Пенсионната система в България е мъртва.Да живее реформата на пенсионната система!
Публикувана в Общество, Чуждият опит | 1 коментар
Ако вие сте средностатистически българин и искате да спестите някакви средства за времето, когато няма да сте толкова работоспособен, сигурно ще отидете в някоя банка и ще поискате да разберете, какво ще ви предложи тя срещу вашите пари. Как ще се почувствате ако от там ви отговорят, че срещу вашите 10000 лева (например) ще получите само 1000, а и това не е много сигурно? Няма начин да не си помислите, че това е някаква голяма измама и веднага ще се оплачете на всички възможни институции.
Точно на този принцип е изградена пенсионната система в България. Когато канцлер Бисмарк е въвеждал разходо-покривната система в Германия, средно на сто работещи е имало само трима пенсионери и те са живели средно три години след пенсия. Тогава тази система, при която работещите в момента издържат пенсионерите и след това разчитат техните пенсии да се изплащат от работещите, когато те станат пенсионери е имала своята логика. Много работещи, малко пенсионери, кратък период на изплащане на пенсиите. Тази система и сега е подходяща за много държави …….в Африка.
Сегашната система е фалирала отдавна. В момента тя създава конфликт между поколенията, като постига един икономически абсурд. От работещите се искат големи вноски спрямо доходите им, за да може пенсионерите да имат ниски пенсии. Въпреки това за 2009г. бюджета е превел допълнително три милиарда лева за да дофинасира пенсиите. И като капак на всичко постепенно ще трябва да се повишава пенсионната възраст.
Защо една фалирала система продължава да съществува? На първо място, защото това е една много сложна и непопулярна от политическа гледна точка реформа. На второ място защото има много хора и организации, които ще се опитат да извлекат полза за себе си под фалшивия претекст, че защитават интересите на сегашните пенсионери, на бедните, на социално слабите и т.н. Това са ляво-ориентираните и популистки настроени политически сили и синдикатите.
Защо пенсионната реформа няма алтернатива и какви са възможните пътища за промени очаквайте в следващия коментар?
НАП се нуждае от коренни промени, а не от козметични реформи
Публикувана в Данъчни, Общество | Напишете коментар
Без съмнение реформите в НАП са необходими. Настоящите реформи сигурно ще имат някакъв ограничен ефект и ще позволят да се съкрати част от щата на агенцията и ще намали броя на ревизираните фирми, чийто параметри не са от значение за фиска, но попадат в селекцията на чисто териториален принцип, за да се създава изкуствена заетост на по-малките териториални структури. Но тези реформи са насочени навътре към самата агенция, а не към подобряване на бизнес средата и към създаване на ползи за обществото като цяло.
Реформите трябва да са много по-дълбоки и да засегнат отношенията общество – държава. Един много основен принцип е нарушен отдавна в тези отношения – ПРИНЦИПЪТ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА. За тази цел трябва да се направят няколко фундаментални промени, а именно:
1.Да се създаде независим орган, който да тълкува спорни текстове от данъчните и осигурителни закони.Сегашната практика това да се прави от НАП явно противоречи на Конституцията, защото въпросната структура принадлежи към изпълнителната власт, а тълкуването на закони може да бъде приоритет или на съдебната власт или на независим орган в рамките на законодателната власт.Например в Дания подобен орган се нарича „Данъчен арбитраж” и много от споровете приключват на тази фаза и изобщо не стигат до съда.
2.Да се прехвърли задължението за налагане на административни санкции /глоби/ от администрацията към компетентен съд и да се създаде реципрочен режим при налагане на санкции, като санкциите, които важат за данъкоплатците да важат и за съответния административен орган, който не е спазил даден срок или е издал акт, който в последствие е бил отменен. Заради сегашният режим, при който административните органи не носят почти никаква отговорност за действията си или процедурата в това отношение е много усложнена се създават възможности за корупционни практики и административен хаос.С тази промяна двете страни в процеса, данъкоплатците и администрацията на НАП ще бъдат равнопоставени, аморфната отговорност на държавата ще бъде заменена с конкретна такава и двете страни ще зависят еднакво от скоростта, с която работи съда
3.Инспекторатът да бъде изваден от състава на НАП и да бъде придаден към друго министерство или към Министерски съвет. Да се гласуват подходящи стимули за служителите му при разкриване на нарушения, съответстващи на стимулите, които са разписани в Закона за НАП.Адекватно действаща администрация на НАП е от голяма полза за цялата държава, но администрацията работи добре не само когато има добро изпълнение в бюджета, но и когато не пречи на нормалните бизнес процеси. Един независим инспекторат би бил гаранция за това, а един подходящо стимулиран инспекторат ще гарантира, че това ще се случи скоро.
4.Система за електронно следене на ревизионния процес – системата трябва да е електронно достъпна за ревизиращия орган, ревизираното лице и лице от инспектората, което да следи ревизията или проверката още от самото начало.Това ще позволи прозрачност при самия ревизионен процес.Ще позволи на ревизирано лице да възразява пред по-горна инстанция още в процеса на самата ревизия .Събрана информация ще има електронна дата и ще намали възможността за антидатиране на актове.Ще има необходимата база данни при последващо обжалване в съда.
Една такава промяна със сигурност би срещнала голям отпор, както от страна на администрацията, така и от страна на много представители на политическата класа. Въпросът е какво искаме да постигнем? Надяваме се, че това е държавата да обслужва обществото, а не обратното.