ЗА БРЮКСЕЛ, ЦАРЯ И ПЪДАРЯ

Публикувана в Данъчни, Общество | 1 коментар

Отново дойде време за промени в данъчните закони. Много от заложените промени се появиха по първите страници на вестниците, но някой от тях се коментират само в професионалните среди. Ние смятаме, че трябва да се постави на обществена дискусия една промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), която касае данък при източника за доходите на чуждестранните лица.

Мотивите  към проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗКПО, с които Министерски съвет ги е внесъл в Народното събрание, гласят следното:
„Във връзка с изпратено мотивирано становище от Европейската комисия (ЕК) по нарушение № 2007/4881 Република България пое ангажимент за промяна в данъчното законодателство с цел отстраняване на нарушението.
Съгласно действащия ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с данък при източника върху брутния размер на получените доходи (без да се приспадат разходите, свързани с тези доходи), докато местните юридически лица се облагат с данък след приспадане на разходите, свързани с тези доходи. Европейската комисия счита, че с различното данъчно третиране на местни и чуждестранни лица от Европейския съюз/Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП) Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 49 и 56 от Договора за Европейската общност (ЕО) и по чл. 36 и 40 от Споразумението за ЕИП, т.е. че е нарушено свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали.”

Какво излиза? Европейската комисия (ЕК) ни е издърпала ушите и ние трябва да се съобразим. Как се съобразяваме обаче? Ако някой си мисли, че сме отменили данъка при източника за този вид доходи, то той се лъже и тъй като не могат да се накарат и местните компании да плащат на брутна база (колкото и да им се иска на някои чиновници), то решението е гениално – да се накарат чуждестранните компании да доказват разходите си по международните стандарти, да подават годишна декларация за целта, за да могат евентуално да спестят част от данъка. Ами представете си, че тези фирми водят счетоводство по собствените си национални стандарти, както правят 99% от фирмите в световен мащаб. Те трябва специално, заради тези изисквания в България, да подготвят документи по международните стандарти. За да не ни изпрати ЕК някое друго мотивирано становище за нарушение е пояснено, че тези лица не трябва да водят счетоводство в България (само това оставаше), но никъде не е ясно как ще доказват тези разходи, каква ще е процедурата, какъв ще е срокът и т.н.

На практика България (разбирайте някои чиновници от МФ и НАП) се опитва „де юре” да направи промяна, като „де факто” нищо не се промени, защото много малко фирми ще опитат да се възползват от тази възможност при толкова сложна и неясна процедура.

За хора, които не са навътре в материята, ще поясним, че данък при източника има в повечето данъчни законодателства и за регулиране на данъчните отношения помежду си държавите сключват Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). България също е сключила множество такива спогодби. В България този данък е нисък – 10%. Проблемът е, че той е много всеобхватен и с много сложна процедура за прилагане. Доходите, за които се прилага са основно дивиденти, лихви, доходи от сделки с финансови активи, доходи от сделки с недвижимо имущество, доходи от наем на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и други.

Какъв е режимът в България? В желанието си да привлича чуждестранни инвестиции нашата страна намали всички преки данъци до 10%, с цел да сме данъчно по-привлекателни в сравнение с други подобни дестинации. Много от чуждестранните инвеститори вложиха средства в България и изведнъж осъзнаха, че за много разходи в сферата на услугите, за които те трябва да платят на контрагент извън страната, дължат данък при източника, който трябва да удържат от възнаграждението му. Логично който е подписал договор за конкретна сума, иска да я получи цялата и да я обложи в държавата в която си плаща данъците, за това са СИДДО в края на краищата. Да но в България, ако искаш да приложиш СИДДО над определена сума, трябва да поискаш разрешение от НАП и ако НАП ти разреши, да не удържиш този данък. Който е минал по тази процедура знае, че няма ясни критерии, по които НАП дава разрешение. Единственият по-ясен критерий е, ако сумата, за която искаш прилагане на СИДДО е по-голяма, ти отказват. Ако случайно си получил разрешение за прилагане това не е краят, подлежиш на последващ контрол при ревизия. Кои са обичайно потърпевшите при този вид процедури? В повечето случаи това са хората, които предоставят тъй наречените „технически услуги”. Ако си представяте един водопроводчик с френски ключ, сте много далеч от истината. Зад термина „технически услуги” се крият услугите, които оказват адвокати, счетоводители, одитори и всякакви други консултанти, за които се сетите.

Сега си представете, че вие сте потенциален чуждестранен инвеститор в България. С кой се съветвате първо, ако искате да инвестирате в друга страна? С вашите адвокати, счетоводители, одитори и други финансови консултанти, разбира се. Познайте какво ще кажат те на своя клиент, ако са се сблъсквали с процедурите на НАП за прилагане на СИДДО. Познайте колко стотици милиони  губим под формата на чуждестранни инвестиции и то по време на криза.

А сега какво печелим? По информация в медиите НАП събира под формата на данък при източника между 130 и 160 млн. лева годишно. Няма по детайлна информация по пера, но запознати оценяват, че поне половината от този данък идва по линия на данък дивидент. Част от данъка идва от държави, с които нямаме подписани СИДДО ( например СИДДО със САЩ имаме от началото на 2009г.). Какво се оказва – заради няколко десетки милиона приходи в бюджета ние сме готови да загубим стотици милиони под формата на инвестиции. Кое е още по-абсурдното? От 2012г. ние можем да облагаме техническите услуги и авторските и лицензионните възнаграждения само с 5%, а от 2017г. трябва да спрем да ги облагаме изобщо, защото това задължение е залегнало в договора ни за присъединяване към ЕС.

Не е ли време да спрем да шикалкавим и да се опитваме да лъжем на дребно ЕК? Точно подобно поведение ни докара спиране на средства от ЕК и обвинения в липса на административен капацитет (едва ли някой си представя на практика как НАП оценява по международните стандарти разходите на чуждестранни компании и на какъв език ще са тези документи….на български може би……).

Надяваме се, че за отговорните фактори в държавата, комфорта на група чиновници няма да е водещ в случая.

Блог за счетоводство, данъци, oсигуровки и други важни неща

Публикувана в Данъчни, Екипът на Андиел, Отчети, Работна заплата и осигуровки, Счетоводни услуги, Чуждият опит | 1 коментар

И ние от Андиел Паркър Рандъл вече сме в блогосферата!

Вярваме, че сме създали интересно и полезно място за онлайн потребителите. Нашите настоящи и бъдещи клиенти, колеги, партньори и приятели са добре дошли да се включат във всяка тема и дискусия.. Така блогът ще е още по-жив и актуален.

Теми като счетоводство, данъци, осигуровки и други такива важни неща трябва да се обсъждат компетентно в Интернет. Блогът е чудесна възможност да споделяме знания, да коментираме казуси и да изказваме мнения спрямо данъчната политика в България.

Надяваме се, че и случайно попадналите потребители, които все още не ни познават, ще намерят нещо ценно за себе си и своя бизнес.