За да бъде забелязана от чуждестранните инвеститори България трябва да направи радикални промени в администрацията си
Публикувана в Общество | Напишете коментар
Тази седмица министър Трайков представи някои предложения за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Методологията за разходоориентирани такси за предоставяне на държавни услуги и принципа на мълчаливото съгласие безспорно са важни стъпки в посока на намаляване на административната тежест, но трябват доста по-радикални реформи за да се излезе от административното блато, което се е формирало десетилетия в България. Промените трябва да са в няколко посоки:
Първата от тях въвеждане колкото се може по-скоро на електронно правителство. На теория за всички правителства това е приоритет, но на практика се прави много малко. Съпротивата в администрацията е голяма, а политическа воля реално липсва. Какво може да се постигне с въвеждането на електронно правителство показа Естония. Това е механизъм, чрез който се улесняват гражданите, защото всички документи, които те трябва да получават от или да подават пред администрацията, се разменят по електронен път през интернет. Няма висене пред гишетата, няма възможност чиновника да ви връща заради измислени от него правила, не може да ви поиска подкуп, всяко действие има електронна дата и не спазването на срока се вижда веднага и ако ви искат допълнителни документи или ви отказват издаването на такива, то трябва да има мотиви за това. Освен това електронно може да следите, докъде е стигнал вашия случай и на кое административно ниво евентуално е заседнал. Сега ясно ли ви е, защо се прави толкова малко за електронното правителство? Ако то бъде въведено, ще трябва да се съкратят чиновници, ще се ограничи корупцията и ще е ясно кой не си е свършил работата. Това че, за обикновения гражданин и за бизнеса ще бъде много по-лесно явно не е приоритет.
Втората промяна трябва да е в посока контрола върху тези процеси. Сега всяко министерство има инспекторат. МС също има отделен инспекторат. Тези подчинени на изпълнителната власт инспекторати обаче, по правило действат ефективно, само ако има натиск от горе да бъде наказан някой неудобен за властта чиновник. Ако обаче става въпрос за жалба отвън, в повечето случаи заключението е, че няма нарушение и жалбоподателя, ако иска справедливост трябва да съди държавата за най-обикновени административни неуредици. Инспекторатът трябва да се превърне в мощно оръжие за контрол от страна на обществото над действията на държавата. За тази цел трябват промени в законите за Сметната палата и за Омбудсмана, които да получат много по-голяма власт, не само да констатират и да сезират за нарушения, но и да имат реална власт чрез контролирани от тях инспекторати да налагат санкции на провинили се чиновници и министри. За да са независими от изпълнителната власт тези органи трябват да имат бюджети, които да са процент от бюджета на МС или НС например, за да не могат да бъдат финансово санкционирани за своята дейност. Трябва да се поставят изисквания за хората, които ще бъдат избирани за техни ръководители, да не са членували в политически партии, да се избират с мнозинство от 2/3 от НС и най-добре никога преди това да не са заемали държавна служба.
Третата посока е равнопоставеността между администрацията и данъкоплатеца. Трябва да се прехвърли задължението за налагане на административни санкции /глоби/ от администрацията към компетентен съд и да се създаде реципрочен режим при налагане на санкции, като санкциите, които важат за данъкоплатците да важат и за съответния административен орган, който не е спазил даден срок или е издал акт, който в последствие е бил отменен. Заради сегашният режим, при който административните органи не носят почти никаква отговорност за действията си или процедурата в това отношение е много усложнена се създават възможности за корупционни практики и административен хаос.С тази промяна двете страни в процеса, данъкоплатците и администрацията ще бъдат равнопоставени, аморфната отговорност на държавата ще бъде заменена с конкретна такава и двете страни ще зависят еднакво от скоростта, с която работи съда. Много български граждани са изпитали на гърба си глобите, които фигурират в много закони и наредби. Защо да не се въведат и солени глоби за администрацията, когато тя не си върши работата и не спазва сроковете? Включително, като последна мярка и уволнение без право да се заема служба в държавния сектор за определен брой години. Така само с промени в някои наредби ще се постигне бърз резултат по отношение ефективността на администрацията, а бъдете сигурни, че много хора ще напуснат сами без да чакат да ги съкращават, защото е много вероятно да се окаже, че с трудовите навици, които имат накрая ще имат повече да дават, отколкото да вземат.
