Проектите за промени на данъчните закони, повече екзотика, по-малко промени
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Тази година проекто-промените в данъчните закони бяха публикувани сравнително рано, но както обикновено без дебат със заинтересованите страни, Много по-добре е този дебат да се е състои първо на едно експертно ниво, например в консултативния съвет към НАП и чак след това да се подлага на обществено обсъждане, където неминуемо темата ще се политизира. В последната година за съжаление, ръководството на НАП разглежда консултативния съвет като място, на което се представят вече готови предложения, повечето, от които са добре изтупани от праха стари идеи, някои от тях отменени преди време, а други отхвърляни нееднократно.
Да се върнем на предложените промени. Те не са много, но някой от тях са доста спорни. За нас най-спорната промяна, за която не се говори изобщо е намаляване на максимално допустимите за данъчни цели годишни амортизационни норми на дълготрайните активи. Предвиждат се следните промени:
-машини, производствено оборудване и апаратура от 3 години и 4 месеца на 5 години.
-компютри, софтуер и мобилни телефони от 2 години на 3 години и 4 месеца
-автомобили и камиони от 4 на 5 години
-стопански инвентар от 8 години и 4 на 10 години.
Мотивите са, че така данъчните амортизации се доближават повече до реалните при забавен икономически растеж и увеличаване на бюджетните приходи разбира се.
Мисля, че тук някой си е направил криво сметката. Явно е, водещият мотив е финансовият, защото и сега никой не забранява на фирмите да ползват по-ниски данъчни амортизационни норми. По този начин няма да се увеличат, кой знае колко постъпленията в бюджета, защото при икономическа криза печалбите намаляват или никакви ги няма и всички фирми, които са на загуба така или иначе няма да внесат нищо, но се възпира закупуването на инвестиционни стоки. Ако са прави от икономически екип на правителството, че започва бавно възстановяване, то винаги е съпътствано с нарастване на инвестиции в такъв тип стоки, което от своя страна би генерирало постъпления от ДДС многократно по-високи от тези, които биха се получили от корпоративния данък.
Друга предвиждана промяна в ЗКПО е облагането на всякакви начислени разходи към фирми регистрирани в офшорни зони с 10%. Това се представя като борба с прането на пари, сивата икономика и т.н. Може и така да е, но реално се търси отново фискалния ефект. Ако някой е решил по този начин да крие пари, тези 10% няма да го спрат. Дали ще ги плати като данък при източника или като данък печалба няма особено значение. По интересна е втората част от предложението, че такъв данък ще се дължи и когато получавате услуги от държави, с които България няма подписани СИДДО и в които местния данък е с 60% по-нисък от нашия. Според НАП всеки трябва да познава в детайли данъчното законодателство на всички държави по света и да следи как се изменя то. Ако искат такава рестрикция от НАП да напишат черно на бяло, за кои държави става дума(както са направили с офшорните зони) и всяка година да актуализират списъка.
Стигнах ме и до прословутия ДДС за туризма. Така става, когато за някои има преференции. Не е ясно, кой и кога реши, че точно туризма е най-важен в държавата, а не например IT-сектора, енергетиката или производстото за лекарства. Тази промяна е продиктувана от това, че към България е отправено предупреждени от ЕК, че има неравнопоставеност ( досега ставката от 7% беше само за организирани пътувания) между отделните групи туристи. Както каза министър Трайков или всички туристически услуги, трябваше да се облагат със 7% или с 20% или с нещо по средата (14%). Защо някой не се сети да каже, че ще поевтинеят туристическите пакети за българи в собствената им страна?
Като цяло извода за повечето от предложените промени е, че се правят по чисто фискални подбуди и е важен краткотрайния ефект от тях, та ако ще в дългосрочен план и потоп да стане. Така ще бъде докато не се представят точни финансови разчети за всяка от исканите промени и след това да има персонално отговорни лица, които да си носят последиците, включително и финансови.