Защо все повече хора напускат процъфтяваща България?
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване | Напишете коментар
Миналата седмица бях на конференция в Лондон. Учудващо или не за три дни срещнах трима българи, които работят там. Едно младо момиче и едно по-възрастно семейство. Никой не мисли да се връща, като момичето сподели, че и брат и е там, а майка и работи в Италия и засега се връщат за по един месец в годината в България, но смятат да живеят постоянно в чужбина. По-възрастната двойка, вече 10 години работи в Лондон и смятат да поработят още няколко, докато достигнат пенсионна възраст. Както сподели мъжът, всеки месец плаща по 10 лири ( не е грешка) за пенсионно и здравно осигуряване ( той е нещо като самоосигуряващ се), което му покрива болнично лечение ако се разболее и като достигне пенсионна възраст очаква да получава минимална пенсия (около 150 лири). „Тогава ще се връщаме в България.” ми каза той. „В България все ще ми дадат някаква пенсия. С двете пенсии все ще се оправим”.
Само в Лондон по независими оценки живеят и работят над 100 хиляди българи. Повече от милион са в световен мащаб и много от тях никога няма да се върнат в България, а повечето от тези, които все пак си дойдат ще го направят за да живеят като пенсионери тук. Това са хора, които работят в чужбина и правят вноски в чужди пенсионни системи, защото се чувстват несигурни за бъдещето си в собствената си държава. Всичко в тези държави е по-уредено и има ясни правила, които са изградени на принципа „Живей, но не нарушавай правата на другите”. Миналата седмица във Великобритания водеща беше новината за големите бюджетни съкращения, които предлага правителството на консерватора Камерън (каквото се очаква да направи едно дясно правителство) и се говори за приватизация на държавни активи (може да е странно за някой, но във Великобритания на никой и през ум не му минава да национализира нещо, камо ли лични спестявания). И ако Великобритания е утвърдена демокрация, то някои държави от бившия соц. лагер, като Чехия, Словакия, Словения, Естония, които заложиха на реформи, а не на популизма са много по-напред от нас и не само тяхното население не се е разбягало, а са им необходими и допълнителни работници. Полша и Унгария, които изживяха своите популистки уклони, избраха десни ( ама наистина) правителства, които да ги изтеглят от кризата.
България както винаги е на опашката и тук нещата се случват на обратно. В България левицата въведе плоския данък и намали осигурителната тежест, а десницата (?) готви закони за конфискация, без влезли в сила присъди и национализира частни пенсионни средства. Много хора на средна възраст (реалистите) започват да се питат дали това не им е последния шанс за емиграция? „Всички правителства досега крадяха, а това не.” – казват оптимистите. „Имаше и един друг честен министър-председател (Жан Виденов) и нали помните какво стана” опонират песимистите. Може положителните оценките на някои чуждестранни полицейски централи да са важни, но ако искаш да управляваш цялата държава, а не само МВР, то най-важното е дали хората в трудоспособна възраст избират да останат тук или да отидат в някоя наистина демократична държава. Някой смятат, че сме станали бананова република, но това не е съвсем вярно. Тук растат предимно тикви.
Национализацията започна.
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Поколението, което сега е на 20-25 години не помни социализма. На тях само са им разказвали. Вече няма да има нужда от това. В последната година бившите членове на БКП от правителството на ГЕРБ са се заели да направят пълна възстановка на събитията от 9 септември 1944г. до пълната победа на социализма. И тогава се е започнало с милиционерски акции, с извънредни закони и извънредни съдилища, с конфискация на имущество, само дето още нямаме разстреляни без съд и присъда, но все пак сега сме част от Европейския, а не от Съветския съюз.
