Електронната система на НАП – СУПа или каша I
Публикувана в Данъчни, Общество, Счетоводни услуги | Напишете коментар
Когато НАП, преди няколко години въведе електроните услуги за данъкоплатците, това беше голям пробив и наистина много улесни комуникацията между бизнеса и данъчните власти. Без да омаловажаваме постигнатото искаме да поставим няколко въпроса за катрана в кацата с мед(умишлено не казваме лъжица с катран, защото със сигурност е повече от лъжица).
Проблемите са в няколко посоки, и един от най-съществените е СУП(системата за управление на приходите) или „Супата”, както е известна в данъчния фолклор. Най-общо СУП следи дали данъкоплатците са платили своите задължения към фиска. Много от „клиентите” на НАП( данъчната администрация съвсем сериозно използва този термин), често остават много изненадани, когато искат да си извадят удостоверение за платени данъци и вместо това получават разпечатки с дължими данъци за години назад. В огромният процент от случаите, това не са реално дължими суми, а необединени позиции на дължими данъци с платени суми за тях.
Случка първа. Тези разлики се дължат на грешки в платежния документ, например сгрешен период за някое плащане или грешно посочен параграф по вид плащане. Ако системата не получи 100% съответствие, тя не обединява двете позиции и вие оставате да дължите съответния данък или осигуровка, парите които сте превели обаче странно защо не се показват в тази разпечатка, защото по обяснение на хора от системата на НАП, това е друга справка(услуга), която вие не сте поискали в този момент. При положение, че вие не сте счетоводителя на фирмата и нямате представа за странностите на „Супата”, логично изпадате в паника, правите на нищо счетоводния отдел на вашата фирма и питате, къде са парите, които сте превели за данъци? В следващият етап от битката за доказване, че сте коректен данъкоплатец, влизат вашите счетоводители, които снимат купища платежни и декларации, които вече сте подавали в НАП. После разпределят вашия случай на някои инспектор в НАП и чакате. Междувременно са ви начислили лихви върху суми, които не дължите. В много случаи след като ви изчистят главницата, лихвите остават и трябват да подавате нова молба да изчистят и тях, след като са признали, че не дължите главницата.
Случка втора. Вашият бизнес е преживял лоша година и сте приключили на загуба, която сте си декларирали в годишната си данъчна декларация. През годината сте внесли обаче и авансов данък печалба, който сте декларирали, като надвнесен. С изненада установявате, че в системата на НАП този данък стои като дължим от вас. Този път се налага да снимате годишната данъчна декларация, която вече логично сте подали в НАП.
Случка трета. Декларирали сте осигуровки за изплатени хонорари. Тук от НАП, откровено признават, че системата не действа автоматично и трябва човешка ръка да пипне, за да се обединят позициите. Тази ръка в много голям процент от случаите не си е свършила работата. Какво трябва да направите? Да, познахте. Трябва пак да снимате декларации и платежни.
Случка четвърта, случка пета и т.н. Заради вашите взаимоотношения с НАП, вече са намалели горите в амазонската джунгла, а ние едва сме се докоснали до проблемите на електронната система или както сте се уверили, тя по-скоро електронна с хартиени елементи и да не забравяме печата „вярно с оригинала”.
Явно с този коментар, няма да изчерпаме проблемите на СУП и ще трябва да напишем продължение, но с такива процедури можем само да отблъскваме чуждестранни инвеститори, а не да ги привличаме.
Осем прости правила, как България да стане по-привлекателна за чуждестранните инвеститори
Публикувана в Общество, Чуждият опит | 3 коментара
България се нуждае от чуждестранни инвестиции за да постигне икономически растеж. Това май вече е ясно и на децата. Години наред различни правителства се упражняваха върху темата. За няколко години дори имаше много чуждестранни инвестиции, въпреки че това не беше толкова заслуга на определени управляващи, а последица от многото свободни пари в световен мащаб. С настъпване на кризата, спекулативния капитал изчезна от България, а останалите капитали се оказаха инвестирани основно в бетон с падаща цена.