Има и други неща, които могат да се направят, но реализират ли само тези три, просто няма да познаете държавата, в която живеете.
Промените в данъчните закони увеличават административното бреме и пречат на чуждестранните инвеститори
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Промените в данъчните закони бяха гласувани на второ четене в парламента. Единната ставка за ДДС за туризма предизвика най-голям дебат, но единствения истински въпрос е защо само за туризма да има преференции. Ако има единна ставка тя трябва да е за всички, а ако ще има диференцирани, то едва ли само туристически бранш трябва да е облагодетелстван.
По интересни са промените в ЗКПО и ЗДДФЛ. Едната от тях касае облагане на начислените разходи към т.н. офшорни зони да се облагат с данък от 10%, а другата е определението за действителен притежател на дохода. Да видим какво казва в мотивите си вносителя т.е. МС(на практика НАП) по отношение на данъка за офшорните зони:
„Въвеждането на данък върху тези доходи е наложително по следните причини:
- данъчната практика показва, че в почти всички случаи зад тези доходи не стоят реални услуги;
- не е възможно да се извърши обмен на информация с държавата на получателя на дохода, тъй като с юрисдикции с преференциален данъчен режим България няма сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) …….
- съществуват значителни трудности при доказване реалността на услугите; …..
- винаги съществува несигурност, че подобно дружество изобщо е регистрирано и функционира в юрисдикции с преференциален данъчен режим; ………………………
- цената на сделките лесно може да бъде манипулирана в зависимост от потребностите на участващите дружества; …………………………………………………
- липса на възможност да се събере информация за реалните собственици и управители на тези компании; прикриват се действителните притежатели на доходите, които често са същите български лица, изплатили дохода; ………………
Бихме могли да се съгласим с тези твърдения, ако тя бяха потвърдени с някаква фактология. Например: НАП е извършила еди колко си ревизии на такива лица, в еди колко си случая не сме успели поради тази и тази причина и т.н. Когато няма такива факти посланието е: Вместо да си даваме много зор, я дай да шибнем един данък за по-лесно и даже може да вземем премии за по-добра събираемост. По интересна е втората част от предложението, че такъв данък ще се дължи и когато получавате услуги от държави, с които България няма подписани СИДДО и в които местния данък е с 60% по-нисък от нашия. Според НАП всеки трябва да познава в детайли данъчното законодателство на всички държави по света и да следи как се изменя то. Ако искат такава рестрикция от НАП да напишат черно на бяло, за кои държави става дума(както са направили с офшорните зони) и всяка година да актуализират списъка. При данък печалба от 10% никой няма стимул да генерират разходи от подобни зони. А ако някой иска просто да изнесе пари от България, то новата разпоредба не го спира, защото транзакции под формата на капитал или наемни средства не се облагат.