Решението за прехвърляне на 500 млн. лева от активите на професионалните пенсионни фондове(ППФ) в солидарен фонд в НОИ е фактическа национализация на лични средства на стотици хиляди миньори, шофьори на камиони и други, които работят в условията на първа и втора категория труд. Някои може да имат по-малко пари, други повече, но тези средства са си лично техни и в случай на смърт остават за техните семейства. Какво следва след това национализация на универсалните пенсионни фондове, национализация на спестяванията в банките. На ненаситната държавна ламя никога няма да и стигат парите. В Кодекса за социално осигуряване(КСО) е записано, че ППФ трябва да плащат пенсии на работниците първа категория 8 години, а на тези с втора категория 3 години, след което те трябва да достигнат общата възраст за пенсиониране и пенсиите им да се поемат от НОИ. Това, че държавата не е правила реформи за повишаване на пенсионната възраст на тези категории и сега тези хора имат съответно не 8 и 3 години до общата пенсионна възраст, а 11 и 6 години, не проблем нито на ППФ, нито на закона, а на същата тази държава.
Всички тези силови мерки, за справяне със ситуацията в държавата, се осъждат от правозащитните организации и в България и по света. Тези организации не могат да бъдат обвинени във връзки с организираната престъпност. Те критикуват пренебрегването на законите, независимо дали това се прави от леви или десни правителства. Ако използваш незаконни мерки срещу беззаконието просто не се различаваш от тези, срещу които се бориш.
Всички са наясно, че в последните 20 години от тази държава се краде яко. Крадоха и леви и десни и центристи и всякакви. Но те не крадоха сами. Крадоха с активното участие на цялата администрация, на полицията, на прокуратурата и на всички останали службаши. Всеки, който е взимал заплата от държавата трябва да доказва дали си е свършил работата срещу тази заплата и ако не я е свършил да връща с лихвите. Не може борда на Топлофикация да го съдят за лоши управленски решения, а Министерския съвет да не може да го съдят.
За почитателите на генералите все пак ще кажем, че има и някои положителни примери, когато те са извършвали нужните реформи. Например като генерал Пиночет в Чили, който е провел първата по рода си пенсионна реформа(а не е започнал да си търси оправдания), която е нямала аналог в онзи момент и Чили под негово ръководство е станала водеща в икономическо отношение държава в Латинска Америка. Но все пак сме част от ЕС и не е нужно да изживяваме останалите ужаси на едно подобно управление, още повече, че не се задават нито реформи, нито икономически просперитет.
В България липсва равнопоставеност в отношенията държава-гражданин
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Кое е първичното яйцето или кокошката? Този въпрос тормози от дълбока древност учени и философи. Слава богу, въпроса за това, кое е възникнало първо човека или държавата е ясен. Първо е възникнал човека, а после държавата ( за голямо неудоволствие на някои политици и чиновници). В един момент хората са осъзнали, че им трябва регулатор на отношенията между тях и че ще трябва да изберат няколко човека, които да поемат тази роля. През вековете държавата се е разраствала и ставала все по-тиранична. Най-накрая през 20-ти век, все повече общества откривали, че най-добрата форма за управление е демокрацията и най-важното е интереса на отделния човек и на обществото като цяло, а не имагинерния интерес на държавата като такава. Това най-добре се вижда в законите, които действат на територията на дадена държава. Дали те защитават интересите на гражданите, които със своите данъци финансират съществуването на държавата или защитават интересите на чиновници и политици, които управляват тези средства?
В България законите определено не са в полза на обикновения гражданин. Във всички закони сроковете за гражданите са в пъти по-малки от тези, които държавата е дала за себе си. Ако гражданина изпусне някой срок или наруши някое правило има безброй точки и алинеи, по които може да бъде глобен, да му бъде отнет документ или да му бъде конфискувано имущество, а ако чиновникът направи подобен пропуск, вие нищо не може да направите, освен да тръгнете да съдите държавата (а не отделния чиновник). Т.е. държавата ви наказва административно, а вие трябва да си търсите правата по съдебен път. Хитро, нали.
