В какво българите влагат парите си
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Чуждият опит | 2 коментара
Българинът е предпазлив. Той с удоволствие чете за новостите, но не бърза да претвори наученото на практика. Когато става въпрос за парите му е още по-консервативен. Свикнал е богатството да му е под ръка, да може да го пипне и да се увери, че съществува. За това в миналото, който е имал някоя жълтица я е държал под дюшека. От времето на социализма остана традицията всеки българин с апартамент. Тогава това беше една от малкото разрешени лични инвестиции. Като дойде демокрацията българина откри банковите депозити. Криза 1996-97г. и фалитите на някой банки оставиха горчив вкус в устата, но апашите, които тършуват из жилищата на хората, все пак ги убедиха, че банката е по-малкото зло. Малко преди това част от населението откри бърз начин за забогатяване(финансовите пирамиди). После се оказа, че това е класически начин да обереш наивник и българина стана още по-предпазлив.
България влезе в 21-ви век с нови закони, които регулират банковия, застрахователния и пенсионно-осигурителния сектор, в следствие, на което тук навлязоха, много от световните гиганти в тези браншове. Появиха се взаимните фондове и други подобни инвестиционни схеми, заработи по-активно и Българската фондова борса (колкото и е далече от други подобни аналози). В какво влагаше българина по време на инвестиционния бум 2004-2008г.? Основно в имоти разбира се. За това допринесе не само родовата памет, а и медийната истерия, че това е най- сигурната инвестиция и цената на имотите ще расте безкрай. Това не беше само български феномен, имотния балон имаше световно измерение. Сега по време на криза е момента за трезва оценка, в какво си заслужава да влагат парите хората, които нямат претенции да са бизнесмени, а търсят максимален ефект от спестените си средства. Да разгледаме плюсовете и минусите на различните инвестиционни възможности:
1. Недвижимите имоти – безспорната слабост на българина. Говорейки за инвестиция в недвижим имот имаме предвид тъй наречения „ втори дом”, защото дома, в който живеете не е инвестиция, той е необходимост, алтернатива на това да живеете под наем.
плюсове:
- в дългосрочен план цените на имотите растат
- можете да имате текущ приход под формата на наеми
минуси:
- годишната възвращаемост на инвестицията в България, като съотношение вложени средства/наем е ниска, между 3 и 4% годишно
- голяма сума, която трябва да вложите на куп
- нямате гаранция, че в близост до вашия имот няма да изградят друга сграда, която да засенчи гледката и да намали цената му
- най-вероятно заобикалящата инфраструктура е в лошо състояние или липсва и няма подходящи места за паркиране, което също би намалила цената му.
- трябва да плащате данък сгради и такса смет, които ще растат с годините, трябва да плащате данък и върху наемите, които получавате
- трябва периодично да правите ремонти, особено ако имате наематели
- нямате гаранция, че вашите наематели ще бъдат коректни и няма да ви завлекат с наема или с битови сметки
- ако възложите управлението на имота на специализирана фирма, която да се занимава вместо вас ще имате още един разход, който ще намали вашата възвращаемост
2.Банковият депозит – нещо, без което едва ли ще минете.
плюсове:
- бързо ликвиден, винаги когато имате спешна нужда от средства може да посегнете на него
- гарантират се влогове до 50000 евро( очаква се да станат до 100000 евро)
- доходността е необлагаема ( в повечето държави от ЕС лихвите се облагат, въпрос на време е, това да се случи и в България)
минуси:
- ако изтеглите средствата, преди падеж, губите лихвата
- в дългосрочен план лихвите едва ли ще бъдат повече от 2-3% средногодишно( в Западна Европа и САЩ е около 1% средногодишно)
- средствата по депозитите не се гарантират от държавата, а от Фонда за гарантиране на вземанията, което не е едно и също и означава, че колкото пари има във фонда толкова ще бъдат изплатени
- Фонда за гарантиране на вземанията не ви гарантира лихвите
3.Застраховка живот – все още слабо популярна в България, но без алтернатива в обществата, към които искаме да се приобщим.
плюсове:
- покрива рискове, които съпътстват всеки един в неговото ежедневие и гарантира изплащане на средства на застрахования или на най-близките му при смърт, злополука, заболявания, болничен престой, а при някои по-тежки инвалидизации компанията може да ви освободи от вноските, които правите и накрая пак да получите сумата, за която сте се застраховали плюс лихвите
- средствата се презастраховат в презастрахователни компании и на практика се постига пълна гаранция на вложените средства
- една от най-регулираните инвестиции не само в България( много от действията на застрахователните компании трябва да се одобрят от Застрахователния надзор), но и целия свят
- вложения предимно в консервативни инвестиции – ДЦК, облигации, депозити…
- можете да теглите заем само срещу застрахователната си полица, без никаква допълнителна бюрокрация или залог на друго ваше имущество
- в дългосрочен план доходността е няколко пункта над тази по банковите депозити
- имате твърдо гарантирана сума при изтичане на застраховката и не може да реализирате отрицателна доходност
- може да ползвате данъчно облекчение
- доходността е необлагаема
минуси:
- вложението е дългосрочно( обикновено за период между 10 и 30 години) и не е бързо ликвидно
- ако развалите застраховката си в началото на периода, за който сте я сключили ще получите по-малко средства от колко сте вложили(ако не сте получили, някое обезщетение междувременно разбира се)
4.Доброволен пенсионен фонд – една алтернатива, която не е за пренебрегване.
