Мрежовият маркетинг – една реална възможност за доходи
Публикувана в Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последните няколко години много компании работещи на принципа на мрежовия маркетинг(ММ) навлязоха в България. Обикновено на бизнеса изграден на тази основа се гледа с недоверие, най-вече заради пирамидалната структура на заплащане. Най-общо производителят може да достави своята стока или услуга до клиента или директно или чрез търговската мрежа, което е много по-ефективно. От своя страна продажбата на крайния клиент може да се извърши или чрез магазинната мрежа или директно. Сигурно много от вас са гледали филми за търговски пътници, които продават стоки или предлагат услуги директно на вратата на клиента. Какво всъщност отличава ММ-бизнесът от директната продажба. Това е форма на разпространяване на стоки(по-рядко услуги), при която стоката достига до крайния клиент, като прескача като звена търговците на едро и на дребно. На тяхно място се появяват независими дистрибутори, които са физически лица и те рекламират и доставят стоката на крайния клиент. До тук няма разлика, разликата идва от възможността да привличаш други хора, които да включваш към твоя екип и да печелиш процент от оборота, който реализират те. Точно тази възможност прави ММ-бизнеса подозрителен за много хора.
Какво отличава ММ-бизнеса от класическата финансова пирамида? Основната разлика е, че при класическата финансова пирамида няма продукт, който се предлага. Там трябва да дадеш едни пари за да влезеш в системата(обикновено около 2000 евро) и след това трябва да привлечеш нови хора, които да дадат същите пари и в един момент да започнеш да печелиш. За тези, които са се включили по-късно този момент никога не идва, защото е много трудно да взимаш пари от хората без да предлагаш нищо в замяна. При ММ-бизнеса, човекът който те е привлякъл не печели нищо, докато не се реализира стоката или услугата, която се предлага. Този вид бизнес се е зародил след Втората световна война в САЩ и неговото първоначално прохождане е било свързано с преодоляване на традиционното недоверие към всяко ново нещо. На първите ММ-компании се е наложило да водят дела във върховния съд на САЩ, за да докажат, че това е една нормална бизнес практика. Сега в по-голямата част на света(включително и в България) няма законодателни пречки пред този вид предлагане на продукти, въпреки че от време на време отделни надзорни органи се опитват да създават трудности( в началото на 21-ви век една от живото-застрахователните компании на българския пазар спечели подобно дело срещу Застрахователния надзор).
Какви предимства дава ММ-бизнеса на обикновения човек? Всеки човек може да започне бизнес по три начина:
-да отвори собствена компания, да инвестира средства и да поеме риска на частния бизнес.
-да закупи франчайз, което е предлагане на стоки и услуги на известни марки, за което се заплаща лиценз.
-да се включи към ММ-компания.
Предимството е, че първоначалните разходи са много ниски. Обикновено за България са в порядъка 100-200 лева(за посещение на семинар или закупуване на някакъв първоначален пакет с продукти) и по-голямата част от ежемесечните разходи за един бизнес ги поема компанията, като маркетинг, реклама, развитие на продуктите, информационна система и т.н.Другото предимство е, че можете да го започнете в свободното си време, без да е нужно да напуснете работа и да поемете риска да останете без доходи за определен период. Какво го прави бизнес обаче? Това е възможността да наемаш други хора и да печелиш процент от това, което те са реализирали. Колкото до пирамидалната структура, ако се замислите всички реално действащи организации са изградени на пирамидален принцип – правителството, армията, църквата, бизнес корпорациите. За разлика от тях обаче, където за да се случи едно нещо първо трябва решение от върха, което да се спусне надолу, то при ММ-бизнеса имаме делегиране на права на най-ниското възможно равнище. При него нещата се случват първо отдолу и след това ефектът се вижда нагоре по веригата.
Защо върхът в ММ-компаниите е отворен за всеки, но малко хора го достигат? Едната от причините е липсата на постоянството. Много хора искат да спечелят на бързо пари и когато не видят ефекта в рамките на няколко месеца се отказват и търсят други възможности. Другата причина е, че това е само една възможност и ако не се направят необходимите усилия не може да се постигне успех. Много хора смятат, че самия факт, че са се записали в такава компания е достатъчен, а ММ-бизнеса е маратон, а не еднократен спринт на 100 метра и както за всяко друго успешно нещо трябват постоянни и целенасочени усилия.
Защо ММ-бизнеса има бъдеще?
