Пенсионер в България – ужасен край или ужас без край
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
След заседанието на тристранния съвет в петък единственото, което се разбра, че всички участници държат на първоначалните си идеи, а именно:
Синдикатите искат увеличаване на осигурителните вноски, даже са изчислили, че това увеличение трябва да бъде между 6 и 9%, за да няма дефицит в системата на НОИ. Искат също да се криминализира не плащането на осигуровки.
Работодателите поискаха да няма повишаване на вноските, а да се засили контрола върху сивия сектор.
Министър Тотю Младенов повтори, че освен затягане на контрола над фирмите, трябва да се увеличи стажа при пенсиониране, да се ограничат възможностите за ранно пенсиониране и т.н.
Това говори, че този тристранен съвет е напълно неадекватен и не иска да погледне истината в очите. Що за извратено мислене трябва да имаш, за да искаш работещите и техните работодатели да внасят 9% повече за да могат пенсионерите да получават същите ниски пенсии. Дали ще увеличавате стажа или възрастта за пенсиониране общо взето няма никакво значение, защото крайния резултат е същия – не можеш да се пенсионираш. Възрастта при пенсиониране все повече се приближава до средната продължителност на живота особено при мъжете.
Вече много пъти сме писали по темата и нашето мнение е напълно ясно. Трябва да се смени разходо-покривната система с капиталова. Защо обаче има такава силна съпротива по въпроса? Ако се смени системата, след 20 години пенсионерите няма да зависят от държавата, а по този начин губиш контрол над повече от 2 милиона избиратели, а за момента ножа още не е опрял до кокала. Най-вероятно тази реформа може да се отлага още 10-15 години, но след това държава няма да се занимава с нищо друго освен да плаща пенсии.
Синдикатите също са заинтересовани от запазване на статуквото. Тъй като тяхната основна сила е в контрол на работещите в бюджетната сфера и в държавния сектор като цяло, запазването на сегашната система им дава някакъв контрол над случващото се и в частния сектор.
Единственият шанс на сегашната система е намаляване на работещите в бюджетната сфера и пренасочването им към частния сектор, но това води също до загуба на контрол върху потенциални гласоподаватели.
За съжаление изглежда, че агонията ще продължи…………..