. По този начин се създаваше измамното чувство на пазарите, че има прекалено много спестявания, които трябва да се вложат някъде. Ако основните лихвени проценти бяха пазарни, хората щяха да оставят част от средствата като спестявания, а нямаше да ги влагат в инвестиционни балони. Многото евтини пари надуха имотния балон, защото недвижимата собственост в очите на много хора е нещо, от което не могат да загубят. Е, много от тях загубиха.

Какво става в момента. Борсовата криза започна с понижаване на кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+ от кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс”. Кредитните агенции бяха нападнати веднага от американския президент Обама, а преди това и от много негови европейски колеги, че предизвикват паника и техните оценки не са точни, а също така, че не са предвидили кризата от 2008г. Кредитните агенции, наистина са виновни, че като всички останали разчетоха грешно сигналите на пазара и в следствие на това, много фирми и държави с висок кредитен рейтинг се оказаха на ръба на фалита. За Обама „Стандарт енд Пуърс” не могат да смятат, защото намаляват кредитния рейтинг на САЩ, но за Бойко Борисов те са върха, защото вдигат кредитния рейтинг на България. Истината е, че кредитните агенции се поучиха от грешките си преди няколко години и сега гледат много по-трезво на нещата, а политиците са си все същите, вървят по линията на най-малкото съпротивление и се сърдят на всички, които им казват, че грешат и трябва да правят реформи( ако има съвпадение, с реални лица и събития, то не е случайно). Това, което направиха много правителства при първата вълна на кризата е да налея огромни бюджетни средства(разбирай пари на данъкоплатците) в фалирали банки и фирми, които обаче изглеждаха твърде големи, за да фалират и по този начин докараха големи дефицити в държавните бюджети или държавите задлъжняха прекалено много към външни кредитори. Някой държави като Гърция, така или иначе си вървяха към фалит, но много други се докараха до там, че направиха един частен дълг публичен без да променят съществено ситуацията и без да имат вече бюджетни резерви при задаващата се втора вълна на кризата.

Какво се случи в България? За наша радост кризата от 1996-97г., беше направила политиците по предпазливи и България посрещна кризата с излишък, вместо с дефицит и държавния дълг беше на едно много ниско ниво спрямо БВП. За трите години криза обаче, държавата само харчи без да прави реформи и сега резервът в бюджета е на санитарния минимум. По принцип не е лошо да има магистрали и спортни зали, все неща, които са нужни на България. Друг е въпроса, дали магистралите трябва да се правят с пари от бюджета и да ги плащат всички данъкоплатци или трябва да се построят на концесия и да ги изплащат тези, които наистина ги ползват. Строят се магистрали, защото това е видимата част на айсберга от проблеми, която ще донесе политически дивиденти, но не се прави нищо за реформа на сектори, които буквално изсмукват бюджета. Реформите в тези сектори са непопулярни и ще отслабят контрола на държавата върху тях. Кои са тези сектори?

-Здравеопазване, където монопола на НЗОК е в основата на лошата услуга. Трябва да се въведе конкуренция и да се остави НЗОК, да се конкурира на пазарен принцип с частните здравни фондове или НЗОК да поеме само базовото здравно обслужване и останалата част от здравните услуги да се заплащат от здравен фонд, който всеки един от нас е избрал. Сегашната ситуация, води до емиграция на българските лекари и сестри в чужбина, лошо здравно обслужване и все по голяма смъртност сред българите.

-Пенсионно осигуряване – премахване на поддържаната на изкуствено дишане фалиралата солидарна пенсионна система, която изсмуква все повече пари от бюджета и обрича на мизерия и сегашните и бъдещите пенсионери. Преминаването към системата от лични пенсионни сметки, обаче ужасява политиците, защото след 15-20 години няма да могат да се изправят пред тогавашните пенсионери и да им кажат „Ние ви вдигаме пенсиите”, защото нищо няма да зависи от тях. Ужасява и синдикатите, защото поради това, че техните членове са основно в държавния сектор и те се провалиха, като защитници на работещите в частните предприятия, повишаването на държавните пенсии е основната им кауза в момента.

-Намаляване на администрацията и бюрокрацията – не може девет милионна Швеция да има три пъти по-малко държавна администрация, която да е няколко пъти по ефективна. Не може да се дават над два милиарда за бюджетни заплати и данъкоплатците да получават бавна и нискокачесвена административна услуга. Не може около 450 000 души в трудоспособна възраст да получават бюджетни заплати от данъци и на всичкото отгоре, работещите в частния сектор, които създават БВП да им плащат и пенсионните и здравните осигуровки. Не може основно конкурентно предимство на България, 10%-ят плосък данък, да бъде неглижирано от лоша и прекалено бюрократична и да не забравяме, в много случаи придружена с корупция услуга. Решението е ясно. Драстични съкращения и въвеждане на естонския модел на електронно правителство.

-Повишаване на ефективността на правоохранителната и правораздавателната система. Неслучайно не ги отделяме една от друга. Те са като скачени съдове. Не може МВР да има над 1 милиард бюджет, повече от всеки друг в държавата. Не може 10% от този бюджет да отива за подслушване и само при 3% от случаите материалите да се използват в съда. Не може въпреки огромния бюджет да няма пари за бензин, облекло, компютри и консумативи и да се приемат съмнителни дарения. Не може от 60000 души щат на МВР, само 18000 да са униформени. Не може, въпреки пропагандираните успехи срещу престъпността, да няма кой да защити обикновените хора, когато са насилвани и ограбвани и да бъдат докарани до там, че да спрат даже да се оплакват в полицията. Не може прокуратурата да се държи, като придатък на МВР и вместо да ръководи и да изисква от разследващите, да се опитва да поддържа несъстоятелни тези. Не може въпреки ниската успеваемост на прокурорите в съда те да получават заплати от по няколко хиляди лева на месец. Не на последно място, не може съда винаги да се оправдава с негодни доказателства събрани от полиция и прокуратура, защото има и граждански дела, които се бавят с години, постановяват се клиентелистки решения и т.н. И в трите страни от този сектор се шири невероятна корупция и това което достига до медиите е само контролирано изпускате на парата в системата. Няма чуждестранен инвеститор, който би искал да инвестира в държава, където няма кой да защити неговата собственост.