По интересни са мотивите за въвеждане на определение за действителен притежател на дохода:
„Съдържанието на понятието „притежател на дохода” се извлича от Коментара на Модела СИДДО на ОИСР. Държавите приемат различни правила във вътрешните си законодателства и в СИДДО, за да противодействат на неправомерно „възползване от данъчни спогодби”. Такива цели обслужва и понятието „притежател” или „действителен притежател”, използвано в българските СИДДО. Понятието „действителен притежател” няма аналог в българското гражданско и данъчно право. То се тълкува в контекста и предвид целите на СИДДО. Прилагането на тази концепция изисква изключително задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства, свързани с реализирането на дохода от лицето. Същността на такъв анализ се свежда до установяването на реалната икономическа причина, която стои в основата на структурирането на дадена транзакция. Именно поради това се изследват множество фактори, които обуславят характера на сделката и икономическите характеристики на получателя на дохода, произтичащ от тази сделка. Тези фактори (използвани активи, наличие на персонал, поемане или не на риск, възможност самостоятелно да извършва стопанска дейност) изграждат основата на понятието „притежател на дохода” в предложеното определение. В допълнение, целта на прилагането на концепцията за „притежател на дохода” не се отличава от целта, преследвана от правилата, предвидени в данъчните закони, за противодействие на заобикалянето на данъчното облагане. Въвеждането на определение на понятието „притежател на дохода” дава единствено повече яснота как да се постигне тази цел.“
Това е поредния пример за икономическо и политическо късогледство, когато позволяваш на мързеливата администрация да променя държавната политика. С тези текстове се цели масов отказ на прилага на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО), които България е подписала с над 50 държави. Това са държави, с които България е заинтересувана да прави бизнес, но интересите на група чиновници явно са по-важни от интересите на държавата като цяло. Ако чиновниците в НАП можеха да преценят, с колко души и с какви активи една чуждестранна фирма да извършва своята дейност то те нямаше да стоят там, а щяха да са високоплатени мениджъри някъде по света. Да не говори, че според гласувания текст, даже ако превъзлагаш по голяма част от дейността си на подизпълнители не отговаряш на условията. Ако ви звучи малоумно проблема не е във вас, а в държавата, в която живеете. Така че не бива да се учудваме, че през следващите няколко години чуждестранните инвеститори ще заобикалят България.
Излизането от кризата минава през по-малко бюрокрация и повече условия за конкуренция
Публикувана в Общество | Напишете коментар
Каквото и да прави човек, за да успее трябва да има цел. Трябва да знае и какво трябва да прави за да постигне целта си. Независимо в каква област, дали става въпрос за отделен индивид, фирма или държава няма успех, ако се подхожда хаотично, плащат се възнаграждения на хора, които не си вършат работата и накрая никой не носи отговорност. Ако си отделен човек, няма да постигаш успехи и негативите ще бъдат за теб и най – близките ти. Ако една компания допусне хаос в дейността си, или фалира или се освобождава от ненужния персонал и реорганизира дейността си за да оцелее. Ако хаосът обаче е на ниво държава, тогава незнайно защо виновни са данъкоплатците, а не политиците, които вземат управленски решения и чиновниците, които администрират процеса.
Крайно време е, ако взимаш заплата от бюджета(т.е. плащат ти я данъкоплатците) да носиш отговорност за решенията и действията си, включително наказателна и финансова. Най-фрапиращи са случаите, когато българската държава е осъдена да плаща милиони левове за неправомерни действия, я на прокуратура, я на НАП, я на някой друга държавна или общинска структура. От къде идват тези пари? От джоба на данъкоплатеца разбира се. Трябва да има персонална отговорност за хората, които са положили подписите си и са допуснали да се стигне до там. Да ама ако трябва да се плащат десетки или стотици хиляди левове, от къде ще ги вземе чиновника ще кажете? Наистина финансовата отговорност, може да ограничена до някакъв лимит( до няколко заплати например), но стотиците хиляди левове за обезщетения трябва да са за сметка на фонд „Работна заплата” и не трябва да има законов механизъм за компенсации. Така всички служители, ще бъдат заинтересовани структурата, като цяло да не прави нарушения и да си върши работата. Трябва да се въведат и ясни административни санкции за нарушителите. При по-малки или първи нарушения – глоба, при по-големи или системни нарушения – уволнение без право да се работи в държавни или общински структури за определен брой години.
За да има, кой да следи за спазването на правилата трябва да има независим инспекторат, чийто бюджет да се формира, като процент от бюджета на МС например, за да не може да бъде подлаган на натиск от управляващите и заплатите на служителите му трябва да зависят от разкриваемостта на нарушенията в държавните или общинските служби. Трябва да се въведат строги санкции за всеки държавен орган, който не изпълни съдебно и административна разпореждане и задължително да бъде търсена отговорност, ако някой с действието или бездействието си е нанесъл щети, които трябва да се покриват от държавата( разбирай от данъкоплатеца).
