Пактът за финансова стабилност – де юре и де факто
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Най-актуалната тема в момента е предложения от министър Дянков „Пакт за финансова стабилност”. Добро или лошо е това? Правилният отговор е зависи. То е като членството в ЕС и контрола, който упражнява в някаква степен Брюксел върху държавите членки. За държави като България, Румъния и Гърция, този контрол е положителен, защото политиците в тези държави управляват основно в своя полза, а не в полза на обществото и същевременно може да е ограничителен в някаква степен за държави като Швеция, Финландия и Естония например. От тази гледна точка „Пактът за финансова стабилност” е по-скоро положителна инициатива, но както знаем добре, дяволът е в детайлите.
Първият такъв детайл е, кои са преките данъци в България? „Пактът за финансова стабилност” без да ги посочва изрично визира ДОД и корпоративния данък, но преки данъци са и данъка върху дивидентите и данъка за ЕТ, към тях може да се причислят и местните данъци, да не говорим, че най-прекият данък са социалните осигуровки. Най-добре е данъците, за които ще важи „Пактът” да се изброят поименно. След това е добре в „Пактът” да се запише, че се изисква конституционно мнозинство, не когато се променят тези данъци, а когато се увеличават. Не виждаме причина за конституционно мнозинство, когато някой иска да намалява данъци. Друг изключително важен момент е, че конституционно мнозинство трябва да се изисква и ако някой реши, че иска да въвежда нови преки данъци, защото това може да е механизъм за заобикаляне на ограниченията.
Вторият такъв детайл е, как ще се определят 37% преразпределение от БВП и 3% бюджетен дефицит. Проблемът е, че в тези 37%(друг е въпросът, защо 37%, а не по-малко) не влиза държавното съфинансиране на публични проекти, по които има финансиране от фондове на ЕС и вноската на България в бюджета на ЕС. По този начин се оставя широко поле за повишаване на преразпределителната роля на държавата, която спокойно може да мине 40%(колкото е в последните години), като се обявяват за европейски проекти и такива, в които от фондове на ЕС идват едва 1-2%, а останалото е бюджетни средства. Трябва и много ясно да се запише, как точно се изчислява 3% бюджетен дефицит, за да няма възможност за политически интерпретации.
Третият много важен детайл е, че тези правила нямат никакво значение, ако няма механизъм за контрол. Ако държавата в лицето на някое правителство реши да не спази тези правила, кой ще я спре и какви ще бъдат санкциите. Всички си спомнят случая, когато въпреки съдебните решения, тогавашния министър на екологията Девджет Чакъров, отказваше да излезе с решение по случая с канадската компания „Дънди прешъс металс”. Трябва да се въведат изключително строги санкции, ако някое лице(независимо министър или чиновник) не спазва ограниченията. Най-добре е да се създаде обществен съвет( и то хора, които не членуват в политически партии и не са на държавна служба), който да следи за спазване на правилата и да сезира съда за нарушения на ограниченията.
Иначе може да стане, като в онзи виц за Иванчо, в който баща му обяснява, че де юре трябва да имат 300$ в семейния бюджет, а де факто имат в семейството три жени, които са готови да правят секс за пари.
Ако получавате доход от чужбина може да се наложи да се регистрирате по ДДС
Публикувана в Данъчни | Напишете коментар
Вие сте човек, който е със свободна професия или просто заработвате по някой хонорар от време на време. Живеете си спокойно и си плащате данъците. Намирате компания в държава членка от ЕС, която е готова да плати за вашите услуги. Договаряте се за добро заплащане и сте щастливи. В един момент се сещате, че трябва да проверите дали няма да направите оборот над 50000 лева и да трябва да се регистрирате по ДДС. Четете закона по ДДС и стигате до извода, че сте „данъчно задължено лице”, което извършва „независима икономическа дейност” (чл.3 от ЗДДС) т.е. подлежите на регистрация, ако направите оборота. След това някой ви казва, че трябва да видите в чл.12 от ЗДДС, дали тази ваша доставка е облагаема според закона. Вие четете внимателно член 12 и сърцето ви трепва, може би в закона има вратичка? Там пише, че за да е „облагаем оборот за регистрация” доставката трябва да е извършена на територията на страната. А сега де? Къде е мястото на доставката, в България или на територията на друга държава членка? Най-накрая стигате до член 21, ал.2 и четете, че:
„Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.”
