В очакване на антикризисни мерки България живее в несигурност
Публикувана в Общество | Напишете коментар
Вече не е много ясно дали това е хаос породен от кризата или криза породена от хаоса в държавата. Ако има положителни новини, то е, че антикризисните мерки, които се обсъждат вече са по-малко безумни, но са с неясен фискален ефект. Сложен е баланса мерките да не засегнат бизнеса и потреблението и в същото време да имат ефект за бюджета. Какви да бъдат те?
На първо място – външно финансиране, най-добре от МВФ. Този начин най-вероятно ще бъде по-бърз от емитиране на държавен дълг и ще е добро начало за следващата мярка – съкращаване на държавните разходи, защото това най-вероятно ще е едно от изискванията на фонда.
На второ място – както казахме по-горе съкращаване на държавните разходи. Явно държавата не е склонна да поеме своята част от кризата и да съкрати някакви разходи. Като стане дума за съкращаване на разходи, винаги се започва със спекулации, че ще трябва да се съкращават пари за пенсии, здравеопазване, образование и т.н. А има много разходи, които съвсем спокойно могат да се съкратят при криза, например пари за нови автомобили, компютри и друго офис оборудване. Да се намалят парите за командировачни, като се намалят дневните и разходите за хотел и се ограничат до минимум всички разходки с неясна цел в чужбина. Да се намалят разходите за канцеларски материали и представителните разходи на ведомствата.
На трето място – да се започнат реформи. Това е най-трудната и непопулярна част и ще продължи по дълго. Реформите трябва да са най-малко в три посоки:
-Административна реформа – как работи българската администрация ние най-добре си знаем. Нейната работа е основната пречка въпреки ниските данъци да няма достатъчно чуждестранни инвестиции. В последните дни разбрахме, че освен 150 хиляди държавни чиновници има и още 130 хиляди чиновници, които са на трудов договор и всички те взимат немалки заплати срещу една обществена услуга с доста лошо качество. Няма как, доста от тях трябва да бъдат съкратени. Част от работата, която извършват ще се прехвърли на частния сектор, а за другата част останалите ще трябва да работят по-ефективно. Пари трябва да се дават за качество, а ако няма свършена работа трябва да има и солени глоби.
-Пенсионна реформа – абсолютно задължителна стъпка. Тук няма да се впускаме в подробности, защото сме писали на тези тема и друг път. Виж линкове по-долу:
http://blog.andiel.com/2010/01/pensionnata-sistema-v-balgariya-e-martva-da-zhivee-reformata-na-pensionnata-sistema/
http://blog.andiel.com/2010/02/zadava-se-ledena-epoha-za-balgarskata-reforma-na-pensionnata-sistema/
http://blog.andiel.com/2010/02/tchastnoto-osiguryavane-vazmozhnosti-plyusove-i-minusi/
-Здравна реформа – още една реформа, която със сигурност трябва да се случи, защото сега пациента плаща един път на държавата и получава само бюрокрация и след това плаща втори път на докторите, за да получи здравна услуга със съмнително качество
Това трябва да стане, но познавайки си държавата не сме големи оптимисти.
Държавните служители бранят привилегиите си, но забравят, че предоставят обществена услуга с ниско качество
Публикувана в Данъчни, Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Много е хубаво да ползваш привилегии и е много трудно да се разделиш с тях. Логично е полицаи, военни, данъчни и други чиновници със зъби и нокти да бранят всичко, което получават като допълнение към заплатите, а то не е малко. Пенсионни и здравни осигуровки, пари за дрехи, пари за храна, безплатен градски транспорт. Да не говорим за по 30 дни платен отпуск. Трябва да е ясно, че някой плаща за всичко това и само на хартия това е държавата. На практика го плащат работещите в частния сектор, защото само те създават БВП, държавата само го преразпределя, както всички знаем доста неефективно.
Много е лесно всички да се оправдават, че всичко лошо са го направили предишните. Ако са го направили предишните правителства да ги осъдят, ако не могат да ги осъдят, да променят законите, така че да могат тях да ги съдят, ако те нарушат правилата. И ако политиците могат да кажат, ние не управлявах ме, с бюджетните служители не е така. Полицаите охраняваха предишното правителство, данъчните събираха пари за него и останалите чиновници с действията или бездействията си са допринесли за всички золуми, които се изнасят сега.