Така много естествено ще имаме намаление на администрацията, защото много хора, които в момента са там защото взимат едни пари, но не вършат работа и не носят отговорност ще предпочетат да напуснат. Много функции, които в момента изпълнява държавата, ще се поемат от частния сектор. И надявам се ще се прекрати с абсурди, като в МВР, където от 58000 души, само 18000 имат полицейски функции
В България бизнес се прави трудно, въпреки ниските данъци
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
В България трудно се прави бизнес. Това е заключението в новия годишен доклад на Световната банка(СБ). България пада от 44-то на 51-во място в тази класация само в рамките на една година. Отчитат се само две мерки, които са посока облекчаване правенето на бизнес. Намаляването на осигуровките и премахването на капитала за регистрация на ООД(само 1 евро). Първото предимство вече не е налице, защото осигуровките се вдигат от 2010г., така че почти нищо не остава.
Защо след като данъците са ниски, пак няма инвестиции? Защото ниските данъци са само необходимо, но не и достатъчно условие за правенето на бизнес. Първо имаме достатъчно конкуренция от държави с ниски данъци в региона. Данъците са ниски и в Сърбия и в Македония и Албания и в Босна и Херцеговина, ниски са даже и в Русия. Преди да инвестира някъде бизнеса гледа и други фактори, като:
- Колко е бюрократична местната административна система?
- Корумпирана ли е администрацията?
- Защитена ли е добре частната собственост?
- Какви са разходите за труд?
- Имали достатъчно квалифицирана работна сила?
Бизнесът проучва тези и други подобни условия преди да реши да инвестира някъде. Къде сме ние?
При нас бюрокрацията е на всякъде. Всеки чиновник може да те върне колкото пъти си реши и за каквото си реши. Той може да си определя свои правила за приемане на документи. Да измисля процедури и да изисква документи, които ги няма в нито един закон или правилник, защото е ненаказуем и никой не му търси сметка. Отделно системата се бюрократизира допълнително със създаването на безброй уведомителни и разрешителни режими, които в повечето случаи са инициирани от самата администрация. Последният пример в това отношение е инициирана промяна от НАП на определението за „действителен получател на дохода”, с което се цели масов отказ на прилага на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО), които България е подписала с над 50 държави. Това са държави, с които България е заинтересувана да прави бизнес, но интересите на група чиновници явно са по-важни от интересите на държавата като цяло. Може данъците ни да станат 1%, но когато на бизнеса не му признават разходи с административни хватки, когато му изискват 24 документа за нещо, за което на друго място му искат 6, той просто отива на другото място.
Защитата на частната собственост в България на едно много ниско ниво. Тук могат да ти откраднат фирмата по интернет, защото държавата те е задължила да си публикуваш всички лични данни в Търговския регистър и след това не се е погрижила за тяхната защита. Тук може да ти национализират пенсионните спестявания, защото Държавното обществено осигуряване не може да се справи. Тук лично премиера громи чуждите инвеститори от телевизионния екран и ги плаши с разваляне на договорите. А ако опреш до съда не ти мърдат поне 3-4 години съдебни процедури.
В България заплатите са ниски, но осигуровките са високи и чуждестранният инвеститор трябва да си подготви още 50% над заплата, за да ги покрие. От новата година вече може да си имаш работа с полицията и прокуратурата за неплащането им (честито на всички). Освен това съвсем прясно проучване показа, че между кадрите, които бълва българското образование и нуждите на бизнеса няма нищо общо.
Имали корупция в България? На този риторичен въпрос ви оставям сами да си отговорите. Можете и сами да си отговорите на въпроса, ако имате нужните средства ще инвестирате ли в България?
Необходими са коренни промени на всички нива в българската държава, но за това следващия път.