-Хората искат по-голяма свобода-вече отмина времето, когато някой започваше някъде работа и работеше там 20 години и правеше всичко възможно за да си запази работата.Днес хората са по-мобилни, по-гъвкави и искат да имат повече възможности.Работа в свободното време в с-мата на мрежовия маркетинг, дава възможност за по-голям контрол върху живота, а и от там на по-голяма свобода на човека.Тук се осигурява ниска цена за достъп и готови с-ми за онези, които имат желание да осъществят някаква промяна със себе си.
-Хората искат да бъдат богати-Преди 20-30 години, правилата са били, ако работиш добре, с течение на годините дохода ти се увеличава, растеш в йерархията и се пенсионираш с пенсия, с която не гладуваш, но и не можеш да си позволиш друго.Днес има хора на 25 години, които правят пари и хора на 50, които си търсят работа с надежда да взимат някаква заплата и нямат нищо спестено за пенсия.Светът вече не е същия.Компаниите в с-мата на мрежовия маркетинг дават възможност на хората да си осигурят значителни доходи, като им предлагат обучение, наставничество и бизнес-системи.
-Все повече хора, ще се пробудят-все повече хора ще осъзнават, че света се е променил.Все нови и нови поколения ще се вливат към активното население и те няма да са предубедени заради старите правила.Все повече хора са склонни да следват икономическия бум, вместо да треперят да не бъдат съкратени.През информационната епоха, конкурента за вашето работно място може да живее в Индия или Нигерия и да е доволен да работи за една десета от това, за което работите вие.
-Мрежовият маркетинг ви дава възможност да излезете на международния пазар-Този бизнес няма граници.Ако компанията с която работите има офис в дадена държава то вие можете да развивате мрежа в тази държава, като позицията, която се достигнали в йерархията на мрежовия маркетинг не се губи.Така кризите на даден пазар няма да ви интересуват особено и ще можете постоянно да работите на нововъзникващи пазари.
Порочната практика НАП да тълкува данъчните закони
Публикувана в Данъчни | Напишете коментар
Почти всеки данъкоплатец в България рано или късно се сблъсква с някое указание на НАП. Указанията са система за разясняване на позицията на данъчната администрация, която тя би заела по даден проблем. В първият момент това изглежда разумно, защото по този начин данъчната система би била по-предвидима, но на практика не е така.
Първо, повечето указания имат силно фискален уклон, което е нормално защото задачата на НАП е да пълни бюджета, а това поставя данъкоплатците в неравностойно положение. Най-пресният пример за тази тенденция е Указание 24-00-7/25.02.2010г., което искаше да задължи много хора, които нямат доходи да внасят осигуровки. След голям обществен натиск указанието беше изменено, с обяснението, че служителите, които са го изготвили са се престарали. За всички, които поне малко познават технологията за издаване на тези указания е ясно, че това не може да е вярно и указанието е издадено с благословията на най-високопоставени хора от ръководството на НАП.
Второ, повечето от тези указания имат задължителен характер за служителите на НАП и тези становища се отразяват в издадените ревизионни актове на агенцията(макар там да не се цитират указанията, а членове от данъчните закони). Логично когато тези актове се обжалват пред НАП, те биват потвърждавани и данъкоплатеца трябва да минава през скъпата и тромава съдебна процедура, при която вече падат голям процент от издадените актове.
Трето в много случаи се издават напълно противоположни указания по един и същ въпрос. Като например това, дали плащането на задатък (гаранционната сума при подписване на договор за наем) е сделка, която трябва да се обложи с ДДС или не. Години наред се приемаше, че задатъкът не е сделка и следователно не се облага с ДДС. Даже имаше указание на НАП в тази посока. Една година след това – при все още същия изпълнителен директор на НАП, излезе абсолютно противоположно указание, без междувременно да има никакви законодателни промени. Това говори или за некомпетентност или за тенденциозна фискална насоченост на указанията.
Може да изредим и четвърто и пето, но едва ли има смисъл.Сегашната практика, при която НАП прави тълкувания на данъчните закони явно противоречи на Конституцията, защото въпросната структура принадлежи към изпълнителната власт, а тълкуването на закони може да бъде приоритет или на съдебната власт или на независим орган в рамките на законодателната власт. Може да се отиде и към създаване на независима структура от типа”Данъчен арбитраж”. Този нова структура трябва да е независима по подобие на Сметната палата, а средства за формирането и могат да се намерят чрез съкращаване на звената за обжалване в НАП.
Каквото и да се направи обаче, ако не се въведе лична финансова отговорност за служителите на НАП, които издават или потвърждават незаконосъобразни актове, порочната практика в тази посока ще продължи.
