Какво се случва със сребърния фонд?

Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар

„Сребърният фонд” беше създаден преди няколко години за подпомагане на закъсалата пенсионна система. Подобни фондове има и в други държави, а български беше създаден по белгийски модел. „Сребърният фонд” в България трябваше да се формира от постъпления от приватизацията, от концесии и т.н., в него трябваше да постъпва и 25% от бюджетния излишък, ако има такъв. Идеята е след години, когато пенсионната система е напълно фалирала да има от къде да се дотира, като междувременно средствата се инвестират и носят доходност. Предположенията са, че в момента в този фонд има около 1,5 милиарда лева и те стоят на много ниска лихва в БНБ. Липсата на прозрачност подхранват слуховете, че фонда, който е част от фискалния резерв, се харчи за покриване на текущи нужди на правителството, но ако оставим слуховете на страна случая със „Сребърният фонд” фонд поставя най-малко два въпроса.

Първо със създаване на този фонд държавата признава, че сегашната разходо-покривна система не може да се справи и тя се нуждае от корекция към капиталов модел. Като първа стъпка е добре, но вече няколко години тези средства не се инвестират активно и съответно имат съвсем малка възвращаемост, което за пореден път доказва, че държавата е лош стопанин. Тя ако беше добър и досега щяхме да си живеем в социализма.

И второ един такъв фонд може да бъде само мост за преминаване към една преобладаващо капиталова система и тогава всеки ще може да избира, кой да управлява неговите пари. Сегашният модел може да се запази само като един социален минимум и хората да знаят, че държавната пенсия ще стига само за хляб и мляко при много по-ниска от сегашната вноска разбира се.

На тези, които играят на струната, че държавната пенсия е сигурна, а частниците могат да изгубят парите им, ще напомним, че досега в България само държавата е лъгала и губила парите на хората, и когато след 1944г. национализира пенсионни фондове и през последните 20 години, когато на всички които са внасяли вноски в продължение на 30-40 години им плаща ниски пенсии.

Най-накрая електронен болничен лист

Публикувана в Без категория | Напишете коментар

Когато преди няколко години работодателите спряха да изчисляват болничните и да ги изплащат със заплатите на хората, за повечето разумни хора остана неясно, защо болничния трябва да се носи на работодателя, а той да го предава в НОИ. От работодателски организации още тогава беше поставен въпроса за предаването на болничните по електронен път от лекарите направо към НОИ или ЗК. Тогава държавата не реагира, защото това беше само проблем на бизнеса, а не неин. След известно време се видя, защо и е необходим този буфер на държавата. Когато хората, започнаха да надигат глас, че не си получават навреме парите от НОИ, от там веднага обвиниха фирмите, че не подават навреме информация, въпреки че в повечето случаи вината беше в бавната обработка на документите и непознаване на софтуера от страна на чиновниците. След това се въведоха солидни глоби и срокове от ЕДИН ДЕН за предаване на болничните от страна на работодателите. Сега ще се въведе електронен болничен лист, което е прекрасно като идея, но остава неприятното чувство, че нещата се правят не за улеснение на хората, а за да е по-лесно на чиновниците. Когато интересите на двете страни съвпадат е прекрасно, но това все още е рядко явление.

Поредната кампания на НАП за укрити обороти

Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар

Като всяка година НАП започна проверки по морето за укрити обороти. Пак има заведения, чиито обороти скачат в пъти в присъствие на инспектори от агенцията. Какво ще е различното тази година? Шефът на НАП Красимир Стефанов обеща след края на сезона да започнат масови ревизии на фирмите, които стопанисват обекти по морето. При тези, при които има големи разлики в обороти ще има облагане по аналог, каквато възможност има в ДОПК. Споменават се суми от порядъка на 300 млн. лв., които ще влязат допълнително в бюджета от данъци и лихви в следствие на тези ревизии. Възниква въпроса, защо миналата година не се направиха тези ревизии? Тогава пак имаше проверки, пак Красимир Стефанов беше директор на НАП, в ДОПК имаше същата възможност както и сега. Ако са били правени, какъв е резултата от тях? Явно не достатъчно възпитателен щом тази година ситуацията е същата. Да не забравяме, че всяка една ревизия по аналог ще бъде атакувана в съда и тогава много ще зависи доколко компетентно и законосъобразно ще бъдат изготвени актовете на НАП или пак съда ще бъде виновен на някои.