Задават се проблеми с касовите апарати
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
До 30.09.2011 около 300,000 касови апарати трябва да се свържат с НАП, което обхваща около 200,000 търговци. В България е традиция да се чака крайния срок и производителите очакват търговците масово да подадат заявки за свързване в края на срока (досега има свързани само 65 фискални устройства на фирми, които не са търговци на горива), а това означава, че много фирми няма да успеят да спазят крайният срок, защото в страната има само около 300 дистрибутори, които обслужват всички производители.
До момента Българският институт по метрология (БИМ) е узаконил само 2 вида фискални устройства и 5 вида фискални принтери, като в БИМ в момента се изпитват още 11 модела фискални устройства и фискални принтери. Технологичното време за узаконяване на нов модел е около месец. . След узаконяване на нов модел касов апарат, производителите правят обучение на дистрибуторите, след което БИМ трябва да сертифицира дистрибуторите за поддържането на новите модели касовите апарати. Това предполага, че ще е необходимо още време на пазара да се появят достатъчно фискални устройства, отговарящи на новите технически изисквания. Въвеждането на един касов апарат и установяването на връзка с НАП отнема около 15-30 минути на техник. Към някои съществуващи модели касови апарати само ще се сложи допълнителен чип, а някои касови апарати трябва изцяло да се подменят. От НАП са на твърдата позиция, че няма да има удължаване на крайния срок и ако някой не е свързал касовия си апарат в срок няма да може да работи или ще бъде глобен.
Какво става ясно от казаното до тук:
1. Ако имате в момента касов апарат, преценете дали наистина ви трябва. Ако не продавате на дребно, най-вероятно можете да минете без касов апарат и да получавате плащанията си само по банков път.
2. Ако имате повече от един касов апарат, решете колко точно са ви необходими. В момента се забелязва тенденция много фирми да отрегистрират в НАП ненужните фискални устройства. В повечето случаи ще се наложи да закупите нов касов апарат за да можете да го свържете с НАП, което е допълнителен разход по време на криза.
3.Ако наистина трябва да свържете касовия си апарат с НАП до края на септември, не чакайте крайния срок, защото е много вероятно това да се окаже технически неосъществимо.
Наистина в момента няма голям избор на фискални устройства, които отговарят на изискванията, но иначе може да ви излезе по скъпо (НАП рядко пропуска удобен случай да глоби някой от „клиентите” си). Ако по някаква причина това ви прилича на параграф 22, вие не сте измислен герой от роман, просто живеете в България.
Референдум за данъците или референдум за какво се харчат данъците
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Тази седмица финансовият министър Симеон Дянков, лансира идеята да се провежда референдум за определяне размера на данъците. Идеята ще бъде представена следващата седмица в НС. Министър Дянков каза, че такава практика има в Швейцария и някои държави от Латинска Америка. По принцип референдумите по всякакви въпроси се провеждат най-много в Швейцария, но основно те са на ниво кантони, особено по данъчни въпроси. Въпросът с размера на данъците е много специфичен. Хората не искат да плащат високи данъци, но този въпрос може да се употребява от политическа и популистка гледна точка, като например „Богатите трябва да плащат по-високи данъци”(плосък или пропорционален данък) или „Трябва хлябът и учебниците да се отлагат с по-ниска ставка по ДДС”(диференцирани ставки по ДДС).
Това, което изглежда логично в областта на данъчното облагане, не винаги е вярно. Например диференцираната ставка по ДДС, води до много проблеми при отчитането му. Ако се приложи по отношение на хляба например, ще изникне въпроса какво точно е хляб? Производителите на хлебни изделия ще започнат да кръщават козунаците „сладък хляб”, за да се възползват от по ниската ставка, което води до неясноти в отчитането и затруднения в контрола. Същото е и по отношение на плоския данък, въпреки многото му критици и от фискална и от социална гледна точка, той при едни и същи условия донесе по-високи приходи в бюджета. Даже намалението на осигуровките, доведе до увеличение на осигурените и негативния ефект за бюджета на НОИ е на база на необоснованото увеличаване на размера на пенсиите на два пъти при правителствата на Сакскобурготски и Станишев, които нямаха нищо общо с тъй нареченото „швейцарско правило”.
