Актуализацията на бюджета отново постави въпроса за неясното икономическо поведение на кабинета
Публикувана в Общество | Напишете коментар
Обявеното намерение на правителството да актуализира бюджета разбуни духовете в държавата. Причината за това не е, че се случва за пръв път от доста време, а намерението за увеличаване на бюджетния дефицит до 4.8% и по-скоро намерението това увеличение да е за сметка на намалението на фискалния резерв.
Трябва ли да се да се актуализира бюджета и ако да, в каква посока? – Явно е, че когато един бюджет не се изпълнява той трябва да се актуализира. Въпросът е защо се увеличава дефицита? Да, приходите са по-малко от заложените, но в такъв случай е добре и разходите да се намалят в същия обем. Правителството прави усилия в тази посока, но те явно не са достатъчни. Подводните камъни са в наличие на „привилегировани” министерства, които няма да правят съкращения или тези съкращения ще са минимални. Това са МВР, МО и Социалното министерство. Правителството трябва да отговори на няколко резонни въпроси:
Защо са се увеличили разходи за издръжка на администрацията в сравнение със същия период на миналата година?
Трябва ли да се взимат големи заплати ( и изобщо да се взимат ли заплати), когато потребителите (данъкоплатците) не са доволни от услугите, които получават?
Не се ли източва бюджета по една класическа схема, която никой не иска да признае? Взимат се бюджетни заплати за услуги, които държавата и общините не са извършили, или ако са ги извършили завинаги са отвратили потребителя. Каква имуществена и наказателна отговорност ще се търси от тези „специалисти” и защо няма никакви предложени поправки в тази посока в НПК.
Тъй като разходите явно ще бъдат направени, остава въпроса от къде да се финансират? Възможностите са най-общо три:
Първо чрез намаляване на фискалния резерв, както смята да направи правителството. Предимството на това решение е, че е лесно и не изисква допълнителни разходи. Какви са недостатъците? Основният недостатък е, че по-този начин се намалява до един критичен минимум фискалния резерв и при една извънредна ситуация няма на какво да се посегне. Даже тези, които одобряват мярката изказват опасение, че тези средства няма да се възстановят в бъдеще. Това показва недоверието на икономическите анализатори към бъдещите действия на правителството, което е в пряка връзка с постоянните смени на приоритетите и целите на кабинета.
Второ чрез емитиране на вътрешен или външен дълг. Правителството декларира намерението за ограничена емисия вътрешен дълг. Нежеланието си за емисия евро-облигации финансовия министър обоснова с високата цена, която трябва да платим поради дълговата криза с Гърция. В тази позиция има резон, но нищо не пречи да се увеличи емисията вътрешен дълг, която е очаквана с нетърпение от институционалните инвеститори.
Третият вариант е заем от МВФ. Позицията на правителството е, че не се нуждаем от подобен заем. Такъв заем би бил сигнал към чуждестранните инвеститори, че България има проблеми, но основната причина за нежеланието за такъв заем е правилата, които трябва да спазва кабинета и надзора, които ще оказва МВФ върху икономическата политика на кабинета. Министър Дянков е наясно, че ще бъде поставен между чука и наковалнята и че много трудно ще балансира между склонността за популизъм на своя шеф и строгите правила на фонда, който ще иска незабавни непопулярни реформи.