В традиционното годишно изследване на швейцарския институт IMD за световната конкурентоспособност на държавите, България е 55-та от общо 59 държави, при включването си през 2006г. е била 47-ма, а през 2009г. е била 38-ма. Както се казва, когато фактите говорят и боговете мълчат. Това едва ли се отнася за политиците- популисти, но нейсе. Какво има България? Ниски данъци, ниски разходи за труд и валутен борд. А какво дърпа България надолу?
1.Ниска защита на частната собственост – чуждестранните инвеститори няма да инвестират в страна, където лесно могат да използват личните ти данни да открият фирма фантом или някой да прехвърли имущество или дялове от фирмата ти при недобросъвестен нотариус. Можете да бъдете сигурни, че те няма да инвестират и в страна, в която от всеки донос може да започне проверка на имуществото ви и то да бъде запорирано и конфискувано без съдебна присъда и без да бъдете уличен в престъпление. Идеята да пазите фактурите отпреди 20 години, говори само за политическа и административна безпомощност. Идеята тази безпомощност да бъде компенсирана чрез похватите на тоталитарната държава само ще задълбочи проблема.
2.Некомпетентна, раздута и корумпирана администрация – България е на 56-то място от 59 страни по корупция(1-во място е най-добре). Само с уволнение на едни чиновници и назначаване на други на тяхно място проблемите нямат да се решат. Само за една година въпреки уверенията на правителството чиновниците са нараснали с 30 000. Трябва бързо и масово въвеждане на електронни услуги (тъй нареченото електронно правителство), сурови и ефективни санкции за чиновници, които не спазват законите и не си изпълняват задълженията в срок и качествено. И най-важното. Всички, които получават възнагражденията си от бюджета, трябва много добре да проумеят, че те не създават БВП. Те биват издържани от работещите в частния сектор. Да взимаш пари от бюджета(в случая заплата) без да си свършил това, за което ти я дават си е чисто източване. Неясно защо, във всички други случаи източването на бюджета е престъпление, само в този не.
3.Липса на правораздаване – съдебната система не функционира. Това знае всеки, който се е опитал да получи правосъдие, но съдебната система не е само съда. Тя включва още прокуратурата и следствието. Преплитането на три институции в една система, две от които имат много повече общо с изпълнителната, а не със съдебната власт явно е в основата на този батак. Останалите неща са общите проблеми за държавата, които описахме в предишната точка. Натискът, който оказва правителството върху съда, за присъди на база обществено мнение, а не на база доказателства, поставя на карта идеята за демокрация изобщо. Това е и заключението в две отделни становища на Европейската асоциация на съдиите и на докладчика на ООН за независимостта на магистратите и адвокатите. В българския съд има корупция, но тя не е по-голяма от тази в полицията и прокуратурата, но продуктът, който произвеждат последните две институции е ужасяващ, а присъди не могат да се издават само на основата на лозунги.
4.Междуфирмена задлъжнялост – това е проблем, който реално застрашава българската икономика и може да доведе до верижни фалити. Този проблем отново е въпрос на закони и на прилагане на закони. Има текстове в ТЗ относно компании със задължения, включително наказателна отговорност за техните управители, които не се прилагат. По този начин се създават възможности те да продължат да функционират и да трупат нови задължения. Съдебните процедури са много мудни и дават възможност процеса да се проточи с години. Високите такси за завеждане на съдебна процедура за събиране на вземания(% от дължимата сума) натоварва кредитора и реално води в много случаи до отказ от правосъдие. Необходимо е опростяване на процедурата по събиране на вземания, и прилагане на наказателните текстове, за тези собственици и управители на фирми, които укриват обстоятелствата относно несъстоятелността на фирмата си.
5.Лошо антимонополно законодателство – има много области в българската икономика, в които няма реално конкуренция(електро-разпределение, топлофикационни услуги, водоснабдяване и т.н.). В някои от тези сектори трябва промяна на правилата и допускане на реална конкуренция(електро-разпределение), а в други стриктно прилагане на законите и защита правата на потребителите. В сегашната ситуация данъкоплатците плащат за скъпа администрация, която не защитава техните права във взаимоотношенията с монополите. Проблемите са и в договорите, които е сключвала държавата и в липсата на контрол за спазване на ангажиментите в тях и в силовия подход за разрешаване на ситуацията(използването на ДАНС, там където трябва да се намесват антимонополните органи).