Много по-важно е за какво се харчат данъците и е много по-интересно, как ще отговорят данъкоплатците на въпроси като, „Доволни ли сте от обществените услуги, които предоставя държавата и смятате ли, че си заслужава да плащате 2 милиарда лева на година под формата на заплати за тях?” или „Доволни ли сте от размера на държавната пенсия и не смятате ли, че всеки трябва да има избор къде да се осигурява – в държавен или частен пенсионен фонд?”
Защо ограничаването на плащанията в брой, няма да реши проблема със сивата икономика
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
На първо четене в парламента мина закона за ограничаване на плащанията в брой. Гласувано е да не може да се заплаща повече от 5000 лева в брой и заплатите да минават също по банков път. Уверенията на депутати от управляващата партия са, че ограничението на заплатите ще падне между първо и второ четене. За тавана на плащанията в брой има дискусия, като НАП и финансовия министър държат на границата от 5000 лева, има предложения за 10000 и за 30000 лева. Всъщност основният въпрос е не колко да е границата, а защо трябва да има ограничение?
Аргументите на НАП са, че по този начин ще се ограничи сивия сектор в икономиката, като се посочва, че имало сделки за големи суми в брой и средната кешова наличност във фирмите била 70 хил. лева( поне това беше изнесено в публичното пространство). Дали една сделка е реална или не, е въпрос на анализ на много нейни параметри, като вида плащане е само детайл. За хората, които са навътре в материята е ясно, че вида плащане не може да бъде аргумент, за да се реши дали една сделка е реална или не. НАП също не си е позволявала досега да обяви сделки за недействителни, само защото са заплатени в брой. Защо тогава толкова много се настоява за тази забрана?
Както повечето ограничения, които влизат в българските закони, никой не прави сериозен анализ, какви са мотивите, с които се въвежда дадено ограничение. Въпреки законовото изискване да има такава оценка в повечето случаи се използва кухата фраза, че поредното ограничение, няма да повлияе на бизнес климата и т.н. Никой не прави сериозен анализ подкрепен с цифри, какъв ще е ефекта от поредната забрана и по-важното, ако ефекта, който се търси не бъде постигнат, кой ще е отговорен. Най-пресният пример в това отношение е повишения акциз на цигарите, Въпреки предупрежденията на много експерти, че ще има отрицателен ефект върху бюджета( това вече е безспорен факт) и контрабандата ще се увеличи многократно( още един факт) акцизите бяха повишени от началото на 2010г.
Да се върнем обаче на плащанията в брой. За тези, които не си спомнят подобна забрана имаше преди около 10 години и тя по никакъв начин не пречеше на сивата икономика. Това предложение на НАП в последните години беше отхвърляно при различни правителства с аргумента, че не решава проблема. Големите престъпни схеми(включително и източването на ДДС) обикновено се извършват с разплащания по-банков път и с участието на висши служители от самата администрация(по-големи суми за възстановяване се разписват само от хора на високи позиции в системата на НАП). Неотдавна от НАП съобщиха информацията, че са засекли схема, че на техни служители се плащат подкупи по банкови сметки. Ясно е, че поредното ограничение няма да реши проблема, но може да донесе допълнителни бонуси на самата приходна администрация, защото глобите са доста високи.
Укриването на данъци е в пряка връзка с тяхното ефективно харчене. Както каза един швейцарски бизнесмен, който беше убеждаван да инвестира в България заради ниските данъци – „Предпочитам да плащам по-високите данъци в Швейцария, защото знам, за какво ще ги използват. Тука, каквото и да платя ще го откраднат”. Или както беше написал един човек във форумите – „Не плащам данъци, за да останат парите в родината, защото ако ги дам на държавата, кой знае, за какво ще ги похарчи”.
