Умри, но свръзка дай или кой, кого трябва да следи?
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Този девиз на свързочниците в българската армия, става все по актуален за бизнеса. От няколко дни даже Нефтохим-Бургас собственост на Лукойл е без лиценз защото не е монтирал измервателни уреди на терминалите си и по този начин не е осигурил връзка с Агенция „Митници”.От началото на годината много бензиностанции затвориха, защото не бяха поставили такива уреди. До края на март следващата година, всички които имат касови апарати трябва да ги свържат с НАП. Държавата прави всичко това с надежда за повече постъпления в бюджета.
Ако за някои сектори, какъвто е този с производство и търговия с горива тези мерки изглеждат оправдани, то тоталния „Биг брадър” над някоя кръчма в някое село изглежда смешно. Както се казваше в стария виц за бай Тошо, когато изтеглил буквата „Ф” и трябвало да реши, на коя стока с „Ф” да увеличи цената, той гениално се провикнал „фсичко, фсичко”.Явно някой гений, негов последовател е стигнал до извода, че няма лошо НАП да наблюдава всички, независимо от икономическата логика и въпреки пълната липса на анализ, какви ще са очакваните постъпления от тази мярка и дали си заслужава да натовариш някой занаятчия, които има 10-20000 лева годишен оборот, да си купи касов апарат за поне 500 лева и да плаща такси на някой мобилен оператор всеки месец.Ако се върнем на казуса с „Лукойл”, то няма логика най-големия на пазара да не спазва закона. Ако е имало технически затруднения е трябвало много отдавна да се постави писмено въпроса пред правителството и да се иска разумна отсрочка. От друга страна, след като е оставило без лиценз единствената рафинерия у нас, правителството носи пълната отговорност, ако се получи дефицит на пазара на горива у нас. Не дай боже да се отменят полети в пика на туристически сезон. Ако се получи нещо такова, то отговорността ще е изцяло на правителството и на министър-председателя в частност.
Тъй като държавата е поставила основите на един тотален „Биг брадър”, то ние като общество и като данъкоплатци трябва да поставим също своите искания. Ние имаме право да знаем, какво правят в работното си време хората, на които им плащаме заплатите. Трябва да поискаме камера свързана с интернет във всяка една канцелария и който, когато има време да следи, какво правят чиновниците, дали случайно не са си взели почивен ден, без да си пускат отпуска, дали по цял ден не четат вестници и не пият кафе.Защото няма логика да плащаме високи заплати на служителите на НАП, когато доклада на ОИРС(Организация за икономическо развитие и сътрудничество), в която членуват най-развитите страни в света определя НАП, като една от най-неефективните и най-малко натоварените данъчни администрации. Според доклада един служител на НАП отговаря за 401 участници на пазара на труда. За сравнение в Естония един служител на тяхната данъчна администрация отговаря за 787. През 2010 година бюджетът е похарчил 1 670 000 000 лева, за да може да функционира администрацията. Да данъкоплатецо, всичките тези пари си ги изработил ти и трябва да имаш контрол за какво се използват. Трябва да станат публични всички бюджетни транзакции, които касаят разходи по издръжката на администрацията. От друга страна тази администрация изглежда много работеща и има над 2 000 000 неизползвани дни отпуск. Познайте кой ще плати тази отпуска? Правилен отговор – ти данъкоплатецо. При атестацията на чиновниците се оказва, че 50% от тях получават оценка 3 и то от техните вътрешно ведомствени комисии. Сигурно никой не може да си обясни, как МВР, което има бюджет над 1 000 000 000 лева, няма пари за бензин и гуми и е страшно зависимо от даренията на съмнителни фирми и лица. За какво се използва този бюджет? А да, в МВР работят 58 000( от тях само 18 000 униформени), което ни прави държавата с най-много полицаи на глава от населението в Европа. От друга страна битовата престъпност расте и няма кой да патрулира и да пази хората и тяхното имущество. Логично е да си зададем въпроса, какво правят 40 000 чиновници в МВР?
Тези въпроси трябва да ги зададем като общество и тъй като идват избори, може би това е подходящия момент. Разделителната линия в България не е между привържениците на различните политически партии, а между хората, които работят за държавата и тези, които не работят за нея, създават БВП и им плащат заплатите. Ние също искаме да участваме в този „Биг брадър” и да следим как държавата работи и харчи парите ни.
Данъчни батаци в парламента
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Не за първи път се повдига въпроса, как се отчитат представителните разходи в парламента, но за първи път въпроса доби такава публичност и се изказаха много фактори в държавата. Съдържанието на всички изказвания варираше от полуистини до откровени лъжи и от повечето от тях лъхаше тотално непознаване на данъчната материя. Появиха се и безумни идеи депутатите да се регистрират по ДДС( никой не се нае да обясни каква е връзката между ДДС и парите на ръка, които получават депутатите за представителни цели). Напълно ще се абстрахираме от размера на сумата и ще се съсредоточим върху нейното отчитане.
Ако тези пари ще се третират като допълнително възнаграждение към депутатската заплата то те трябва да се обложат с ДОД по ЗДДФЛ и от тук нататък депутатите могат да използват за каквото си искат тези средства и не е нужно да имат някакви разходо-оправдателни документи. Ако платят някаква сума на физическо лице като хонорар, то те не трябва да декларират никъде това обстоятелство, а само на съвестта на получилия хонорар остава, дали ще го декларира пред НАП.