6.Проблемно образование на кадрите – кадрите, които бълват българските училища и университети не отговарят на нуждите на бизнеса. Все повече български младежи отиват да учат на запад и остават да работят там. В много случаи завършилите младежи имат проблем с елементарни неща като правопис. Все още е ниско нивото на знаещите чужд език, а повечето ученици трябват да взимат допълнителни уроци за да се подготвят за кандидатстване. При студентите проблемът е много теория и почти никакви практически познания. Доброто висше образование е ключа към икономиката с висока добавена стойност, от която се нуждае България, за да започне да расте с по-високи темпове, а от там към повишаване на доходи на населението. Владеенето на чужди езици ще привлече компании, които работят в сектора на аутсорс услугите.
7.Ниска производителност на труда – в България производителността на труда е 1/3 от средната в ЕС. В последната година този показател се подобрява, защото фирмите притиснати от кризата съкратиха ненужния персонал, но в много случаи запазиха обема на продукцията. В много случаи производителността е тясно свързана с нивото на образование. 40-те неработни дни годишно(платен отпуск и празници), обаче не подпомагат повишаване на този показател. С КТ от времето на социализма и липса на гъвкаво трудово законодателство относно освобождаване и назначаване на кадрите, България няма шанс скоро да повиши своята производителност, което означава предимно бедно население. За съжаление синдикати и политици експлоатират популистки тази тема, което на практика забавя повишаването на заплатите.
8.Застаряващо население – никой не инвестира в беден и застаряващ пазар. Ситуацията в България е такава, каквато ще бъде в ЕС след 40 години. Това изисква незабавна промяна на пенсионна система на България, от разходо-покривна към капиталова, където всеки има персонална пенсионна сметка, с лично негови средства, които се умножават и наследяват. Държавата трябва да съкрати голяма част от работещите на бюджетна издръжка, които да се влеят в частния сектор и да започнат да създават БВП, а от там да генерират и пари за пенсии на сегашните пенсионери и на тези, които ще се пенсионират в следващите 10 години и които няма да могат да се възползват от новата капиталова система. В сравнително близко бъдеще България ще е принудена да внася работници поради липса на достатъчно население в активна възраст. Добре е да има целенасочена държавна политика в тази област и да се привличат основно високообразовани имигранти, които могат да допринесат за бързия растеж на икономиката.
Наясно сме, че тези неща не могат да станат изведнъж в България, но сме убедени, че за тях трябва да се говори, колкото се може по-често. Трябва да стават обществени дискусии, за да се натрупа необходимата критична маса обществен натиск за осъществяването им. В края на краищата и валутния борд и плоския данък изглеждаха екзотика преди да станат реалност.
С или без фонд няма да имате достойни старини, ако разчитате на държавата
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
През изминалата седмица в публичното пространство се появи поредната странна идея представена от управителката на НОИ Христина Митрева за създаването на фонд”Достойни старини”. С парите от този фонд ще се изпращат възрастни хора в санаториуми, ще се подържа базата и т.н. Този фонд се предвижда да се финансира от работещите в частния сектор разбира се и да бъде 1% от брутната работна заплата.
Както се казва в класическия виц – имам една лоша и една добра новина. Лошата, че ако искате достойни старини не може да разчитате на държавата, добрата е, че има начин, по който хората в развития свят спестяват повече от 100 години. Вече и в България много хора започнаха да имат спестявания в частни пенсионни фондове и в застраховки „Живот”, но предвид по-ограничените средства, с които разполага българското население, за достойни старини трябва една радикална пенсионна реформа, която да е основана на принципа на личното спестяване, на умножаване на парите на отделния човек и на наследяване на неговите пенсионни спестявания. В предишни наши коментари сме излагали аргументи защо това трябва да се случи и не смятаме сега да ги преповтаряме. Повечето политически партии ги е страх от подобна стъпка, защото тя ще е съпроводена със съпротива от синдикати, чиновници и от повечето политически играчи, които виждат в такава стъпка ограничаване на собственото си влияние върху огромни маси от хора. Затова реформата може да започне с по-ограничен кръг от хора, които така или иначе са избрали сами да решават съдбата си. Това са хора, които имат собствен бизнес или са свободна професия и се самоосигуряват. На тези хора трябва да се даде свободата да избират дали да останат в държавната пенсионно-осигурителна система или да излязат от нея и сами да поемат отговорност за своите „достойни старини”. Тези, които изберат свободата на частното осигуряване, трябва да получат компенсации за годините, в които са наливали пари в НОИ, под формата на ДЦК например.