Не е важно само да се събират данъци, важно е и за какво се харчат
Публикувана в Данъчни, Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Постоянно виждаме шефа на НАП, как се хвали по някоя телевизия, колко пари са събрани от данъци и осигуровки, как е изпълнен плана за събираемост, заканва се, че всички, които укриват данъци, ще понесат последствията от своите действия и т.н. Обикновено при такива интервюта се дискутира и въпроса, че по нашите географски ширини укриването на данъци е национален спорт. Никога не се дискутира обаче, защото хората укриват данъци? Данъци се укриват във всички държави, къде повече, къде по-малко. Две са основните причини за укриване на данъци, високите ставки на данъци в дадена държава или неефективно харчене на обществените фондове от политико-административната клика, която ги управлява. Затова в Германия, Великобритания и скандинавските държави имаме едно ниско ниво на укриване на данъци, въпреки високите ставки, а в Русия, България и много други балкански страни, където ставките са ниски имаме едно сравнително високо ниво на укриване. Най-висок е процента на укриване в държави, като Гърция и Италия, където имаме и високи ставки и неефективно използване.
Ако говорим конкретно за България, ние минахме от ставки над 40% до 10% плосък данък. При 10% плосък данък, единственият мотив за укриване може да бъде неефективното използване на обществените фондове, защото вече ефекта от укриването е минимален и винаги съществува риска да се наложи да платиш данъците с лихвите. За период от 20г. България преживя своите пикове и спадове, в бюджета имаше и дефицити имаше и излишъци, каква е обаче ситуацията в сферите, за които държавата отговаря:
- Здравеопазване – хаоса в системата е пълен, постоянно се увеличават средствата за здравно-осигурителни вноски, но дефицитите в системата са все по-големи. Имаме една държавна НЗОК, която е свещена крава, харчат се огромни средства за нейната издръжка, а на пациентите се налага да заплащат по болниците за услуги, за които вече са им събрани вноски. Всеки опит да се вкара конкуренция в системата се пресича веднага от държавата, която не иска да изпусне контрола върху здравеопазването.
- Пенсионно осигуряване – системата е в хроничен дефицит. Пенсионерите получават ниски пенсии, а от работещите се взимат високи вноски спрямо доходите им. Катастрофалната демографска ситуация и голямата имиграция обричат системата на фалит( и сега бюджета на НОИ финансира по-малко от 50% от пенсиите), но държавата продължава упорито да отказва да приватизира поне част от системата, за да не изпусне контрола върху пенсионерите, а от друга страна повишава възрастта за пенсиониране и изискуемия трудов стаж и по този начин се стреми да ограничи достъпа до държавната пенсия. Върхът на наглостта е национализиране на част от професионалните пенсионни фондове.
- Инфраструктура – за 20г., в България няма нито едно завършена магистрала, много от пътищата са с дупки и са обявени за най-опасните в ЕС. При много от новопостроените или ремонтирани пътища, проблемите се явяват една или две години след това, но отговорност от изпълнителите се търси трудно, защото договорите са подписвани без клаузи за неустойки. Защо е така, сетете се сами. Сега се надяваме, че до няколко години ще имаме поне една магистрала, какво ще бъде качеството и, ще видим.
- Сигурност – сигурно в България не е останал човек, който да не е бил жертва на престъпление, но разкриваемостта е на много ниско равнище, затова и много жертви на престъпление, не съобщават в МВР. В МВР постоянно текат някакви реформи, но това остава едно от най-нереформираните министерства, в което практиките от времето на социализма са на почит и съотношението между числения му състав спрямо населението на страната е няколко пъти по-голям отколкото в държавите в ЕС. Цинизъм е да се дават 100 милиона лева от парите на данъкоплатците за подслушване, а само 2-3% от тази сума да се използва за доказателство в съда. МВР е обект на мониторинг от ЕС.
- Образование и наука – образованието също мина през няколко реформи. Постоянната смяна на образователни програми и начина на оценяване(драмата с матурите) не спомагат за по-доброто ниво на образование в българските училища. Желанието на много завършващи да продължат висшето си образование в чужбина и недоволството на бизнеса от кадрите, които идват от университетите , говори че и в тази сфера има много какво да се желае. Реформата в науката се люшка от финансиране, без да се изискват резултати, до пълно закриване.