Някой институции са по-нагли от други. Не стига, че имат раздути срокове(и щатове) и не ги спазват, ами искат и още. Точно такъв е случая с НАП. Внесените предложения за промени в ДОПК са върха на наглостта. Сега ако обжалваш някой акт на НАП, това става пред Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (ОУИ). Срокът, в който ОУИ трябва да ви отговори е 45 дни + 3 месеца възможно продължение. Сега се иска този срок да стане 60 дни + 3 месеца. Срокът обаче, в който гражданина трябва да отговори на констатациите на ОУИ и преди и сега е 14 дневен. Освен това тъй като тези жалби се подават пред териториалните дирекции(ТД) на НАП, а не директно пред ОУИ, досега срокът започваше да тече от датата на подаване пред ТД на НАП. Новото предложение е срокът да почва да тече от датата, на която ТД на НАП предаде жалбата на ОУИ. Данъкоплатецът обаче, не може да знае кога ще стане това, защото по никакъв начин не може да контролира вътрешното движение на документи между поделенията на НАП. Доста добра идея, как да не спазваме никакви срокове, нали?
Другото предложение на НАП за промяна в ДОПК е да не подлежат на обжалване решения на административен съд за ревизионни актове, които НАП е издала, но главницата е под 5 хиляди лева. Колко лесно било да отмениш триинстационното съдебно производство в България. Още повече, че ако данъкоплатеца дължи и 5 лева на държавата, на него ще му налагат административни глоби, ще дължи лихви ( които се начисляват отново административно), може да му блокират банковите сметки и ще го съдят до дупка.
Липсата на равнопоставеност е навсякъде около нас (най-добре го знаят тези, които висят като прани гащи пред РУ на МВР да си вадят нови документи). Всичко това ще продължава докато ние като гражданско общество го позволяваме. Защото няма значение как източваш бюджета, като крадеш направо или като взимаш заплати, за работа, която не си свършил. Все си е начин да вземеш едни пари, които не ти се полагат.
В България, май първо е възникнала държавата, а после и гражданина, който да я обслужва.
Левите в десния кабинет вдигат осигуровките
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Предишният ни коментар, който беше на тема „Пенсионната реформа – алтернативи” излезе точно един ден преди премиера да договори със синдикатите повишаване на пенсионната вноска с 3%. Там подробно се аргументирахме, защо това не е добър вариант и няма отново да повтаряме всички доводи.
Много е важно да се чете, особено като не знаеш нещо. Петко Славейков е написал едно стихотворение, което започва с: „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете.” Като не се чете започват да се говорят глупости и новините за пенсионната реформа и осигуровките могат да се съобщават вместо бюлетина за нивото на река Дунав. Днес с 3% нагоре, утре с 1-1,5% надолу, а да се надяваме в други ден ще съобщят „без изменение”. Показателно е, че финансовия министър не коментира много-много темата. То какво да коментираш толкова, като са те направили на глупак пред цялата държава, в каквато ситуация беше и министър Трайков преди няколко месеца по повод АЕЦ „Белене”.
Трябва да се каже много ясно, че пенсиите са ниски, винаги са били ниски и ще стават все по-ниски (спрямо средните доходи на работещите), ако сегашният пенсионен модел са запази. Този пенсионен модел ще се срине, както се срина и „социалната пазарна икономика” по времето на Жан Виденов. Единственият въпрос е кога ще бъде осъзната истината? Когато държавата започне да намалява и спира пенсии? Когато трябва да ходиш с бастун на работа? Или когато видиш, че затварят детските градини и ги правят старчески домове, защото пенсионерите са много повече от децата? Въпросът е, колко още хора ще бъдат лъгани и ще живеят с мизерни пенсии, заради страха на политиците от реформи и амбициите на шепа синдикални лидери да си вдигат личния рейтинг за сметка на интереса на работещите?
За тези, които не знаят, стихотворението на Петко Славейков завършва така:
„Време се мина Пенчо порасна, иска да яде – няма откъде.”
Пенсионната реформа – алтернативи
Публикувана в Общество, Пенсии и осигуряване, Работна заплата и осигуровки | 1 коментар
Наскоро в един вестник беше отпечатан следния виц:
„НОИ и КАТ са сключили споразумение, което гласи:
Всеки шофьор, който блъсне пенсионер получава една точка, ако има смъртен случай получава три.”