За ЕМС, Евро+ и коренната промяна, от която се нуждае България
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
В последните дни много актуален е дебатът за Европейския механизъм за стабилност(ЕМС) и пакта”Евро+”. Трябва ли България да се присъединява и колко трябва да плати? Ще имали полза или не? Дебатът е още по-интересен, защото той не е само политически, а и много експертен. Експерти, които имат иначе сходни виждания, се разделиха в оценките си за решението на правителството. Това, в което са единодушни всички, че то взето както и повечето други без широко обществено обсъждане, даже без консенсус в самия кабинет. И все пак, правилно или неправилно е това решение? Верният отговор е зависи.
Има няколко важни теми, които се съдържат в двата документа:
Първият е въпросът с конкурентоспособността. Конкурентна ли е икономиката на ЕС на надигащите се азиатски икономики и на САЩ. Определено не. Кои са основните проблеми? Застаряващото население и многото регулации на пазара на труда. Какво прави ЕС и какво прави България по въпроса? В повечето страни в ЕС държавната пенсия не е основния източник на доходи, въпреки това все повече средства от БВП отиват за изплащане на пенсии, това налага вдигане на пенсионната възраст и въпреки съпротивата на синдикатите и левицата тези реформи вървят. В България, която е страна, в която в момента съотношението работещи/пенсионери е такова, каквото ще бъде в ЕС през 2050г., тази реформа върви трудно и страхливо. Ниските доходи на населението, не му позволяват да спестява достатъчно в допълнителни пенсионни фондове и застраховки „Живот”( а да си признаем честно, българите са свикнали да чакат на държавата, въпреки печалните резултати), а държавата не иска да се откаже от фалиралата разходо-покривна система на задължително пенсионно осигуряване, защото тогава средствата за пенсии трябва да бъдат осигурени по-пътя на непопулярни реформи и една капиталова пенсионна система ще лиши политическата класа от икономически контрол върху бъдещите пенсионери.В България има 700 хиляди пенсионирани с ТЕЛК и стотици хиляди, които се пенсионират с привилегии(МВР,МО,миньори и т.н.). Не може половината пенсионери в страната да се пенсионират без да са навършили пенсионна възраст. Реформите на пазара на труда са задължителни за някои икономики в ЕС, където има много привилегии за работещите и не особено висока производителност на труда(Гърция, Франция и др.), други са в добро състояние, но общо погледнато ЕС се нуждае от по-гъвкав пазар на труда(а това значи по-лесно назначаване и освобождаване на хора) и съкращаване на държавната администрация. България има и двата симптома на болестта, Кодекс на труда, който е от времето на социализма и по който не можеш да освободиш някого просто, защото не ти върши работа и раздута и неефективна администрация. Достатъчно е да кажем, че около 3% от БВП на България отива за бюджетни заплати(не само за администрация, разбира се). В това отношение България ще има по-скоро полза от присъединяването си, защото ще бъде принудена да прави реформи, които едва ли ще се случат ако ги оставим само на родните политици.
Вторият въпрос е най-общо казано за данъчните политики на страните членки. Това, за което се говори е уеднаквяване на данъчната основа за корпоративните данъци. Ако хармонизацията се ограничи само с данъчната основа, то това може и да не се окаже чак такава заплаха за България. Даже може да има положителен ефект, защото българската данъчна администрация има навика при определяне на данъчните норми „да чете, като дявола евангелието” и едни общи правила могат да са полезни за българския бизнес. Истинската опасност е налагане на единна ставка на корпоративния данък, което ще отнеме единственото предимство на България, като дестинация за правене на бизнес, а това беше първоначалната идея на Франция и Германия. Има и други страни в ЕС с високи данъчни ставки, които биха предпочели да се повишат ниските данъци в съюза, а не те да се откажат от по-високите бюджетни постъпления. Това трябва да бъде най-важната задача на българските представители на преговорите – запазване на ниските данъчни ставки т.е. данъчна независимост.
Третият въпрос е за цената, която трябва да плати България. Цената варира от 300 милиона до 6 милиарда евро. Въпросът е какво ще получим срещу тези пари? Никой не иска да плаща сметката на Гърция, Ирландия, Португалия и т.н. Да не забравяме обаче, че повечето държави не искаха България и Румъния в ЕС. Освен пари това е и цивилизационен избор. Ако този пакт спомогне за спазването на правилата, то вноската на България може да е в долната граница, а ако не помогне е много вероятно самия пакт да се разпадне. Ако успяваме да усвояваме повече средства от европейските фондове, то България ще е нетен получател на средства от ЕС.
Основният извод е, че проблемите са тук в България. Като управление на страната, като компетентност на администрацията, като начин на взимане на решенията и т.н. За да се променят нещата обаче, трябва обществен натиск върху политико-административната клика, която управлява България. Трябва първо да си помогнем сами, като гражданско общество, а след това да чакаме помощ отвън.