Когато си браниш привилегиите, трябва да се види какво обществото получава срещу парите, които ти дава. Не мисля, че хората са доволни от сигурността, която им предоставя полицията, не мисля, че се чувстват сигурни за имуществото си, за децата си и за себе си. А ако станеш жертва на престъпление се сблъскваш с бездушието и незаинтересоваността на служителите на МВР. Същото е и в НАП. Данъкоплатецът трябва да спазва всякакви безумни срокове и за него има солени глоби, но другата страна може да не спазва сроковете и ако искаш справедливост трябва да я съдиш. Същото е положението и с останалата част от администрацията. За да получиш най-обикновен документ трябва да си вземеш отпуск и да ходиш от гише на гише, като не особено компетентни чиновници те прехвърлят от един на друг.
Крайно време е обществото да каже стига и да постави въпроса – пари само срещу качество. Не може в 9 милионна Швеция държавните служители да са 50 хиляди и да има качество, а в 7,5 милионна България държавните служители да са 150 хиляди и да се взимат само пари без никакъв обществен ефект. Който иска привилегии трябва да работи за трима, а другите двама трябва да бъдат съкратени и да си търсят работа в частния сектор.
Повишаване на здравната вноска с 2 процента – а защо не данъчна стачка.
Публикувана в Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
В последно време българският данъкоплатец е поставен в положение на кръгова отбрана. Не знае както си работи (все още), от къде ще му дойде следващата атака. Тъкмо отблъсна попълзновенията на НАП и даже с контраатака го принуди да измени указанието, и получи нов удар. Този път от най-високо място. Лично министър-председателя направи предложението за увеличаване на здравната вноска с 2%. Неочаквано за мнозина финансовият министър лансира идеята бюджетните служители да си плащат личната вноска. Така и не стана ясно обаче, дали става думата за цялата вноска или само за здравната. Веднага се чуха вопли отвсякъде, как това не можело да се случи, защото щели да им намалеят заплатите, никой обаче не беше притеснен, че като на другите хора им вдигнат вноските и на тях ще им паднат заплатите. Тогава даже имаше репортажи по телевизиите, как става въпрос само за няколко лева.
Всичко казано до тук, ни връща към фундаменталните неща. Защо принципа на равнопоставеност в отношенията държава-общество е толкова опасен за държавата. Тя даже не иска да поправи неща, с които ясно нарушава Конституцията, защото там пише, че всички сме равни. Никъде не пише, че след като им плащаме заплатите, трябва да им плащаме и удръжките. Все повече хора започват да разбират, че «Наглите» са работещите за държавата. Те могат да не спазват законите, защото гарван гарвану око не вади, за тях няма санкции, защото и да ги има в закона, няма кой да ги приложи на практика. И какво излиза накрая, ние им даваме пари, а те ги пилеят.
Все по-ясно разделителната линия в България започва да минава по линията – работещи в частния сектор и създаващи БВП, и работещи за държавата и харчещи БВП. Няма значение, как източваш бюджета, дали правиш далавери с обществени поръчки, връщаш си ДДС, на което нямаш право или си некадърен и заради теб държавата не може да получи милиони от ЕС и бизнеса не може да осъществи печеливши проекти, но ти си получаваш заплата сякаш си си свършил работата.Тъй като не се очертава държавата доброволно да пусне кокала, ще трябва да и се помогне. И ако безобразията не престанат многобройните бизнес-организации трябва да се обединят и да заплашат държавата с данъчна стачка.
Оказа се, че съдът е отменил указание 24-00-7/25.02.2010 още преди да бъде издадено
Публикувана в Без категория, Данъчни, Общество, Работна заплата и осигуровки | Напишете коментар
Resh2778Указание 24-00-7/25.02.2010 подлуди България. Оказа се, че съдът е отменил основанията в това указание, много преди то да бъде издадено. С решение 7327/09.07.2007г. Върховният административен съд на Република България се е произнесъл много ясно по-подобен казус. В това решение (което прилагам) , съдът е оборил всички съждения на така наречените методолози на НАП, въпреки че аз лично не вярвам, че това е само тяхна идея и са действали без ясни указания от своите началници за крайния резултат .
На първо място съдът приема, че основните задължения на съдружника, по отношение на управлението му произтичат от чл. 123 и 124 от ТЗ, а чл. 141 ал.7. от ТЗ, който касае писмената форма е само за валидност и ако няма такъв договор то управителят по никакъв начин не подлежи на осигуряване по чл.4. ал.1.т.7. от КСО. За разлика от НАП, съдът не заключава, че съдружника по някакъв начин е нарушил закона, като няма сключен писмен договор, напротив, неговото заключение е, че съдружниците могат да управляват и само въз основа на чл. 123 и 124 от .ТЗ.