- Административно обслужване – едва ли има данъкоплатец, който да е доволен от услугите, които е получил от администрацията. В по-голямата си част чиновниците се държат сякаш данъкоплатците са им длъжни за нещо( а не обратното). По ниво на корупция сме много далече от страните към които се стремим( има много международни изследвания на тези тема). Въвеждането на електронни услуги, върви бавно и мудно и в много случаи се налага отново да се подава нещо на хартиен носител. За 20г., вместо да намалява(както намалява населението на страната), администрацията се увеличава непрекъснато, увеличават се и средствата за нейната издръжка. Нарастват и правомощията и за налагане на санкции, което затормозява бизнес процесите в България, а от друга страна няма ефективна защита за данъкоплатците срещу административен произвол.
- Съд и прокуратура – търсенето на правата по съдебен път в България е бавна и скъпа процедура, затова и много хора рядко прибягват до съда. В огромен процент от случаите прокуратурата следва желанията на изпълнителната власт и МВР и не се стреми да има независим поглед върху случая. Корупцията в съда и прокуратурата е предмет на много изследвания, които показват, че такъв проблем наистина съществува. Независимостта на съдебната система е важен фактор за демокрацията в държавата и опитите за контрол от страна на изпълнителната власт са напълно недопустими. От друга страна независимостта, не трябва да означава безконтролност и трябва да се създадат достатъчно механизми вътре в съдебната власт. Търсенето на правата по съдебен път в България е на ниско ниво и съдебната система е обект на мониторинг от страна на ЕС.
От всичко казано до тук едва ли изненада, че се крият данъци в България, въпреки че ставките са ниски. Не може само държавата да преследва своите граждани, а тя (т.е. хората, които я представляват) да бъде безнаказана. Държавата трябва да създава правила и да следи за тяхното спазване, а не да се опитва да огрее на всякъде. Този филм вече го гледахме по времето на социализма и не ни хареса. Искрено се надяваме постепенно гласа на гражданското общество да става по-силен и да има по-голяма тежест, но за тази цел не трябва да си мълчим.
Защо информацията за бъдещата държавна пенсия е строго пазена тайна
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
Почти всяка вечер по някоя телевизия министър, държавен чиновник или синдикалист ни обяснява, че като не ни внасят осигуровки върху реалните заплати ще получим ниски пенсии като се пенсионираме. Колко ниски пенсии ще получим? Ниски спрямо тези, които се осигуряват на пълната си заплата ли? Ниски спрямо жизнения стандарт в България в този бъдещ момент? Ниски спрямо средните пенсии в Европа? А колко ще получават тези, които се осигуряват на максимума? Дали те няма да получават само 100 евро повече на месец, а да са внесли десетки хиляди в повече за десетилетията, през които са се осигурявали?
Държавата не дава отговори на тези въпроси, не само защото отговорите са нелицеприятни, но и защото тя не знае отговорите и не иска да се ангажира с някакви обещания черно на бяло. Че кой може да отговори на такива въпроси ще кажете? Американската администрация за социално осигуряване всяка година уведомява всички американци над 25г., които работят и внасят осигуровки. В тези известия има информация за бъдещата пенсия на база осигурителния принос на работещия. Освен това има информация за плащания, ако настъпи инвалидност, за наследствена пенсия и др.
В България над 60% от пенсии се плащат от данъци, а не от осигуровки. Самите постъпления от осигуровки веднага се харчат за пенсиите на сегашните пенсионери, така че, те имат характер на данък, а не на осигуровка. Тук е и голямата заблуда. Вие може да сте внасяли големи вноски, но ще зависите от бъдещите постъпления в системата. Сами може да си отговорите какви ще бъдат те, като знаете каква е демографската ситуация в България и какъв е темпа на емиграция. Както сегашните, така и бъдещите пенсионери ще зависят от благоволението на политиците и от възможностите на бюджета. Бъдете сигурни, че и тогава както и сега ще бъде водещ популисткия принцип на уравновиловката и ще продължи подтискането на по-високите пенсии(вече над 10 години обещават да премахнат тавана на пенсиите) за сметка на повишаване на по-ниските.
Ако не ви се вярва, че всичко това ще е така, погледнете вашите майки и бащи, вашите баби и дядовци, на които държавата е удържала осигуровки по времето на социализма и е обещавала добри пенсии. Ама сменил се е строя ще каже някой. Строят се е сменил, но държавата е същата. Утре ще се смени нещо друго и това ще бъде оправданието. Само преценете, дали когато се пенсионирате да разчитате на държавната пенсия или сами да помислите за себе си.