Бизнесът и НАП се разминаха тотално в предложенията за промени на данъчните закони.
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Промените в данъчните закони навлизат във фазата на реалното обсъждане. Какво толкова има за обсъждане, като не се вдигат данъците ще кажат някои? Има и то много, защото зад привидно малкото промени, личат къде явни къде добре прикрити опити на ръководството на НАП да намали данъчно признатите разходи на фирмите.
Вече се появиха критики от страна на бизнес организациите към основните предложения за промени. Принципният подход за повишаване на приходите предложен от НАП е повече правомощия на техните служители. Проблемът, който вижда бизнеса е, че когато разширяваш правомощия, но нямаш единни практики и всеки инспектор може да тълкува самостоятелно данъчните казуси без да носи никаква отговорност за издадените от него актове, то тежест ще се стовари върху светлия бизнес, а не върху „сивия” или „черния”, защото те просто не влизат в полезрението на НАП. Още повече, че системата на стимулиране на служителите на НАП е изградена на принципа на разкриваемостта и обикновено „разкритията” се правят във фирми, които са имали неблагоразумието да декларират реалния си обем дейност. Бизнес организациите предлагат няколко мерки в тази посока като:
- Да се премахнат глобите при доброволно деклариране на пропуски, като останат само лихвите за закъснение.
- Да се заложи повече на системите за анализ на риска, които се използват в по-развити в данъчно отношение държави.
- Да се издават обвързващи ( включително и предварителни) становища от НАП и да се наблегне на обучението на инспекторите относно спецификите на отделните отрасли.
- Промяна на системата за материално стимулиране, за да не се търсят изкуствено поводи за санкции.
НАП предлага увеличаване на някои срокове за издаване на документи от страна на администрацията, като едноседмичен срок изглежда малък, а от друга страна, бизнеса за някои задължения има еднодневен срок за деклариране. Трябва да се търси съпоставимост, така че и двете страни в този процес да имат достатъчно време за реакция.
Вечният въпрос за данъка при източника е отново на дневен ред. НАП е започнала атака по целия фронт, като се стреми с неясни формулировки (противоречащи на стандартите и практиките на ОИРС) да направи неприложими на практика подписаните от България СИДДО. Процедурите предложени от НАП ще откажат и малкото потенциални инвеститори и те логично ще си потърсят друга дестинация да вложат парите си. Тъй като това е практика в последните няколко години, човек започва да се чуди, дали някои служби не трябва да се заинтересуват, кой точно генерира тези идеи и няма ли и някакъв друг интерес, освен да се събират приходи, защото това е директен удар по данъчната конкуренция на България. Принципната позиция на бизнеса е, че тези данъци трябва да бъдат премахнати, какъвто ангажимент България е поела, но има преходен период до 2014 година. Нещо повече, бизнеса предлага да се въведе неутрален холдингов режим, който да стимулира регистрация на холдингови компании в България. Само ще подчертаем, че това не е някакво данъчно облекчение и 20 от 27-те членки на ЕС са го въвели, но той все още не е факт в нито една балканска държава.
Бизнесът иска да се въведе с пълна сила принципа от европейската директива за „неутралност на ДДС”. Най общо това означава, че не можеш да откажеш ДДС на някой, ако неговия контрагент го е начислил и внесъл в бюджета. В сегашната практика на НАП не са редки случаите, когато има отказ от данъчен кредит на получателя, като „неправомерно” начислен, но това не пречи ДДС да се събере от доставчика, като там НАП не вижда нищо нередно в сделката.
За намаляване на данъчно признатите ставки за компютри, машини, инвентар и др. няма смисъл да говорим. Данъчният ефект за корпоративния данък е повече от съмнителен, но потенциалния ефект от по-ниски постъпления по ДДС напълно вероятен.
Ако трябва да се резюмира, на едностранчивите и често противоречащи на европейското право предложения за промени от страна на НАП, бизнеса предлага предвидимост, съпоставимост и съблюдаване на европейските правила и норми, но от всички.
Пенсионната реформа роди нова дума – нищоправене
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | 3 коментара
Днешният ден е най-важен, за утре ще му мислим после. Горе-долу това се очертава логиката на пенсионната реформа. Една палатка пред парламента спря и най-плахия опит за промяна. Не че увеличаването на стажа и възрастта са правилния път, но са единствено възможния, ако идеята е да се запази един банкрутирал модел на пенсионно осигуряване.