На второ място съдът заключава, че е недопустимо разширително тълкуване на правните норми, което прави НАП. Съдът смята, че е малко вероятно чл.4. ал.1.т.7. от КСО да касае договори за управление (ДУК), които са сключени със съдружници и целият дух на ал.1 говори, че това се отнася за хора, които изпълняват тази длъжност, но не са собственици. Даже да се приеме „стриктно” тълкуване, казва съдът и да се допусне хипотезата, че този член касае всички, независимо съдружници или не, то няма ли писмен договор той е неприложим.
Най-вероятно това указание ще бъде отменено, но остава въпроса, които ще компенсира обществото за напразно изхабена енергия, да доказва очевидни неща. Явно това ще продължава докато няма строги санкции за чиновници, които си позволяват да използват служебното си положение за противозаконни деяния.
Указание 24-00-7/25.02.2010 на НАП – некомпетентност или преднамерена атака срещу малкия бизнес
Публикувана в Данъчни, Общество, Работна заплата и осигуровки | 2 коментара
С указание 24-00-7/25.02.2010г. НАП доказа, че няма значение каква е волята на законодателя. Няма значение, че правителството има желание на намалява осигурителната тежест. Няма значение, че България се опитва да привлича чуждестранни инвестиции по време на криза. Единственото важно е волята на НАП.
Компетентността никога не е била силата на НАП. Безброй са примерите на противоречащи си указания (на тази тема ще посветим отделен коментар), но в последните месеци положението започва да става нетърпимо, а въпросното указание е върха на ГМУ(генно модифицирани указания). С този хибрид, който е излязал сякаш от ръцете на Мичурин, се доказва една стара истина – „Колко е наивно да мислиш, че може със стария персонал да направиш ново заведение“.
Защо в написаното в това указание няма нищо вярно?
На първо място, защото използва фалшиво основание за да бъде издадено. В указанието се казва „Вследствие изменението на чл.6 ал.3 от КСО….”. Ако се видят мотивите на законодателя за изменение на цитирания по-горе член то ще стане ясно, че промяната е цел „предприемане на мерки срещу некоректните осигурители, които не начисляват възнагражденията регулярно, с цел избягване на внасянето на осигурителни вноски”. Ни в клин, ни в ръкав на това основание НАП решава да издаде указание, че трябва да се осигуряват управителите, в търговски дружества, които са и съдружници „ върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии”. НАП приема, че когато няма начислено възнаграждение на един управител, то той не е сключил договор за управление(ДУК). Грешка, има много ДУК, които са сключени в писмена форма и в които е записано, че управителя няма да получава възнаграждение. В такъв случай фирмите трябва да начисляват нула, като възнаграждение, а колко дава всяко число умножено по нула смятам, че всеки знае….
На второ място, не е ясно защо НАП, решава да разграничи дейността по управление и контрол на търговско дружество и за нея съдружникът, трябва да се осигурява „ върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии”, а за дейността си като продавач например, вече не трябва да използва тази класификация, а да се самоосигурява като съдружник.
На трето място, защото същността на това да си съдружник в един бизнес, е да печелиш от бизнеса, а не да взимаш заплата. Всеки един собственик, може да реши дали да взима някакво възнаграждение под формата на заплата или да взима само дивидент, когато фирмата излиза на печалба. В този ред на мисли, как ще се осигурява един съдружник си е само негово решение и когато той не получава доход от дейността си във фирмата, задължението му за осигуряване трябва да е само върху прага за самоосигуряващи се лица.
Какво ни показва случая с това указание? Показвани, че час по-скоро трябва да се отнемат правомощията на НАП да издава задължителни указания за своите служители и тази дейност да се прехвърли върху КОМПЕТЕНТЕН орган извън структурата на НАП, който да не е заинтересована страна. Показвани също така, че докато няма глоби и наказания за чиновниците за проявената от тях некомпетентност и безхаберие и докато няма един независим инспекторат, който да налага тези наказания обществото ще страда от подобни ГМУ-та.
На всички трябва да е ясно, че основната роля на държавата е да обслужва обществото, а не обратното и ако държавата не може да се справи с тази функция, обществото не може да я търпи до безкрай в този и вид.