Пенсионната реформа не цъфна, но ще върже
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Тристранката ни сервира последното си решение за пенсионна реформа. Защо всички са доволни от това решение? За синдикатите е ясно. Те почти постигнаха своето. Премиерът е доволен, защото този проблем му се махна от главата и в собствените си очи изглежда реформатор. Работодателите може би са доволни, че не стана по-лошо. Какво печелят те, не е много ясно. Осигуровката се вдига с 1.8%. Не плащането на осигуровки върху реалните заплати ще се криминализира. А да, ще национализират само 100 милиона от професионалните фондове. Никой обаче не защитаваше интересите на тези, които трябва да платят за тази договорка. Това са хората, които работят в момента и които имат още 20-30 години до пенсия. Кой чии интереси защитава?
Синдикатите по правило би трябвало да защитават интересите на работниците. Колко обаче работници членуват в синдикатите? „Подкрепа” е обявила около 150000 члена, а КНСБ за по удобно ги държи в тайна. Не е тайна обаче, че огромната част от членовете на синдикатите са работници първа и втора категория труд или работещи в държавния сектор. Така че, синдикатите защитават интересите на тези, които внасят 12-15 години вноски, а след това получават между 25 и 40 години пенсии. Втората основна група от членовете на синдикатите са хората, които получават заплати от бюджета. Техните вноски, доколкото държавата изобщо ги внася в бюджета на НОИ са за сметка на събраните преди това данъци т.е. плащат ги работещите в частния сектор.
Правителството(и в частност премиера) трябва да мисли за всички и да балансира между интересите на отделните групи в обществото. То обаче, както другите досега мисли повече за собствения си рейтинг и за това как да отсрочи проблема във времето. Тази графика, която се размяташе и която изглеждаше толкова добре по телевизията, първо е прекалено оптимистична и най-малкото не отразява тенденцията, че все повече хора в активна възраст напускат България. Не дава отговор на въпроса, какво ще правят хората, които ще се пенсионират след 2035 година? От къде ще идват техните пенсии? Не дава отговор с колко и по каква методика ще се осъвременяват пенсиите? Но дава отговор на други въпроси. Още 25 години ще произвеждаме пенсионери с ниски пенсии, които ще зависят от политиците да им подхвърлят по някоя троха и тези пенсионери ще бъдат един лесен за манипулация електорат, защото поредния „бащица” ще им обяснява как той им плаща пенсиите. Няма отговор на въпроса, защо като при предишната реформа от 2000г. пак имаше консенсунс не се спазиха постигнатите договорки? Защото като отложиш непопулярните мерки за в бъдеще, просто следващото правителство не ги спазва и си измисля свои правила.
Работодателите принципно защитават правилни от икономическа гледна точка позиции, но нямат механизми за въздействие. Единствено могат да напуснат тристранката, което не кой знае какво. Не могат и да са прекалено остри, защото на непослушните винаги може да им изпратят НАП, ГИТ и редица други контролни служби, за чието съществуване даже и не подозират. Но основният проблем е, че работодателските организации представляват предимно едрия и по-крупния среден бизнес.
Никой не представлява хората, които сега са между 30 и 50 години работят в частния сектор, самонаети са или са собственици на малък или среден бизнес. Това са основно хората, които формират БВП на България и с чиито пари от данъци и осигуровки се плащат всички държавни разходи. Тези хора в момента плащат осигуровки за пенсиите на пенсионерите, здравни вноски за да може да се лекуват болните и данъци за да може да функционира държавата като цяло. Каквото е останало от дохода им за съжаление не го харчат само за своите си нужди, а подпомагат своите родители пенсионери, плащат си за лечение в болниците ( къде законно, къде не дотам), постоянно им събират пари в иначе безплатните детски градини и училища и ако им трябва някоя услуга от държавата обикновено ги ругаят и ги разкарват със седмици. За капак, когато се пенсионират трябва да разчитат, че техните деца( които като поколения са в пъти по-малки) ще са достатъчно глупави като тях, да продължат да наливат пари в една фалирала система, вместо да и се опълчат.
Както казваше Тато „Да се снишим докато бурята отмине”. Някой така добре са усвоили снишаването и са си нахлупили фуражките толкова ниско, че козирките им пречат да видят колко е трагична истинската картина.