плюсове:
- сравнително бързо ликвиден инструмент
- възможност за получаване на добра доходност в дългосрочен план
- може да ползвате данъчно облекчение
- доходността е необлагаема
минуси:
- при кризи може да се реализира отрицателна доходност( каквато е и действителността в България) и ако точно в този момент се пенсионирате може да получите доста по-малко средства отколкото сте очаквали
- на теория вашите спестявания се гарантират от капитала на компанията (капиталовата адекватност се следи от Финансовия надзор), но на практика не е много ясно какво ще стане при финансови затруднения, защото вие притежавате дялове
- има такси за управление и инвестиционни такси, които са около 4% и реално намаляват постигнатата доходност
5. Инвестиции с по-рисков характер, като взаимни фондове и закупуване на акции – препоръчителни за хора, които имат вече средства в по-консервативни инструменти и които са готови да рискуват парите си срещу по-висока доходност.
плюсове:
- бързо ликвидни инструменти, имат котировки, на които може да продадете веднага
- възможност за бързо постигане на висока доходност ( в някои случаи над 100% годишно)
- в някой случаи доходността може да бъде необлагаема.
минуси:
- на практика може да загубите почти всичко, което сте вложили ( не само доходността, а и главницата си)
- в повечето случаи нямате контрол, в какво се влагат вашите средства
- високо-рискова инвестиция
Последните данни показват, че за 2010г. българинът е вложил над 4 милиарда лева в банкови депозити. Един от малкото сектори с ръст за 2010г. в българската икономика е живото-застраховането с впечатляващите 11,5%. Сделките на имотния пазар с цел инвестиция почти не съществуват. Изводът е, че българите, започват да се отърсват от манията си по недвижимите имоти, все още предпочитат най-познатия инструмент – банковия депозит, но все повече започват да се отварят към най-традиционната инвестиция в развития свят – застраховката „Живот”.
Кризите в Гърция и Ирландия и поуките за България
Публикувана в Общество, Чуждият опит | Напишете коментар
Финансовата криза доведе до фалит не само на някои банки, но и на цели държави. Както повечето големи банки бяха спасени със средства на местните данъкоплатците, така и държавите бяха спасени със средства на европейските данъкоплатци. Дали това е правилно или не , не е предмет на днешния коментар. Идеята е да видим какво причини кризите в Гърция и Ирландия и какви поуки може да си извади България.
В Гърция няма банкова криза. Там проблемите идват от прекомерните харчове на държавата, липсата на реформи в пенсионната система и публичната администрация и ниската производителност на труда. Прекалено малко хора участват при формиране на БВП, а прекалено много очакват да получат пари под една или друга форма от държавата. Тези хронични дефицити, години наред бяха лесно финансирани и с фондове на ЕС и от капиталовите пазари, но лесните пари свършиха. Сега Гърция е с много окастрен бюджет и зависи от благоволението на ЕС, СБ и МВФ.
При Ирландия случая е друг. Една не малка част от бюджетния дефицит на страната е в следствие на държавното финансиране на закъсалите банки. Келтският тигър глътна по-голяма хапка отколкото можеше да поеме. Когато ирландската икономика растеше с впечатляващи темпове и банките имаха свободни средства, те ги изливаха под формата на кредити за фирми и физически лица, които инвестираха основно в имоти (включително в България). Ирландия обаче, през периода на възход инвестираше и във високотехнологични сектори, инфраструктура и образование. И сега, при тези бюджетни съкращения, секторите, които се очаква да изведат ирландската икономика се подпомага. Продължават да се влагат средства в образование и да се стимулира предприемачеството (корпоративния данък остава 12.5%). През 2011 година правителството ще съкрати драстично бюджетните разходи с 40%, което е блян в Гърция.
Къде сме ние? България има на пръв поглед много добри показатели. Няма банкова криза. Бюджетният дефицит е малко над разрешената граница от 3% и има много ниско съотношение на БВП/държавен дълг. Това съотношение постепенно ще се влошава, защото в България не се правят реформи. И днешните управляващи, като всички други на-първо място се грижат за рейтинга си. Премахването на разходо-покривния модел на пенсионна система не търпи отлагане. С администрация, която отблъсква чуждестранните и местните предприемачи, не можеш да постигнеш икономически възход. Когато те е страх от конкуренция в здравеопазването, ефекта е все по-болно население. А когато правиш избор между строеж на магистрали и по-добро образование, просто нямаш шанс да си конкурентно способен. Защо България, в която всичко е наред няма пари, а Ирландия, която е в криза продължава да инвестира в своето развитие? Може би защото, в Ирландия при 4 200 000 население има 14 500 полицаи, в България при 7 500 000 има 60 000 служители на МВР. Или може би защото, като хвърляш милиарди в странни АЕЦ-проекти нямаш пари за друго.
България и Гърция разчитат на туризма и чудят как да избегнат реформите. Ирландия прави трудни реформи и разчита на високите технологии и образованието. Познайте кой, къде ще бъде след няколко години.