Да вземем сегашните параметри на системата. Вие сте мъж и 37 години сте се осигурявали на максимума 2000 лв. при 15.5% пенсионна осигуровка т.е. 310 лв. всеки месец или 3720 лв. на година или 137640 лв. за целия период. На 63 години започвате да получавате максималната пенсия от 700 лв. на месец. За една година ще получите 8400 лв., а до 69 години, колкото е средната продължителност на живота на един мъж в България 50400 лв. Разликата от 87240 лв. няма да я получат най-любимите ви хора, а тя ще стане част от солидарния модел. Ако тази разлика вие заделяте в своя пенсионна сметка, която се олихвява средно годишно с 5-6 процента, то вие ще сте натрупали няколкостотин хиляди лева в тази ваша сметка и ще ги получат вашите деца. Ако сте се осигурявали на минимална работна заплата от 240 лв., то за целия период ще сте внесли около 16500 лв. и ако ви изплащат една минимална пенсия от 150 лв. на месец вие ще получите до 69-та си година 10800 т.е. пак ще има една разлика от 5700 лв., с която вие ще сте кредитирали системата. Тази разлика с лихвите би достигнала също няколко десетки хиляди лева за вашите наследници.
Сега защитниците на настоящия модел ще кажат, а бедните, а социално слабите, а инвалидите, а болните и т.н. Точно тук е функцията на държавата да се грижи за тези категории хора. За периода 2006-2010 г. държавата е завишила разходите си на година приблизително с толкова, колкото събира от пенсионни осигуровки за една година т.е., ако държавните разходи се върнат на нивото от 2006г. ще може да се премахне напълно пенсионната осигуровка, която сега отива в НОИ. Солидарната пенсионна осигуровка трябва да бъде една минимална сума, която осигурява социална държавна пенсия, а работещите хора трябва да внасят останалата сума по свои лични пенсионни сметки, където сумите ще се олихвяват и ще нарастват на капиталов принцип.
Крайно време е хората, които взимат решения да осъзнаят, че не може около 3 милиона работещите в частния сектор да издържат 2 милиона и 200 хиляди пенсионери и още 400-500 хиляди работещи на бюджетна издръжка служители в администрацията, полицаи, военни, лекари, учители и т.н. Колкото и празни приказки да се говорят всичко е чиста математика.
Защо реалните заплати, ще намалеят, ако влязат в сила мерките на правителството?
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | 1 коментар
На всички е ясно, че някаква част от заплатите в частния сектор се дават на ръка и се внасят осигуровки върху по-малки суми. Сега НАП с подкрепата на синдикатите и с благословията на премиера е решила да се пребори с това явление. Как ще стане това? Заплатите ще се превеждат само по банков път и укриването на осигуровки ще се криминализира. НАП иска още и облагане по аналог за осигуровките, както е при данъците.
Всички тези мерки навяват на мисълта, че това е поредната полицейска акция, която ще накаже закоравели престъпници. Само че, този път става въпрос за около 1 милион души ( има различни оценки за точната бройка ), които плащат или получават заплати на ръка и е ясно, че хората не са престъпници, просто не виждат смисъла да изливат пари в една каца без дъно. Защото вноските отиват в една фалирала пенсионна система, от която те в бъдеще няма да получат почти нищо и в една здравна система, от която можеш да получиш всичко друго, но не и здравна помощ.
Трябва да изясним нещо от самото начало. Цялата осигурителна вноска, се заплаща от работодателя, независимо, че по закон тя се разделя между работника и работодателя. Това е едно изкуствено разделение, защото личната вноска на работника е част от брутната му работна заплата. Ако един работодател е решил, че на него един работник може да му струва максимално 1200 лева, за него няма особена разлика, дали ще плаща на държавата 200 и на работника 1000 или на държавата 400 и на работника 800. Да, ще се случи точно това, заплатите ще станат реални, но ще намалеят, защото никой работодател няма да рискува да влезе в затвора, но ще намали реалните заплати на работниците, за да може да плаща осигуровките на държавата, пък по нататък, кой какво ще открадне не е негова грижа. Или за да работиш в България, ще трябва да се самоосигуряваш. Просто няма да се наемат хора на трудови договори. И ако мотивите на работодателя са ясни, защо не иска да плаща допълнителни разходи за труд, то е интересно, защо работника се съгласява, да не се осигурява на реалната заплата. Безспорно един от мотивите е, че човек може да остане без работа, но основната причина е, че тези осигуровки са данък и не осигуряват нищо на работещия, нито прилична пенсия, като се пенсионира, нито адекватна здравна помощ, като се разболее.
