Пенсионната реформа и идеите на Хосе Пинера
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки, Чуждият опит | Напишете коментар
„Нищо не се случва, освен ако преди това не е било мечта“.
Карл Сандбърг
Много хора искат по-високи доходи, но малка част от тях търсят връзката между доходите си и това, което вършат на практика. За работещите това е връзката производителност на труда – доходи. За пенсионерите това е връзката между вноските, които са правили и пенсията, която получават. Опа, това би било вярно, ако пенсионната система в България приличаше на тази в Чили. Пенсионната система у нас трябва да се промени най-малко по две причини:
Първо принципа на солидарност върху, който е изградена сегашната система трябва да има и математическа логика. Когато тенденцията е работещите да стават все по-малко, а пенсионерите все повече, когато искаш от някой да внася повече, а след време да получава по-малко това вече не е солидарност, а садизъм. Последните предложения са за 40 години трудов стаж. Това означава, че един вишист не трябва да има нито един пропуснат ден трудов стаж, ако иска да се пенсионира на 63г. Да направим най-простите математически изчисления, ако вие внасяте 40г. осигурителни вноски върху максимума 2000 лева, ще внесете някъде около 154 хил. лв. След това ще получавате по 700 лв. на месец (максималната пенсия в момента). Според статистиката, ако сте мъж, ще я получавате средно 6 години, ако сте жена 12 години, което означава, че ще получите между 50 и 100 хил.лв. В тази сметка не влиза фактора инфлация, защото вие давате парите сега, а започвате да ги получавате след 40г. Ако внасяте тези средства във ваша лична сметка даже и при минимална доходност ще имате след 40г. поне 300 хил.лв., което значи, че вие може да получавате между 2000 и 4000 лв. на месец, а ако нещо се случи с вас и вие починете, останалите пари ще ги получат децата ви.
Второ ако се смени принципа на солидарност, с принципа на спестяване в лична сметка, то както показват резултатите в Чили, икономиката ще започне да расте два пъти по-бързо. Работниците ще са много по-заинтересовани, как ще се движи икономиката и това ще повиши производителността на труда и ще намали до минимум стачките, защото ако страда икономиката, ще пострадат и техните спестявания.
Тази нова система, може да се приложи само за хора, които имат поне 10г. до пенсия. Тези които са вече пенсионери ще трябва да се примирят с държавната пенсия и държавата ще трябва да им я гарантира. Тези, които вече са започнали имат два варианта или да останат в сегашната система или да излязат от нея, като получат компенсации под формата на ДЦК, за времето през което са правили вноски в нея. Тези, които ще започнат работа след датата на реформата ще могат да се осигуряват само по новата схема.
Как ще се финансира прехода от едната система към другата и как ще се заплащат пенсиите на тези, които са останали в държавното пенсионно осигуряване? Това може да стане по няколко направления, с емитиране на дългосрочни ДЦК, всички средства от приватизация да се използват само за пенсии, ограничаване на всички ненужни държавни разходи, по-високия икономически растеж ще донесе и повече приходи в бюджета.
Това е направил Хосе Пинера в Чили преди 30 години, и за тези години средната възвращаемост на средствата по лични сметки е била над 10%, а икономическия растеж е бил средно 7%.
Това е единствената алтернатива, всичко останало е демагогия. Сегашната система ще доведе до това хората да умират по работните си места или в мизерия като безработни, без да могат никога да се пенсионират.