Казвате си ура. Мястото на сделката не е в България, следователно това не е оборот за регистрация(трябва да правите разлика, ако ви плаща физическо лице или данъчно незадължено юридическо(фондация например) то тогава формирате оборот за регистрация). За съжаление това не е краят. В ЗДДС съществува още един член, който изисква задължителна регистрация. Това е чл.97а, който гласи:
Чл. 97а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.
(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Да поясним, всички лица, които извършват независима икономическа дейност, (независимо физически или юридически), които не са регистрирани по ДДС, но предоставят услуги по чл.21, ал.2 (почти всички видове услуги) на фирма регистрирана в държава членка от ЕС или получават услуги по този член(този път без значение от коя точка по света) трябва да се регистрират по ДДС. Регистрацията по този член не дава основание на лицето да начислява ДДС по други фактури, които то издава, нито да ползва данъчен кредит за евентуални разходни фактури. Ако възникнат условия за задължителна регистрация по чл.95 от ЗДДС, лицето трябва да се регистрира в предвидените от закона срокове, като в такъв случай регистрацията направена по реда на чл.97а отпада. Санкцията за лице, което не е подало в срок декларация (не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем) за регистрация по ЗДДС е уредена в чл.178 от закона и е в размер от 500 до 5000 лв.
На печелившите честито!
Реквием за частното пенсионно осигуряване в Унгария
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | Напишете коментар
В края на 2009 година глобалните пенсионни активи са били около 22 милиарда евро, като се очаква да нараснат до 36 милиарда към 2020 година. От тези 22 милиарда над 50% се падат на САЩ, около 20% на Западна Европа и само около 0,4 на Източна Европа. И точно в Източна Европа се намери една страна, която принуди гражданите си да и предадат частните си пенсионни спестявания – Унгария. През ноември 2010г. унгарският премиер Виктор Орбан даде ултиматум на сънародниците си да предадат частните си пенсионни спестявания или да останат без държавна пенсия. Три месеца по-късно 3,3 милиона унгарци предадоха над 10 милиарда евро на държавата, за да не загубят пенсионните си права. Само 100 хиляди души устояха на натиска и не се отказаха от парите си (предимно хора с по-високи спестявания) за сметка на държавната пенсия. В най-новата световна история само Аржентина си е позволявала да стори това през 2000 година. Общото между Аржентина тогава и Унгария сега, е фактическия фалит, в който са изпаднали двете държави и това че, ги управляват популисти, но ако за Аржентина популизма в политиката е традиция, то когато това се случва в една държава в Европа и то член на ЕС това е направо шокиращо.
Когато диктаторът генерал Пиночет, започва пенсионна реформа в Чили в началото на 80-те години на 20-ти век, държавата компенсира всички, които решават да напуснат държавната пенсионна система и да разчитат само на частното пенсионно осигуряване. 30 години по-късно в сърцето на демократична Европа се случва фактическа национализация на частна собственост и това минава почти незабелязано. Наистина унгарско популистко правителство е избрало подходящ момент. Унгария е ротационен председател на ЕС и по този начин е парирано едно от потенциалните огнища на критика. ЕК се чуди за какво по-първо да критикува унгарското правителство след скандалния медиен закон, в който има огромни глоби за критики срещу властта.
Случаят с Унгария е симптоматичен в едно отношение. Всичко започва с неразумни харчове. Независимо за какво държавата харчи парите, които няма, дали за предизборно увеличение на пенсиите, дали за заплати на неефективната администрация, дали за безконтролно подслушване или за да субсидира сектори, които трябва да приватизира, резултатът е един и същ. Голям бюджетен дефицит. Международните пазари престават да и вярват и не искат да купуват ДЦК-та и, чуждестранните инвеститори бягат като дявол от тамян от нея и на хоризонта се задава споразумение с МВФ и СБ, но те искат непопулярни реформи и строги бюджетни ограничения. Унгарското популистко правителство намери „трети път” – да вземе пари от обикновените хора и то директно от спестяванията им с откровено изнудване, защото парите му трябват сега и веднага. Това трябва да е сигнална лампа за всички държави в региона. В повечето страни от Източна Европа принципите на демокрацията и неприкосновеността на частната собственост са много крехки и гражданското общество не е достатъчно силно, за да може да влияе на властта. Затова като общество трябва да сме много бдителни и да пресичаме из корен всеки опит за повече държава в икономиката и в частните отношения. На този фон предложението на министър Дянков за промяна в конституцията за въвеждане на ограничения за бюджетния дефицит, процента за преразпределение на БВП от държавата и референдум за промяна на преките данъци започват да звучат доста на място.