Иначе идеята на Христина Митрева е поредния опит да се приберат едни пари от данъкоплатците, без да има реална полза от това. Може би още си спомняте идеите на министър Масларова – пенсионерите да ходят на евтино море Бъдете сигурни, че веднага ще се назначат чиновници, които да администрират фонда, ще се раздават заплати и бонуси, ще се назначават Управителни съвети и т.н. Каквото и да си говорим не може 2,5 милиона работещи в частния сектор да плащат пенсиите на 2,2 милиона пенсионери, заплатите 0,5 милиона работещи на бюджетна издръжка и всички останали знайни и незнайни харчове на държавата, като се започне от АЕЦ Белене и се свърши до луксозни ремонти на министерски и депутатски кабинети.
Данъчни декларации на килограм или България като страната на Шрек
Публикувана в Данъчни, Общество | 3 коментара
Миналата седмица се оказа, че десетки хиляди (ако не и повече) хора, трябва да подадат данъчни декларации, но 99% от тях нямат идея за това свое задължение. Ако не беше вестник „Сега” да повдигне темата, този абсурд нямаше да добие публичност. За какво става дума и защо тези хора трябва да подават данъчни декларации? Декларации трябва да подадат всички хора, които през годината са работили на трудов договор, но към края на годината нямат работодател или са сменили работодателя си през годината, но нямат бележка за дохода си от предишния работодател или работят на два трудови договора към края на годината. Цялата тази галимация е за да може да се направи годишно изравняване на облагането с ДОД(данък общ доход). Повечето хора знаят правилото, че ако са получавали доходи само по трудови правоотношения, не трябва да подават годишна данъчна декларация. Да ама не. Вече е записано в закона(ЗДДФЛ), че трябва да подават. На въпросът на вестник „Сега” към НАП, каква е логиката на тази промяна, от там отговарят да се обърнат към Парламента, от сега е ясен отговора на Парламента, че това се е случило по искане на НАП и МФ.
Самата идея да се прави годишно изравняване при наличие на плосък данък е лишена от логика. Единственият случай, при който може да има разлика при трудови договори е ако човек получи степен на инвалидност през годината, но в този случай, той ще има да си възстановява данък от бюджета и никой не го спира да подаде годишна декларация и да си поиска надвнесения данък. Мотивите с които е внесена промяната от МС в Парламента са „Постигане на по-голяма яснота при прилагането на разпоредбите и по-лесно администриране на приходите в бюджета“. От всичко казано до тук изглежда, че се получило едно недоразумение. Недоразумение, което обаче може да струва на всеки неподал декларация 500 лева глоба. Ето така се изпълнява бюджет!
Отново се налага един извод. Безсмислен законов текст, некомпетентна администрация, незаинтересувана законова власт и страдащ от всички тези малоумия данъкоплатец. Пак стигаме до пълната безотговорност на администрацията и липсата на адекватни персонални глоби, за хората които са си позволили да правят на маймуни тези, които им плащат заплатите. Наскоро Сметната палата излезе с доклад, че има нарушения при 86% от обществените поръчки т.е. парите на данъкоплатците в 86% от случаите са похарчени неправомерно, неизгодно или откровено далавераджийски. Колко от хората, които взели тези решения ще бъдат наказани според вас? Най-вероятно 0%. А в колко случаи на вас като обикновен данъкоплатец ви се е разминавало, ако сте нарушили някоя от милионите разпоредби в тази държава? Време е да хвърлим камък в блатото и да поискаме равнопоставеност, защото България заприличва все повече на родното място на Шрек и на някой хора това много им харесва. Тази безнаказаност за всички, които работят за държавата и харчат нашите пари безотговорно не може да продължава вечно.