Вторият вариант е тези средства да не са възнаграждение, а средства за представителни разходи, които фирмите в България могат да правят по ЗКПО и дължат 10% данък при отчитане на такива разходи. Тъй като от дебатите се разбра, че тези пари по-скоро се дават на парламентарните групи и след това те ги разпределят, то сме склонни да приемем това тълкуване. При изразходване на тези средства има два основни момента, които трябва да се следят:
1.Има ли разходо-оправдателни документи за тях. Тъй като Народното събрание е единствения законен бенефициент на средства(парламентарните групи не могат да бъдат субект на данъчните закони), то неговото ръководство трябва да бъде отговорно за правилното им изразходване. Разходо-оправдателните документи са важни, защото иначе тези средства трябва да се смятат за доход на депутатите(виж вариант едно). Ако приемем, че има такива документи(фактури и/или касови бележки), то въпрос на бюджетни правила е дали се дължи данък представителни. По-принцип този данък се дължи от субекти, които извършват стопанска дейност, което не е случая при депутатите и ние нямаме претенции да познаваме разпоредбите за бюджетни предприятия при изразходване на такива средства.
2. Много е важно да се уточни, че ако се изплаща хонорар на някой, това не може да се третира, като представителен разход. В този случай трябва да се издаде хонорарен лист, да се вземат данните на човека, получил хонорара и тези данни, заедно със сумата, която е получил да се подадат към НАП. По причини описани в точка едно тази дейност трябва да се извършва от Народното събрание и в този смисъл, то трябва да изисква справка от парламентарните групи за какво са изхарчени парите и да контролира истинността на документите, които му се представят.
От всичко казано до тук е ясно, че при тази безотчетност и липса на контрол за какво се харчат тези средства, много хора получават пари, като хонорари без да плащат данъци. Някой депутати със сигурност си докарват пари над заплатата, защото не представят никакви документи за какво са изхарчили представителните пари. Най-странното изявление през изминалата седмица беше на Директора на НАП, че това са разходи и проблем няма. Проблем има и основният от тях е защо НАП(и неговият директор в частност) дели хората на простосмъртни данъкоплатци и на привилегировани. Едните ги преследват като диверсанти, а при другите, въпреки явните нарушения „проблем няма”.
Пенсионните вълнения в Европа, вещаят началото на края на солидарната система
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
В Гърция намаляват държавните пенсии с 15%. Във Великобритания се готвят да вдигнат възрастта за пенсиониране на 68 години и да повишат вноската за пенсия. В Словения след два референдума бяха спрени плановете на правителството за пенсионна реформа. Чешката пенсионна реформа предизвика големи вълнения в страната. Застаряваща Европа вижда в края на тунела вместо светлина, пенсионен апокалипсис. Бейби бумарите( поколенията родени веднага след II-та световна война) започнаха да се пенсионират и солидарната (разходо-покривната) система започна да скърца. Това е напълно логично, защото тази система е създадена за общества с голяма раждаемост и неособено дълга продължителност на живота, каквото е била Германия в края на 19 век, когато канцлера Бисмарк я въвежда за първи път. Когато Бисмарк въвежда тази пенсионна система в Германия на 100 работещи е имало 3-ма пенсионери и тези 3-ма пенсионери са живели средно 3 години. Тогава Бисмарк определя 65 години възраст за пенсиониране. Само, че тогава германецът е живеел средно 48 години, а днес живее средно 82 години. Ако използваме същата пропорция днес, пенсия по тази система трябва да получават навършилите 110 години, а хората искат да се пенсионират пак около 65 години, та даже и по-рано.
Друга интересна тенденция е, че масовите протести са в Източна Европа, където преобладава държавната пенсионна система и в страни с голям държавен сектор като Гърция и Франция. В останалите страни протестират основно работещите в държавния сектор, които ще са най-пряко засегнати от промените. Не сте чули за протести в Холандия, нали? Няма и да чуете. Холандия е държава, в която пенсионното дело е почти изцяло на капиталов принцип. Интересна е ситуацията в Германия, люлката на солидарната система. В Германия се дискутира увеличаване на пенсионна възраст от 65 на 67 години, в същото време обаче за последните 15 години продължителността на получаване на пенсия се е увеличило от 15,8 на 18,5 години т.е. тези 2 години отсрочка не решават основния проблем, а той е – малко работещи и много пенсионери. В Германия средната пенсия е между 900 и 1200 евро, а средната заплата е между 2000 и 3500 евро т.е. и германските държавни пенсии са също 2-3 пъти по ниски от средната заплата. Един германски пенсионер средно получава 16 години пенсия, а една германска пенсионер 21 години. Но да не ги мислим германците, защото около 70% от пенсионерите там не чакат само на държавната пенсия, а имат и друга частна форма на спестяване.
Частното осигуряване дали под формата на пенсионен фонд или рентна застраховка е единствената алтернатива на българите, които имат поне 10-15 години до пенсия. Ако вие сега сте на 25 години и започвате своята кариера и предположим, че ще работите 40 години и ще се пенсионирате на 65 години. Започвате да заделяте по 1000 лева годишно във ваша лична пенсионна сметка( това е равностойността на 17 кутии цигари на месец) и предположим, че тези ваши средства се олихвяват с 5% средно годишно за този период, което е една съвсем нормална доходност, то в края на периода ще имате около 127 000 лева. А ако решите да заделяте по 2000 лева на година ще сте събрали около 254 000 лева, които ще са си само ваши. При сегашната продължителност на живота в България мъжете живея средно до 69, а жените до 74 години. Сами можете да сметнете, какво би получил един пенсионер на месец и как би живял, а ако почине парите остават за децата му. Наистина трябва да се отчете инфлацията, увеличаващата се продължителност на живота и евентуалните периоди на безработица в един човешки живот, но вашето възнаграждение също ще расте през годините и ще можете да увеличавате сумата, която ще спестявате. Другата алтернатива е да се оставите на милостта на българската държава или да зависите и тежите на децата си, които така или иначе ще трябва да внасят в общия кюп, ако системата не се промени.