-Образование съобразено с нуждите на пазара. Въпреки наченките на реформи в последните години, образованието продължава да бълва кадри, които тепърва трябва да учат всичко отначало, ако бъдат наети някъде на работа. Няма връзка между потребностите на бизнеса, програмите на учебните заведения и държавната политика в сектора.

Може да продължаваме още и още, но няма смисъл. Вие сами може да си отговорите, как ще се развие кризата в държава, която няма бюджетен резерв, има застаряващо население, нарастващи държавни разходи, недостатъчно подготвени кадри, неработеща държавна машина и на всичкото отгоре основните и търговски партньори са в криза. Трябват нестандартни и болезнени решения, но не сме оптимисти предвид политическия и административния „материал”.

Преброяването на населението и бъдещите пенсии

Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар

Преброяването на населението показа, че българите не изчезват, но застаряват и ако този процес на този етап не страшен за българския етнос, то се очертава фатален за пенсионната ни система. Преброяването показа и друго, работещите в България са малко. Сега един работещ издържа 1,6 пенсионери, деца, учащи, домакини, безработни и т.н. Като отбележим, че над 400 000 души получават заплати от бюджета т.е. не създават БВП и не внасят реални суми в социалните фондове картината е далеч по страшна. В момента две трети от хората са в трудоспособна възраст, но децата до 15 година са под 1 милион. През 2011 година на 100 души излизащи от трудоспособна възраст(60-64) влизат само 70 в трудоспособна(15-19). За сравнение 10 години по-рано това съотношение е било 100 към 124.

Тези тенденции бяха ясни отдавна, но едва след като излязоха резултатите на НСИ и Министерството на труда и социалната политика в лицето на Емилия Войнова от дирекция „Жизнено равнище и социална сигурност” изведнъж прозря опасността. Темповете на стареене в България са най-високите в ЕС, нещо повече България е 5-та в световен мащаб по темп на застаряване. Мнението на експертите е, че ако относителния брой на населението на една държава на възраст над 60 години достигне 30% от общия брой то социалните системи започват да се разпадат. Това съотношение България ще го достигне около 2050г. На много хора и в момента им се струва, че тези системи са се разпаднали, представете си ако сегашната ситуация се влоши многократно. А само преди няколко месеца премиерът заяви, че в България е извършена пенсионна реформа, която гарантира пенсиите на всички. Единственото сигурно е, че ако всичко продължи по-старому през 2050г. държавата няма да може да изплаща пенсиите, колкото и мизерни да са те.

Какво трябва да се направи?

На първо място да се признае тоталния фалит на действащата в момента на територията на България разходо-покривна пенсионна система. Тя може да е била прогресивна в края на 19 век, когато в Европа е имало правилна възрастова пирамида, населението над 60 години е било много малко, но подобна солидарна система сега обрича на бедност и сегашните и бъдещите пенсионери, особено в държави като България, където доходите са ниски и работещите трудно успяват да заделят допълнителни средства за своята бъдеща пенсия. Пълна лъжа е, че ако сега внасяте максимални пенсионни осигуровки, ще получите висока пенсия в бъдеще( интересно, как ще ви ги осигури една разпадаща се социална система). Просто вие зависите от това колко работещи ще има, когато вие се пенсионирате и колко те ще внасят в солидарната пенсионна система.

На второ място трябва да се намалят до санитарния минимум получаващите бюджетни заплати. Както казахме по-горе тези хора не създават БВП и средствата за техните пенсии идват от данъците на работещите в частния сектор. Ако една част(препоръчително около 50%) премине от държавна издръжка, към създаване на реален продукт в частния сектор, то това би дало глътка въздух на сегашната система през един преходен период. Това може да се случи най-лесно чрез следване на естонския модел с въвеждане в действие на електронно правителство.

На трето място е премахването на връзката между получената работна заплата и социалните осигуровки, които се внасят. За хората, които работят на трудов договор от работодателя, може да се изискват осигуровки само върху минималния осигурителен доход, които да влизат в солидарния фонд, което трябва да им гарантира след време само минимална пенсия. За хората, които са самоосигуряващи се трябва да е въпрос на избор дали изобщо да внасят нещо в солидарната система и да получават минимална пенсия или да се осигуряват изцяло в частен фонд. Всички работещи обаче трябва да заделят 10% от дохода си в тяхна лична пенсионна сметка в частен фонд на капиталов принцип. Тъй като работодателите вече няма да са мотивирани да крият реалните възнаграждения на своите служители, то доходите на хората ще излязат на светло и ще има повече постъпления от ДОД.

Тези стъпки ще си останат само в сферата на пожеланията, ако няма нарастващ обществен натиск за промени върху държавата. Ако вие имате 10-15 години до пенсия, нямате никакво време за губене и трябва да започнете да заделяте пари в собствен фонд, защото даже тези промени да бъдат извършени, ползата за вас най-вероятно ще е минимална. Ако имате 20-25 години обаче, то можете да натрупате една не лоша сума, която да бъде само ваша, да ви носи доходност и да се умножава, но същевременно трябва да сте и с активна гражданска позиция и да изисквате от държавата нужните промени.