Ако перифразираме една популярна реклама „Само полицейщина не стига, трябва и акъл”. Трябва да се реформират неадекватните осигурителни системи и капиталовия принцип да стане водещ. Когато интересите на хората се разминават с интересите на държавата ( политико-чиновническата клика), те рано или късно я сменят, като отиват да живеят на друго място. В България ще останат само тези, които са прекалено стари или прекалено болни за да я напуснат. Да видим тогава, кой ще внася осигуровки.
Проектите за промени на данъчните закони, повече екзотика, по-малко промени
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Тази година проекто-промените в данъчните закони бяха публикувани сравнително рано, но както обикновено без дебат със заинтересованите страни, Много по-добре е този дебат да се е състои първо на едно експертно ниво, например в консултативния съвет към НАП и чак след това да се подлага на обществено обсъждане, където неминуемо темата ще се политизира. В последната година за съжаление, ръководството на НАП разглежда консултативния съвет като място, на което се представят вече готови предложения, повечето, от които са добре изтупани от праха стари идеи, някои от тях отменени преди време, а други отхвърляни нееднократно.
Да се върнем на предложените промени. Те не са много, но някой от тях са доста спорни. За нас най-спорната промяна, за която не се говори изобщо е намаляване на максимално допустимите за данъчни цели годишни амортизационни норми на дълготрайните активи. Предвиждат се следните промени:
-машини, производствено оборудване и апаратура от 3 години и 4 месеца на 5 години.
-компютри, софтуер и мобилни телефони от 2 години на 3 години и 4 месеца
-автомобили и камиони от 4 на 5 години
-стопански инвентар от 8 години и 4 на 10 години.
Мотивите са, че така данъчните амортизации се доближават повече до реалните при забавен икономически растеж и увеличаване на бюджетните приходи разбира се.
Мисля, че тук някой си е направил криво сметката. Явно е, водещият мотив е финансовият, защото и сега никой не забранява на фирмите да ползват по-ниски данъчни амортизационни норми. По този начин няма да се увеличат, кой знае колко постъпленията в бюджета, защото при икономическа криза печалбите намаляват или никакви ги няма и всички фирми, които са на загуба така или иначе няма да внесат нищо, но се възпира закупуването на инвестиционни стоки. Ако са прави от икономически екип на правителството, че започва бавно възстановяване, то винаги е съпътствано с нарастване на инвестиции в такъв тип стоки, което от своя страна би генерирало постъпления от ДДС многократно по-високи от тези, които биха се получили от корпоративния данък.
Друга предвиждана промяна в ЗКПО е облагането на всякакви начислени разходи към фирми регистрирани в офшорни зони с 10%. Това се представя като борба с прането на пари, сивата икономика и т.н. Може и така да е, но реално се търси отново фискалния ефект. Ако някой е решил по този начин да крие пари, тези 10% няма да го спрат. Дали ще ги плати като данък при източника или като данък печалба няма особено значение. По интересна е втората част от предложението, че такъв данък ще се дължи и когато получавате услуги от държави, с които България няма подписани СИДДО и в които местния данък е с 60% по-нисък от нашия. Според НАП всеки трябва да познава в детайли данъчното законодателство на всички държави по света и да следи как се изменя то. Ако искат такава рестрикция от НАП да напишат черно на бяло, за кои държави става дума(както са направили с офшорните зони) и всяка година да актуализират списъка.
Стигнах ме и до прословутия ДДС за туризма. Така става, когато за някои има преференции. Не е ясно, кой и кога реши, че точно туризма е най-важен в държавата, а не например IT-сектора, енергетиката или производстото за лекарства. Тази промяна е продиктувана от това, че към България е отправено предупреждени от ЕК, че има неравнопоставеност ( досега ставката от 7% беше само за организирани пътувания) между отделните групи туристи. Както каза министър Трайков или всички туристически услуги, трябваше да се облагат със 7% или с 20% или с нещо по средата (14%). Защо някой не се сети да каже, че ще поевтинеят туристическите пакети за българи в собствената им страна?
Като цяло извода за повечето от предложените промени е, че се правят по чисто фискални подбуди и е важен краткотрайния ефект от тях, та ако ще в дългосрочен план и потоп да стане. Така ще бъде докато не се представят точни финансови разчети за всяка от исканите промени и след това да има персонално отговорни лица, които да си носят последиците, включително и финансови.