Звучи гадно, нали. Но ако пенсионната система продължава да функционира по същия начин ще има много пенсионери, които сами ще търсят шофьори, които да ги блъснат за да ги отърват от живот на една държавна пенсия. Реално има два пътя да се промени ситуацията. Единият, който предлагат синдикатите да се балансира системата, като се повишат пенсионните осигуровки и другият, който предлагат либералните икономисти, сегашния разходо-покривен модел да бъде заменен с капиталов, т.е. всеки да има своя лична пенсионна сметка. Забележете, че в тази схема не посочваме предложението на правителството за повишаване стажа за пенсиониране, защото то няма дългосрочен характер и е от полза само за самото правителство и ще му позволи да изкара по-спокойно времето до края на мандата.
Ако приемем предложението на синдикатите и балансираме системата, като повишим пенсионната вноска, то от сегашните 16% тя трябва да стане поне 32, защото в момента трансферите от страна на бюджета към НОИ са над 50% от необходимите суми за пенсии. В момента, ако вие сте работник и искате да получавате 1000 лева чисто, вашият работодател трябва да плати на държавата около 480 лева или 48%. Ако се приеме предложението на синдикатите, той вече ще трябва да плаща по 640 лева или 64% от вашето чисто възнаграждение. В „Зелената книга за адекватни, устойчиви и сигурни пенсионни системи” на ЕК ясно се посочва, че през 2060 година на всяко лице над 65 години ще се падат 2 лица в трудоспособна възраст при 4 лица сега. За България това съотношение в момента е на 1 пенсионер 1,3 работещи. т.е. България е по зле сега,. отколкото ще бъде ЕС след 50 години. С колко ще трябва да се вдигне пенсионната осигуровка ако следваме тази система със 100, 200, 300 % и мислите ли, че някой ще плаща подобни осигурителни вноски. Сами преценете дали има логика в предложението на синдикатите.
Другата алтернатива е системата с лични пенсионни вноски, при която всеки знае колко пари влизат по неговата сметка, с колко се олихвяват, знае че са негови лични и че ще ги наследят най-близките му хора. Днес тези системи се прилагат в около 30 държави, като Холандия и Австралия са примерите между най-развитите страни. Трябва да отбележим, че тези системи под една или друга форма се прилагат и в цяла Западна Европа и в САЩ. Нали никой не мисли, че германските и английските пенсионери обикалят света с държавните си пенсии. Основните критики към този модел са два. Как ще се финансират пенсиите на сегашните пенсионери и какви ще са последиците върху спестявнията на новите пенсионери, ако пак имаме подобна финансова криза?
Пенсиите на сегашните пенсионери и на тези, които ще се пенсионират в следващите 5-10 години ще продължат да се финансират от държавата. Начините за това са:
-Дългосрочни държавни ценни книжа – 30 – 40 годишни, за да може цената на реформата да се плати от няколко поколения.
-Всички постъпления от приватизация, концесии и т.н. задължително да влизат в сребърен фонд например и да се използват само за изплащане на пенсии.
-Намаляване на държавните разходи (особено тези на МВР и МО ) и пренасрочване
на тези средства за пенсии.
-Всички дейностти, които не са изключително приоритет на държавата ( например енергетика, транспорт и др.) да се приватизират.
-Рязко намаляване на работещите на бюджетна издръжка, чиито пенсионни вноски трябва да се финансират от данъците на тези, които работят в частния сектор.
Да не забравяме, че ако бюджетните разходи се върнат на нивото от 2006г., може да се премахне изцяло пенсионната осигуровка.
Колкото до втората критика, кризи винаги ще има. Сегашната криза показа, че в много страни намалиха драстично държавните пенсии. Така че рисковете са и за двете системи, но основната предпазна мярка може да бъде силна държавна регулация на формите на вложение на средствата по личните пенсионни сметки и тяхното приоритетно влагане в сигурни инструмент, като ДЦК, общински облигации, депозити и др.